№ 826
гр. Разград, 30.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
Гражданско дело № 20213330101282 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:09 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД
(АКПЗ ЕООД), редовно призовани, не се явява представител. Постъпила е молба, която
съдът ще докладва.
ОТВЕТНИЦАТА, редовно призована, не се явява.
СЪДЪТ прецени, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОИЗВОДСТВОТО е образувано във връзка с искова молба, с която се моли след
като съдът се увери в основателността на предявения иск да постанови съдебно решение, с
което да признае за установено, че ищецът има следните вземания срещу ответницата КР.
М. СТ.: главница в размер на 225,60 лв. за периода от 22.05.2019 г. до 11.03.2020 г.; 30,47
лв. лихва за забава върху непогасената главница от 23.05.2019 г. – датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението
27.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното
изплащане на дължимите суми. Моли се съдът да осъди ответницата да заплати направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство в общ размер на
350,00 лв.
В ПОСТЪПИЛАТА молба от ищеца се прави искане за разглеждане на делото в
тяхно отсъствие. Моли се да се даде ход. Поддържат искова молба и нямат възражения по
проекта на доклад.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към доклад на делото по чл. 146 от ГПК:
1
ПРОИЗВОДСТВОТО е образувано по постъпила искова молба от Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София , ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от управителите И.Ц.К. и
Я.Б.Я., срещу КР. М. СТ. от гр. *****, с установен по делото постоянен и настоящ адрес: гр.
***** с която се моли съдът да приеме за установено, че ищцовото дружество има следните
вземания срещу ответницата КР. М. СТ.: 1200 лв. главница; 225,6 лева договорна лихва за
периода от 22 май 2019 г. до 11 март 2020 г. г.; 30,47 лихва за забава (мораторна лихва)
върху непогасената главница за периода от 23 май 2019 г. (датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем) до датата на подаване на заявлението – 27
октомври 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли се съда да осъди
ответницата да заплати на ищеца направените съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв.,
от които - 50,00 лв. по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело
и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В исковата молба се сочи, че съда е издал въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата КР. М. СТ., връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съгласно указанията на съда, ищцовото дружество в
указания му срок депозира искова молба. Твърди се, че заповедта за изпълнение е издадена с
оглед задължения на ответницата във връзка с Договор за паричен заем № 5525778 от 08 май
2019 г. между „Вива Кредит" ООД като заемодател и КР. М. СТ. като заемател. Твърди се,
че договорът е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
С подписването на договора за паричен заем, заемателят С. удостоверила, че е получила
Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Заявлението и ИМ се подават от ищцовото дружество с оглед сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 01 април 2020 г. между „Вива Кредит“ ООД с ЕИК *********
и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК *********, по силата на
който вземането е прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на
ответника сума в размер на 1200 лева под формата на паричен заем, който се усвоява в
търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ" АД. С подписването на договора
ответницата удостоверила обстоятелството, че е получила от заемодателя заемната сума от
1200 лева, като договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
Заемателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 2085,38 лева ведно с договорната лихва на 22
погасителни вноски, всяка в размер на 94,79 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва и такса за експресно разглеждане). Ако заемателят не изпълни
задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят имал право
2
да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от
своя страна можело да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от
заемателя. Твърди, че ответницата не е извършила никакви плащания по договора и към
момента дължи главница в размер на 1200 лева. В ИМ се сочи, че за ползването на
предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 5525778 от 08 май
2019 г. между страните, ответникът дължи и договорна лихва в размера, посочен в договора,
а именно 225,6 лева за периода от 22 май 2019 г. г. (датата на първата вноска) до 11 март
2020 г. (датата на настъпване на падежа на договора). Твърди се също, че ответницата
доброволно е ползвала и допълнителна услуга, а именно експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, предоставена от заемодателя. Съгласно договора
таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем е в размер на
659,78 лева.
Твърди се, че ответницата е следвало да заплати заема до 11.03.2020 г., която е и
последната падежна дата. Твърди се, че сроковете по всички падежи на остатъчните вноски
са изтекли, а ответницата продължавала виновно да не изпълнява задълженията си, поради
което дължи и обезщетение за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница в
размер на 30,47 лева за периода от 23 май 2019 г. (датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем) до датата на подаване на заявлението - на 27
октомври 2020 г. ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
В срока за писмен отговор ответницата не изразява становище.
Следвайки принципа на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна носи доказателствена
тежест да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. За
уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на
претендираното вземане. Доколкото цедираното вземане произтича от друго правно
основание, различно от цесията, то в тежест на ищеца-цесионер е да докаже наличието на
договор между цедента и длъжника, от който произтича претендираното вземане, липсата на
изпълнение – неплащане на това вземане и надлежното уведомяване на длъжника за
извършеното прехвърляне, от който момент той се счита обвързан от действието на цесията
и дължи изпълнение в полза на новия кредитор (цесионера). Респективно в тежест на
ответника е да докаже наличието на правопогасяващи това вземане факти.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК: Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от
ищеца права: сключването на договор за потребителски кредит, а именно Договор за
паричен заем № 5525778 от 08 май 2019 г. между „Вива Кредит" ООД и ответника (в
качеството му на кредитополучател), прехвърляне на вземанията по договора от „Вива
Кредит" ООД на ищеца с договор за цесия;
3
чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: Исковата молба, при посочените горе обстоятелства има
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – предявен иск за
установяване на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение с
ответника, цедирано в полза на ищеца.
чл. 146, ал. 1 т. 3 от ГПК: Всички обстоятелства се нуждаят от доказване.
чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК В настоящото производство ищецът следва да докаже:
- сключването на договор за потребителски кредит, а именно Договор за паричен заем
№ 5525778 от 08 май 2019 г. между „Вива Кредит" ООД и ответника (в качеството му на
кредитополучател);
- предоставянето на сумата по кредита на заемателя;
- прехвърляне на вземанията по договора от „Вива Кредит" ООД на ищеца с договор
за цесия от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 01 април 2020 г.;
- уведомяване на ответника за прехвърляне на вземането;
- сключването на договор за потребителски кредит, а именно Договор за паричен заем
№ 5525778 от 08 май 2019 г. между „Вива Кредит" ООД и ответника (в качеството му на
кредитополучател);
- предоставянето на сумата по кредита на заемателя;
- прехвърляне на вземанията по договора от „Вива Кредит" ООД на ищеца с договор
за цесия от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 01 април 2020 г.;
- уведомяване на ответника за прехвърляне на вземането;
- размера на законната лихва върху лихвата за исковия период.
Съдът намира, че представените от ищеца писмени доказателства са допустими,
относими и необходими за разрешаването на настоящия правен спор, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото в първото съдебно заседание, включително ч. гр.
д. № 14131/2020 г. на Районен съд – Варна.
Съдът ще се произнесе по направеното искане от ищцовата страна в с.з. и след
изслушване на ответницата, ако същата се яви в с.з.
ПОРАДИ липса на възражения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като окончателен доклада, съдържащ се в определението на съда.
СЪДЪТ като взе предвид, че приложените към молбата доказателства са допустими,
4
относими и необходими за разглеждането ѝ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателствата по делото приложените към исковата молба:
договор за паричен заем № 5525778/08.05.2019 г.; рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г.; потвърждение за сключена цесия, на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД между „Вива Кредит“ ООД и ищеца; приложение №
1/01.04.2020 г. към него потвърждение за сключена цесия,уведомление за цесията.
ПРИЕМА като доказателство по делото и ЧГД № 14131/2020 г. по описа на РС
Варна.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че е направено изрично искане от ищеца за постановяване на
неприсъствено решение, с оглед на което съдът прецени, че са налице всички предпоставки
на закона по чл. 238 и чл. 239 ГПК за произнасяне на такова решение.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
СЪДЪТ, като взе предвид обстоятелството, че ответникът е редовно призован, не е
подал писмен отговор на предявената искова молба, не е заявил становище по делото, като
не се явява в днешното съдебно заседание без да е отправил искане делото да бъде
разгледано в негово отсъствие, счита че са налице основанията на чл. 238, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Горното следва и от обстоятелството, че с призовката на ответника и определението
за насрочване са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание, както и предвид представените по делото
доказателства, от които може да се направи извод, че предявеният иск вероятно е
основателен.
СЪДЪТ с оглед изложеното приема, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА, че ще се произнесе с неприсъствено решение до 30.01.2022 година.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11:17 часа.
5
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
6