№ 173
гр. Велики Преслав, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена В. Хазарян
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Гражданско дело №
20253610100414 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявена от М. К. В.
срещу С.У.С.П.Х." гр. В, представлявано от М.С.Д. - Директор, за отмяна на
Заповед № 803/19.05.2025 г. на Директора на ответното училище, с която на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание "забележка".
Ищцата твърди, че работи на постоянен трудов договор на пълно работно
време в С.У.С.П.Х. гр. В, като учител по химия и ООС в гимназиален етап,
съгласно Трудов договор № 1/23.12.2022 г. и Допълнително споразумение №
79/22.04.2025 г. На 16.05.2025 г. и е представено от директора на училището
искане за даване на обяснение. Екземпляр от искането за обяснения не й бил
предоставен.
В обяснението, което депозирала е описала ситуацията, въз основа на която
счита, че първоначално са поискани обясненията. Поискала копие на
обясненията, такова не получила, след входиране на същото.
След входиране на отговора, била извикана от директорката -19.05.2025 г.
/понеделник/ и й била връчена Заповед № 803 от 19.05.2025 г. на директора на
училището, по реда на чл. 188, т. 1 от КТ, съгласно която е наказана със
„Забележка", поради нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ, а именно:
неизпълнение на законните разпореждания на работодателя.
Твърди, че обяснението, което е депозирала изобщо не било прочетено, а
направо й била връчена заповедта. Ищцата не разбрала мотивите за
наложеното наказание. Предполага, че наказанието е свързано, със създала се
ситуация, свързана с ученици, консумирали храна. Ищцата счита, че не е
констатирала това действия от тяхната страна, поради изпълнение на други
служебни задължения. Счита наложеното дисциплинарно наказание, за
неправилно и незаконосъобразно, поради което, моли да бъде отменено.
1
Твърди, че дисциплинарното наказание "забележка" се налага, когато е
налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът
поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването
на тези изисквания е за работодателя.
Обръща внимание, че става ясно от процесната заповед, че не са изпълнени
изискванията на чл. 195. ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта и
квалификацията, която е извършена на основание чл. 187 от КТ. Издадената
заповед не била мотивирана, като липсва описателна част на нарушението,
липсва дата на извършване на нарушението, както и не били изложени
никакви факти, които подкрепят законосъобразно налагане на наказание. От
съдържанието на заповедта не става ясно в какво се изразява неизпълнението
на законно разпореждане на работодателя и изобщо какво е законното
разпореждане на работодателя.
Счита, че работодателят не е спазил изискванията на чл. 193. ал. 1 от КТ, да
изиска писмени обяснения по конкретен повод, като при необходимост да
предприеме действия за допълнително изясняване на случая и събиране на
доказателства в тази насока, което от своя страна е достатъчно основание,
съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ, за отмяна на дисциплинарното наказание, без да
бъде разглеждан спора по същество.
Излага, че заповедта, макар и издадена в предвидената от чл. 195 от КТ
писмена форма, не отговаря на изискванията, установени чл. 195, ал. 1 от КТ
относно нейното съдържание. В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ
законодателят е визирал изискванията към съдържанието на заповедта, като са
посочени задължителните реквизити, които заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание следва да съдържа: сведения относно конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, кога е
извършено нарушението, вида на наказанието и правното му основание. Не е
конкретизиран обектът на дисциплинарното нарушение - кое или кои
задължения по трудовото правоотношение между страните не е изпълнено,
или е допуснато нарушение при неговото изпълнение, кога и къде и по повод
на какво е извършено същото.
Сочи, че заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание, следва
да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на
деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му.
Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за
същността на фактическото основание, поради което е наложено
дисциплинарното наказание и работникът или служителят да има възможност
да разбере причината, поради която му е наложено, а съдът да може да
извърши проверка и въз основа на това, да заключи дали заповедта е
законосъобразна. Счита, че така даденото тълкуване е съобразено с целта на
законодателя -задължението на работодателя да мотивира заповедта за
дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени изискването
за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ, и да
се гарантира правото на наказаният работник, или служител да се защити
ефективно. Според ищцата, в атакуваната заповед липсват ясно описани
съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото
2
на извършването му. В процесната заповед не е описано нито времето, нито
мястото на извършване на твърдяното дисциплинарно нарушение, което също
е самостоятелно основание за отмяна на издадената заповед, без разглеждане
на спора по същество. Сочи, че съобразно установена съдебна практика,
липсата на който и да е от реквизитите на заповедта за дисциплинарно
наказание, посочени в чл. 195, ал. 1 от КТ, има за последица
незаконосъобразност на дисциплинарното наказание, защото нормата на чл.
195, ал. 1 от КТ. в която са предвидени тези реквизити, е императивна, и
установеното в нея изискване за включване в заповедта на посочените
реквизити е по същество изискване за мотивирането й, респ. за обосноваване
на наложеното дисциплинарно наказание. Обръща внимание, че нарушенията
на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци,
очертават рамките на настоящия спор. Поради това, само при конкретното им
описание в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде
извършена проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на
закона, свързани с процедурата по наказване. С оглед на изложеното, счита, че
заповедта е необоснована и немотивирана и от същата не става ясно в какво се
изразява нарушението и въз основа на какви доказателства се прави този
извод от работодателя. Излага, че работодателят незаконосъобразно, в
нарушение на изискванията, установени в чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 195 КТ, без
да проведе изискуемата от закона процедура за дисциплинарно производство
за установяване извършването на конкретно нарушение и на коя дата е
извършено то, със Заповед № № 803 от 19.05.2025 г. немотивирано е вменил
осъществяването на дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал.1, т. 7 от КТ,
като е санкционирал ищцата с дисциплинарно наказание "Забележка".
Работодателят не е съобразил и факта, че до момента ищцата няма
налагани дисциплинарни наказания. Това обстоятелство водело до извода, че
работодателят не е извършил преценка по чл. 189 от КТ, което представлявало
самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Твърди, че, не е извършвала никакви нарушения на трудовото
законодателство.
Сочи, че участва активно в извънкласни занимания и по проекти.
Ищцата счита, че не е извършвала нарушение на трудовата дисциплина по
никакъв начин, поради което и е санкционирана незаконосъобразно.
В обобщение, сочи, че работодателят не е спазил поставените от закона
изисквания към провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания. Издадената заповед е немотивирана, в противоречие с
изискванията на закона за съдържание и реквизити, нарушението не е
посочено по разбираем начин, кога се е случило и за какво е наложено то.
Липсвали данни за конкретните факти, които работодателят счита, че
представляват дисциплинарно нарушение. Моли съдът да отмени наложеното
със Заповед № 803/19.05.2025 г. на директора на С.У.С.П.Х. гр. В наказание
„Забележка", като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата редовно призована, не се явява лично, но
изпраща своя процесуален представител, който поддържа исковата молба и
моли с оглед липсата на депозиран от ответника отговор и в случай, че са
налице останалите предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
В срока за отговор не е депозиран такъв от ответника по делото, като
3
същият редовно призован не изпраща представител в откритото по делото
съдебно заседание, не взима становище по депозираната искова молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От представеното Допълнително споразумение № 79/22.04.2025 г. към
трудов договор на С.У.С.П.Х. гр. В се установява, че между страните по
делото през процесния период е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е приела да изпълнява
длъжността „учител по химия и ООС в прогимназиален етап".
От ангажираната Заповед № 803/19.05.2025 г., изд. от Директора на
С.У.С.П.Х. гр. В става ясно, че на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание "забележка" за неизпълнение на законните разпореждания на
работодателя, при което е било извършено нарушение на чл. 187, т. 7 от КТ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 от КТ.
В проведеното по делото открито съдебно заседание е депозирано искане
от ищеца да бъде постановено неприсъствено решение спрямо ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по
искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение.
На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на
чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В случая, ответникът, редовно уведомен за образуваното срещу него
производство, не е представил отговор на исковата молба, не е изпратил
представител в проведеното по делото открито съдебно заседание, не е
направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие, не е ангажирал
становище по предявения иск, а ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение.
Като взе предвид посочените в исковата молба обстоятелства,
представените от ищеца неоспорени писмени доказателства и събраните в
хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира, че предявеният иск е
вероятно основателен.
По изложените съображения се налага изводът, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК и по спора следва да
бъде постановено неприсъствено решение, което не следва да се мотивира по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че от събраните
доказателства се установява наличието на всички предпоставки за уважаване
на исковата претенция.
От ангажираните писмени доказателства по безспорен начин се установи
наличието на валидно трудово правоотношение между ответното училище, от
една страна в качеството на работодател и ищцата, от друга страна, в
качеството на служител, изпълняващ длъжността „учител по химия и ООС в
прогимназиален етап".
4
Безспорно се установи също така, че работодателят е наложил
дисциплинарно наказание „забележка" на ищцата по делото, като срокът на
наказанието е 1 година.
Ответното училище, чиято беше доказателствената тежест, обаче, не
ангажира доказателства, че е спазило и разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ
задължаваща го преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере
и оцени посочените доказателства. Нарушението на разпоредбата на чл. 193,
ал. 1 от КТ е толкова съществено, че законодателят в ал. 2 от същата правна
норма е предвидил, че когато работодателят предварително не е изслушал
работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът
следва да отмени дисциплинарното наказание само на това основание, без да
разглежда спора по същество.
Дори и да беше спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, от събраните
по делото писмени доказателства безспорно се установи, че работодателят не
е спазил изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ, доколкото процесната писмена
заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е надлежно мотивирана (с
оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието), не
съдържа и съществена информация, очертаваща фактическите признаци на
нарушението - кога (с оглед извършване на проверка дали е спазен срокът по
чл. 194 от КТ) и колко пъти е извършено то и за какъв период от време. В този
смисъл, атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка" действително се явява незаконосъобразна и като такава следва да
бъде отменена.
Нещо повече, липсата на ясно посочване на фактическите признаци на
извършеното от ищцата нарушение, както и липсата на каквито и да било
мотиви за налагане именно на това наказание за посочения срок (1 година)
представлява пречка за съда да прецени дали тежестта на наложеното
наказание е съобразена с критериите, предвидени в разпоредбата на чл. 189,
ал. 1 КТ.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, като
искане за това е направено своевременно.
Ищецът е освободен от внасяне на дължимата държавна такса, на осн. чл.
83, ал. 1, т. 1 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 3 от
ТДТССГПК на ответника следва да бъде възложено и заплащане на държавна
такса, която следва да бъде присъдена в полза на съда. Същият следва да
заплати държавна такса в размер на 50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО наложеното на М. К. В., ЕГН: **********, с
пост. адрес: гр. Ш., община Ш., област Ш., бул.“С.В.“ № 23 със Заповед №
803 от 19.05.2025 год., издадена от М.Д., в качеството на Директор на
С.У.С.П.Х." гр. В, обл. Ш., БУЛСТАТ: ......, със седалище и адрес на
управление: гр. В, общ. В, обл. Ш., ул. „Септемврийски въстание" № 2,
5
представлявано от М.Д. - Директор дисциплинарно наказание
„ЗАБЕЛЕЖКА" за извършено нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ, като ГО
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 от КТ.
ОСЪЖДА С.У.С.П.Х." гр. В, обл. Ш., БУЛСТАТ: ...... ДА ЗАПЛАТИ на М.
К. В., ЕГН: **********, сумата от 1000,00лева, представляващи разходи за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.У.С.П.Х." гр. В, обл. Ш., БУЛСТАТ: ...... ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -Велики Преслав
сумата от 50 лева, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 3 от ТДТССГПК.
Решението не подлежи на въззивно обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
На осн. чл.240, ал.1 от ГПК ответникът може да иска отмяна на решението,
ако е бил лишен от възможността да участва в делото.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6