№ 745
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110206982 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Л. Д. срещу Наказателно постановление № 24-4332-006220 от
25.03.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва :
1.по чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20/ двадесет/ лева.
2.по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 80 /осемдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
Недоволен от НП е останала жалбоподател А. Л. Д. който подава жалба в срок. Посочва, че
НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено въз основа само на данни от другия водач.
Твърди, че не е извършила нарушение посочено в НП.
В съдебно заседание жалбоподател, редовно призована, явява се лично. Моли да се отмени
обжалваното НП, тъй като не е автор на това нарушение. Има спомен за случая, като описва,
че е искала да смени гуми в сервиз за гуми, била със свой познат, когато дошла друга жена и
заявила, че нейния автомобил бил ударен. Заявява, че по другата кола е имало стара
драскотина, докато водача на другия автомобил не е пожелала да слезе и установи има ли
увреждания по автомобила на жалбоподател.
Въззиваемата страна е редовно уведомена,не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, взема становище по жалбата с писмени бележки. Моли да се потвърди
обжалваното НП и се присъдят направени разноски по делото.
1
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 17.11.2023 г. около 09: 30 часа в гр. София на бул. Сливница, се движел жалбоподател с
управляваното от него МПС "Мицубиши" с рег. №********. На №126/ сервиз за гуми/
жалбоподателя паркирала управляван от нея автомобил, като искала да отстрани проблем с
една от гумите на автомобила. В този период от годината пред сервиза е имало много
клиенти, във връзка със смяната на зимни гуми. Пред автомобила на жалбоподател се
движел автомобил управляван от св.Д. / познат на жалбоподател/, който я придружавал да
този сервиз. Пред центъра за гуми, на пътното платно/ успоредно/ е бил паркиран л.а.
Мерцедес, управляван от св. М., която изчаквала за смяна на гуми. Жалбоподател преминала
пред автомобили на св. М. и паркирала пред нея на аварийни светлини. Свидетел М.
отишла до автомобила на жалбоподател и заявила, че е била ударена, но жалбоподател
изразила несъгласие да е извършила такова деяние. Жалбоподател слязла от автомобила си и
установила, че по него няма никакви следи от съприкосновение с друг автомобил, докато по
автомобила на св.М. имало стари следи от ожулвания. Тези осбстоятелства били
наблюдавани и от страна на св.Д.. След като жалбоподател установила, че има доста
автомобили за смяна на гуми си тръгнала, а св.М. подала сигнал за причинено ПТП. На
място пристигнали органи на ПП-СДВР, които по данни на св.М. изготвили скица и
протокол за ПТП.
По данните, съобщени от свидетеля М., водачът бил установен, призован в ОПП СДВР и му
бил съставен АУАН № 069934, от 14.03.2024, с правна квалификация разпоредбите на чл. 20,
ал. 1 от ЗДВП и чл. 123, ал. 1, т. 1, б. "а " и б. "б" от ЗДвП. АУАН. В срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН жалбоподател не е депозирала възражения
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление
(НП) № 24-4332-006220 от 25.03.2024 г., с което на жалбоподател са наложени
административни наказания съответно за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП "глоба" в
размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП административно наказание
"Глоба" в размер на 80 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за 1 месец. Била
изложена идентична фактическа обстановка с тази в АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетели К., М.
и Д./ допуснат по искане на жалбоподател/, както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: НП, АУАН, докладна
записка, справка картон на водача, декларация, скица, протокол за ПТП, заповеди за
компетентност.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелят К.,
който заявява, че не е очевидец на нарушението, като АУАН е съставен на основание чл.40,
2
ал.1 ЗАНН. Този свидетел заявява, че акта е съставен единствено въз основа на данни на
заварен водач подал сигнала, като в същите липсват данни да е бил извършван оглед на
охранителни камери на сервиза за гуми, каквито твърдения са изложени в показанията на
св.М.. Ето защо съдът не се довери на показанията на св.М. в тази им част.
Съдът кредитира показанията на допуснат свидетел Д., които намира за непротиворечиви
вътрешно, логични, последователни. Въпреки познанството му с жалбоподател, съдът не
намира, че същите са поставени в зависимост от този факт, тъй като свидетеля има ясен
спомен и е очевидец на поведението както на жалбоподател, така и на другия водач/св.М./.
Свидетеля установил, че по автомобила на жалбоподател липсват белези от
съприкосновение с друг автомобил. Свидетеля сочи, че св.М. е отказала да дойде и види
автомобила на жалбоподателя, но питала майсторите в сервиза дали са видели нещо.
Свидетеля заявява, че след като са чакали 15 минути са си тръгнали с жалбоподател, тъй
като нито е викан КАТ, нито е имало претенции за съставяне на протоколи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице, поради
което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът счита, че е налице и нарушение на материалния закон и съществено процесуално
нарушение и за двете визирани нарушения.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вменява задължение водачите на ППС да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. При така установената
фактическа обстановка, не се установява в какво се изразява липсата на контрол на водача
върху управляваното от него ППС. Това от своя страна е станало причина за липсата на
подробно, пълно и ясно описание на тази липса на контрол и в съставения АУАН от
актосъставителя, доколкото описанието му се изчерпва със следното: "не контролира
непрекъснато управляваното от него МПС ". Порокът е изцяло пренесен и в НП, доколкото
и последното е издадено при неизяснена от събраните доказателства фактическа обстановка.
Горното съставлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, които предвиждат АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния случай, липсата на пълно
описание се дължи на неизяснената в пълнота фактическата обстановка в хода на
административно наказателното производство, а последното е допринесло за неправилната
правна квалификация на описаните две нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Респективно при описанието на нарушението изобщо не е посочено в
какво се изразяват действията на водача по неизпълнение на задължението му непрекъснато
да контролира МПС – дали това е неправилно боравене с уредите за управление, погрешни
реакции, липса на странична дистанция или друго. Това е пречка за съда да разбере какво
всъщност е според наказващия орган неправомерното поведение на жалбоподателя, което
съществено нарушава неговото право на защита. Установява се, че и в АУАН, и в НП е
използвано бланкетно понятие за липса на контрол по време на управление, което не е
запълнено с конкретно съдържание. При съставяне на АУАН и съответно на НП е следвало
3
да се посочи какви точно действия или бездействия визира наказващият орган, съответно
актосъставителят при квалифициране на поведението на водача като такова, противоречащо
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП урежда нарушение, което се състои единствено в
неизпълнение на задължението за непрекъснато контролиране от водачите на управляваните
от тях пътни превозни средства, като цитираната нормата не изисква вследствие на това да е
причинено ПТП. В настоящият случай е описано нарушение, при което е реализирано ПТП
и в АУАН, и в НП, а като причина е посочено: "недостатъчен контрол върху автомобила".
Същевременно, разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП урежда състав на друг вид
нарушение, при който освен посочените признаци, се предвижда и допълнителен резултат, а
именно ПТП, което не съставлява престъпление. Разликата в съставомерните елементи на
двете нарушения определя и разликата в предвидената от законодателя санкции.
Горното е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е било
лишено от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността
му.
Относно второто вменено нарушение, а именно това по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
предвижда задължение при настъпили само имуществени вреди от ПТП и ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. В случая в съставен АУАН
актосъставител е квалифицирал нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б."б" от ЗДвП,
като неправилно е приложен материалния закон, тъй като т.1 на цитиран текст не съдържа б.
„а“ и б."б" , такива се съдържат в разпоредбата на ал. 2 от чл. 123 ЗДвП. Съгласно чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От обективна страна в акта
и НП е въведено твърдение, че жалбоподател е използвала пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, както и че е реализирала ПТП, след което е напуснала
местопроизшествието, не е установила нанесените щети и не е уведомила компетентните
органи на МВР. В обстоятелствената част както на акта, така и на НП отсъства ясно
описание на конкретните действия, които е извършил жалбоподателят, като водач на
автомобила и с които е нарушил правилото да използва обществен път не съобразно
предназначението за превоз на хора и товари. Съдът констатира и противоречие между
описаната фактическа обстановка, дадената правна квалификация и доказателствата по
делото относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Прочитът на АУАН и на НП
показва, че словесното описание на вмененото във вина на жалбоподател нарушение не
съответства на произтичащото от цитираната правна норма поведение. Видно от АУАН и от
4
НП е, че се твърди след реализирано ПТП жалбоподателят е напуснала мястото, като не е
уведомила компетентните органи на МВР. В хода на проведеното съдебно следствие от
показанията на разпитан свидетел М. се установяват твърдения за реализирано ПТП, но не
бе доказано че същото е осъществено от жалбоподателя. В случая не се установи от
показанията на свидетеля Д. такова поведение, тъй като липсват категорични данни за
настъпило ПТП, а безспорно е установено, че жалбоподателя е спряла и установила, че по
нейния автомобил липсват каквито и да е било щети от съприкосновение с друг автомобил,
докато по този на св.М. е имало стари следи от увреждания. В хода на проведеното съдебно
следствие от показанията на разпитаните свидетели не бе доказано че е осъществено от
страна на жалбоподателя ПТП, установено бе, че на описаното в АУАН и НП място са
контстатирани материални щети по автомобила на св.М., но не се доказва с категоричност
тяхната съпричастност с поведението на жалбоподател. Единствено в тази насока са
показанията на св.М., които не намират подкрепа в останал събран по делото доказателствен
материал, а това е така тъй като показанията и, че автомобил и към него момент е бил
отремонтиран / без щети по него/, не са подкрепени с гласни или писмени доказателства.
Недоказани са също така и твърденията и, че пристигнали на място полицейски служители
са установили след оглед на записи от охранителни камери на сервиз, данни за настъпило
ПТП, тъй като св.К. заявява, че АУАН е съставен въз основа на данни на единия водач /в
случая св.М./. Недоказани и неконкретизирани са твърденията на св.М. наличие на камери в
сервиз за гуми. АНО носи доказателствената тежест в настоящото производство и като е
издал НП без да анализира в цялост фактическата обстановка и съотнесе доказателствата,
приложени към преписката към съответните състави на вменените на жалбоподател за
осъществени нарушения, е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели
до съществено ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 130 ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-006220 от 25.03.2024г., издадено от
началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание, както следва :
1.по чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20/ двадесет/ лева.
2.по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 80 /осемдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-град в 14-
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5