№ 94
гр. София , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24 в закрито заседание на четвърти
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Богданова
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20211100901037 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на А.А. ЕГН ********** лично и в качеството на управител на
„Н.д.Б.“ ООД ЕИК **** чрез пълномощник адв.Ц.Й. – С. от САК срещу отказ
№20210527135727-3/02.06.2021г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по
вписванията по заявление №20210527135727/28.04.2021г. за заличаване на А.А. като
управител на дружеството на осн.чл.141 ал.5 от ТЗ и като съдружник на осн.чл.125 ал.2 ТЗ.
Жалбоподателят навежда подробни доводи относно това, че атакувания отказ е
незаконосъобразен и необоснован, поради което и моли съда да отмени същия, както и да
задължи Агенцията по вписвания да извърши исканото вписване. Поддържа, че указанията
на ДЛР, дадени на два пъти са незаконосъобразни.
Иска се отмяна на отказа и указване АВп да извърши исканото вписване.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания и
мотивите на отказа, намира за установено следното.
По допустимостта на жалбата.
Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против
подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписванията към ТРРЮЛНЦ и в
установения едноседмичен срок. Внесена е дължимата държавна такса, поради което са
налице предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
По основателността на жалбата.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения.
Регистърното производство е образувано пред Агенция по вписвания по заявление
образец А4 от Наредба № 1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и
регистъра на юридическите лице с нестопанска цел, с вх. № 20210527135727/04.05.2021г., с
което А.А. лично и в качеството си на управител и съдружник е заявил за вписване на
промени по партидата на „Н.д.Б.“ ООД – заличаване на А.А. като управител на дружеството
и като съдружник.
Към заявлението са били представени – адвокатско пълномощно, документ за внесена
1
държавна такса, декларация по чл.13 ал.4 от ЗТТРЮЛНЦ за истинността на заявените
обстоятелства.
Заявлението е било отхвърлено на формално основание, тъй като не били изпълнени
от заявителя дадените указания от 28.05.2021г. и от 31.05.2011г. – за представяне на
уведомление за получено от някой друг от управителите на дружеството предизвестие за
освобождаване на лицето като управител и съдружник и др.
Вписването или обявяването на обстоятелства или актове в търговския регистър се
предхожда от регистърна проверка по чл.21 от ЗТТРЮЛНЦ, включваща и провека дали към
заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, както и дали
съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се
установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт
отговаря по външните си белези на изискванията на закона.
Съгласно чл.141 ал. 5 от ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от
търговския регистър с писмено уведомление до дружеството, като в срок до един месец след
получаване на уведомлението, дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му
от търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за
вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано
друго лице.
Действително, едно и също лице е направило изявлението за напускане по чл.141, ал.
5 ТЗ и е получило същото от името на дружеството. Посоченото обстоятелство, обаче, не е
пречка за вписване на заявеното обстоятелство. При отправяне на писменото волеизявление
А.А. е действал в качеството си на физическо лице, заемащо определена позиция в
персоналния състав на орган на дружеството. При получаване на уведомлението същото
лице е действало в качеството на упражняващ пасивна представителна власт по
отношението дружеството, като негов управител и законен представител /видно от
обявеното по партидата на дружеството в ТР, тримата управители управляват заедно и
поотделно/. Тоест, няма причина да се счита, че уведомяването е ненадлежно осъществено.
Уведомлението е отправено до самото дружество. Изтекъл е и предвиденият в закона 1-
месечен срок, след който управителят е оправомощен и сам да заяви вписване на посоченото
обстоятелство.
Няма нормативно изискване при хипотеза като настоящата за уведомяване на другия
управител на дружеството.
Съгласно чл.125 ал.2 от Търговския закон, съдружник може да прекрати участието си
в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на
прекратяването. Чрез писменото предизвестие съдружникът реализира правото си на
едностранна промяна в членственото си правоотношение с търговското дружество, като
прекратяването се счита за настъпило в момента на изтичане на срока на предизвестието. За
установяване на настъпването на заявеното за вписване обстоятелство е достатъчно да бъде
установено, че жалбоподателят е отправил надлежно предизвестие до дружеството и
изтичането на предвидения за това срок. В случая към заявлението е представено
предизвестие по чл.125 ал. ТЗ от А.А., в качеството на съдружник в дружеството,
адресирано до седалището и адреса на управление на последното и съответно получено от
управителя Ал.А.. Направено е изрично волеизявление от съдружника за прекратяване
участието му като съдружник в дружеството, а предизвестието е прието на 15.12.2020г. от
управителя, поради което следва да се приеме, че А.А. безспорно е прекратил участието си в
дружеството.
Тримесечният срок от уведомлението по чл.125, ал. 2 ТЗ е изтекъл на 15.03.2020г. и
към момента на заявлението – 27.05.2021г. членственото му правоотношение с дружеството
е било вече прекратено, поради което са налице предпоставките за заличаването му като
съдружник от търговския регистър.
Съгласно съдебната практика, включително Решение № 46/22.04.2010г. по т.д. №
2
500/2009г. II т.о. на ВКС, Решение № 991/29.11.2006г. по т.д. № 556/ 2006г. на ВКС,
Решение № 771/20.12.2004 г. по т.д. № 165/2004 г. на ВКС и др., прекратяване участието на
съдружник в ООД в хипотезата на чл.125 ал.2 ТЗ е последица от свободно формираната и
външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне
доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените
условия, с които е обвързано упражняването на това право е волеизявлението за напускане
да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгласно
диапозитивната норма на чл.125 ал.2 ТЗ, или по-кратък, ако такъв е предвиден в
дружествения договор. Прекратяването на членственото правоотношение в разглежданата
хипотеза, следва да се счита настъпило в момента на изтичане на срока на предизвестието.
Прекратяването на участието на съдружника, отправил предизвестие не може да се поставя
в зависимост от условия, каквито не се предвиждат от закона, включително и от настъпване
на юридически факти, свързани с уреждане имуществените отношения между напусналия
съдружник и дружеството, преразпределение на дяловете или пък изменение на
устройствения акт и правната форма. Всички тези въпроси са последица от прекратяването
на участието на съдружника, но не представляват условие или пречка за прекратяване на
членственото правоотношение.
Тъй като прекратяването на членственото правоотношение настъпва с изтичане срока
на предизвестието, не е необходимо решение на ОС, за да настъпи тази правна последица на
предизвестието (така решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ІІ т. о.) Ако
такова решение все пак бъде взето, то същото не поражда никакви правни последици.
Такова решение може да се приравни на недействително решение (така решение №
75/31.05.2010 г. по т.д. № 538/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС и определение № 882 от 20.11.2013 г.
по т. д. № 2060/2013 г., І т. о. на ВКС.). Предвид изложеното, приетата от ДЛР
необходимост от решение на ОСС за уреждане имуществените последици от напускане на
съдружника, като предпоставка за неговото заличаване е незаконосъобразна.
Предвид изложеното, обжалваният отказ следва да бъде отменен.
По разноските.
Агенцията е претендирала разноски за ю.к.възнаграждение. Съгласно чл.541 от ГПК
разноските по охранителните производства, каквото е настоящото са за сметка на молителя.
Агенцията по вписванията не е страна в това производство, доколкото същото е
охранително и едностранно, поради което и няма право на разноски /Решение
№117/02.03.2021г. по т.д.№169/2021г. на САС/.
По изложените съображения, атакувания отказ следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А.А. ЕГН **********, лично и в качеството на управител на
„Н.д.Б.“ ООД ЕИК **** чрез пълномощник адв.Ц.Й. – С. от САК отказ №20210527135727-
3/02.06.2021г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията,
постановен по заявление обр.А4 с вх.№20210527135727/28.04.2021г.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише по партидата на Н.д.Б.“ ООД
заявената промяна.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в седмодневен
срок от съобщаването му.
3
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4