Определение по дело №747/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……06.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Петров

в. търговско дело № 747 по описа за 2020 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:   

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№ 8489/30.01.2020 г. на И.М.С., чрез назначения по делото особен представител адв. И.Д., против Решение № 163/10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 15469/2018 г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, поправено с Решение № 1343/12.03.2020 г., в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът И.М.С., ЕГН ********** дължи на ищеца "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща главница на основание сключен Договор за паричен заем № 2891573 от 04 юли 2017 г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* с приложение №1/30.01.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., прехвърлени отново с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, (Приложение 1 от 03.05.2019 г.), ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.06.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, сумата от 191.84 лева (сто деветдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки),  представляваща договорна лихва за периода от 21.07.2017 г. до 06.07.2018 г., сумата от  52.70 лева (петдесет и два лева и седемдесет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху непогасената главница от 1000 лв. за периода от 22.07.2017г. (датата на допускане на забавата на погасителна вноска) до 22.06.2018г (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение). Решението е постановено при участието на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД като трето лице-помагач на страната на ищеца "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Решението е постановено при неправилно възприета от ВРС фактическа обстановка. Излага, че ВРС неправилно е посочил в решението си, че установителният иск е предявен след подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК. Твърди, че цесиите не са надлежно съобщени на длъжника, като съобщаването не може да бъде извършено чрез особения представител. Счита за неправилен извода на ВРС за изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Ангажираните доказателства не установяват "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД да е собственик на процесното вземане, като липсват доказателства и за надлежно съобщаване на цесията от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД на И.М.С..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, чрез адв. А.Б.-Д., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и присъждане на направените по делото разноски. 

Третото лице-помагач не е подало отговор на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано лице, чрез особен представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Доколкото въззивникът се представлява от назначен от ВРС на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на разноски на ищеца, то следва да бъде указано на въззиваемата страна в срок до първото с.з. да представи по делото доказателства за внесена по сметка на ВОС сума в размер на 150 лева за възнаграждение на особен представител, дължимо за въззивната инстанция.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения на съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба вх.№ 8489/30.01.2020 г. на ВРС, подадена от И.М.С., чрез назначения му особен представител адв. И.Д., против Решение № 163/10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 15469/2018 г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, поправено с Решение № 1343/12.03.2020 г.

 УКАЗВА на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК ********* в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВОС сума в размер на 150 лева за възнаграждение на особен представител, дължимо за въззивната инстанция, на основание чл.47, ал.6 ГПК.

НАСРОЧВА в о. с. з. на 07.07.2020 г. от 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на въззивника и ТЛ-помагач и препис от отговора на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: