Решение по дело №12583/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3761
Дата: 28 август 2019 г. (в сила от 29 ноември 2019 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20193110112583
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                         /.08.2019г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и втори август две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:         

                                  

                                                                                        Районен съдия:  ***

 

          при секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 12583 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

          Варненският районен съд е сезиран с молба от В.Д.Ц., ЕГН **********, действаща лично, както и като законен представител на детето К.Л.Д., с искане да бъде постановено решение, с което на молителите да бъдат наложени мерки за защита по смисъла на ЗЗДН спрямо осъщественото към тях домашно насилие от Н.Л.Д. и Л.Н.Д..

           В молбата се твърди, че В. и Н. живели на семейни начала от 2001г., а на 22.02.2008г. сключили граждански брак. От 2016г. страните се разделили. Сочи се, че от 09.07.2019г. денонощно двамата ответници обикалят жилището на молителите със заплахи, че ще ги убият. На 02.08.2019г. двамата ответници отново били пред дома на молителите, като започнали да крещят, псуват, обиждат и заплашват В.. Двамата ответници използвали обидните епитети „мърша, курва“. На 04.08.2019г. отново се повторила подобна случка, придружена със закани и обиди от страна на ответниците.

          Постъпили са два отговора на молбата от ответниците Л.Д. и Н.Д., като се твърди, че молбата е допустима, но неоснователна. Оспорва се изложеното в молбата, като неотговарящо на истината.

          С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

          По делото е представена декларация по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, от която се установява, че от 09.07.2019г. ответниците почти денонощно обикаляли жилището на молителите, като звъняли по телефона на молителката и отправяли спрямо нея обиди и заплахи. Ответникът Л.Д. крещял на молителите, че ще ги заколи. Установява се, че на 02.08.2019г., двамата ответници отново дошли пред жилището на молителите и започнали да псуват, да крещят и да заплашват В.. Освен това обиждали В. с думи „мърша, курва, проститутка“. На 04.08.2019г., около 11:00ч. ответниците отново осъществили твърдяно насилие, чрез отправяне на обидни думи спрямо В..

          Установява се от удостоверение за сключен граждански брак, че Л.Н.Д. и В.Д.Ц. сключили граждански брак на 22.02.2008г.

          Видно от удостоверения за раждане на К.Л.Д. и  Н.Л.Д., техни родители са В.Д.Ц. и Л.Н.Д..

          В открито съдебно заседание на страната на молителите е разпитана св. Елина Климентиевна Николова, от чиито показания се установява, че свидетелката не е присъствала лично на случаи на осъществявано спрямо молителите домашно насилие, като всичко което знае за процесните периоди е научила от В.. Установява се още, че спрямо В. са били използвани обидни думи и изрази. На страната на молителите е разпитан и св. Костадин Андреев Тарачоров, от чиито показания се установява, че ответниците посетили дома на молителите, като използвали спрямо В. обидни думи и изрази, като „курва, проститутка“. Освен това ответниците счупили и пощенската кутия на В..

          В открито съдебно заседание е разпитан и св. Жулиен Желев, на страната на ответниците, чиито показания обаче не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, доколкото излагат единствено обстоятелството, че ответниците са ходили до дома на молителите.

          При така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

          Молбата за защита е с правно основание чл. 3, т. 1 и т. 4 вр. чл. 8, т. 1 и т. 3  вр. с  чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност и допустимост.

          Разгледана по същество молбата е основателна.

          Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Чл. 2, на ал. 2 от ЗЗДН урежда, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

          В настоящия случай е налице подадена декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, която съобразно изричната уредба на закона е самостоятелно и годно доказателство във връзка с наведените от молителката твърдения (арг. чл.13, ал.3 от ЗЗДН). Независимо, че в декларацията се съдържат твърдения, които поначало подлежат на доказване и с други допустими от ГПК доказателствени средства, съдържащите се в нея обстоятелства са доказателства в производството, а при тяхно оспорване от страна на ответника, в негова тежест е да проведе доказване, като обори доказателствената сила на декларацията и изложеното в нея и докаже своите възражения. (Решение № 130 от 07.05.2015 г. по н. д. № 24 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.) Изложеното в декларацията се подкрепи, макар и неубедително, от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. Елина Климентиевна Николова и Костадин Андреев Тарачоров. Макар Николова да не е станала свидетел на случилото се, а единствено изрази впечатления от личен разговор с молителката, нейните показания се подкрепиха от показанията на св. Тарачоров, които също самостоятелно са неубедителни. Но с оглед на това, че показанията им в съвкупност не противоречат на изложеното в подадената до съда декларация по реда на чл. 9 ЗЗДН, а напротив – допълват я, съдът им дава вяра.

           Ответниците ангажираха гласни доказателствени средства, но свидетелските показания на св. Жулиен Желев не допринасоха за изясняване на фактическата обстановка, доколкото свидетелят изложи единствено обстоятелството, че ответниците са ходили до дома на молителите. Т.е. ответниците не успяха да оборят доказателствената тежест на подадената декларация.

           Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че молбата за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН е основателна и следва да бъде уважена, като бъде наложена единствено мярка за защита по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – задължаване на извършителите да се въздържат от извършване на домашно насилие. Съдът намира, че тази мярка е достатъчна, доколкото липсват данни за опасност от физическа разправа с молителите, а и по думи на самата молителка в съдебна зала – към настоящия момент интензитета на извършваното насилие е намален и се свежда единствено до телефонни обаждани и съобщения.

           На осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на ответниците следва да бъде наложена глоба в минимален размер от по 200,00 лв. Освен това на осн. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на съда и дължимата държавна такса в размер на 30,00 лв.

 

           Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

    НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на В.Д.Ц., ЕГН **********, и на К.Л.Д., ЕГН **********, от осъщественото спрямо тях домашно насилие от Н.Л.Д., ЕГН **********, и Л.Н.Д., ЕГН **********.

 

    ЗАДЪЛЖАВА Н.Л.Д., ЕГН **********, и Л.Н.Д., ЕГН **********, да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо В.Д.Ц., ЕГН **********, и К.Л.Д., ЕГН **********

 

            НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5 ал. 4 ЗЗДН на Н.Л.Д., ЕГН **********, и Л.Н.Д., ЕГН **********, в размер на по 200,00 лв. (двеста лева), платима по сметката на Районен съд – Варна в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.

 

            ОСЪЖДА Н.Л.Д., ЕГН **********, и Л.Н.Д., ЕГН **********, да заплатят по сметка на Районен съд - Варна сумата от 30,00 (тридесет) лева, представляващи сторените по делото такси и разноски.

 

             ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение. Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта. Предупреждава Н.Л.Д., ЕГН **********, и Л.Н.Д., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата. Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на ОД МВР Варна.

 

             Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в седемдневен срок от връчването му на страните.

                                                                      

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................