Решение по дело №364/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 221
Дата: 25 май 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20222230200364
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Сл., 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря В. В. М.
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20222230200364 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ОСВОБОЖДАВА обвиняемият Н. ХР. Б. роден на 07.09.1971
година в град Сл., българин, български гражданин, женен, постоянен адрес:
град Сл., улица „Перущица“ № 37, осъждан, ЕГН ********** от наказателна
отговорност на основание чл. 78 А от НК, за това че: На 22.04.2021 година в
град Сл. е потвърдил неистина в писмена декларация, че е установил
обичайното си пребиваване в Република България, по смисъла на параграф 6
т.46 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, на
адрес град Сл., улица „Перущица“ № 37, която по силата на чл.151 ал.5 от
Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта – сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Сл., за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република
България – престъпление по чл.313 ал.1 от НК., като му налага
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лева в полза на
държавата към бюджета на съдебната власт.
Обвиняемият Н. ХР. Б. се задължава да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 88,35 лева в полза на
бюджета на Държавата по сметка на ОДМВР – град Сл..
1
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен
срок от днес пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ: Производството е образувано по повод постановление на РП-Сл., с което се
иска налагане на административно наказание на обв. Н. ХР. Б. по реда на чл.78А от НК за
извършено от него престъпление по чл. 313 ал.1 от НК.
В с.з. РП-Сл., редовно призована не изпраща свой представител .
В с.з. обвиняемият, нередовно призован не се явява . Процесуалния му представител
пледира за налагане на наказание в минимален размер като счита,че деянието е извършено
както от обективна така и от субективна страна.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На На22.04.2021г. обв.Н. ХР. Б. се явил в сектор ПП при ОД МВР Сл., за подаване на
заявление за издаване на свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство.
Системният оператор в сектора на ведомството, св. П.И. му предоставила бланка на
заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин- СУМПС и
Декларация (Приложение№3 към чл.63, ал.4) за обичайно пребиваване във връзка с чл.151
ал.5 и т.7 от Закона за движение по пътищата по смисъла на параграф 6 т.46 от
допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата.
След като му обяснила какво е обичайно пребиваване, обвиняемия Н. ХР. Б. посочил в
декларацията, че обичайното му пребиваване е гр. Сл., ул.“Перущица“№37. Св. П.И. приела
и входирала подадените от обв.Н.Б. документи с № 3588/22.04.2021год..
Към месец април 2021год. проверка по повод подадената от обвиняемия декларация за
обичайно пребиваване извършил полицейския служител св. Иван Митев Иванов. Той провел
беседа с обвиняемия, който му обяснил, че живее и работи в Република Кипър и се прибира
рядко. Полицейския служител провел беседи и с няколко съседи на обвиняемия, които
потвърдили, че лицето се завръща много рядко в страната и пребивава за кратък период от
време. Св. Иван Иванов изготвил справка и от масивите на НАП, от които установил, че
обвиняемия не е трудово обвързан на територията на РБългария.
В хода на разследването по делото е установено, че обв.Нейчо Хрисотв Б. работи и
живее преимуществено в Република Кипър, като от приложената по делото справка за
задграничните пътувания на Б. в периода от 01.01.2020г. до 22.04.2021г. /стр.14 в делото/ е
видно,че същият е влязъл на територията на Република България на 12.01.2020год. през
ГКПП Аерогара В., като след десетдневен престой на 22.01.2021год. е напуснал страната
отново през ГКПП Аерогара В.. Завърнал се е на територията на РБългария, през ГКПП
Аерогара Б. на 30.12.2021год. след което е напуснал пределите на страната през ГКПП
Аерогара В. на 21.01.2021 год.
Завърнал се е отново в Република България на 18.04.2021 год. през ГКПП Аерогара София.
Според справката, обв.Емилов е бил на територията на РБългария в рамките на 29 дни за
период от една година, а именно от 22.04.2020г. до 22.04.2021г.
В чл.12 от Директива 2006/126/ЕО е дадено определение на понятието „обичайно
пребиваване“, а именно това означава мястото, където дадено лице обикновено живее, тоест
повече от 185 дни през календарната година, поради лични или трудови връзки. Същото
определение се съдържа и в параграф 6 т.46 от ПЗР на ЗДвП.
Съгласно чл.151 от ал.5 от Закона за движение по пътищата „Свидетелство за
управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили
обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват
декларация или представят доказателство, че се обучават във виеше училище по чл. 17, ал. 1
от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и
училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“
1
За нуждите на разследването е изготвена и приобщена съдебно графическа експертиза от
заключението на която е видно, че подписа в Декларация, Приложение №3 към чл.63 ал.4
във връзка с чл.151 ал.5 и т.7 от Закона за движение по пътищата по смисъла на параграф 6
т.46 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, от името на Н. ХР.
Б. е положен от Н. ХР. Б..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното
производство свидетели. Съдът дава вяра на приложените по делото писмени
доказателства. Дава вяра назначената по делото съдебно-графическа експертиза.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието си обв. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 313 ал..1 от НК, за това, че на 22.04.2021 година в град Сл. е
потвърдил неистина в писмена декларация, че е установил обичайното си пребиваване в
Република България, по смисъла на параграф 6 т.46 от допълнителните разпоредби на
Закона за движение по пътищата, на адрес град Сл., улица „Перущица“ № 37, която по
силата на чл.151 ал.5 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта –
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Сл., за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България .
Безспорно по делото е налице годен правен субект , който може да носи наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК доколкото се касае за
навършило пълнолетие вменяемо лице.
От обективна страна обв.Б. е потвърдил неистина в писмена декларация от 22.04.2021
г., доколкото е удостоверил,че е установил обичайното си пребиваване в РБ.
Деянието на обв. Б. е извършено с пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Той е съзнавал, че потвърждава неистина в декларации с цел да удостовери истинността на
някой обстоятелства, а именно ,че е установил обичайното си пребиваване в РБ.
Въз основа на така посочените правни изводи, съдът прие ,че с деянието си обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 313 , ал. 1 от НК , поради
което го призна за виновен по повдигнатото му от РП- Сл. обвинение и на основание чл. 78а от
НК го освободи от наказателна отговорност като му наложи наказание „Глоба“ в размер на
1000лв..
По правилата на процеса, съдът осъди обвиняемия Б. да заплати разноски в размер на
88,35 лева в полза на бюджета на Държавата по сметка на ОД на МВР – град Сл..

Воден от горното ,съдът постанови съдебния си акт.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2