Р Е
Ш Е Н И E
429/10.3.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна –
3-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на шести февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при секретаря П.
Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 270 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.П.Х. ***.12.2019 г. издадено от
Директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което й е наложено адм.
наказание: глоба в размер на 500 лева на осн. чл.178
от ЗДДС.
С
жалбата не се оспорва факта на нарушението. Твърди се, че закъснението за
подаване на декларация е само два дни и то поради отсъствие на жалбоподателката от страната. Иска се
отмяна на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява .
Процесуалният
представител на органа издал НП, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена
от надлежна страна в
законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна
следното :
На 24.10.2019 г. жалбоподателката Х. в т.ч. в качеството й на
ЕТ“ П. –П.Х.“*** заявление за дерегистрация по ЗДДС. На 22.11.2019 г. свидетелката П.С. *** извършила проверка в
информационния масив на ТД на НАП-Варна
за наличие на основание за дерегистрация и установила, че на 08.10.2019 г. в Търговския регистър е
вписано заличаване на ЕТ „П.-П.Х.“, а заявлението за дерегистрация е подадено
след законоустановения 14 дневен срок от
настъпване на съответното обстоятелство
по чл.107 от ЗДДС, който в случая е до 22.10.2019 г. За това свидетелката
приела, че е осъществен състав на административно нарушение по чл.109 ал.1 от ЗДДС вр. чл.107 ал.3 от ЗДДС и на
22.11.2019 г. съставила срещу П.Х. АУАН № F528500. Екземпляр от него
е връчен лично на нарушителката, която депозирала писмено възражение.
Въз основа на АУАН на 18.12.2019 г. било издадено процесното
НП, с което на въззивницата е наложено административно наказание на основание
чл.178 от ЗДДС.
Тази
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните и писмени
доказателства по АНП. Свидетелските показания съдът приема за обективни, поради което ги
кредитира. Те кореспондират и с писмените доказателства по делото, а
фактологията на практика не се оспорва от
въззивницата.
Въз основа на
тази фактология, съдът формира правно
убеждение в следния смисъл:
По
приложението на процесуалния закон:
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
формално редовни актове, съдържат всички
изискуеми се реквизити по ЗАНН.
Компетентността на издателите им е
делегирана със Заповед № ЗЦУ –
ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.
Преписи от АУАН
и НП са връчени на нарушителката като по този начин й е дадена възможност да организира
адекватна защита. Депозирано е писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Издавайки Наказателното постановление АНО е счел, че е налице нарушение извършено от конкретното лице и не е
съгласен с възражението. Основателността или неоснователността на тази преценка
не представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и
предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество.
По приложението
на материалния закон:
Административно наказващият орган правилно е приел, че се
касае за нарушение на разпоредбата на чл.109 ал.1 вр. чл.107 ал.3 от ЗДДС и
е издал атакуваното НП, като на база на
събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на
извършеното нарушение и е определил санкционната норма на чл.178 от ЗДДС, която
следва да намери приложение.
Съдът
намира, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК по следните
съображения:
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за
маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се
изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения.
Видно от доказателствата по делото касае се за
забава от два дни. Това не би довело до никакви вредни последици, макар
нарушението да е формално. Освен това следва да се отбележи, че съобразно обективираното в заявлението за дерегистрация и справките към
него, както и в акта за дерегистрация за период от 12 последователни месеца
търтговецът и физическото лице няма извършвана стопанска деяност и издавани фактури на клиенти. Видно от
справката от инф. масив на НАП въззивницата или
едноличния търговец, на който е била собственик не са санкционирани за
други идентични нарушения, а освобождаването й от адм. наказателна отговорност
е било за нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС. За
това в конкретния случай съдът намира, че степента на обществена опасност на
нарушението, е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Поради това налагането на глоба в размер на 500 лв. е
необосновано.
Преценката
за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното
приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на
служебна проверка на обжалваното решение.
По изложените съображения съдът счита, че НП следва да
бъде отменено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 485316-F528500/18.12.2019 г. издадено от
Директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което на П.П.Х. *** е наложено адм. наказание: глоба в размер на 500 лева на осн. чл.178 от ЗДДС
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на АПК
пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от уведомяване на страните.
СЪДИЯ: