РЕШЕНИЕ № 260566
гр. Бургас, 03.11.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 7122/2019
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-Франция, рег. № 542 097 902, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище гр. София,
против М.В.С., с постоянен и настоящ адрес ***, с която претендира приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 892,24 лева – главница по
договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта,
активирана на 14.12.2017 год., 105,66 лева – договорна лихва за периода 01.08.-06.12.2018
год., и 46,53 лева – обезщетение за забава за периода 06.12.2018-11.06.2019
год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата,
начиная от 27.06.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват
част от предмета на Заповед за изпълнение № 2459/02.07.2019 год. по ч. гр. д. №
5129/2019 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на
деловодните разноски.
В условие на евентуалност – при неуважаване на
установителните искове, ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати описаните
процесни суми.
Правните основания на предявените
положителни установителни искове са чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, а на
евентуално предявените осъдителни искове – чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл.
86 във вр. с чл. 240, ЗЗД и чл. 9 и сл., ЗПК.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва претенциите; не ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е
легитимиран като кредитор на ответника, на основание Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № …..
год., с кредитен лимит от 1000 лева, като кредитната карта е била активирана от
длъжника на 14.12.2017 год. Ищецът счита, че от този момент в тежест на
ответника са възникнали паричните задължения по договора за кредит – на
основание т. 21, изр. последно от процесния договор. Според ищеца,
погасителните плащания по договора за кредит били преустановени на 01.08.2018
год., а ответникът дължи заплащане на главницата, договорната лихва и на
обезщетение за забавата си – за тези вземания е било подадено заявление по чл.
410, ГПК и е издадена Заповед за изпълнение № 2459/02.07.2019 год. по ч. гр. д.
№ 5129/2019 год. на БсРС.
Ответникът оспорва
претенцията за договорна лихва като прекомерна.
По делото е изготвено
експертно заключение по СИЕ, неоспорено от страните, което съдът цени като
обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че след активиране на кредитната
карта по процесния договор ответникът е теглил суми и е извършвал частични
погасителни плащания – до 01.08.2018 год., а към подаване на заявлението по чл.
410, ГПК дължимите суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава
възлизат по размер на претендираните по делото.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира положителните установителни искове
за основателни. В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на
релевантните за спора факти – валидно сключен договор между страните, с
определен предмет и основание, надлежно престиране от ищеца-изправна страна по
съглашението и настъпила предсрочна изискуемост на паричните задължения на
контрахента-длъжник (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 63, ЗЗД). Облигационната
връзка между страните във връзка със сключения между тях договор за револвиращ кредит
чрез издаване на кредитна карта е безспорен факт; не е оспорена автентичността
на подписа на кредитополучателя. В тежест на ответника е провеждане главно и
пълно доказване факта на извършени пълни и в срок погасителни плащания по
договора, с оглед опровергаване отрицателното твърдение на ищеца за бездействие
на длъжника. Такова доказване по делото не е проведено, няма данни за извършени
погасителни плащания от М.С. след 01.08.2018 год. – съгласно неоспореното
експертно заключение.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на договорната лихва,
чийто размер не превишава горната граница, установена от чл. 19, ал. 4, ЗПК, т.
е. не е налице нищожност по см. на ал. 5 от цитираната разпоредба.
По отношение размерите
на претендираните вземания съдът основава решението си на приетото експертно
заключение, поради което намира, че исковете по чл. 422, ГПК следва да бъдат
изцяло уважени.
Предвид уважаването на положителните
установителни искове, съдът не дължи разглеждане по същество и произнасяне по
предявените в условие на евентуалност осъдителни претенции.
Основателността на исковете
налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодните разноски, направени в
настоящия исков процес – общо 1085 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК), представляваща
сбор от платените държавни такси, депозити за вещи лица и за представител на
ответника, както и юрисконсултско възнаграждение.
В изпълнение указанията
на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и деловодните разноски от 75 лева, направени в заповедното
производство.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът М.В.С., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на ищеца
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-Франция, рег. № 542 097 902, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4,
Бизнеспарк „София”, бл. 14, следните суми: 892,24 лева – главница по договор за
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта, активирана на
14.12.2017 год., 105,66 лева – договорна лихва за периода 01.08.-06.12.2018
год., и 46,53 лева – обезщетение за забава за периода 06.12.2018-11.06.2019
год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата, начиная от 27.06.2019 год. до окончателното й изплащане, които
вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2459/02.07.2019
год. по ч. гр. д. № 5129/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
М.В.С., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-Франция, рег. № 542 097 902, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнеспарк
„София”, бл. 14, деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в
заповедното производство по ч. гр. д. № 5129/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
М.В.С., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-Франция, рег. № 542 097 902, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнеспарк
„София”, бл. 14, деловодни разноски в размер от 1085 лева, направени по гр. д.
№ 7122/2019 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ