Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/19.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 20991
по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Д.Д.С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, чрез адв. К.М. от ВАК, съдебен адрес:*** срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
осъждане ответното дружество да заплати сумата 30 лева /тридесет лева/ -
частичен иск от общо 12400 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 06.09.2019г. ПТП с
увредения лек автомобил Пежо 407 с
ДКН ****, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на
исковата молба – 20.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата:
В о.с.з. на 25.09.2020г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в
размера на предявения иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ чрез
неговото увеличаване от сумата в
размер на 30.00
лв. /тридесет лева/, заявена като частична от общ размер 12 400 лв. /дванадесет
хиляди и четиристотин лева/ на сумата в размер на 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/, заявена като частична от
общ размер 12 400 лв. /дванадесет
хиляди и четиристотин/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат
от настъпилото на 06.09.2019г. ПТП с увредения лек автомобил Пежо 407 с ДКН ****, ведно със законна лихва върху нея
считано от датата на исковата молба – 20.12.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения: на 06.09.2019г., управлявайки автомобила си
марка Пежо 407 с ДКН ****,
претърпял ПТП. Вината за това била на водача на лек автомобил Фолксваген Поло с ДКН ****Д.Я.М.,
който нарушил правилата за движение, като с
концентрация на алкохол в кръвта /2.18 промила/ поради движение с несъобразена
скорост блъска странично движещия се направо в ленатата
за насрещно движение участник. За настъпилото ПТП били уведомени
компетентните органи, които посетили мястото на ПТП и след като установили двамата
водачи и механизма на настъпване на ПТП, съставили констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № ****/07.09.2019 г.. В
протокола за ПТП било отразено, че виновен за ПТП е водачът на Фолксваген Поло с ДКН ****.
От ПТП настъпили щети по собственото на ищеца превозно средство. По отношение
на лек автомобил Фолксваген Поло с
ДКН ****към датата на ПТП действал договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, сключен с ответника, обективиран в полица № BG****. На 13.09.2019г.
ищецът завел щетата пред З. „Б.И.” АД. Предоставил на ответника превозното
средство за оглед. Съставен бил опис на щета № ****/13.09.2019
г., в който били описани повредите /Калник
преден десен - 1 и боя; Долна панта на предна лява врата – подмяна; Предна лява
врата - подмяна и боя; Стъклоподемник предна лява
врата – подмяна; Кора тапет на предна лява врата – подмяна; Външна дръжка на
предна лява врата - подмяна и боя; Лайсна предна лява врата - подмяна и боя;
Колонка средна лява - подмяна и боя; Праг ляв - подмяна и боя; Гумено
уплътнение на ляв праг – подмяна; Врата задна - подмяна и боя; Лайсна задна
лява врата - подмяна и боя; Колонка задна лява - подмяна и боя; Панел заден ляв
- 3 и боя; Въздушна възглавница завеса – подмяна; Тапицерия таван – подмяна;
Въздушна възглавница предна лява седалка – подмяна; Облегалка предна лява
седалка – подмяна; Предпазен колан преден ляв – подмяна; Пиропатрон
преден ляв предпазен колан – подмяна; Блок управление въздушна възглавница –
подмяна; Панта горна задна лява врата – подмяна; Панта долна задна лява врата –
подмяна; Стъклоподемник задна лява врата – подмяна;
Облицовка задна броня - 2 и боя; Лайсна задна броня лява – боя; Подкалник PVC заден ляв - 1 степен; Подкалник
заден ляв метален - 2 и боя; Капачка ляво огледало - подмяна и боя и Рамка леви
врати – боя/. На 07.10.2019
г. продал автомобила срещу цена от 300 лв. На 22.10.2019 г. ответникът обявил
щетата като тотална и поискал прекратяване регистрацията на автомобила. Сочи,
че размерът на частичната претенция е 3500 лв. Ето защо има правен интерес да
претендира обезщетение за настъпилите по автомобила вреди. Моли в тази връзка
за постановяване на положително решение по заявената частична претенция.
В рамките на предоставения му срок по
чл. 131 ГПК, ответникът е допозирал отговор на
исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявения иск по основание и размер. Признава наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен застрахователен
договор „Гражданска отговорност” за процесния
автомобил, обективиран в полица №
BG****.
Оспорва
механизма на ПТП. Твърди се съпричиняване
на ПТП. В случая самият водач не е изпълнил вменените му от ЗДвП
задължения. Оспорва по съдържание двустранния протокол. Навежда доводи, че
доколкото ищецът не е представил на застрахователя доказателства за отремонтиране на автомобила, фактура или друг разходен
документ, обезщетението следва да бъде определено съобразно Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с
Наредбата по чл. 504 КЗ.
Според нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ дължимото обезщетение по риска „Гражданска отговорност" не можело
да надвиши действителната стойност на вредата и се определяло съгласно Наредба
24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане. Сочи,
че не са налице данни процесният автомобил да е бил в гаранционен срок на
употреба, което да налага отремонтирането му в
официален сервиз, при цени на предоставяните там услуги значително надвишаващи
средните за пазара. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и моли
за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен, а в условията на
евентуалност размерът на обезщетението да бъде намален.
По
делото е конституиран Д.Я.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника З. „Б.И.” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Фактическият състав на така предявения
осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно
чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване
изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна
претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка. ***. 405 КЗ
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по - дълъг
от 15 дни, когато се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с
притежаването и използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и
предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са
причинени твърдяните
имуществени вреди, съответно техния размер.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че към 06.09.2019г. по отношение на лек автомобил Фолксваген Поло с ДКН ****е
бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника, обективиран в полица № BG****.
Ответникът не е изпълнил задължението си по
чл.190 ГПК за представяне на преписка
по щета № ****/13.09.2019 г.,
ведно с изготвения снимков материал, свързани със застрахователното събитие,
като са му указани последиците по чл.161 ГПК. На основание чл.161 ГПК, съдът
приема за доказани фактите, относно които е създал пречка за събиране на допуснати доказателства /че описаните в
исковата молба щети по МПС са действително настъпили на посочената дата, при посочения механизъм и са в претендирания
размер/.
От представеното Копие на свидетелство
за регистрация на МПС се установява, че ищецът е
собственик на лек автомобил Пежо
407 с ДКН **** и затова се явява лице,
активно легитимирано по предявения иск.
От своя страна ответникът като застраховател
по имуществена застраховка гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно
легитимиран по предявения иск, тъй като и застрахователното събитие е настъпило
в срока на застрахователното покритие.
Представено е Удостоверение за
техническа изправност на ППС от 01.12.2018г.
Представен е Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № ****/07.09.2019г., от който се установява,
че събитието се е състояло на 06.09.2019
г. около 18:25 ч. в ****. Участник I в събитието: лек
автомобил „Фолксваген Поло", с peг. N: ****, собственост на Я.Д.Я., с водач Д.Я.М.. Участник II в събитието: лек автомобил „Пежо 307" с peг. N: ****, с водач Д.Д.С.. Произшествието е посетено от служители на КАТ - Варна. Щети по МПС според КП за
ПТП: За лек автомобил „Фолксваген Поло", с peг. N: ****- „Щети по лява предна част, ляв фар,
калник, предна броня и др." За лек автомобил „Пежо 307" с peг. N: **** - „Щети по цялата дължина на лявата
част на автомобила, огъване по цялата дължина на левия праг, предна лява врата
и задна лява врата са огънати, огънат заден ляв калник и др." Като причина
за ПТП е посочено: Участник I поради движение с несъобразена
скорост и употреба на алкохол блъска странично движещия се направо в лентата за
насрещно движение Участник II.
Ответникът е
уведомен за настъпилото ПТП, като е заведена щета № ****.
На 20.09.2019г. ответникът е съставил
Опис
на щетите за причинени увреждания по автомобила на
ищеца.
С Договор за
покупко-продажба на МПС от 07.10.2019г., ищецът е отчуждил автомобила за сумата
300 лева.
По делото е
изслушано и прието заключение по назначена САТЕ, което съдът кредитира като
компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по
делото доказателства, проучване на пазара и действащи нормативни актове в
областта на застраховането по повод определяне на дължимото застрахователно
обезщетение. Съобразно заключението на вещото лице, след съпоставяне на уврежданията на лек
автомобил „Пежо 307" с peг. N: **** (описани от застрахователя по
цялата странична лява част на автомобила в зоната на удара), уврежданията по
лек автомобил „Фолксваген Поло", с peг. N: **** (описани в Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица ), схемата в Констативен Протокол за ПТП с пострадали
лица N: ****/07.09.2019 г., реалният
и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следният - пряк контакт с приплъзване между две
превозни средства, движещи се едно срещу друго под ъгъл спрямо надлъжните им
оси. Уврежданията, които са установени по автомобила при извършения оглед от
представител на застрахователя са по продължение на цялата странична лява част
на автомобила в зоната на удара и са вследствие на деформация и изместване на
увредени детайли. При съпоставяне на механизма на произшествието и установените
увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „Пежо 307" с peг. N: **** и е възможно същите да са
причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Средната пазарна стойност на лек
автомобил „Пежо 307", с peг. N: **** към датата на застрахователното
събитие - 06.09.2019 г. е в размер
на 3600лв. Средната
пазарна стойност на лек автомобил „Пежо
307",
с peг. N: **** към
датата на застрахователното събитие с намаляване на офертната цена - 06.09.2019 г. е в размер на 3 500 лв. По
отношение на лек автомобил „Пежо
307",
с peг. N: ****, е налице
„тотална щета", стойността на разходите за необходимия ремонт, които са в
размер на 13 110.14 лв., надвишават 70 на сто от действителната му стойност,
която е 3 500 лв. и са 374.58% от нея. Вещото лице приема
уврежданията, установени при извършеният оглед от представител на
застрахователя, описани в Опис заключение на щета N: ****, а именно: Калник преден ляв, Долна
панта на предна лява врата, Предна лява врата, Стъклоподемник
предна лява врата, Кора /тапет/ на предна лява врата, Външна дръжка на предна
лява врата, Лайсна предна лява врата, Колонка средна лява, Праг ляв, Гумено
уплътнение на ляв праг, Врата задна лява, Лайсна задна лява врата, Колонка задна
лява врата, Панел заден ляв /калник 5 вр./,
Въздушна възглавница лява завеса, Тапицерия таван, Въздушна възглавница предна
лява седалка /в облегалка/, Облегалка предна лява седалка, Предпазен колан
преден ляв, Пиропатрон преден ляв предпазен колан,
Блок управление въздушни възглавници, Панта горна задна лява врата, Панта долна
задна лява врата, Стъклоподемник задна лява врата,
Облицовка задна броня, Лайсна задна броня лява, Подкалник PVC заден ляв, Подкалник
метален заден ляв, Капачка ляво огледало, Рамка леви врати. Общата стойност на
ремонта на увредените части и детайли по автомобила при отчитане на цени на
резервните части от алтернативните доставчици и ремонт който да се извърши при
труд и материали в сервизи без сертификат за качество ISO, е в размер на 13110.14 лв..
При така
установените по делото безспорно факти, спорният между страните въпрос се
свежда единствено до определяне стойността на разходите необходими за
възстановяване на.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на
чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната
стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към
датата на увреждането и това е сумата от 13110.14 лв.. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято
отговорност е реципрочна на тази на делинквента,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл.
290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в
новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II
ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО,
определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и
други/. Съобразно заключението на в.л., предвид съотношението между пазарната
стойност на имуществото към датата на събитието – 3500 лева и стойността на
необходимия ремонт – 13110.14 лв. е налице тотална щета. Съгласно чл. 390, ал.2 КЗ тотална
щета е налице при увреждане, за което разходите нужни за извършване на
необходимия ремонт надвишават 70% от действителната стойност на МПС към датата
на събитието. И конкретно за случая това означава, стойността на разходите да е
в размер най - малко 5950 лева, което е така.
Съгласно експертизата, пазарната цена на друг
идентичен на увредения автомобил е 3500 лева.
Не се спори между страните, че ищецът е получил 300
лева за отчуждения автомобил, която стойност следва да бъде приспадната от
приетата като меродавна от съда действителна стойност на увредената вещ от 3500
лева, при което се получава остатък на дължимото обезщетение от 3200 лева. Претенцията следва да
се уважи в размер от 3200 лева, като за разликата над предявения частичен
размер да се отхвърли като неоснователна.
При
определяне дължимото застрахователно обезщетение съобразени бяха и нормативно
определените лимити на застрахователните дружества по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" през посочения в исковата молба период,
съгл. чл.492, т.2 КЗ.
Исковата сума следва да се присъди, ведно със
законната лихва считано от исковата молба, така както е поискано.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от ищеца
следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска и
съобразно размера в който е уважен. Ищецът представя списък на разноските по
чл. 80 ГПК и претендира присъждане на следните суми: 140 лв. - държавна такса; 150 лв. – депозити вещо
лице и 500 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 20.12.2019г.. От страна на процесуалния представител на
ответното дружество е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът счете за неоснователно
предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото, и при съобразяване с
минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът
претендира разноски, като съобразно доказателствата за действителното им
извършване, същите възлизат на общо 510 лева /150 лева депозит за вещо лице и
360 лева с ДДС възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат по договор
от 19.06.2020г.
С
оглед крайния изход на делото и след направените изчисления съдът намира, че в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 722.29
лв., съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК., а в
полза на ответника следва да се присъди сумата от 43.71 лева, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Д.С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата 3200 лева /три хиляди и двеста лева/ - частичен иск от общо
12400 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди
в резултат от настъпилото на 06.09.2019г. ПТП с увредения лек автомобил Пежо 407 с ДКН ****,
ведно със законна лихва върху нея считано от датата на исковата молба –
20.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ частичния иск за
разликата над 3200 лева до предявения размер от 3500 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Д.С., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** сумата 722.29 лв./седемстотин двадесет и два лева и 0.29 ст./, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати
на З.
„Б.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** лева /четиридесет и три лева и 0.71 ст./, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач Д.Я.М., ЕГН **********,
с адрес: *** на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: