№ 52
гр. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Л. Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора С. Анг. С.
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20231100606628 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалби на осъдения М. Й. М. и на неговия служебен
защитник срещу определение от 17.10.2023 г. по ЧНД № 12623/2023 г. на
СРС, НО, 8-ми състав, в частта, в която е приложена разпоредбата на чл. 24
от НК по отношение на определеното общо наказание на осъдения по
извършеното с определението групиране на наложени наказания лишаване от
свобода.
В жалбите се излагат съображения, че не са били налице основания за
прилагане на разпоредбата на чл. 24 от НК.
В съдебно заседание на въззивния съд защитникът на подсъдимия
поддържа жалбата по изложените в нея съображения и направеното искане за
отмяна на обжалваното определение в частта относно приложението на чл. 24
от НК.
Представителят на СГП оспорва жалбата и пледира да бъде потвърдено
определението на районния съд, доколкото при постановяването му не са
1
допуснати твърдяните от защитата на осъдения нарушения на материалния
закон.
Осъденият М. М. не може да бъде намерен, за да бъде призован за
заседанието на въззивния съд от адресите, които са известни по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на
закона и извърши цялостна проверка на атакуваното определение в
съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено
следното:
Софийски районен съд е насрочил и разгледал делото по предложение
на СРП за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК за
наличието на основанията за приложение на чл. 25, вр. чл. 23 от НК по
отношение на осъжданията на М. М. по НОХД №12109/2020г. по описа на
СРС, НО, 131 състав, НОХД №607/2021 г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав,
НОХД №14970/2020г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав и НОХД
№17239/2020г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, както и по чл. 68, ал. 1 от
НК по отношение на осъждането по НОХД № 666/2022 г. по описа на РС
Плевен.
Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства,
СРС е приел, че спрямо осъдения М. М. са налице основанията на чл. 25, вр.
чл. 23 от НК за определяне на общо наказание, измежду осъжданията му,
постановени по НОХД №12109/2020г. по описа на СРС, НО, 131 състав,
НОХД №607/2021 г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав, НОХД
№14970/2020г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав и НОХД №17239/2020г. по
описа на СРС, НО, 8-ми състав, доколкото деянията, за които са постановени
тези осъждания, са извършени преди влизане в сила на който и да е от
съответните съдебни актове, постановени по посочените дела. Най-тежко,
измежду наложените наказания по тези дела се явява наказанието от две
години лишаване от свобода, поради което и същото правилно е било
определено от СРС като общо наказание по реда на чл. 25 от НК.
Въззивният съдебен състав намира за неоснователни доводите,
поддържани във въззивните жалби на осъдения и неговия служебен защитник
2
срещу приложението на чл. 24 от НК по отношение на така определеното
общо наказание. Обосновано първоинстанционният съд е преценил, че
осъжданията са постановени за престъпления, извършени в кратък период от
време и отличаващи се със завишена степен на обществена опасност.
Районният съд правилно е отчел и обстоятелството, че въпреки
постановените четири осъждания, осъденият е извършил пето деяние в
изпитателния срок на извършените престъпления, което сочи, че наложените
по тях наказания не са били достатъчни за изпълнение на целите по чл. 36 от
НК. В този смисъл и правилно определеното общо наказание е увеличено с
два месеца, който срок по никакъв начин не се явява прекомерен и
несправедливо тежък.
Правилно е определен първоначалният режим на изтърпяване на
определеното общо и увеличено наказание, като също правилно е
постановено и отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 666/2022 г.
по описа на РС Плевен за извършено при условията на чл. 68, ал.1 от НК
престъпление.
При цялостната въззивна проверка на обжалваното определение
настоящата инстанция не установи при постановяването му да са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са основания за
неговата отмяна, поради което определението следва да бъде потвърдено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, ІV
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 17.10.2023 г. по ЧНД №
12623/2023 г. на СРС, НО, 8-ми състав.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4