№ 676
гр. Варна, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Д.
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100501685 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 25282/07.12.2021 г., подадена от АНН. ИЛ. К., чрез адв.
Р.Д., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение №
1657/05.11.2021 г., постановено по настоящото дело. Излага се становище за недължимост
на присъдените разноски в полза на адв. Фани Д., доколкото не са налице основанията на
чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. В условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Счита,
че съдът неправилно е присъдил допълнително сумата от 100 лева в полза на адв. Фани Д.,
съгласно чл.7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна ЕЛ. ИЛ. СТ., чрез адв. Ф.Д.,
изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил
сезиран с въззивна жалба вх. № 279614/23.03.2021г. от ЕЛ. ИЛ. СТ., чрез адв. Ф.Д. –ВАК
срещу Решение № 260646/24.02.2021г. по гр.д. № 18903/2021г. на ВРС,26 св., в частта, с
която съда е осъдил въззивника да заплати на АНН. ИЛ. К. сумата от 1800 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, причинени вследствие на поведението на ответницата по недобросъвестно
1
упражняване на процесуалните й права в рамките на гр.д. № 6778/2014г. по описа на ВРС,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2018г. до
окончателното плащане, сумата от 548,61 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 12.12.2015г. до 12.12.2018г., на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба вх.№ 287031/14.05.2021г. от АНН. ИЛ. К.,
чрез адв. Р.Д. –ВАК против Решение № 260646/24.02.2021г. по гр.д. № 18903/2021г. на
ВРС,26 св., в частта, с която съда е отхвърлил предявения от АНН. ИЛ. К. против ЕЛ. ИЛ.
СТ. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, разликата над сумата от 1800 лева до заявения
размер от 3200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, причинени вследствие на поведението на ответницата по
недобросъвестно упражняване на процесуалните й права в рамките на гр.д. № 6778/2014г.
по описа на ВРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.12.2018г. до окончателното плащане, разликата над сумата от 548,61 лева до заявения
размер от 975,33 лева представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
12.12.2015г. до 12.12.2018г. на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С Решение № 1657/05.11.2021 г. въззивният съд е отменил обжалвания
първоинстанционен съдебен акт в частта, с която: ЕЛ. ИЛ. СТ. е осъдена да заплати на АНН.
ИЛ. К. сумата от 1800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени вследствие на поведението на
ответницата по недобросъвестно упражняване на процесуалните й права в рамките на гр.д.
№ 6778/2014г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 13.12.2018г. до окончателното плащане; сумата от 548,61 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.12.2015г. до 12.12.2018г.,
на основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД ; сумата от 679,50 лева, представляваща направени по
делото разноски; както и в частта, с която: АНН. ИЛ. К. осъдена да заплати на ЕЛ. ИЛ. СТ.
сумата от 21,68 лева, представляваща направени по делото разноски; е осъдена да заплати на
адвокат Ф.Т. Д., БУЛСТАТ ********* сумата от 272,25 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, като вместо него е отхвърлил
предявения от АНН. ИЛ. К. против ЕЛ. ИЛ. СТ. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД , да
бъде осъден ответника да й заплати сумата от 1 800.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени
вследствие на поведението на ответницата по недобросъвестно упражняване на
процесуалните й права в рамките на гр.д. № 6778/2014г. по описа на ВРС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2018г. до окончателното
плащане; сумата от 548,61 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 12.12.2015г. до 12.12.2018г . на основание чл.86 от ЗЗД.
Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен
предявения от АНН. ИЛ. К. против ЕЛ. ИЛ. СТ. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за
разликата над сумата от 1800 лева до заявения размер от 3200 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
причинени вследствие на поведението на ответницата по недобросъвестно упражняване на
процесуалните й права в рамките на гр.д. № 6778/2014г. по описа на ВРС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2018г. до окончателното
плащане; за разликата над сумата от 548,61 лева до заявения размер от 975,33 лева на
основание чл.86 от ЗЗД.
В резултат на това произнасяне АНН. ИЛ. К. е осъдена да заплати на ЕЛ. ИЛ. СТ.
сумата от 50.00 лева, представляваща направени по делото разноски в производството по
гр.дело № 18903/2018г. и сумата от 61.00 лева разноски за въззивното производство, на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК, както и да заплати на адвокат Ф.Т. Д., БУЛСТАТ *********
2
сумата от 1608 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА.
Неоснователни са възраженията на молителя за липса на основания за присъждане на
разноски в полза на насрещната страна, доколкото такива не били извършени по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата при оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, насрещната страна по
делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ,
ако и доколкото са налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за
разноски, като техният размерът се определя от съда, съобразно предвидените в Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайната
съдебна практика е ориентирана към присъждане на тези разноски в полза на адвоката,
осъществил правната помощ.
От представените пред двете инстанции договори за правна помощ и съдействие се
установява, че правната помощ за защита по гр. д. № 18903/2018 г. по описа на ВРС и
защита по в. гр. д. № 1685/2021 г. по описа на ВОС е осъществена безплатно, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Изявленията за наличие на конкретно поддържаното основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв са достатъчни, за да се приеме, че са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на АНН. ИЛ. К. за заплащане на
възнаграждение в полза на адв. Фани Д..
Съдът е определил дължимото адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществил
правната помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на 754 лв., който е в
рамките на установения минимум с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Броят на проведените съдебни заседания в
първоинстанционното производство обосновават увеличения размер на възнаграждението
със 100 лева, съобразно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 25282/07.12.2021 г., подадена от АНН. ИЛ.
К., чрез адв. Р.Д., в която е обективирано искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за
изменение в частта за разноските на Решение № 1657/05.11.2021 г., постановено по гр. дело
№ 1685/2021 г. по описа на ВОС.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4