Определение по дело №26/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

                                 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И    Е

                                         

                                          гр. Кюстендил, 30.05.2022 г.

 

 Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание на  тридесети  май през две хиляди двадесет и втора година, в състав :   

                                                        

                                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева

 

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева т.д. № 26 по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид :

 

            Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на молба с вх.№ 260419/24.02.2022 г. от „Феникс – Енергетика ремонт“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ № 50, представлявано от управителя Рая И. и молба с вх.№ 260420/24.02.2022 г. от „Феникс Дупница“ ООД, ЕИК **8, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ № 50, представлявано от управителя К* И*, и двамата молители в качеството им на ответници по т.д.№26/2020 г. по описа на ОС Кюстендил.

Депозираните молби, с идентично съдържание, обективират искане на молителителите да бъде изменено Решение № 260008/18.02.2022 г., постановено по т.д. № 26/2022 г. по описа на ОС-Кюстендил в частта на присъдените разноски, като в полза на ответниците бъдат присъдени деловодни разноски.

Основателността на искането се обосновава с довода, че с оглед постановеното  отхвърляне на исковата претенция и доколкото ответниците с поведението си не са дали повод за завеждане на иска, то на същите се следват сторените в производството разноски.

 В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК  не е постъпил отговор по молбата от  насрещната страна.

След преценка доводите на страните и приложените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Искането за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустимо. Същото е направено от легитимна страна и в срока по  чл. 248, ал.1 от ГПК – в срока за обжалване на решението.

Разгледано по същество, съдът го намира за неоснователно по следните съображения:

            Отговорността за разноски по делото създава облигационно отношение, произтичащо и уредено от процесуалния закон с разпоредбата на чл. 78 от ГПК. По своята правна същност тя е отговорност за обезщетяване на понесените от съответната страна материални вреди във връзка с неоснователно предизвикания правен спор, поради което защитата търсена с искането за разноски наподобява по своята правна характеристика защитата търсена с осъдителния иск, допускаща принудителното удовлетворяване на вземането. Следователно произнасяйки се по искането за заплащане на разноски по водене на делото, всъщност съдът решава спор за материално право, което няма самостоятелен характер и чието съществуване, упражняване и защита са обусловени от съществуването на самото исково производство.

В случая спорът между страните е разгледан по същество и с постановеното решение съдът е отхвърлил исковете. Преценката за неоснователност на исковете съдът е направил въз основа на настъпил в хода на делото факт - плащане на дължимите суми от страна на ответниците, с което същите са погасили задълженията си. Към  момента на подаване на и. м. и до посочения момент за плащане погасяване на задълженията не е извършено и ищецът е следвало да предяви горепосочените осъдителни искове, както и да стори разноски по делото – за заплащане на д. т. и адвокатско възнаграждение. Нещо повече – по делото ответниците са подали отговори, в които поддържат становище за неоснователност на исковете.  

            Несъмнено в случая ответниците с поведението си са дали повод за завеждане на делото, тъй като претендираните суми не са били платени нито своевременно, нито след неколкократното им поискване от ищеца, което е наложило да се иска принудително удовлетворяване на вземанията, чрез предявяване на осъдителни искове.

Предвид това по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК следва извод за основателност на искането за присъждане на разноски сторени в исковото производство. Независимо от обстоятелството, че исковете са отхвърлени, то направените от ищеца разноски следва да се възложат в тежест на ответниците, тъй като с поведението си са дали повод за завеждане на делото, оспорили са исковете, което е и наложило ищецът да направи разноски – заплащане на д. т. и процесуално представителство от адвокат при разглеждане на делото. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина за предявяване на исковете. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС. /  Определение № 60228/ 04.06.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1916 по описа за 2021 г.

Воден от изложеното и на основание  с чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                            О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, заявено с молба с вх.№ 260419/24.02.2022 г. от „Феникс – Енергетика ремонт“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ №50, представлявано от управителя Рая И. и молба с вх. № 260420/24.02.2022 г. от „Феникс Дупница“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ №50, представлявано от управителя Кольо Илиев, и двамата молители в качеството им на ответници по т.д .№ 26/2020 г. по описа на ОС - Кюстендил, за изменение на Решение № 260008/18.02.2022 г., постановено по т.д.№ 26/2022 г. по описа на ОС Кюстендил в частта на присъдените разноски, като в полза на ответниците бъдат присъдени деловодни разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

           

                                                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: