№ 10903
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110156321 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване спрямо Л.
А. Г. съществуването на вземане в размер на сумата от 4663,25 лв.,
представляваща дължима за периода от 21.11.2022г. до 21.03.2024г. вкл.
главница по Договор за потребителски паричен кредит № 4513238 от
24.03.2021г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със
законна лихва от 29.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 1849,49
лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.11.2022г. до
21.03.2024г., сумата от 567,54 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 21.11.2022 г. до 28.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 29.04.2024 г. по ч.гр.д.
№ 21257/2024 г. по описа на СРС, 77 състав.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД твърди, че на 24.03.2011 г. бил
сключен договор за потребителски кредит без обезпечение между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника Л. А. Г., по силата на който на
последната е предоставена сумата в размер на 35300 лв. за покриване на
потребителски нужди. Договорът за потребителски кредит бил сключен при
срок на действие до 21.03.2030 г., като ответникът се е задължил да погаси
усвоения кредит на 108 месечни анюитетни вноски. Навежда твърдения, че
ответникът погасил част от задълженията, след което преустановил плащане.
Поддържа, че на 11.09.2023 г. процесните вземания били прехвърлени от
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на ищеца по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Твърди, че ответницата е била
уведомена за цесията с уведомление, приложено към исковата молба. Моли за
1
уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Л. А. Г., редовно уведомена на 13.12.2024 г. на основание
чл. 41, ал. 2 ГПК на посочения във възражението адрес, НЕ подава отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Подаденото от ответника Л. А. Г. в заповедното производство в срока по
чл. 414 ГПК възражение е бланкетно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между
неговия праводател и ответника е възникнало валидно правоотношение по
договор за заем, по което праводателят му е предоставил на ответника
посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок,
ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че длъжникът е
изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава, валидно извършване
на цесия и съобщаването на ответника.
Видно от представения и приет като доказателство по делото Договор за
потребителски паричен кредит № 4513238 от 24.03.2021г., третото лице
кредитор с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, на 24.03.2021 г. е
предоставил на ответника потребител кредит в размер на сумата от 35300,00
лева, който следва да я върне на 108 месечни анюитенти вноски с краен срок
на погасяване 21.03.2030 г., ведно с възнаградителна лихва.
По делото е представено като доказателство и Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.09.2023 г. и Потвърждение
от изпълнителния директор на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с
което на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД е потвърдено прехвърлянето на
вземанията по договора, включително на процесното такова срещу ответника
Л. А. Г..
От представеното по делото пълномощно „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е видно, че дружеството е упълномощило „ЕОС Матрикс“
ЕООД да уведоми от името на кредитора всички длъжници по вземанията по
кредити, които са прехвърлени с Договор за цесия, сключен на 11.09.2023 г..
Видно от представеното по делото уведомително писмо до ответника Л.
А. Г. за цесията на процесните вземания по Договора за кредит от 24.03.2021
г., същото е изпратено по пощата с писмо с обратна разписка и е върнато като
непотърсено от получателя.
С договора за цесия се отстъпва едно вземане от досегашния му носител
на едно трето, чуждо на връзката, от която произтича вземането, лице.
Предмет на договора за цесия може да бъде вземане, което следва да
съществува към момента на сключването на договора и да е прехвърлимо,
каквито са по принцип имуществените права, в това число и твърдяното в
исковата молба вземане. За да премине вземането от патримониума на цедента
2
върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него
и досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне,
договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му.
Същевременно за да породи действие спрямо длъжника договора за цесия,
цесията следва да му бъде съобщена от цедента съобразно предвиденото в
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
В настоящия случай в представения договор за прехвърляне на вземания
не са предвидени условия, които да обуславят прехвърлянето на вземанията.
Същевременно оспорвания от страна на ответника по отношение на самия
договор за цесия не са направени, а в договора за кредит е предвидена
възможност за прехвърляне на вземането (чл. 12, ал. 6 от ОУ, които са
инкорпорирани в договора за кредит).
Сключеният договор за цесия е редовно съобщен на ответника
съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доколкото по делото е представено потвърждение
за извършено упълномощаване на ищеца от страна на кредитора да съобщи на
длъжника договора за цесия. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
именно предишният кредитор е този, който следва да осъществи
уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането и
именно от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите
лица. Няма пречка обаче предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В
този смисъл е и константната съдебно практика, обективирана в решение №
96/17.04.2018г. по гр.д.№ 3049/2017г. на ВКС, ІV г.о, решение № 204 от
25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г. на ВКС І т.о, решение № 137/02.06.2015г.
по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д.
№ 2639/2014 г., на ВКС, ІІ т.о.
Приложено е по делото и уведомление за прехвърляне на вземания,
адресирано именно до ответника Л. А. Г.. Липсват обаче доказателства това
уведомление да е получено от ответника, тъй като е върната обратна разписка
с отбелязване неполучено. Въпреки това посоченото съобщение е било
приложено към исковата молба, инициирала настоящото производство, и по
този начин е било връчено на ответника Л. А. Г.. Съгласно непротиворечивата
съдебна практика цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл решение №
3/16.04.2014г. по т.д.№ 1711/2013г. на ВКС, І т.о., решение № 78/09.07.2014г.
по т.д.№ 2352/2013г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№
3
12/2009г. на ВКС, ІІ т.о. Още повече – не се твърди и не се установява наличие
на валидно изпълнение от страна на ответника длъжник на предишния
кредитор до съобщаването, поради което цесията да не може да му бъде
противопоставена.
За да се приемат за основателни предявените искове, обаче следва да се
установи осъществяването на редовно прехвърляне не на което и да е вземане,
а прехвърлянето именно на процесното вземане от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството му на първоначален кредитор на Л.
А. Г. на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД. В настоящия случай в Приложение № 1
към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
11.09.2023 г. надлежно е индивидуализирано вземането именно срещу
ответника, доколкото изрично е посочено, че едно от прехвърлените вземания
е това срещу Л. А. Г., ЕГН ********** по Договор за кредит № 4513238 в
размер на 29898,39 лева – остатък от главница и 1790,39 лева – остатък от
лихва.
С оглед изложеното Софийски районен съд намира, че ищецът е
материално легитимиран да претендира суми по процесния договор.
Доколкото обаче, ищцовото дружество е правоприемник на първоначалния
кредитор, следва да се установи дали е възникнало вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД спрямо ответника Л. А. Г..
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него третото лице се е задължило да
предостави на ответника кредит, съгласно уговорените параметри и условия.
Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност,
предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да
бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал.
1 ЗПК), която в настоящия случай е налице. Всяка страница от договора е
подписана от кредитополучателя. Подписите не са оспорени в
законоустановения срок. Ето защо същите са поставени от ответника и
доказват сключването на договора между страните. Спазени са и изискванията
на чл. 11 ЗПК, като са посочени: размер на кредита; размерът на лихвения
процент, размерът на ГПР, начинът на плащане и е приложен погасителен
план. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено с поставянето на подпис на договора за кредит. Не са
представени отделни общи условия, доколкото същите са инкорпорирани в
договора.
Съдът след извършена преценка за действителността на уговорените в
договора клаузи, не констатира нищожни клаузите в договора, които да влекат
като последица нищожност на целия договор.
4
Предвид гореизложеното, че договорът за потребителски кредит е
сключен в писмена форма на хартиен носител по ясен и разбираем начин,
както и с оглед обстоятелството, че всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който според
настоящия състав е не по-малък от 12 и е предвидена възможност за отказ от
сключения договор, съдът счита, че сключеният договор е валиден и отговаря
на изискванията, които поставя ЗПК.
Ответникът не оспорва, че по сметка на ответника е изплатена сумата от
35000,00 лева – главница по договора за заем. Следователно по делото се
доказва, че кредиторът е изпълнил задължението си да предаде на
кредитополучателя паричната сума, предмет на договора за кредит, съобразно
уговорения в договора начин, като за потребителя е възникнало задължение да
върне предадената парична сума в уговорения в договор срок, ведно с
дължимата възнаградителна лихва. Договорът е с настъпил падеж на част от
дължимите вноски, включително процесните такива за периода 21.11.2022г. до
21.03.2024г. в исковите размети.
Не се установява да са извършвани плащания по договора, поради което
съдът счита, че исковата претенция следва да бъде изцяло уважена в цялост,
включително и по отношение иска за мораторна лихва.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното
производство, от които 141,61 лева – държавна такса в заповедното
производство и 240,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в исковото производство съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, от които 141,60 лева – заплатена
държавна такса в исковото производство.
Мотивиран от посоченото, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 от ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, че Л. А. Г., ЕГН ********** с адрес гр. София, **********
ДЪЛЖИ НА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо
Петков Казанджията” № 6 сумата 4663,25 лв., представляваща дължима за
периода от 21.11.2022г. до 21.03.2024г. вкл. главница по Договор за
потребителски паричен кредит № 4513238 от 24.03.2021г., сключен с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със законна лихва от
29.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 1849,49 лв.,
5
представляваща договорна лихва за периода от 21.11.2022г. до 21.03.2024г.,
сумата от 567,54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
21.11.2022 г. до 28.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 29.04.2024 г. по ч.гр.д.
№ 21257/2024 г. по описа на СРС, 77 състав.
ОСЪЖДА Л. А. Г., ЕГН ********** с адрес гр. София, ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул.
„Рачо Петков Казанджията” № 6 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
381,61 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 141,60 лева –
разноски в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6