Р Е Ш Е Н И Е
гр. Радомир, 24.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен
съд, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: И. С., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 772 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.247, чл.248 и чл.250 от ГПК.
Производството
по реда на чл.248 от ГПК е образувано по молба от 28.05.2019 г. от адв. Б., в
качеството му на пълномощник на ответниците Д.Г. и Г.Г. е поискал от РдРС да
бъде образувано производство за изменение на постановеното решение, в частта за
разноските, а производството по реда на чл.247 и чл.250 от ГПК е образувано по
молба от 27.06.2019 г. от адв. С.,
в качеството му на пълномощник на ответниците М.В.Х.,
б.П.М., Б.М.Б., Ц.Б.М., К.М.Б., Р.М.А. и С.М.М., с
която е поискал от съда да бъде открито производство за поправка на очевидна
фактическа грешка, допусната в решение № 53 от 07.05.2019 г., както и същото да
бъде допълнено в посочения в молбата смисъл, като твърди, че съдът не се е
произнесъл по цялото заявено от ищеца искане по отношение на представляваните
от него ответници и при постановяване на решението са допуснати очевидни
фактически грешки.
В срока за отговор по образуваните производства насрещните старини не са подали отговор на молбата и не са изразили становище по същите.
Съдът
след като се запозна с данните по делото и прецени същите, приема за установено
следното от фактическа страна:
В конкретния случай не се налага насрочване
на делото в открито съдебно заседание, поради което настоящият състав намери,
че следва да се произнесе в закрито заседание.
Производството по делото е образувано по искова молба от “Р.К.” АД против: Д.Н. Г., Г.Д.Г., П.Б. М., К.М.Б., Р.М.А., В.Д.М. и С.М.М., като срещу ответниците Д.Н. Г. и Г.Д.Г. е предявен иск по чл.108 от ЗС, а срещу останалите ответници, ищецът е предявил иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
В хода на делото ответниците Д.Н. Г. и Г.Д.Г., чрез пълномощникът си са поискали от съда да им бъдат присъдени направените по делото разноски, за което нито в хода на делото, нито в последното проведено съдебно заседание ответниците не са представили списък на разноските.
По предявените искове РдРС е постановил решение, с което предявените искове са били отхвърлени, като на ответниците Д.Н. Гьорева и Г.Д.Г., съдът е присъдил разноски в размер на 355.00 лева.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
По
искането за изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК:
Искането за изменение на решението в частта
за разноските е направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК - в срока за обжалване
на постановеното от РдРС решение, от процесуално
легитимирани лица - ответниците по делото Д.Н.
Г. и Г.Д.Г., чрез пълномощникът им адв. Б. и доколкото изложените от страната доводи са такива от правно естество, не
се налага искането да се разглежда в открито съдебно заседание, поради което
съдът е намерил, че не е необходимо да призовава страните за разглеждането й в
открито съдебно заседание.
Производството по чл.248 от ГПК има за цел
поправяне на допуснати от съда грешки при определяне на отговорността за
разноските - чл.253 от ГПК. Грешките могат да се изразяват, както в неточно
изчисляване, така и в неправилно отхвърляне на някои от претенциите, но с
въведеното изискване изменението на решението в частта за разноските да може да
се разгледа само при представен списък, ограничава проверката на съда до
исканията, заявени в списъка. След като страната не е представила списък на
разноските нито в хода на делото, нито в проведеното последно по делото открито
съдебно заседание, то и не разполага с правото да иска изменение на решението в
частта за разноските. Молбата по чл.248 от ГПК би била основателна, ако са
налице предпоставките по чл.78, ал.5 от ГПК и ако съдът е присъдил възнаграждение
без да е представен списък или страната – молител е била лишена от възможността
да се запознае със списъка, или до приключване на последното заседание е
направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение по представения
списък (в този смисъл определение № 167 от 05.03.2012 г., постановено по
ч.т.д.№ 119 по описа на ВКС за 2012г.).
Предвидената законова възможност за
изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК, не е
безусловна, за страната , която иска изменение на решението в частта за
разноските, а е предвидена само при спазването и изпълнението на определени
условия разписани в разпоредбата на чл.80 от ГПК. Посочената разпоредба създава
улеснение за съда и страните, като при представянето на списък на разноските
страната, която ги претендира конкретизира претенциите си по тях, а другата
страна може да поиска прилагането на правилото на чл.78, ал.5 от ГПК, което в
настоящия случай ответниците не са сторили в производството пред РдРС. Смисълът
на правилото на чл.80 от ГПК е във второто изречение на нормата, а именно при
проявена небрежност от страна на претендиращият разноски да посочи точно какви
са те е да бъде лишен от правото да атакува определения от съда акт, в случай
че съдът е допуснал грешка при изчисляването им. Непредставянето на списък по
чл.80 от ГПК има последица и пречка за страната да оспорва законосъобразността
на изводите на съда по искането. Липсата на списък на разноските по чл. 80 от ГПК, се отразява негативно върху страната, която не го е представила.
По силата на чл.80 от ГПК, страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като
в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. С изменението на нормата на чл.80 от ГПК (ДВ бр.100/2010 г.)
непредставянето на списък преклудира правото на страната да иска изменение на
решението в частта за разноските.
В конкретния случай, видно от протокола на
проведеното на 05.04.2019 г. открито съдебно заседание по делото ответниците до
приключване на съдебното дирене, респ. до приключване на делото пред Районният
съд не са представили списък по чл.80 от ГПК. В този момент най- късно страната
е следвало да представи списък на разноските. Независимо от това съдът се е
произнесъл по направеното от страната искане, като е присъдил на ответниците
направени от тях разноски. При непредставяне на списъка на разноските или
неспазване на срока установен в чл.80 от ГПК за представяне на списък на
разноските за страната не възниква правото да иска изменение на решението в
частта за разноските. Протоколът от проведеното съдебно заседание съгласно
разпоредбата на чл... от ГПК е доказателство за извършените в съдебното
заседание съдопроизводствени действия, като неудостоверените в протокола
действия се смятат за неизвършени. Такова действие на ответниците няма отразено
и в останалите протоколи от проведените по делото съдебни заседания. С оглед
горе изложеното не са налице в пълнота кумулативно предвидените предпоставки за
изменение на решението, в частта за разноските, поради което съдът намира
искането по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските за
недопустимо и като такова следва да бъде оставено без разглеждане. В този
смисъл са и т.8 и т.9 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
По
искането за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решението по
реда на чл.247 и чл.250 от ГПК:
Молбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна и съдът следва да се произнесе по нея.
По реда на чл. 247 от ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля на съда и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на решението и изразяването на волята.
Съдебният акт се състои от две части-мотиви и диспозитив, който е и самото съдебно решение. Мотивите на съдебния акт представляват формираната воля на съда, а диспозитивът - нейното външно изразяване.
Видно от мотивите и диспозитива на постановеното по делото решение досежно НЕУРЕГУЛИРАН ИМОТ № ., находящ се в землището на с. К., общ. К., обл. П., в местността “Б.б.” с площ от 5150 кв.м., съставляващ реална част от имоти № ..по картата на землището на с. К., общ. К. и № ..по картата на землището на с. Ковачевци, общ. Ковачевци, съдът е посочил, че същият е при граници: имот № 3 на „Е.Т.“АД, имот № .. – терен по § 4 на кметство с. Ковачевци, имот № ..– язовир и имот № ...– ливада на Г.Д. М., като вместо да посочи и имот № ...– ливада на Г.Д. М. е посочил имот № 30250. Така е посочил тази граница на имота на стр.3, абзац 3-ти от долу на горе; на стр.4, абзац 7 от горе на долу; на стр.13, абзац 2 от долу на горе, както и в диспозитива на решението на стр.18, абзац 2 от горе на долу; на стр.19, абзац 2 от горе на долу и на стр.20, абзац 2 от горе на долу. Видно от исковата молба и приложените по делото писмени доказателства, както и в част от мотивите на постановения съдебен акт, неурегулиран имот № . има за граница имот № 3020, а не както е посочил съда имот № 30250. С оглед на това следва да се ., поради което в конкретния случай е налице очевидна техническа грешка при изписване на тази граница на имота, така, както съдът е изложил в част от мотивите и в част от диспозитива на решението. От тук следва извода, че е налице разминаване между формираната правна воля на съда и цифрово посочената такава, досежно границата неурегулиран имот №. в номера на имота с който граничи с ливадата на Г.Д. М., който е имот № ., а не както е посочил съда № .. И след като е налице допусната в решението очевидна фактическа грешка в правилното изписване на имота, с който граничи неурегулиран имот № 2, то тя следва да бъде поправена по реда на чл.247 от ГПК, като на стр.3, ред 14 от долу на горе; на стр.4, ред 22 от долу на горе; на стр.13, ред 12 от долу на горе, както и в диспозитива на решението на стр.18, ред 17 от горе на долу; на стр.19, ред 14 от горе на долу и на стр.20, ред 13 от горе на долу вместо „…имот № 30250…“ се чете „….имот № 3020…“.
Видно от мотивите и диспозитива на постановеното по делото решение досежно ИМОТ № ..– пасище, мера, находящо се в землището на с. Ковачевци, с ЕКАТТЕ., общ. Ковачевци, с площ от 1.501 дка, по картата на землището на с. Ковачевци, местността “Б.б.”, съдът е посочил, че същият граничи с имот № ... по КВС на с. Калище, вместо имот № ..по КВС на с. Калище. Така е посочил тази граница на имота на стр.4, ред 15-ти от горе на долу и на ред 22-ри от долу на горе; на стр.18, ред 8-ми от долу на горе, на стр.19, ред 11-ти от долу на горе и на 20, ред 18-ти от горе на долу. Видно от исковата молба и приложените по делото писмени доказателства, както и в част от мотивите на постановения съдебен акт, имот № ..има за граница имот № ..., а не както е посочил съда имот № .... С оглед на това следва да се приеме, че при посочване на границата на имот № 113002, същият граничи с имот № ..., а не както е посочено имот № ..., поради което в конкретния случай е налице очевидна техническа грешка при изписване на тази граница на имота, така, както съдът е изложил в част от мотивите и в част от диспозитива на решението. От тук следва извода, че е налице разминаване между формираната правна воля на съда и цифрово посочената такава, досежно границата имот № ..в номера на имота с който граничи с имот по КВС, който е имот № ..., а не както е посочил съда № .... И след като е налице допусната в решението очевидна фактическа грешка в правилното изписване на имота, с който граничи имот №., то тя следва да бъде поправена по реда на чл.247 от ГПК, като на стр.4, ред 15-ти от горе на долу и на ред 22-ри от долу на горе; на стр.18, ред 8-ми от долу на горе, на стр.19, ред 11-ти от долу на горе и на стр.20, ред 18-ти от горе на долу, вместо „…имот № ...…“ се чете „….имот № ...…“.
Следва да бъде поправен и посоченият в решението ЕИК на ищеца, който вместо ., се чете ., като на стр.1, ред 12 от горе на долу, на стр.17, ред 2 от долу на горе; на стр.19, ред 1 от горе на долу и ред 4 от долу на горе; на стр.20 ред 27 от горе на долу и ред 33 от горе на долу вместо посочения ЕИК ., се чете ЕИК..
По
искането с правно основание чл.250 от ГПК.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна, поради което и съдът следва да се произнесе по нея.
Искането за
допълване на решението досежно предявеният от ищеца установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК против ответниците Ц.Б.М., С.М.М., К.М.Б., Р.М.А., М.В.Х., Б.П.М. и Б.М.Б., като в диспозитива на решението се посочи и ЛИВАДА, находяща се в
землището на с. К., общ. К., в местността “Б.б.”,
трета категория, с площ от .кв.м., съставляващ имот № . по картата на
землището, което е част от имот № ..по картата на землището на с. К., общ. К. и
имот № ..по картата на землището на с. К., общ. К. при граници на ливадата по
нотариален акт : имот № 2 – собственост на „Е.Т.“АС, имот № .. – терен по § 4
на кметство К., № ..– язовир на МЗХП-ХМС, имот № ..– ливада на кметство с. Калища, имот № ..– на И.и Я.П. и имот № ...– ливада на н-ци на Г.Д. М. по нотариален акт за покупко-продажба № ..,
том, рег. № . дело №./1998 г., съдът намира за основателно. Видно от
предявеният иск ищецът е поискал от съда да бъде признато за установено, че е
собственик на неурегулиран имот № ., находящ се в землището на с. К., общ. К.,
обл. П., в местността “Б.б.” с площ от 5150 кв.м.,
съставляващ реална част от имоти № ..по картата на землището на с. К., общ. К.
и № ..по картата на землището на с. К., общ. Ковачевци и ливада находяща се в
землището на с. К., общ. К., в местността “Б.б.”,
трета категория, с площ от . кв.м., съставляващ имот № 3 по картата на
землището, което е част от имот № ..по картата на землището на с. К., общ. К. и
имот № ..по картата на землището на с. К., общ. К., част от които попадат в
имоти: имот № ..– пасище, мера, находящо се в землището на с. К., с ЕКАТТЕ ., общ. К., с
площ от 1.501 дка, по картата на землището на с. К., местността “Б.б.” и имот № ..– ливада, находяща
се в землището на с. К., ЕКАТТЕ № ., общ. Ковачевци, местност “Б.б.”, с площ от 3.500 дка, като в мотивите на решението
съдът е формирал правни изводи, по така предявеният иск, като в диспозитива на
решението е пропуснал да посочи и ЛИВАДА, находяща се в землището на с.
Ковачевци, общ. Ковачевци, в местността “Б.б.”, трета
категория, с площ от 4950 кв.м., съставляващ имот № 3 по картата на землището,
което е част от имот № ..по картата на землището на с. К., общ. Ковачевци и
имот № ..по картата на землището на с. Ковачевци, общ. Ковачевци при граници на
ливадата по нотариален акт : имот № . – собственост на „Е.Т.“АС, имот № .. –
терен по § 4 на кметство К., № ..– язовир на МЗХП-ХМС, имот № ..– ливада на
кметство с. К., имот № ..– на И. и Я. П. и имот № ...– ливада на н-ци на Г.Д. М. по нотариален акт за покупко-продажба № ..,
том ., рег. № ., дело №./1998 г. Ето защо, постановеното от съда решение следва
да бъде допълнено, като на стр.20 от решението, след абзац втори се добави и
сочената ливада, която е пропусната да бъде посочена в него, тъй като
непроизнасянето в диспозитива на решението, води до неговата непълнота, която
следва да бъде отстранена.
Досежно искането за допълване на
постановеното решение с основанието на което се претендира, че е придобит имота
от ищците по предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК, както и да бъдат допълнени
индивидуализиращите на страните данни чрез посочване на техните единни
граждански номера, съдът намира същото за неоснователно, тъй като в
диспозитива на решението не следва да се
съдържат мотиви, а само крайният извод на съда, като допълването на
основанието, на което ищецът е поискал да бъде признат за собственик, е
разгледано от съда в мотивите на съдебния акт и не следва да бъде допълнено в
диспозитива на постановеното решение.
По силата на чл.236, ал.1, т.4 от ГПК в
решението съдът е длъжен да посочи имената, съответно наименованието и адреса
на страните, което съдът е сторил в постановеното по делото решение, но няма
задължение да посочи единните граждански номера на страните, нито пък е длъжен
да извлича същите от представени по делото документи. Страните по делото се
определят от ищеца, като същият има задължение по реда на чл.127, ал.1, т.2 от ГПК в исковата молба да посочи името и адреса на ищеца и ответника, като
нормата вменява задължение на ищеца да посочи единния граждански номер на
ищеца, когато същият е физическо лице, но в случая, ищецът е юридическо лице и
има ЕИК, който също е посочен в исковата молба, а също така и в диспозитива на
решението, но ищецът няма задължение да сочи ЕГН на ответниците, нито пък съда
има такова задължение досежно ответниците. Ето защо искането за допълване на
решението, чрез посочване на ЕГН на ответниците, за които не е посочено, е
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл.248, чл.247 и чл.250 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба рег. №
2430 при РдРС от 28.05.2019 г. адв. Б., в качеството му на пълномощник на ответниците – Д.Н.Г., с ЕГН ********** *** и Г.Д.Г.
***, с искане за изменение на Решение
№ 53 от 07.05.2019 г., постановено по гр.д. №./2017 г. по описа на Районен съд
гр. Р., в частта относно присъдените на страната разноски.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа
грешка допусната в решение № .
от 07.05.2019 г., постановено по гр.д.
№. по описа на РдРС за 2017 г., като:
- на стр.3,
ред 14-ти от долу на горе; на стр.4, ред 22-ри от долу на горе; на стр.13, ред 12-ти от долу на горе, на стр.18, ред 17-ти от горе на долу; на стр.19, ред 14-ти от горе на долу и на стр.20, ред 13-ти от горе на долу ВМЕСТО „…имот № 30250…“ се
чете „….имот № 3020…“.
- на стр.4,
ред 15-ти от горе на долу и на ред
22-ри от долу на горе; на стр.18,
ред 8-ми от долу на горе, на стр.19, ред 11-ти от долу на горе и на стр.20, ред 18-ти от горе на долу, ВМЕСТО „…имот № ...…“ се чете „….имот № ...…“.
- на стр.1,
ред 12-ти от горе на долу, на стр.17,
ред 2-ри от долу на горе; на стр.19,
ред 1-ви от горе на долу и ред 4-ти
от долу на горе; на стр.20 ред 27 –ми от горе на долу и ред
33-ти от горе на долу, ВМЕСТО ЕИК
., се чете ЕИК.
ДОПЪЛВА решение № 53 от 07.05.2019 г., постановено по гр.д. № 772 по описа на РдРС за 2017 г., като:
На страница двадесета, след втория абзац се добави:
И ЛИВАДА, находяща се в землището на с. К., общ. К., в местността “Б.б.”, трета категория, с площ от . кв.м., съставляващ имот № 3 по картата на землището, което е част от имот № ..по картата на землището на с. К., общ. К. и имот № ..по картата на землището на с. Ковачевци, общ. Ковачевци при граници на ливадата по нотариален акт : имот № 2 – собственост на „Е.Т.“АС, имот № .. – терен по § 4 на кметство Ковачевци, № ..– язовир на МЗХП-ХМС, имот № ..– ливада на кметство с. К., имот № ..– на Иван и Яне Паневи и имот № ...– ливада на н-ци на Г.Д. М. по нотариален акт за покупко-продажба № .., том І, рег. № 555, дело № ./1998 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба рег. № 3015 при РдРС от 27.06.2019 г. от адв. С., в качеството му на пълномощник на ответниците М.В.Х., Б.П.М., Б.М.Б., Ц.Б.М., К.М.Б., Р.М.А. и С.М.М., с която е поискал да бъде допълнено решение № .от 07.05.2019 г., постановено по гр.д. № 772 по описа на РдРС за 2017 г., като в решението се посочи и основанието на което „Р.К.“ АД е претендирал, че е придобил процесните имоти по предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК, както и да бъдат допълнени индивидуализиращите на ответниците данни чрез посочване на техните единни граждански номера, за тези, за които същите не са посочени в решението.
Настоящето решение да се счита неразделна част от решение № 53 от 07.05.2019 г., постановено по гр.д. № 772 по описа на РдРС за 2017 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО СОРИГИНАЛА.
/В.К/