РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. гр. Добрич, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас М. Каменски
Членове:Деница Кр. Петрова
Милена Ив. Хараламбиева
при участието на секретаря Сибел Бедел
в присъствието на прокурора Р. Г. Б.
като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Частно наказателно дело
№ 20223200200433 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл. 32, ал.1, във връзка с
чл.16, ал.1-ал.8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/, за разглеждане на постъпило
в ОС–гр.Д. Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета, изпратено от Областна администрация на гр.Н. ** З./***/,
А., по преписка №***, във връзка с признаване на глоба в размер на
деветдесет и пет евро, наложена на *** гражданин К. И.-роден на
***г., с последно известно местоживеене-гр.Д., бул.“Р.“ №**.
След служебна справка по реда на чл.3 от Наредба №14/2009г.
на МП и МРРБ, заинтересованото лице е идентифицирано като К. Б.
И. с ЕГН:**********, *** с настоящ адрес в с.П., общ.Д..
В съдебно заседание заинтересованото лице оспорва основанията
за признаване на санкцията. Възраженията са свързани с факта, че
1
цитираното в удостоверението МПС, с което е извършено вмененото
нарушение, реално представлява транспортна платформа/ремарке/,
продадено на **** гражданин през 2016г., тъй като самият И. не
притежавал съответна правоспособност за използването му.
Гражданинът категорично отрича да е получавал каквито и да било
документи по процесната преписка на а. власти, в т.ч. уведомление за
постановената санкция и за възможността за обжалване.
Представителят на ОП-гр.Д. пледира за признаване на санкцията.
С Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представено наказателно постановление от
16.12.***г. по преписка №**** на администрацията на гр. Н.**
З./***/, А. Със същото на И. е наложена глоба в размер на деветдесет и
пет евро, за това, че на 20.07.***г. в района на Н., при управление на
МПС с *** регистрация-****, превишил с 23км/ч. разрешената за
пътния участък скорост от 80км/ч. Деянието е квалифицирано като
административно нарушение по §98 Abs. 1 KFG i.V.m., §58 Abs. 1Zif.
2 lit. e KDV; §134 Abs. 1 KFG. Сочи се, че постановлението е влязло в
сила на 28.01.2020г. По справка на възлагащата държава давностния
срок за изпълнение на санкцията изтича на 28.01.2023г. Срокът е
идентичен с този по българското законодателство-чл.82, ал.3, във в-ка
с ал.2 от ЗАНН. Няма данни за постъпили плащания.
Изпратеното в ОС–гр.Д. удостоверение съдържа необходимата
информация, съответстваща на данните в приложения акт, чието
признаване се иска и е издадено по образец, съгласно Приложение №2
от ЗПИИРКОРНФС-в писмена форма, придружено с превод на б. език,
изготвено от компетентен орган и отговарящо на изискванията,
залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Касае се
за деяние, попадащо в приложното поле на чл.30, ал.2, т.1 закона, за
което не се изисква двойна наказуемост, макар същото да съставлява
нарушение и по националното законодателство/ЗДвП/.
2
Възложената санкция не е в размер по-малък от седемдесет евро,
доколкото осъдителният диспозитив възлага парична сума в размер на
деветдесет и пет евро, като подлежащото на признаване и изпълнение
вземане възлиза на сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки по
фиксирания курс на БНБ към датата на постановяване на
решението/1,9558:1/.
Независимо от предстоящото изтичане на абсолютната давност
за изпълнение на санкцията съдът не е оправомощен да отчете този
факт като правопогасяващ, доколкото възможността за отказ от
признаване по чл.35, т.3 от ЗПИИРКОРНФС предполага казусът да е
подсъден на българския съд, т.е. съгласно чл.4 от ЗАНН да се касае за
административно нарушение извършено от **** гражданин в
чужбина, наказуемо по българския закон, с което се засягат
интересите на нашата държава.
Същевременно съдът констатира наличието на основание да се
откаже признаването и изпълнението на санкцията, визирано от
разпоредбата на т.9 от чл.35 на ЗПИИРКОРНФС. Санкционната
процедура е протекла неприсъствено, в писмена форма, но липсват
доказателства за връчване на постановлението-лично или чрез
упълномощен представител, респективно-за надлежно уведомяване на
нарушителя относно сроковете и процедурата за обжалване. След
допълнително изискана по реда на чл.32, във в-ка с чл.16, ал.5 от
ЗПИИРКОРНФС информация от възлагащата държава, а. власти
изрично сочат, че не могат да удостоверят верността на изявленията,
отразени на стр.4, б.“ж“, т.1, пр.2 от Удостоверението по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета:“Потвърждава се, че
съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса и до съд по
наказателни дела“, стр.7, б.“з“,т.2, б.“б“-„Потвърждаваме, че
съответното лице е уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава лично или чрез упълномощен според
националния закон представител относно правото си да обжалва
3
решението, както и сроковете за обжалване“ и стр.7, т.3.3-„Решението
е било връчено лично на лицето на 13.01.2020г. и то е било изрично
уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в
което има право да участва и което позволява делото да се разгледа по
същество…и лицето изрично е заявило, че не оспорва решението“.
Този факт сам по себе си съставлява безспорно основание за отказ от
признаване и изпълнение, влечащ и прекратяването на настоящото
производство.
Воден от изложените констатации и съображения, на основание
чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7, т.2, във връзка с чл.35, т.9 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
Отказва да признае и да допусне изпълнението на
постановената имуществена санкция по наказателно постановление от
16.12.***г. по преписка №***, изпратено от Областна администрация
на гр.Н.*** З./***/, А., с Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, с което и на основание §98 Abs. 1 KFG
i.V.m., §58 Abs. 1Zif. 2 lit. e KDV; §134 Abs. 1 KFG, на *** гражданин
К. Б. И. с ЕГН:********** е наложена глоба в размер на деветдесет и
пет евро, равностойни на сто осемдесет и пет лева и осемдесет
стотинки по фиксирания курс на БНБ към датата на издаване на
постановлението, като прекратява производството по делото.
За отказаното признаване и изпълнение да се уведомят
компетентните органи на издаващата държава и Министерство на
правосъдието на Република Б.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен
съд–гр.В в 7-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5