Определение по дело №1824/2019 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

 

 

към присъда № 260050 от 10.05.2021 г. по НОХД № 1824/2019 г. на СлРС

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против Е.К.Д. за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1  от НК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението, така както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66 от НК да се отложи да изпитателен срок от три години.  

В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава се за виновен, но дава подробни обяснения по обвинението, като твърди, че на инкриминираната дата е бил в местността „Рамануша“, срещнал се е с пострадалия и го е заварил да реже ушните марки на овцете му. От това К. се е порязал, а не от Брадвата му, макар че не отрича че е извъдил брадвата, за да го накара да си тръгне. Упълномощеният от него защитник счита, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението за което му е повдигнато обвинение и моли съда да постанови оправдателна присъда. 

Пострадалият от деянието Н.С.К., чрез повереник предявява граждански иск против подсъдимия в размер на 5000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, като желае да се конституира като граждански ищец и частен обвинител. Съдът след като прецени, че гр.иск е своевременно предявен, от лице което има качеството на пострадал, го прие за съвместно разглеждане предявения гр.иск и конституира Н.С.К. в качеството му на гр.ищец и частен обвинител.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

  Подс. Д. е български гражданин, със средно образование, женен, работи, не осъждан.

Пострадалият К. е земеделски производител и притежава нива-угар в м.“Румануша“, землище на гр.Сливен. В близост до нивата му, подс. Д. стопанисва животновъден обект, в който отглежда овце, крави и кози.

Между К. и подсъдимия съществуват конфликтни отношения от няколко години, заради това, че животните на Д. често навлизат в нивата на К.. По този повод, постр. К. няколкократно е подавал жалби до Началник РУ Сливен и подсъдимият е бил няколкократно предупреждаван по ЗМВР.

На 02.07.2019 г. около 09.00 ч. с личния си автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ СН 5393 АР, постр. К. отишъл до нивата си и видял, че в нея отново пасат овце, а наоколо нямало пастир. К. слязъл от автомобила си, хванал една от овцете и и свалил ушната марка. Качил се отново в автомобила и точно щял да потегля, когато пред него, препречвайки му пътя, спрял л.а.“Мерцедес“, от който слязъл подсъдимият. Подс. Д. се доближил до отворения прозорец на л.а. „Сузуки Гранд Витара“ и поискал от К. да му върне ушните марки на овцата. Последният  му отговорил, че ще ги предаде там, където трябва.

Ядосан от това, че е свалил ушните марки, подс. Д. започнал да заплашва св. К., че ще го утрепе, ще го насече на парчета. От автомобила си подсъдимият извадил неголяма брадва и с нея се приближил до л.а. „Сузуки Гранд Витара“, като замахнал през отворения прозорец към лицето на постр. К.. Същият се опитал да се предпази и хванал сапа на брадвата. При издърпването на брадвата назад от страна на подсъдимия, последният порязал по десния палец К.. След това подс. Д. ударил с тъпата страна на брадвата по гредата над шофьорската врата на автомобила.

  Пострадалият потеглил назад с автомобила си, за да направи маневра и да избяга, но подс. Д. успял да удари с брадвата два пъти задното стъкло на автомобила и то се строшило.

  Когато потеглил напред обаче, подсъдимият го застигнал със своя автомобил и отново му пресякъл пътя. Слязъл от автомобила си и застанал пред автомобила на К. с брадвата в ръка. През това време пострадалият успял да набере и да се обади на ЕЕН112, за да потърси помощ.

Като чул това обаждане, подсъдимият се качил се в джипа си и потеглил в посока главния асфалтов път на м.“Румануша“.

Постр. К. изчакал на варовия възел да дойдат служители на РУ Сливен. Там бил  извършен бил оглед на л.а. „Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ СН 5393 АР. Установени били побитост с размер 3 на 7 см. в гредата над шофьорската врата на автомобила и строшено задно стъкло на същия.

Още същият ден К. бил освидетелстван от съдебен лекар и му било издадено съдебно-медицинско удостоверение за нанесена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, за това че е получил прорезна рана в областта на дланната повърхност на палеца на дясната ръка.

Според заключението на изготвената по делото психиатрична експертиза, пострадалият К. е имал реални основания да се опасява, че подс. Д. може да реализира заканата си, което е възбудило у него основателен страх от осъществяването й.

Подс. Д. е имал негативно отношение към него, поради подаваните от страна на К. *** срещу него.

 Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Всъщност единственият свидетел на инцидента е бил самия пострадал. Другият участник е бил подсъдимият Д.. В този смисъл единствените преки доказателства са обясненията на подсъдимия и показанията на гр.ищец и частен обвинител, като и двамата са заинтересовани от изхода на делото. Ето защо останалите гласни доказателства следва да се преценяват дотолкова, доколкото са относими към предмета на доказване и не противоречат и покриват преките доказателства. Така, на това основание, съдът кредитира показанията на единствения посочен свидетел от прокуратурата в приложението на обвинителния акт – В.Т.. Същият е работил на варовия възел и е възприел пострадалия непосредствено след инцидента. Възприел превързания пръст на К., както и следите от ударите с брадва по автомобила му. Възприел е и състоянието му – „не разговаряше спокойно, беше развълнуван“. В същия смисъл са и показанията на св. Н.К. – също работещ на варовия възел и поемно лице. Този свидетел е възприел счупеното задно стъкло на автомобила. Възприел е и кръвта по ръката на К., както и че е бил ядосан и притеснен. За част от тези обстоятелства свидетелства и св. Д., също работил на варовия възел и също поемно лице при извършения оглед на автомобила на пострадалия, който заявява, че е възприел този автомобил със счупен прозорец или нещо друго. Доколкото тези свидетели не са заинтересовани по никакъв начин от изхода на делото и  показанията им се допълват и са безпротиворечиви, съдът ги кредитира изцяло. Доколкото в тази им част показанията на пострадалия К. напълно съвпадат с тези на посочените свидетели, то съдът не намери основание да не ги кредитира, още повече, че за посочените обстоятелства – състоянието на автомобила и на ръката на пострадалия са налице и приложени писмени доказателства – мед. Удостоверение, както и огледен протокол и фотоснимки.

Водените от страна на подсъдимия свидетели – Д.И., В.И., Г.Й. и Н.Г. свидетелстват единствено за това какви са били отношенията между страните, че са имали конфликти заради животните, както и че пострадалият е правил забележка на подсъдимия, а и на самите тях да не пасат животните в неговата нива. Никой  от тези свидетели не е бил очевидец на инцидента, само са чули в последствие, че са се карали. Доколкото обаче влошените отношения между страните са безспорно установени, както от самите тях, така и от показанията на полицейските служители, то съдът няма основание да не даде вяра на показанията на посочените четирима свидетели и да ги изключи от доказателствения материал, макар че не допринасят за изясняване на фактическата обстановка и в частност възникналия инцидент. В подобен смисъл са и показанията на св. К.К., допуснат до разпит по искане на пострадалия, който също свидетелства за това, че между страните е имало спор за животните и че той също е подавал оплакване за това, че животните на Е. /подс. Д./ са влизали в земите на пострадалия.

Следващата група свидетели са разпитаните полицейски служители, които потвърждават конфликтите между страните по повод навлизането на животните на подсъдимия в земите на пострадалия, които конфликти както беше отбелязано по-горе, съдът прие за безспорно съществуващи, поради което също кредитира показанията на тази свидетели изцяло.

На следващо място беше разпитан и един свидетел – Огнян Узунов – приятел на пострадалия, за състоянието му след инцидента. Неговите показания са свързани единствено и само с претенциите на пострадалия за присъждане на обезщетение, този свидетел не е присъствал на инцидента и пресъздава казаното му от пострадалия. Все пак неговите показания не бяха оборени от други доказателства и кореспондират със заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза, поради което съдът също ги кредитира изцяло.       

Съдът кредитира частично и обясненията на подсъдимия. Същият признава, че на инкриминираната дата е бил на мястото на инцидента, което се потвърждава не само от неговото признание и от показанията на пострадалия, но и от приложените писмени доказателства – информация от база данни на видеонаблюдение и информация от клетките на мобилен оператор А1. Признава, че между него и пострадалия е възникнал конфликт, при който е ударил автомобила му с брадвата, но отрича да е отправял закани с убийство и да е наранявал ръката на К.. По отношение на това нараняване твърди, че е получено докато пострадалият е отрязвал ушната марка на една от овцете му. Доколкото, както отбеляза съдът по-горе, в настоящия случай следва да се прецени на коя от страните да се даде вяра, като единствени очевидци на инцидента и доколкото показанията на пострадалия в останалата част съвпадат с показанията на другите свидетели, с приложените огледен протокол и фотоснимки, съдебно – техническа експертиза за съдържанието на обаждането му на тел. 112 и съдебно психиатрична експертиза за състоянието му след инцидента, то съдът прие, че следва да кредитира изцяло именно показанията на пострадалия, включително и в частта, касаеща възникналия инцидент и най-вече отправените закани с убийство и полученото нараняване на палеца на дясната ръка.    

  Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвената съдебно-техническа и съдебно психолого-психиатрична експертиза, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.

Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :

Подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.144, ал.3, във вр. ал.1 от НК, затова,че на 02.07.2019 г. се е заканил с убийство на Н.С.К. с думите „ще те утрепа, ще те насека на парчета“ и е замахнал към лицето му с брадва, като тези закани са възбудили у К. основателен страх от осъществяването им.

Употребените от подсъдимия думи към постра. К. „ще те утрепа, ще те насека на парчета“, придружени с нападение изразяващо се в посягане към тялото му с брадва и нанасянето на рана с нея, по своето естество представлява закана с убийство, а начина по който е била изказана, придружена с цялостното му поведение обуславят извод че същата е била в състояние и е възбудила у пострадалия основателен страх от осъществяването на заканата, поради което от обективна страна същият е осъществил състава на престъплението по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК

С извършване на престъплението подс. Д. е целял промяна на поведението и действията на К., противно на волята му. От обективна страна за осъществяването на това престъпление се изисква обективиране чрез думи или действия на закана, която да е възприета от заплашения. От субективна страна, подс. Д. е съзнавал съдържанието на отправените закани и факта, че посяга към лицето на К. с брадва и че поведението му ще бъде възприето от последния като действителна заплаха.

  Деянието си, подсъдимият е  извършил умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

  Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия и направените частични самопризнания-

 Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства. 

 При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Съдът определи наказание при условията на чл.54 от НК, при превес на  смекчаващите отговорността обстоятелства и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Доколкото подсъдимият е неосъждан и съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание, го отложи за изпитателен срок от три години.  

Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.

 

              ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

 

       С оглед изхода на процеса и постановяването на осъдителна присъда съдът осъди подс. Д. да заплати на Н.С.К., сумата от 2000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане. Съдът прие, че предявения гр.иск е доказан по основание, поради доказаност на деликтното правоотношение. По безспорен начин в хода на съдебното следствие се установи, че пострадалият, вследствие на отправената закана с убийство, която е предизвикала у него основателен страх от осъществяването й, е изпаднал в състояние на тревожност, развил е разстройство в адаптацията и  посттравматично стресово разстройство. Като справедлив еквивалент на това, съдът прие сумата от 2000 лева, а до пълния размер от 5000 лева съдът отхвърли гр. иск, като неоснователен и недоказан.

        По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимият да заплати ДТ върху уважения гр.иск в размер на 80,00 лева, по бюджета на държавата, по сметка на СлРС. Съдът осъди подс. Д. да заплати и направените по делото разноски за експертизи в размер на 297,00 лв. по сметка на ОДМВР-Сливен и в размер на 70 лева по сметка на СлРС, както и сумата от 900 лева на пострадалия, представляваща заплатено адв. възнаграждение.   

  Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.   

 

                                                      

                                                                 

 06.07.2021 г .                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: