М О
Т И В И
по
НОХД №7089/2019 год.
Районна протуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Н.П.Н.,
в това че на 14.03.2019г. в село Д., обл.Пловдив е извършил действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление по отношение на лице
ненавършило 14-годишна възраст
– З.И.Г. с ЕГН: ********** – като я целувал по устата,
свалил и е панталоните и бельото, докосвал я с ръка по гърдите;
Н.П.Н. си свалил панталоните и бельото и останал по полов
член, извършвайки действия на полово
самозадоволяване пред З.И.Г. - престъпление по чл.149, ал. 1 от
НК.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение.
Предлага на
същия да бъде наложено наказание
“Лишаване от свобода”
за срок от две години, което да се търпи при „строг“
режим.
Пледира разноските по делото да се възложат в тежест на подсъдимия.
Граждански иск не е предявен. Не участва и частен обвинител.
Подсъдимият Н.Н. твърди, че не е извършил
вмененото му престъпление.
Лично и чрез своя защитник настоява за оправдателна присъда.
Съдът след преценка на
събраните и приложени по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Н.П.Н. е роден на ***
***, живущ ***. Определя се като б., б.г. е, без
образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Н.Н. и
пострадалата З.И.Г. са съответно чичо и племенница. Първият е брат
на баща й, а именно Е.П.Н..
Към месец март 2019г. малолетната З.Г. – родена на ***г.,
живеела при баба си – свид.
С. ***.
На 14.03.2019г. подс.
Н. отишъл до с.Динк като преди това употребил около 2 литра бира.
Насочил се към дома на свид.С. и поискал да изведе навън
племенницата си. Казал, че ще и купи вафли от магазина в центъра на
селото. Свид.С. се
съгласила и така пострадалата
З.Г. и подсъдимия
се насочили в указаната посока към центъра на селото.
Докато вървели по улицата в един момент подс.
Н. издърпал малолетната пострадала
зад едно дърво в парка близо до центъра
на селото. След това той свалил
панталона и бельото на З.Г., като последната
останала гола от кръста надолу.
После я целунал по устата
и с ръце започнал
да опипва пострадалата по
гърдите. Преди
това подс. Н. казал на З.Г., че искал „да
му стане жена“ и
й дал 80 стотинки, която тя първоначално взела, но в последствие изхвърлила.
В един момент подсъдимият
си събул панталона и бельото пред малолетната
свидетелка, но застанал с гръб към нея като започнал действия
на полово самозадоволяване /онаниране/
в присъствието на постр.
З.Г.. Стресирана от
случващото се последната се
разплакала и казала, че иска да
се прибере вкъщи. Въпреки това
подсъдимия и заявил, че иска да прави секс с нея, но тя отказала. Тогава поискал
от нея да го държи за половия член, но и това му предложение било отказано от
пострадалата. В този момент на мястото
се появили свидетелите С.А. и Д.Я.
/с прякор ***/, в
колата на последния, които
помогнали на З.Г., като я отделили от подс. Н..
В този момент на место пристигнала и бабата на З.Г. - свид.
С. С. . Четиримата се качили в колата на свид.Я. и
той ги закарал по домовете. Малко по-късно близките на пострадалата се обърнали
към органите на МВР, които задържали подсъдимия по ЗМВР и започнали работа по
случая.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за
установена частично
от
обясненията на подсъдимия Н.Н. дадени в досъдебно
производство в присъствие на защитник, но прочетени и
приобщени по реда на чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.4 НПК
на л.15, л.18 и л.21 д.пр., от
показанията на разпитаните свидетели в съдебното производство З.И.Г., И.С.Г., С.Г. С. , Д.И.Я. и С.Е.А.. Горното е
видно и от събраните
по делото писмени доказателства и протоколи – справка съдимост за подсъдимия /л.24
д.пр./, характеристична справка за същия /л.30 д.пр./, протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоснимки към него / л.47 – 55 д.пр./, протокол за
доброволно предаване от подсъдимия /л.111 д.пр./, протокол за доброволно
предаване от бабата на пострадалата / л.112/, разписки 2 бр.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, че е
присъствал на посоченото време и място и
показанията на разпитаните свидетели в тази връзка като логични, в основата си съответстващи
по между си, а и на останалия
събран по делото доказателствен материал. Спорният
въпрос е какви действия е извършил подсъдимия спрямо малолетната и тук идват
различията. Според обясненията на подсъдимия той сам се отдалечил зад едно
дърво, където се облекчил по малка нужда. През това време детето З.Г. го чакала
на една пейка. После двамата се прибрали сами до дома на свид.С.
. Тази теза обаче се оборва категорично от показанията на пострадалата, а и от
показанията на пострадалата дадени пред съда, на свидетелите А., Я. и С. . От
една страна самата пострадала посочи, че е било събличана и опипвана в областта
на гърдите от чичо си, който освен това я целунал по устните. Направил й
предложение да му стане жена, която тя разбрала като искане за сексуален
контакт, а след като отказала подсъдимия поискал от нея за го държи за половия
член. След втори отказ той все пак с гръб към детето започнал да се
самозадоволява / онанира/. Някъде в този момент свидетелите Я. и А., намиращи
се в колата на първия, достигнали до този участък на парка и възприели
плачещата пострадала. Пръв това сторил водачът Я. / по известен в махалата като
*** /, който я посочил на спътничката си. Тогава спрял на место, а свидетелката
А. слязла и се насочила към мястото, където се намирала свид.З.Г..
Последната пък тръгнала към нея плачейки. В същия момент тази свидетелка
изрично посочи, че видяла как подсъдимия си вдига панталоните. Това потвърждава
и показанията на пострадалата, които действително на моменти са объркани, но
това е нормално предвид ниската и възраст и липса на житейски опит. От своя
страна свид.Я. малко се забавил докато слезе от
автомобила си и останал зад свид.А.. Но и той сочи,
че видял освен плачещото дете, но и че същото трепери. Това сочи за силното
вълнение на пострадалата и нейното емоционално състояние. Действително този
свидетел не видял действия по вдигане на панталона от подсъдимия, но това съдът
отдава на факта, че той е бил на втори план зад първата свидетелка и е напълно
възможно да не е възприел тези действия на Н.. Освен това свид.Я.
детайлно описва състоянието на детето, което сочи, че вниманието му е било
насочено повече към него. В този момент пристигнала и свид.С.
, която се притеснила, че внучка й се бави. И според нейните показания подсъдимия
и детето вече са били облечени, но това е нормално, тъй като тя пристига на
един вече по-късен етап, когато всичко е приключило. Разбирайки за станалото и
при вида на плачещото си внуче, тя влязла в разпра с подсъдимия като дори го
зашлевила. По този начин остават изолирани обясненията на подсъдимия, че нищо
не се било случило на центъра на селото, а детето стояло мирно и кротко на
пейка. Посочените свидетели изрично сочат, че се прибрали с колата на ***, а не
както твърди Н., че той сам с детето се прибрали до дома на свид.С.
. Ето защо и настоящата инстанция отдава горните твърдения на подсъдимия на
приетата линия на защита, която обаче се опровергава от другите събрани
доказателства. Показанията на свид.И.Г. – майка на
пострадалата, са действително източник на косвени доказателства, тъй като тя не
е била очевидец на нито един елемент от случилото се, за разлика от останалите
свидетели, които възприели различни моменти от действията на подсъдимия. Тя
обаче свидетелства за споделеното й от дъщеря и и останалите присъствали на
място лица, както и за психологическото състояние на пострадалата веднага след
инцидента. В този смисъл тя подкрепя факта, че е имало инцидент със свид.З.Г., която не би плакала, ако нищо особено не се е
било случило , както твърди по същество подсъдимия. В този смисъл показанията
на свидетелите се допълват едни други, те са в унисон и по тази причина съдът
ги възприема като обективни и логични, за разлика от обясненията на подсъдимия,
които остават изолирани от останалия доказателствен
материал.
Съгласно
заключението на
изготвената комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза,
допълнено и в съдебно заседание от вещите лица, пострадалата З.И.Г. същата не
се води на
психиатричен учет и не страда от
психично заболяване. Тя е в състояние да възприема
заобикалящата я действителност
и произтичащите събития и може да ги
възпроизвежда.
Въпреки ниската си възраст не се наблюдава прекалена внушаемост
и възпроизведеното от нея най-вероятно е плод на
действителност, а не на фантазии.
От заключението на комплексната съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза на подс. Н.П.Н. е видно, че той не
се води на
психиатричен учет към ЦПЗ – Пловдив. Същият е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното към момента на
инкриминирания период. Н.П.Н.
може да участва
в наказателното производство
в качеството си на обвиняем, въпреки известни дефицити в неговото интелектуално, а и
социално развитие. Изготвена е и СМЕ на подсъдимия, която се прие от съда, видно от която
имало към 14.03.19г. разкъсно-контузна рана и
охлузване по лицето, които той е обяснил с падане, но е възможно да се дължат и
на упражнено спрямо него физическо насилие, като например шамар нанесен от свид.С. .
Съдът възприема заключенията на вещите лица,
като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответните области, неоспорени от страните и съответстващи
на събрания по делото доказателствен
материал.
При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна
страна, че с деянието си подсъдимият
Н.Н.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.149, ал.1 от
НК като на 14.03.2019г. в село Д., обл.Пловдив
е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по
отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – З.И.Г. с ЕГН: ********** –
като я целувал по устата, свалил и е панталоните и бельото, докосвал я с ръка
по гърдите, свалил си панталоните и бельото и останал по полов член, извършвайки
действия на полово самозадоволяване пред З.И.Г..
От обективна страна - подсъдимият е осъществил действия за възбуждане на
полово желание
и удовлетворение,
изразяващи се в опипване по интимни части като гърдите, целувка по устата,
както и онаниране, макар с гръб към пострадалата, но в нейно присъствие.
Само пристигането на свидетелите А. и Я. по същество
очевидно са попречили на подсъдимия да се удолетвори,
тъй като на място, а и по дрехите не са открити видими следи от еякулация при
извършения им оглед. Към
момента на инкриминираното деяние пострадалата
не е навършила 14 години. В случая
не е използвана
принуда,
но това не е нужно за съставомерността на деянието.
Същото е инкриминирано именно с оглед ниската възраст на пострадалото лице.
От субективна страна - престъплението е било извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на престъплението,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Поетия
алкохол не е бил пречка в тази насока. Действително наблюдават се дефицити при
общуването с подсъдимия, който освен това твърди, че не говори и български
език, а и като цяло трудно се изразява и на ***, но вещите лица са категорични
в неговата психична годност и възможността му да прави разлика между добро и
зло.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия Н.Н.
престъпление, като се съобрази с целите
на наказанието по чл.36 от
НК, Съдът
намира, че наказанието на същия следва да
се определи под баланса на правната норма от три години и половина
лишаване от свобода. От една страна налице е отегчаващо обстоятелство в
наличната родствена връзка – чичо и племенница,, което съдът отчита като
такова. От друга страна деецът е с чисто съдебно минало, а и безспорно същият е
с ниска степен ан интелектуално развитие, с доста примитвини представи за заобикалящата го среда, без
образование е, без социална и житейска перспектива. Всичко това е допринесло за
неговото поведение и следва ад се отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство. При
това положение настоящата инстанция
счита, че наказание при условията
на чл.54 НК в размер на две години лишаване от свобода се явява съответно на
личността на дееца, на обществената опасност на деянието, което не се отличава
с особен интензитет върху пострадалата в сравнение с други от същия вид, а
и е най-справедливо.
От
друга страна не са налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, които да доведат до извод, че и най-лекото предвидено в закона
наказание би ся явило несъразмерно тежко.
Наказанието
от две години лишаване от свобода според съда следва да се изтърпи при
първоначален Общ режим според правилата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. По
начало не са налице условия за определяне на Строг такъв, както ес иска от
обвинението, макар законът да е предвидил такава възможност, но само при
наличие на определени предпоставки.
От друга страна формално, тъй като наказанието е под три
години лишаване от свобода, а и подс.Н. е неосъждан,
принципно би могло да се мисли за приложението на чл.66, ал.1 НК. За последното
обаче е нужно и наказанието да има поправителен ефект и по този начин. Видно е,
че в настоящия казус условно осъждане не би могло да има поправителен ефект,
тъй като се касае за деяние извършено от чичо спрямо племенница, самия деец
злоупотребява с алкохол, а и бяха изнесени данни, че и в миналото той е посягал
на пострадалата. Ето защо според насотящата инстанция
само изтърпяването на наказанието би имало поправителен ефект върху дееца, но и
върху останлите членове на обществото.
На основание чл.59, ал.1 от НК следва да се
зачете времето през което подс.Н. е бил
задържан по настоящото дело както по ЗМВ, така и по реда на НПК,
а именно от 14.03.2019г до
влизане в сила на присъдата. Причини за извършване на
деянието - ниска правна култура, незачитане на установения в страната правов ред и половата неприкосновеност на личността.
Подбуди – задоволяване на сексуални
потребности и ниска самооценка на поведението от страна подсъдимия, поради
неговото интелектуално развитие.
Веществените доказателства: 1бр. мъжки слипове, 1 бр.къси
панталони, 1бр. бежова на цвят тениска, 1бр. блуза с дълъг ръкав – червена,
1бр. блуза с дълъг ръкав – черна, 1бр. суитчър, 1бр. панталон,
2бр. мъжки обувки, 1бр. мъжка шуба, 1бр. бейзболна
шапка, предадени на съхранение при домакина на РУ-Труд – следва да се върнат на
подс.Н.П.Н. след влизане на настоящата присъда в сила,
тъй като са предадени от него.
Веществените доказателства:1бр. детски потник, 1 бр.
вълнена блуза, 1бр. памучна блуза, 1бр. детско бельо, 1бр. памучно долнище,
1бр. памучен клин – тъмносин, 1бр. памучен клин – тъмночервен – предадени на
съхранение при домакина на РУ-Труд – следва да се върнат на свидетелката И.С.Г.
като майка на пострадалата, тъй като принадлежат на последната.
Подсъдимият Н. следва
на осн. чл.189, ал.3 НПК да
заплати направените по делото разноски
в размер на 1276,80 /хиляда двеста седемдесет
и шест лева и осемдесет ст./ по сметка на
ОД на МВР – Пловдив, а по сметка на
ПРС сума в размер на 80 /осемдесет/ лева за извършени
експертизи.
На
основание чл. 189, ал.2 от НПК следва разноските
от 118 /сто и осемнадесет/ лева за преводач в досъдебното
производство да
останат
за сметка на ОД на МВР – Пловдив, а разноските за преводач в съдебна
фаза в размер на 140 /сто и десет/
лева да останат
за сметка на ПРС.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.