Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА,01.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд,VІІІ
граждански състав,в публичното съдебно заседание на 25.10.2012 г.,в състав:
Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ
при секретаря С.Р.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1300 по описа за 2012 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Делото
е образувано по предявени от Н. И.В. с ЕГН ********** ***,чрез адв.К. ***,против
А.Д.И. с ЕГН ********** *** /открит и призован в с.Б. общ.К./ искове с правно
основание чл.143 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата
твърди,че била обезпечила чрез поръчителство договор за кредит на
ответника.Същият изпаднал в забава и Банката потърсила сумите от нея.Ищцата
била изплатила вместо ответника общо 7 286.09 лв..Ответникът обещавал да
върне сумата,но не изпълнил.
Исканията
са ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата : 7 286.09 лв.-главница;256.15
лв.-обезщетение за забава до 29.03.2012 г. вкл.;законната лихва върху
главницата,считано от предявяването на иска/30.03.2012 г./ до окончателното
изплащане на главницата;разноските по делото.
След
проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща
допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил отговор.Оспорва
иска като неоснователен.
Ищцата
не била изпълнила изискването на чл.143 от ЗЗД да го уведоми за претенциите на
кредитора.
Освен
това,кредитът бил за лицето В. Д. ***,като ищцата била в течение.
Съдебният
състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото
допустими,относими и необходими доказателства,приема за безспорно установено от
фактическа страна следното:
На 27.03.2007
г.,между ответника и ”Банка ДСК”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.С. ул.”***” №***,е бил сключен договор за кредит за текущо
потребление,по силата на който ответникът е получил кредит в размер на 10 000 лв..Кредитът
е следвало да бъде издължен с месечни вноски,включващи главница и лихва,съгласно
погасителен план.В Общи условия на банката в случаите на забава са били
предвидени и начисляване на наказателна лихва-чл.19.1,както и автоматична предсрочна
изискуемост-чл.19.2.Ищцата е обезпечила задълженията на ответника чрез
поръчителство/с отделен договор от същата дата/.
Горното
е видно от представените договори и ОУ.
Като
поръчител,в периода 20.06.2011 г.-20.12.2011 г. ищцата е изплатила на банката
общо 7 286.09 лв.,с което е погасила изцяло задълженията на ответника към
нея.
Горното е видно от
представеното удостоверение от 15.03.2012 г. от ”Банка ДСК”ЕАД Финансов център
Враца.
При
тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Исковете
са допустими/като предявени от правен субект с правен интерес/.Разгледани по
същество,същите са и основателни.
Съгласно
чл.143 ал.1 от ЗЗД,поръчителят,който е изпълнил задължението,може да иска от
длъжника главницата,лихвите и разноските,които е направил,след като го е
уведомил за предявения срещу него иск.Той има право и на законни лихви върху
заплатените суми от деня на плащането.
Фактическият
състав на отговорността на длъжника включва изпълнение от страна на поръчителя на
задълженията на длъжника и уведомяване на длъжника от поръчителя,предшестващо
изпълнението.
По
делото не се спори,че ищцата е платила и че е платила именно дължимите суми по
договора/в тази насока са представени и писмени доказателства/.
Възражението
на ответника е,че липсата на уведомление го освобождава от отговорност.Касае се
уведомление,че кредиторът е поискал изпълнение от поръчителя/а не както го
разбира адвокатът на ищцата/.
Това не
е така.Липсата на уведомление/каквото по делото не е било представено,при което
следва да се приеме,че не е връчвано/ не прави претенциите на поръчителя
неоснователни,а позволява на длъжникът да му противопостави възражения,които е
могъл да противопостави на кредитора/ал.2 изр.2/.В случая обаче,ответникът не въвежда
доводи за наличието на такива.
Съдът
следва да вземе отношение и по възражението на ответника,че сумите по договора
за кредит били предназначени за друго лице.Не следва да се забравя,че договорът
за поръчителство е между кредитор и поръчител, не между длъжник и поръчител или
между трето лице и поръчител.Безспорно,той е обусловен от основния договор
/между кредитора и длъжника/,но по делото не са били представени от страна на
ответника допустими доказателства за недействителност/симулативност/ на някой
от двата.
Касателно
претенцията на ищцата за обезщетение за забава: според Закона,ответникът дължи
и обезщетение в размер на законната лихва за забава от деня на
плащанията.Ищцата претендира такова в меродавен размер, установено от Съда с
помоща на он-лайн калкулатор /Калкулатор.БГ/.
По
горните съображения,предявените искове следва да бъдат уважени.
При
този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и
разноските по делото-341.44 лв. държавни такси по исковете,5 лв. държавна такса
за издаване на съдебно удостоверение и 550 лв. адвокатско възнаграждение,общо
896.44 лв.
Водим
от горното,Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Д.И. с
ЕГН ********** *** да заплати на Н. И.В. с ЕГН ********** ***
следните суми: 7 286.09 лв.-главница,представляваща погасени
от ищцата вместо ответника суми по договор за кредит от 27.03.2007 г. с ”Банка ДСК”ЕАД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление гр.С. ул.”***” №***; 256.15
лв.-обезщетение за забава до 29.03.2012 г. вкл.; законната лихва
върху главницата, считано от 30.03.2012 г. до окончателното
изплащане на главницата; 896.44 лв.- деловодни
разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: