Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ................../09.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно
заседание на девети юни през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА в.гр. дело
номер 7763 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 74261 от 21.04.2020 г. постановено по гр.д. № 42030/2018 г. на
СРС, 138 състав, е признато за установено, по установителни
искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 59 ЗЗД, че „ П.“
ЕООД *** ЕАД, сумата от 324,24 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2015 г. до 30.4.2017 г., и
сумата от 29.83 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.10.2015
г. до 30.4.2017 г., за топлоснабден имот,
представляващ магазин № 5, находящ се в гр.София, ул.
„ *******, ведно със законна лихва върху главниците от 07.02.2018 г. до
окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение от
20.02.2018 г. по ч.гр.д. № 8541/2018 г. на Софийски районен съд, 138 състав,
като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуване на вземания за главница за дялово разпределение за разликата над
сумата от 29.83 лв. до пълния предявен размер от 34.54 лв. и за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в
размер на 22,13 лв. за периода от 30.11.2015 г. до 29.1.2018 г. и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 4,95 лв. за периода от 30.11.2015
г. до 29.1.2018 г. С решението съдът се
е произнесъл и относно разноските по чл.78, ал.1 от ГПК дължими на ищеца
от ответника.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Това решение е обжалвано от ответника „ П.“
ЕООД чрез пълномощник адв.Р.Р. в частите, в които
исковете са били уважени, с оплаквания за недопустимост и неправилност на
решението, постановено при нарушение на материалния и на процесуалния закон, и
необоснованост. Правят се оплаквания за недопустимост поради невъзможност по
реда на чл.410 от ГПК и чл.422 от ГПК да се търси обезщетение по чл.59 от ЗЗД. По
неправилността излага доводи за липсата на неоснователно обогатяване, тъй като
между страните е бил сключен договор за продажба на ТЕ, макар и не в изискуемата
писмена форма за неговата действителност. Възразява за недопустимост на
вземането за цена на услугата дялово разпределение, защото договор за това
нямало между страните, това вземане не принадлежало на ищеца, а на третото
лице- помагач, а именно ФДР, не било установено как е формирана цената на това
вземане. Моли да се отмени решението в обжалваната част и исковете да се
отхвърлят изцяло, претендира разноски по списъка по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата с писмен отговор в срока по чл.263, ал.1
от ГПК като неоснователна, претендира разноски за защита от юрисконсулт.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, а в обжалваните части и допустимо.
Оплакването за
недопустимост на решението в обжалваните части въззивният
съд намира за неоснователно. В случая ответникът е юридическо лице - еднолично
дружество с ограничена отговорност. Липсва спор между страните, че ищецът е
доставял в сградата-етажна собстгвеност, в която се
намира собствения на ответника магазин, топлинна енергия /ТЕ/. Ищецът поддържа,
че неоснователното обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като
имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание
за това. Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на
имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на
обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната
хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са
били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало
да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното
връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по
гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК). В
настоящия случай ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от
него топлинна енергия за процесния имот, на който е
собственик, при което искът е основан на чл.59 от ЗЗД, и е допустимо по реда на
заповедно и исково по чл.422 от ГПК сумата за неоснователно обогатяване да се
търси.
При произнасянето
си по правилността
на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Предметът на проверка
на въззивния съд е очертан от оплакването с въззивната жалба по преценката на събраните по делото
доказателства за наличие/липса на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди,
за правото на ищеца на вземане за цена на ТЕ които оплаквания относно фактите и
приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Въззивният съд намира
възраженията на ответника за сключен договор за продажба на ТЕ за стопански
нужди, за неоснователно. Въззивният съд изцяло
споделя изложените в обжалваното решение фактически и правни изводи за липсата
на сключен договор за продажба на ТЕ за стопански нужди-съобразно
предназначението на обекта-магазин, по който въпрос не е имало спор ред първата
инстанция. В отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил
сключването както на писмен договор, така и на такъв с конклудентни
действия, не е навел възражение за наличие на сключен договор, такова
възражение за наличие на сключен договор макар и не в писмена форма рави за първи път с въззивната
жалба, което възражение се явява преклудирано като
направено след срока по чл.131 от ГПК и не може да се разглежда от въззивния съд. Не се
установи при извършената служебна проверка за правилност нарушение на приложима
императивна материално правна норма. При установеното по делото, че собствения
на ответника магазин е в топлоснабдена сграда, че за
исковия период е извършвано топлоподаване от ищеца към сградата, вкл. и към
имота на ответника, е налице потребление на ТЕ от страна на ответника за
собствения му имот и такава за сградна инсталация,
при което е налице и разместване на имуществени блага без основание. При
липсата на оплаквания с жалбата относно размера, въззиивният
съд съгласно ограничения въззив по чл.269, изр.второ
от ГПК не може да приема за установени факти различни от тези по обжалваното
решение и следва да приеме, че искът по чл.59 от ЗЗД е основателен за уважения
с обжалваното решение размер.
Основателно е обаче
оплакването по въззивната жалба за липса на
задължение за цената на услугата дялово разпределение: В случая не намират
приложение Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
на „Т.С.“ ЕАД, тъй като главното вземане
на ищеца черпи своето основание от института на неоснователното обогатяване, а
не от сключен между главните страни договор, действащ в исковия период, за
който договор тези Общи условия се отнасят. Искът за това вземане е допустим-
допустимостта се определя на база твръдения, но е
неоснователен по изложените доводи от въззивния съд.
Поради
частично несъвпадане изводите на двете инстанции, решението в частта, в която е
уважен иска за главница от 29.83 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.10.2015
г. до 30.4.2017 г., следва да се отмени и този иск да се отхвърли, а в
останалата обжалвана част да се потвърди решението.
По разноските за въззивната инстанция:
При този изход на
спора, въззивникът-ответник има право на разноски
съгласно чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно
на отхвърления размер на иска . Направил е разноски 25 лв. за държавна такса, която
само е включена в списъка по чл.80 от ГПК, от която се следва сума 2,10 лв.
Съгласно чл.78, ал.1
и ал.8 от ГПК и изхода на спора, въззиваемата
страна-ищец има право на разноски пред въззивната
инстанция за защита от юрисконсулт в размер на минимума от 100 лв. по чл.25 от
Наредбата за правна помощ, вр. чл.78, ал.9 от ГПК,
предвид и факта, че е подаден писмен отговор на въззивната
жалба, от която сума на ищеца се дължи по съразмер92,62 лв.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № № 74261 от 21.04.2020 г. постановено по гр.д. № 42030/2018 г. на
СРС, 138 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е признато за установено, по установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 59 ЗЗД, че „ П.“ ЕООД *** ЕАД, сумата от 29.83 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2015 г. до 30.4.2017 г., за топлоснабден имот, представляващ магазин № 5, находящ се в гр.София, ул. „ *******, ведно със законна
лихва върху нея от 07.02.2018 г. до окончателното изплащане, за което вземание е издадена заповед за изпълнение от 20.02.2018 г.
по ч.гр.д. № 8541/2018 г. на Софийски районен съд, 138 състав, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу „ П.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, установителен иск
по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 59 ЗЗД, че „П.“ ЕООД ***
ЕАД, сумата от 29.83 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.10.2015
г. до 30.4.2017 г., за топлоснабден имот,
представляващ магазин № 5, находящ се в гр.София, ул.
„ *******, ведно със законна лихва върху нея от 07.02.2018 г. до окончателното
изплащане, за което вземание е издадена заповед за
изпълнение от 20.02.2018 г. по ч.гр.д. № 8541/2018 г. на Софийски районен съд,
138 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74261 от 21.04.2020 г. постановено по гр.д. № 42030/2018 г. на
СРС, 138 състав В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, в която е уважен иск за сумата от 324,24
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.10.2015 г. до 30.4.2017 г.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „ П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.78, ал.3
от ГПК сумата 2,10 лв. разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 92,62 лв.
разноски за въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на ищеца - „Т. с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.