РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Берковица, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251610100166 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която е
предявен от В. Г. Н. против ответниците П. Х. П., И. К. П. и Г. К. П. иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен иск
за собственост за признаване на установено, че ответниците не са
собственици на поземлен имот УПИ-II-36 в кв. 23 по плана на с. Пърличево,
общ. Берковица.
Ищецът В. Г. Н. твърди в исковата си молба и уточнителна молба вх.
№ 1734/11.06.25 г., че е собственик на УПИ-II-36 в кв. 23 по плана на с. П. и се
легитимира като собственик с Нотариален акт № .... г., с който е закупил
имота от законните наследници на предишния собственик на имота Х.И.И.,
който е бил придобил същия с Нотариален акт за собственост № .... г. на БРС.
Сочи, че след като закупил имота установил, че за имота има издаден
констативен нотариален акт № ... г., с който И. Л.Л., К. Х. П., Л.Х. Л. и П. Х.
П. са признати за собственици по наследство /от Л. П./ и давностно владение,
както и че с последващ нотариален акт № .... г. И. Л. Л. е прехвърлил правата
си на племенника си П. Х. П., за чийто задължения имотът е описан от
съдебен изпълнител.
1
Оспорва правото на собственост на ответниците.
Твърди, че имотът никога не е владян и ползван от ответниците и техните
наследодатели.
Поддържа, че имотът е бил ограден и се е ползвал единствено от
законните наследници на предишния собственик на имота Х. И.И., от които е
закупил имота, респективно от самия ищец след закупуването му.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответниците не са собственици на процесния имот и да отмени издадените в
тяхна полза констативен нотариален акт № ....г. и нотариален акт № .... г.
Ответниците П. Х. П., И. К. П. и Г. К. П. НЕ са подали отговор и не
вземат становище по допустимостта и основателността на предявения иск в
дадения им по чл. 131 от ГПК
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По така предявеният отрицателен установителен иск за собственост,
тежестта за доказване на съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост е на ответниците, а ищецът следва да докаже единствено
фактите, на който основава правния си интерес от предявяване на иска.
Съгласно задължителните разяснения дадени в Тълкувателно решение
№ 8 от 27.11.2013 год. по т. д. № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС при
отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът
доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да
установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде
освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право
върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването
на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато
ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е
възниквало или е било погасено.
В същото тълкувателно решение са посочени алтернативно различни
фактически положения, за които се приема, че обуславят правния интерес на
2
ищеца от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост.
Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или
друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от
ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване
би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било
осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.
Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е
налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както
и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и
същ обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и
фактически състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено /но
не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице,
което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече
претендираните от ответника права.
В случая ищецът е обосновал правния си интерес от така предявения иск,
като е заявил самостоятелно право на собственост върху процесния имот,
позовавайки се на Нотариален акт за покупко-продажаб № .... г. на
нотариус Е. П.а /л. 10 по делото/, с който твърди, че е придобил
собствеността, което се конкурира с правото на собственост на ответниците,
които се легитимират като собственици с Констативен нотариален акт № ....г.
на /л. 5/ и Нотариален акт № 3.... г. /л. 9/, и двата на нотариус О.К.
Предвид което съдът намира, че за ищецът В. Г. Н. е налице правен
интерес от така предявеният отрицателен иск за собственост.
С доклада по делото, обективиран в Определение № 285/22.08.2025 г.
съдът при разпределение на доказателствената тежест изрично е указал на
ответниците, че в тяхна тежест е да докажат съществуването на отричаното от
ищеца право на собственост върху процесния имот.
В случая ответниците не успяха да докажат по настоящото дело, че са
собственици на процесния имот.
В хода на устните състезания ответниците И. К. П. и Г. К. П., които се
явиха лично пред съда направиха признание, че предявеният срещу тях иск е
основателен, че нямат претенции към парцела и не са го ползвали.
3
Така направеното изявление има характер на съдебно признание, тъй като
се отнася за неизгодни за ответниците факти. Според
гражданскопроцесуалната теория признанието е изявление на страната или
неин процесуален представител за това, че са се осъществили неизгодни за нея
факти и именно върху неизгодността се крепи неговата доказателствена
стойност /Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, девето
преработено и допълнено издание, първо по действащия ГПК, София, Сиела,
2012, стр. 270, 271/.
Това признание се подкрепя от събраните по делото доказателства.
С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
11/2012 г., ОСГК е прието, че „констативният нотариален акт по чл. 587
ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат,
че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото
на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право
се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.”
В същото тълкувателно решение е прието, че когато и двете страни в
правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост
върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, както е в
настоящия случай, то разпределението на доказателствената тежест при
оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като
всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
Ответниците се легитимират с Констативен нотариален акт № 383, том 2,
дело 159 от 2012 г. /л. 5/, с който И. Лафонов Лафонов /починал, без
низходящи/, К. Х. П. /чиито наследници са ответниците И. К. П. и Г. К. П.
видно от приложеното на л. 4 удостоверение за наследници/, Л.Х.Л.
/починал, без низходящи/ и ответника П. Х. П. са признати за собственици по
наследство и давностно владение, както и с последващ нотариален акт № .... г.
/л. 9/, с който И. Л. Л. е прехвърлил правата си на ответника П. Х. П..
По делото липсват доказателства общия наследодател на ответниците –
Л.П.Л., починал на .... г., респективно неговите наследници, които са се
снабдили с констативния нотариален акт - И. Л. Л. /починал, без низходящи/,
4
К.Х. П. /чиито наследници са ответниците И. К. П. и Г. К. П. видно от
приложеното на л. 4 удостоверение за наследници/, Л.Х.Л. /починал, без
низходящи/ и ответника П. Х. П. някога да са упражнявали фактическа власт
върху процесния имот с намерение своене, което владение да е упражнявано
непрекъснато, явно и необезпокоявано в продължение на поне 10 години
/включително при условията на присъединяване на владение от общия
наследодател/, колкото е изискуемият в закона срок за придобИ.е по давност
на недвижим имот при осъществяване на недобросъвестно владение.
Тъкмо обратното – по делото се установи, че процесният имот никога не е
ползван от общия наследодател на ответниците – Л. П. Л., починал на .... г.,
респективно неговите наследници, които са се снабдили с констативния
нотариален акт - И. Л. Л. /починал, без низходящи/, К.Х. П. /чиито
наследници са ответниците И. К. П. и Г. К. П. видно от приложеното на л. 4
удостоверение за наследници/, Л. Х. Л. /починал, без низходящи/ и ответника
П. Х. П..
От показанията на свидетеля А.Б.Л. се установи, че Л. П. Л. и неговите
наследници ползват съседен на процесния имот, като двата имота са отделени
с мрежа, като беше категоричен че никога не са ползвали имота, предмет на
настоящия спор – „Не са посещавали парцелата, не са я обработвали..Тази
парцела не е ползвана от роднините никога откакто аз помня.“ Даде
показания, че процесният имот е бил собственост на И. и П. които са го
ползвали и оградили с мрежа, а след смъртта им е ползван единствено от
техните наследници до момента, в който са го продали на ищеца.
Показанията на свидетеля се подкрепят от представения по делото
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1....г. /л. 12 по делото/, с
който И.Ц.И. е дарил на сина си Х. И.И. парцела II в кв. 23-ти, пл. № 36 по
плана на с. П., цялата от 1880 кв.м., като в него е описан Нотариален акт .... г.,
с който И.Ц.И. се е легитимирал като собственик на имота, който не е оспорен
по делото.
С Нотариален акт № .... г. на нотариус Е. П.а/л. 10/ наследниците на
Х.И.И. /удостоверение за наследници на л. 11/ са продали процесния имот на
ищеца.
Предвид изложеното съдът намира, че ответниците не успяха да докажат,
че са собственици на процесния имот, поради което така предявеният иск се
5
явява основателен и следва да бъде уважен.
Ищецът е направил искане за отмяна на Констативен нотариален акт №
.... г. /л. 5/, с който И. Л. Л. /починал, без низходящи/, К. Х. П. /чиито
наследници са ответниците И. К. П. и Г. К. П. видно от приложеното на л. 4
удостоверение за наследници/, Л. Х. Л. /починал, без низходящи/ и ответника
П. Х. П. са признати за собственици на процесния имот, както и на нотариален
акт № ....г. /л. 9/, с който И. Л.Л. е прехвърлил правата си на ответника П. Х.
П..
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2010 г. на ВКС по т.д. №
3 по описа за 2012 г. на ОСГК „На отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК
подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право
на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с
които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим
имот“.
Предвид което на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежи само
издаденият Констативен нотариален акт № .... г. /л. 5/, в частта касаеща
процесния имот.
Отмяната на нотариален акт № .... г. /л. 9/ е недопустима, като съдът не
дължи постановяване на нарочен отхвърлителен диспозитив /така Решение №
276 от 07.11.2024 г. на ОС – Монтана по възз.гр.д. № 356 по описа за 2024
година/.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски, за които е представил доказателства
до приключване на проведеното на 20.11.25 г. съдебно заседание в общ размер
на 60 лева, от които 50 лева ДТ за разглеждане на исковата молба и 10 лева за
препис от исковата молба.
Над тези суми претенцията за заплащане на разноски не следва да се
уважава поради несвоевременно представяне на доказателства за тяхното
заплащане. Такива са представени едва след обявяване на делото за решаване
с допълнителна молба, входирана на ръка в деловодството на съда.
Отделно от това относно искането за плащане на пътни следва да се
посочи, че тези разноски не подлежат на заплащане в настоящото
6
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК на заплащане подлежат заплатените
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат.
Тоест на заплащане не подлежат всички направени разходи от страната, а
само изрично посочените разходи.
Разходите за гориво/пътни/ не представляват подлежащи на
възстановяване разходи по смисъла на чл. 78 ГПК и следва да останат за
сметка на ответника.
Под "разноски по производството" следва да се разбират такива разноски,
които са направени по воденето на конкретното дело, като възнаграждения за
вещи лица по допуснати от съда експертизи, за явяване на свидетели, за
участие на преводач и тълковник, както и изплатеното възнаграждение за един
адвокат. Пътните разходи при сегашната уредба на отговорността за разноски
не се овъзмездяват. Ако страната, която не е станала без основание повод за
завеждане на делото, претендира от насрещната и друго имуществено
увреждане, няма пречка да търси репарация с отделен иск /в този смисъл
Определение № 379 от 16.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3121/2018 г., III г. о.,
ГК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по
предявеният иск от В. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. С., че П. Х. П. с ЕГН
********** от с. К., И. К. П. с ЕГН ********** от гр. П. и Г. К. П. с ЕГН
********** от гр. П. НЕ СА собственици на поземлен имот УПИ-II-36 в кв.
23 по плана на с. П., с улична и дворищна регулация утвърд. със Заповед №
1293/1936 г.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК издаденият Констативен
нотариален акт № .... г. на Огнян Каменов – нотариус № 178, вписан в СВ-
Берковица под № ....г., В ЧАСТТА, с която И. Л. Л., К. Х. П., Л.Х.Л. и П. Х.
П. са признати за собственици на поземлен имот УПИ-II-36 в кв. 23 по плана
на с. П., при права 3/6 ид.ч. за И. Л. Л. и по 1/6 ид.ч. за всеки от останалите.
ОСЪЖДА П. Х. П. с ЕГН ********** от с. К., И. К. П. с ЕГН
7
********** от гр. П. и Г. К. П. с ЕГН ********** от гр. П., ДА ЗАПЛАТЯТ
на В. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. С., общ. Столична, СУМАТА от 60 лева,
представляваща направени в производството деловодни разноски.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
8