№ 30247
гр. С., 29.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20211110130849 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от С. А. Петрова – Х.а срещу Е. И. Х. иск с
правно основание чл.49 СК, съединен с иск по чл. 53 СК относно фамилното име / с влязло в
сила определение № 3550/09.02.2022г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение №
4339/18.02.2022г., на основание чл. 17 от Регламент (ЕО) 2201/2003г. и чл. 10 от Регламент
(ЕО) № 4/2009г. е обявен за международно некомпетентен да разгледа предявените брачни
искове по чл. 59, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК за предоставяне родителските права по
отношение на детето Виктор Е.ов Х. и присъждане на издръжка на детето/.
С молба с вх. № 79805/20.04.2022г. от ответника е представено, влязло в сила,
Определение от 17.02.2022г., издадено от Съдебната администрация на Палма де Майорка, с
което съдебно решение за развод е прекратен брака между Е. Хадигеоргиев и С. Петрова.
Направено е искане за прекратяване на производството и с отделна молба от 29.08.2022г. е
поискано на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да се присъдят разноски.
Ищеца е изразил становище по молбите /л. 145-146 от делото/, като намира искането
за присъждане на разноски за неоснователно, алтернативно прави възражение за
прекомерност, като по същество изразява становище за прекратяване на делото, в частта по
иска по чл. 49 СК, но моли съдът да се произнесе по небрачния иск по чл. 53 СК.
С разпореждане от 17.10.2022г. съдът е дал указания на ответника да представи
доказателства, че ответникът пред съда в Испания е получил препис от исковата молба, да
представи доказателства, че е участвал лично в производството, както и дали му е връчен
препис от решението, с указания за обжалване, съгласно чл. 22, т. 1, б“б“ от Регламента.
Указано е още да представи удостоверение по чл. 39 от Регламента.
С молба с вх. № 277438/13.12.2022г. са изпълнени в цялост дадени по – горе
указания.
Съгласно разпоредбите на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван, като повторно заведеното дело се прекратява
1
служебно от съда. Наличието на сила на пресъдено нещо между същите страни за същия
спор е отрицателна процесуална предпоставка – процесуална пречка за упражняване на
правото на иск.
В случая между страните е налице сила на пресъдено нещо по същия предявен иск за
развод, по което с влязло в сила решение искът е уважен.
Съгласно чл. 21 от Регламент (ЕО) 2201/2003г. от 27 ноември 2003 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и
делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000
- Решение, постановено в една държава-членка, се признава в друга държава-членка без
изискване за специални процесуални действия. Не са налице основанията по чл. 22 от
Регламента, поради което съдът намира, че повторно предявеният иск при установена със
сила на пресъдено нещо неоснователност на претенцията е недопустим, а делото, изцяло
прекратено от съда – арг. чл. 299, ал. 2 ГПК. Това е така, доколкото е недопустимо да бъде
разгледан самостоятелно иска по чл. 53 СК, който по съществото си е небрачен иск и може
да бъде съединен и разгледан само при предявен брачен иск по реда на чл. 49 СК. За пълнота
може да се каже само, че промяната на фамилното име след развода може да бъде променен
в производство по ЗГР.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ответника на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК, съдът намира, че същото е основателно. С молба от 29.08.2022г. е
представен договор за процесуално представителство и предоставяне на правни услуги от
29.09.2021г., видно от който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2347 лв., с
вкл. ДДС, платимо по банков път. Със същата молба са представени и два броя фактури, от
които се установява, че сумата е изцяло изплатена. Съдът намира обаче възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. Към момента на
сключване на договора минималното адвокатско възнаграждение по Наредбата по иска за
развод е било в размер 400, 00 лв., процесното възнаграждението е уговорено за подаване на
отговор на исковата молба и процесуално представителство, но доколкото по делото е
депозиран само отговор на исковата молба и делото не е било насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение възлиза
на сумата от 400, 00 лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 8833/01.06.2017 г., подадена от С.
А. Петрова – Х.а срещу Е. И. Х..
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299, ал. 2 ГПК производството по гр.д. №30849
по описа на Софийски районен съд за 2021г., 84-ти състав.
ОСЪЖДА С. А. Х.а, ЕГН ********** да заплати на Е. И. Х., ЕГН **********,
2
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата в размер на 400, 00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му
с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3