Решение по дело №25/2023 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 9
Дата: 24 януари 2023 г. (в сила от 24 януари 2023 г.)
Съдия: Румяна Стоева Калошева Манкова
Дело: 20232000500025
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Бургас, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20232000500025 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „КАД“ ЕООД,
гр.Бургас, ЕИК *, представлявано от управителя К. Д., чрез пълномощника
адв.И. Н., против решение № 916 от 05.10.2022г. по гр.дело № 1511/2022г. на
Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на
дружеството против разпределение на сума, получена от публична продан на
недвижим имот от 16.06.2022г. по изп.дело №340/2020г. по описа на ДИС при
Районен съд – Бургас.
Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него разпределение.
Дружеството оспорва извода на съда, че вземането на община Созопол за
такса „битови отпадъци“ е привилегировано по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД.
Излага доводи, че таксата се дължи за насрещна услуга, свързана не с имота,
а с дейността на лицата, които го стопанисват, поради което не представлява
данък по смисъла на чл.136, т.2 ЗЗД. Разпоредбата на чл.136 ЗЗД е специална
по отношение на разпоредбата на чл.133 ЗЗД, а изключенията са винаги
конкретни и лимитативни.
Останалите страни по изпълнителното дело, редовно уведомени, не
изпращат становище по жалбата.
Бургаският апелативен съд, предвид изложеното в жалбата,
доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което допустима за разглеждане по същество.
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по жалба на
1
„КАД“ ЕООД против разпределение от 30.05.2022г. на сумата 255 555 лева,
получена от публична продан на недвижим имот по изп.дело№340/2020г. на
ДИС при Районен съд – Бургас, с оплаквания за липса на постановление за
разноските и за неправилно отреждане на вземането на община Созопол за
данъци и такса “смет“ за имота на стойност 228, 03 лв. като привилегировано
по чл.136, т.2 ЗЗД.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е намерил жалбата за
неоснователна и е постановил оставянето и без уважение. За да достигне до
този извод, съдът е намерил, че таксите и разноските са редовно съобщени на
длъжника, а в закона не е въведено изискване за изготвяне на нарочна сметка
по чл.79, ал.1 ЗЧСИ. Съдът е констатирал, че по изпълнителното дело няма
конституирани взискатели с привилегия с изключение на вземанията на
първоначалния взискател за разноски и вземането на община Созопол за
данъци и такса смет за имота по чл.136, т.2 ЗЗД. Прието е, че съгласно
практиката на настоящата инстанция вземането за такса „ смет“ се ползва с
привилегията на посочената разпоредба.
Оплакването в жалбата пред настоящата инстанция касае наличието на
привилегия по чл.136, т.2 ЗЗД на вземането на общината за такса битови
отпадъци /ТБО/. Съгласно последната задължителна за съдилищата практика
в ТР № 2 от 22.11.2022г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2021г., ОСГТК, публичното
общинско вземане за данъка върху недвижимите имоти пряко и безусловно се
свързва със собствеността върху съответния имот и размерът му се определя
изключително и само с оглед стойността на имота, поради което това вземане
се ползва със специалната привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, като се събира
именно от стойността на имота, предмет на публичната продан, сумата от
която се разпределя от съдебния изпълнител. Публичното общинско вземане
за таксата „битови отпадъци“ няма пряка връзка със собствеността върху
имота и неговата стойност, а произтича от предоставянето на конкретни
обществени услуги и представлява цената за тях (стойността на същите),
поради което не може да попадне в приложното поле на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД и
да бъде събирана от стойността на имота, предмет на публичната продан, а се
ползва с общата привилегия по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД и подлежи на
предпочтително удовлетворяване от цялото имущество на длъжника,
съгласно чл.136, ал.2 ЗЗД. С оглед на това разрешение на въпроса от ВКС,
дадено след постановяване на обжалваното решение, неправилно е отредена
привилегия на вземането на община Созопол за такса „битови отпадъци“ за
имота в размер на 89, 98 лв., която следва да бъде отменена заедно с
потвърденото с него разпределение на съдебния изпълнител.
Съгласно т.2 на цитираното тълкувателно решение, окръжният съд,
след отмяна на обжалваното пред него разпределение, изготвено от съдебен
изпълнител, респ. апелативният съд, след отмяна на решение на окръжния
съд, с което се потвърждава оспореното разпределение, следва да реши
въпроса по същество, като сам извършва ново разпределение.
С разпределението, сумата получена от проданта е разпределена както
2
следва:
- за разноски на първоначалния взискател В. Д. П. – сумата от 6 214 лв.,
от които 3214 лева, платени такси по изпълнителното дело и сумата от 3000
лв., възнаграждение за процесуално представителство;
- за БРС 36 лв., такса за изготвяне на разпределението и държавна такса
по чл.53, ал.1 и 3 от Тарифата за държавните такси по ГПК в размер на
8311,10 лв.;
- по чл.136, т.2 ЗЗД е разпределена сума в полза на община Созопол в
размер на 228, 03 лв. за данък и такса „битови отпадъци“ за имота в размер
на общо 228, 03 лв.
Остатъкът от сумата е разпределен за хирографарните кредитори В. Д.
П.,“К. С.“ ЕООД и „Н. Т.“ ЕООД, при коефициент 0,4425338 за всеки от тях.
Съгласно констатираната неправилност, вземането на община Созопол
по т.3 от разпределението следва да бъде намалено със сумата от 89, 98 лв.,
дължима за такса „битови отпадъци“ съгласно приложената от този взискател
справка на л.251 от изпълнителното дело, като тази сума бъде отнесена към
вземанията на хирографарните взискатели по реда на чл.136, т.6 ЗЗД, при
корекция на определения коефициент и на сумите, отредени в
разпределението.
Съобразно коригирания коефициент – 0,4426995, остатъкът от 240 856
лева следва да бъде разпределен – за взискателя В. Д. П. - сумата от 81 851
лв., за “К. С.“ ЕООД – сумата от 152 758 лв., за „Н. Т.“ ЕООД – 6247 лв. и за
община Созопол за такса „битови отпадъци“ - сумата от 40 лв..
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 916 от 05.10.2022 г. по гр.дело № 1511/2022 г.
на Бургаския окръжен съд и потвърденото с него разпределение от
16.06.2022 г. на сума, получена от публична продан на недвижим имот по
изп.дело №340/2020 г. на ДИС при Районен съд – Бургас и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата от 255 555 лева, получена от публична продан
на имот с идентификатор №67800.501.9, ведно с построената в него сграда с
идентификатор №67800.501.9.1, както следва:
- за разноски на първоначалния взискател В. Д. П. – сумата от 6 214 лв.,
от които 3214 лева, платени такси по изпълнителното дело и сумата от 3000
лв., възнаграждение за процесуално представителство;
- за БРС - 36 лв., такса за изготвяне на разпределението, както и
държавна такса по чл.53, ал.1 и 3 от Тарифата за държавните такси по ГПК в
размер на 8311,10 лв.
- по чл.136, т.2 ЗЗД в полза на община Созопол за данък за имота -
сумата от 138, 05 лв.
Остатъкът от 240 856 лв. разпределя както следва:
3
- за взискателя В. Д. П. - сумата от 81 851 лв, за “К. С.“ ЕООД – сумата
от 152 758 лв., за „Н. Т.“ ЕООД – 6247 лв. и за община Созопол за такса
„битови отпадъци“ - сумата от 40 лв.
Решението е окончателно.





Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4