Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260256 22.03.2021
г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен
съд V-ти наказателен състав
На втори март две хиляди и двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна
Жекова
като разгледа
докладваното от съдията Стефанова НАХД № 281 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Д.Т. с ЕГН ********** с адрес *** и съдебен
адрес *** чрез адв.А.А. *** против наказателно постановление №20-0769-004602/14.12.2020
г. на Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което му
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е
лишена от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушаване на
чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение
първо от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 10 (десет)
контролни точки.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят. Счита
НП за неправилно. Излага съображения, че не е посочено точно мястото където е
било извършено нарушението, заявява, че не
е знаел, че автомобилът му е бил дерегистриран и че няма вина. Не се
сочат нови доказателства. Представен и договор за правна помощ и съдействие и
направени разноски отразени в него.
Редовно призована за открито съдебно заседание жалбоподателят не се
явява. За него се явява упълномощен представител. Поддържа жалбата и сочи, че
нарушението не е доказано от субективна страна.
За административнонаказващия орган редовно призован не се явява
представител. Изпраща становище, в което моли за отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Не претендират разноски за ЮК възнаграждение.
След поотделна и съвкупна
преценка на доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
На първо място жалбата е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице посочено в наказателното
постановление като нарушител пред
териториално и материално компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона
реквизити и процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява
основателна по следните причини:
На 19.08.2020
г,. К.М. и Г.Д. и двамата полицаи в ОДМВР-Бургас, сектор „ПП“били на работа и
изпълнявали служебните си задължения на ул.“З. С.“, до сградата на фирма „С.“.
Там спрели за проверка водач на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № …,
като при извършена справка се установило, че МПС било със служебно прекратена
регистрация от 24.03.2017г. Новият собственик на този автомобил бил Д. Т. Т.
(различен от водача). Свидетелят К.М. за констатираното нарушение съставил акт
за установяване на административно нарушение серия АА и бланков №350421 (лист 7
от делото), в който като правна квалификация вписал нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП за това, че посоченото по-горе МПС е с прекратена регистрация от
24.03.2017 г., т.е. , че не е регистриран по надлежния ред.
Актът бил връчен лично на жалбоподателя и
последният го подписал без възражения. Получила екземпляр. В срока по чл.44
ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Установено било, че
процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП от 24.03.2017г въз основа на получено от сектор „ПП“-Бургас уведомление по
електронен път от Гаранционен фонд за МПС по реда на чл.574 ал.6 от КЗ, които
не са сключили застраховка ГО. Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се
прекратява регистрацията на ППС, за която е получено уведомление от Гаранционен
фонд по чл.574 ал.11 от КЗ и се уведомява собственика на ППС.
Като взел предвид акта, постановения отказ от Районна прокуратура-Бургас
за образуване на досъдебно производство с постановление от 23.11.2020г (лист 13 от
делото) и останалите писмени доказателства административнонаказващият орган
издал атакуваното наказателно постановление №20-0769-004602 на 14.12.2020 г. с описание на фактическата обстановка идентична с тази в акта, а
именно че водачът Т.Д.Т. управлявал собствения на Д. Т.Т. с ЕГН ********** т.а. марка „Мерцедес“ с рег. № …,
който не бил регистриран по надлежния ред–с прекратена регистрация на основание
чл.143 ал.10 от ЗДвП от 24.03.2017г. Правната квалификация в
наказателното постановление е по чл.140 ал.1 ЗДвП. На основание чл.175 ал.3
предложение първо от ЗДвП административнонаказаващиято орган наложил на
жалбоподателя Д. Т. наказанието глоба в размер от
200 лева и го
лишил от право да управлява МПС за срок от шест месеца. На основание Наредба
№Із-2539 на МВР са му отнети 10 (десет) контролни точки.
Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и
категорично доказана въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът
кредитира показанията на разпитания свидетел като ги намира за безпристрастни и
логични.
При
така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че както актът, така и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените от закона срокове. Компетентността на актосъставителя изхожда от
представената Заповед с рег. №8121з-825/19.07.2019 г. (лист 16 и 18 от делото).
Настоящата инстанция намира, че разпоредбата на чл.175
ал.3 от ЗДвП освен санкционна е и материалноправна, защото съдържа в себе си и
описание на нарушението, и санкция. В случая административнонаказващият орган,
като е посочил, че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, която е обща и не съдържа
състав на нарушение, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение на чл.175 ал.3 от ЗДвП е допуснал нарушение
на процесуалните правила. Критерият, по който се разграничават съществените от
несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до
накърняване правото на защита на наказаното лице. В настоящия случай в
наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които е извършено и това не е накърнило правото на защита на
жалбоподателя, поради което не е съществено.
Административнонаказаващият
орган е приел, че жалбоподателят на инкриминираната дата - 19.08.2020 г. е
управлявал МПС–товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № …, който не е бил
регистриран по надлежния ред, тъй като регистрацията му е била прекратена
служебно на 24.03.2017 г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП (несключване на
договор за задължителна застраховка „ГО“). Съгласно разпоредбата на чл.175 ал.3
от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. От
събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че
жалбоподателят е управлявал посоченият в акта и в НП автомобил, който е бил със
служебно прекратена регистрация, т.е. същият не е бил регистриран по надлежния ред в Р
България. От материалите по делото не се установява жалбоподателят да е знаел,
че регистрацията на автомобила, който не е негова собственост е прекратена
служебно. В хода на прокурорската проверка е било установено, че жалбоподателят
не е знаел за прекратяването.
При преценка на субективната страна на административното
нарушение, съдът съобрази разпоредбата на чл.143 ал.10 ЗДвП, която предвижда,
че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, и се уведомява собственика на ППС. По
делото липсват каквито и да било доказателства собственикът на автомобила,
който не е жалбоподателят в случая, да е бил уведомяван по някакъв начин за
това обстоятелство. В този смисъл собственикът Димитър Т.Т. не е бил задължен
да извърши пререгистрация на автомобила, поради това, че същият не е разполагал с информация кога е било
извършено служебното прекратяване на регистрацията. Следователно не може да се
направи извод, че към датата на извършване на проверката водачът несобственик
да е знаел, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена
регистрация, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава
на посоченото в наказателното постановление административно нарушение по чл.140
ал.1 ЗДвП.
С оглед изложеното в частта, в която на основание чл.175
ал.3 предложение първо от ЗДвП са наложени две кумулативни санкции обжалваното
наказателно постановление се явява необосновано и недоказано и само на това
основание подлежи на отмяна.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито след
принудителните административни мерки , нито сред наказанията по ЗДвП, което
означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер,
което изпълнява предупредителна и информационно-статистическа функция. Контролните
точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а
единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото успешно обжалване
и отмяна на наложеното наказание. При отнемането на контролни точки съответният
административен орган действа в
условията на обвързана компетентност, като поведението му се определя от факта
на налагане на наказание за извършеното нарушение.
В НП е наложена и санкция по чл.183 ал.1 т.1 предложение
трето от ЗДвП, която обаче не е обжалвана и настоящата инстанция не следва да
се произнася за нея.
При този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски, поради което и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва
да бъде уважена. Съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение 300 лева е определен съгласно размерите
отразени в Наредба №1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и ОДМВР-Бургас следва да бъде
осъдена да ги заплати на жалбоподателката.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63,ал.1 предложение
трето и ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0769-004602/14.12.2020
г. на Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, в частта
му, в която на Т.Д.Т. с ЕГН ********** с адрес *** и съдебен адрес *** чрез адв.А.А.
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и
е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушаване на
чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) на основание чл.175 ал.3
предложение първо от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Т.Д.Т.
с ЕГН ********** с адрес *** и съдебен адрес *** чрез адв.А.А. *** направените от него съдебни разноски за адвокат в размер
на 300 (триста) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала:
Р. Ж.