О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.София, 29.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II Е въззивен състав в
закритото заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
като разгледа докладвано от мл.с. Е.Маринова в.гр.д.№ 3205 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 57389 от 04.03.2020 г., постановено по
гр.д. № 36620/2016 г. на СРС, II ГО, 73 състав, са отхвърлени
исковете на И.А.С. срещу Регионален център за подкрепа на приобщаващото
образование (след преобразуването на основание §21, ал.1 от ЗПУО на Ресурсен
център за подпомагане на интегралното обучение и възпитание на деца и ученици
със специални образователни потребности – София град), на основание чл.344,
ал.1, т. 1-3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ, да постанови за незаконно и да отмени
уволнението й със заповед № РД 12-193/04.05.2016 г. на министъра на
образованието по чл.328, ал.1, т.6 КТ, да я възстанови на предишната работа –
директор на Ресурсния център, и да осъди ответника да й плати сумата от 5 328 лв. като обезщетение за
оставането й без работа за периода 05.05.2016 г. – 01.09.2016 г. и
получаване на по-ниско трудово възнаграждение за работата й в периода
01.09.2016 г. - 30.10.2016 г. поради уволнението, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 01.07.2016 г., до изплащане на сумата. Ищцата е
осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от
1 805 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ищцата И.А.С. чрез адв. Д.Б., с представено по делото пълномощно. С
въззивната жалба се отправя искане обжалваното решение да бъде отменено, като
вместо това бъде постановено друго, с което уволнението й да бъде признато за
незаконно, да бъде възстановена на работа, като ответникът бъде осъден да й
заплати обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от
четири месеца за периода 05.05.2016 г. – 01.09.2016 г. в размер на 5 328 лв. и 1 284 лв. за периода 01.09.2016 г. – 30.10.2016 г.,
през който е работила на по-ниско платена работа, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С разпореждане на въззивния съд от 08.04.2021 г. на
жалбоподателката са дадени изрични указания да уточни дали отправеното с
въззивната жалба искане до съда съдържа искане за допълване на
първоинстанционното решение по реда на чл.250 ГПК в частта относно иска по
чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ по отношение на неговия размер.
С молба от 28.04.2021 г. жалбоподателката е заявила,
че отправеното до съда искане съдържа искане за допълване на
първоинстанционното решение в тази част на основание чл.250 ГПК.
С оглед изложеното, настоящото производство се явява
преждевременно предявено, поради което същото следва да прекратено, а делото –
върнато на СРС за произнасяне по искането на жалбоподателката по чл.250 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 3205 по
описа за 2021 г. на СГС, ГО, II Б въззивен състав.
ВРЪЩА гр. д. № 36620/2016 г. на СРС, II ГО, 73
състав за произнасяне по искането на жалбоподателката по чл.250 ГПК, след което
делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на СГС за произнасяне по депозираната
въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.