№ 823
гр. Шумен, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630101102 по описа за 2022 година
Предявен иск, с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Искова молба от пълномощник на Народно читалище „***“, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – *** срещу ЕТ „***“, ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление – ***, с посочено правно основание чл. 232,
ал. 2 от ЗЗД и цена от 2416,50 лева главница.
Ищецът сочи, че по договор от 10.08.2016г., ответникът дължал сумата
от 2416,50 лева, представляваща 1921,50 лева неплатен наем за ползване на
недвижим имот, по договор за наем, за периода 03-09.2020г., 464,31 лева
разходи за ел. енергия, в наетия имот, за месеците юли и август 2020г., 30,69
лева разходи за ВиК, за наетия имот, за 15.06.2018г. – 12.11.2018г. и
10.06.2020г. – 19.09.2020г. и законната лихва върху главницата от
предявяване на иска, до окончателното плащане. Поради неплащане, ищецът
претендира осъждане на ответника да заплати посочените суми и разноските
в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита иска недопустим, евентуално неоснователен. Твърди,
че договора бил прекратен, преди исковия период, за претендирания наем. Не
е ползвал претендираното количество, нямало доказателства за употребените,
1
в наетото помещение ел. енергия и вода, а и част от задълженията за тях били
погасени по давност.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители
поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е частично
основателен, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 10.08.2016г., между страните бил сключен договор за наем на
недвижим имот – „помещение, находящо се в източната част на сградата на
читалището, с вход от северната страна/бивша сладкарница/, ул. ***, цялото
от 50кв.м.“, за срок от 10.08.2016г., до 10.08.2021г., за сума 45% от МРЗ,
която ще се актуализира, при всяка промяна, в размера на МРЗ, платима до 7
число на текущият месец – л. 19. Наемателят, се задължил и да плаща всички
разходи свързани, с обикновеното ползване на веща, като претендираните за
изразходвана електроенергия и питейна вода са изрично конкретизирани, и е
уговорено да се заплащат, според показанията на поставените контролен
електромер и контролен водомер. С молба от 11.01.2020г. ответникът поискал
разглеждане на договора, поради увеличаване на наема обвързан с МРЗ.
Според показанията на свидетелите, молбата била разгледана на заседание на
читалищното настоятелство, но решение, за изменение на договора, не било
взето. Същите посочват, че контролен водомер, за наетото помещение, не
съществувал, но имало контролен електромер, до който ответницата имала
достъп и възможност да сверява показанията му, със сумите посочени в
издадените и фактури. Анализа им налага да се приеме, че включително през
месец септември 2020г., помещението се ползвало от ответника, тъй като, в
него се намирали нейни вещи. Представения договор за наем от 01.08.20г.,
между ответника и трето лице, с оглед показанията и на ответните свидетели,
че в наетото помещение течал ремонт след сключването му, не е основание за
промяна на горния извод. Според приетото заключение на ССЕ наема, за
исковия период е в размер на претендираната сума, съответно 274,50 лева
месечно, фактурираната на наемодателя ел. енергия и вода е съответно 480,57
лева и 63,59 лева, а от него на наемателя – 464,25 лева и 30,69 лева.
Така приетото за установено доведе до следните изводи :
2
За уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от
ЗЗД, е необходимо да се налице следните предпоставки – валидно
правоотношение между страните (валиден договор), за периода на
претендирания наем; размера на дължимото възнаграждение/наем/, за всеки
от месеците на исковият период; ищецът, е предоставил на ответника вещ, за
временно ползване; че вещта се използва от ответника през исковият период.
В случая посочените са налични, но за период по-кратък от посочения в
исковата молба. Основателно е ответното възражение за прекратяване на
договора, преди изтичане на исковия период, но не на посоченото основание –
чл. 11, предложение четвърто от договора за наем и не за момента на
прекратяването му. Принципно основателно е и възражението за погасяване с
изтичане на предвидената давност, по отношение вземането за част от
разходите, свързани с ползването на вещта – тези за вода, за периода м.06. –
м. 11.2018г., което е без значение поради неоснователност на иска, в частта
му за тези разходи, за пълния им предявен размер.
Според този състав процесния договор за наем е прекратен на
08.04.2020г. – при забава плащането на наемни вноски от наемателя с повече
от един месец. Няма спор между страните, че наем, не е плащан за посочения
в исковата молба период, от месец март, до месец септември 2020г.. След
като е уговорено, че наемните вноски се изплащат авансово, до седмо число
на текущия месец-чл.3.1, а чл. 11, предложение последно, съдържа уговорка,
че договора се прекратява, при споменатата забава, без да се изискват
допълнителни изявления и тяхна форма от страните, за разлика от другите
прекратителни основания, то между тях, наемно отношение е съществувало
до месец април 2020г. и предявения иск, на посоченото основание може да се
уважи, в частта му за наем, само за две от претендираните вноски, или за
сумата от 549 лева, представляваща дължим наем за месец март и април
2020г.. В останалата му част за сумата от 1372,50 лева, представляваща наем
за месеците, от май, до септември 2020г.,включително, искът е неоснователен
и следва да се отхвърли като такъв. Аналогично е положението и с
претенцията, в частта и за електроенергия, за сумата от 464,25 лева, като
разход свързан с ползването на наета вещ. След като за периода, за който се
претендира, между страните, не съществува наемно правоотношение, тя не
може да се дължи по договор за наем, съответно предявения иск с правно
основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е неоснователен. Претенцията за разходи, в
3
частта им за фактурирана на наемателя вода е неоснователна, освен по
горните съображения и защото фактурираните, съответно претендирани
количества, не съответстват на уговорките между страните. Липсва въобще
контролен водомер, а не се установи да са съществували допълнителни
уговорки по въпроса, как следва да се разпределя употребената в сградата
вода, от различните ползватели, най-малко между наемодателя и наемателя.
Ответното възражение, за прекратяване на договора за наем, преди
исковия период е неоснователно, поради това, че молбата на ответницата до
наемателя, няма съдържание, което може да се възприеме, като желание за
прекратяване на договора, с три месечно предизвестие, което действително
предвидено основание, в договора, се конкретизира едва на устните
състезания. Тя/молбата/, може да се възприеме, като предложение за
изменение на договора, по чл. 10, от него. Дори и при твърдяната
възможност, то пак би била дължима наемна вноска за месец март 2020,
предвид достигането на молбата до наемателя през месец януари същата
година, след определения падеж – седмо число. Тъй като ответната молба е
само предложение за изменение на договор, а не изявление за прекратяването
му с предизвестие, тя няма действие променящо срока на наемния договор, за
да е възможно приложението на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, за периода март-
септември 2020г., с оглед установеното, че ползването на вещта е продължило
и през месец септември 2020г., със знанието и без противопоставяне от
наемодателя. Затова и претендираните суми, няма възможност, да се присъдят
на ищеца, като наем и разходи свързани с ползването на вещта, на заявеното
основание – чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, след прекратяването на договора. Не се
дължат и на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, предвид липсата на данни за
противопоставяне от страна на наемодателя, но нито такъв иск, нито
възможния за основателен са предявени.
При така посочения изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК,
страните следва да си заплатят разноски, както следва : ответникът на ищеца
сумата от 158,27 лева, а ищецът на ответника 386,41 лева.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „***“, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление –
4
***, да заплати на Народно читалище „***“, ЕИК : ***, със седалище и адрес
на управление – ***, сумата от 549 лева, представляваща наем, за месец март
и април 2020г., по договор за наем на недвижим имот от 10.08.2016г., за
помещение, находящо се в източната част на сградата на читалището, с вход
от северната страна/бивша сладкарница/, ул. ***, цялото от 50кв.м., в едно със
законната лихва върху главницата от 549 лева, считано от 27.05.2022г., до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Народно читалище „***“, ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление – *** срещу ЕТ „***“, ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление – ***, иск с правно основание чл. 232, ал. 2
от ЗЗД, в останалата му част, до пълния предявен размер, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1867,50 лева, представляваща 1372,50 лева
наем по договор от 10.08.2016г., за периода, от месец май, до месец
септември 2020г., 464,31 лева разходи свързани с ползването на вещта, за ел.
енергия, за месеците юли и август 2020г. и 30,69 лева разходи свързани с
ползването на вещта, за питейна вода, за периода 15.06.18 – 12.11.2018 и
10.06.2020г. – 18.09.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ „***“, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление –
***, да заплати на Народно читалище „***“, ЕИК : ***, със седалище и адрес
на управление – ***, сумата от 158,27 лева – разноски, в настоящото
производството, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Народно читалище „***“, ЕИК : ***, със седалище и адрес
на управление – ***, да заплати на ЕТ „***“, ЕИК : ***, със седалище и адрес
на управление – ***, сумата от 386,41 лева – разноски, в настоящото
производството, съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5