Решение по дело №1510/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260590
Дата: 7 април 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20191100901510
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр.София, …… април 2021 година

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, търговско отделение, 6-6 състав, в закрито заседание на седми април две хиляди и двадесет  и първа година, в състав:

                                                                     СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

като разгледа докладваното от съдия Радева т.д.№1510 по описа за 2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

                    По  т.д.№1510/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, е постановено решение по чл.632, ал.1 ТЗ под №170/24.01.2020 година. Решението е вписано по партидата на „С.“ ЕООД(н), ЕИК *******, на 24.01.2020 година.

                     Във връзка с нормата на чл.632, ал.6 ТЗ, съдът е изискал от НОИ и длъжника информация и с писмо вх.№25649/26.02.2020 година НОИ уведомява съда, че при него не е постъпвала и предадена разплащателната ведомост и трудово-правна документация.

            Решението на СГС е вписано в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на 24.01.2020 година.

             При изчисляване на едногодишния преклузивен срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ съдът съобразява спирането на срока съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), изменението на тази норма (изм. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) и приетото в §13, ал. 1 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) относно продължаването на сроковете след изтичане на седем дни от обнародването му в Държавен вестник.

         При първоначалната редакция на горецитирания закон съдът намира, че срокът по чл. 632, ал. 2 от ТЗ попада в хипотезата на чл. 3, т. 2, предложение второ от закона – други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права. С оглед на това, считано от 13.03.2020 г., срокът по чл. 632, ал.2 от ТЗ е спрял да тече.

         Нормата на чл. 3, т. 2, предложение второ от закона е изменена с изменението на горецитирания закон (изм. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.), като от хипотезите на спиране на сроковете отпадат други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права. Съгласно § 13, ал. 1 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., сроковете по чл. 3, т. 2 относно други срокове в досегашната редакция, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването му в Държавен вестник. Следователно, считано от 17.04.2020 г., срокът по чл. 632, ал. 2 от ТЗ е започнал да тече отново, като за изтичането му е необходим срок, обхващащ остатъка от първоначалния срок, както и да бъде добавен периодът на спирането от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. включително, т.е. общо 35 дни (така в Определение № 15/29.01.2021 г. по ч.гр.д. № 4042/2020 г. по описа на ВКС, Г.К., I Г.О., като даденото разрешение относно преклузивния срок по чл. 172 от ЗЗД е приложимо и в настоящия случай).

          Отчитайки разпоредбата на чл. 3 от горецитирания закон и нейното изменение, съдът намира, че в случая законоустановеният едногодишен срок за привнасяне на определените разноски в производството по несъстоятелност е изтекъл на 28.02.2021 г.

            За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че в случая не е приложима нормата на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., предвиждаща, че се спират процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Това следва от използвания законодателен подход. Спирането течението на процесуалните срокове за определен период от време не е прецедент в българското законодателство. Така в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ГПК (нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) е предвидено спирането на течението на сроковете по съдебни производства през дните, обявени за официални празници и по време на съдебната ваканция, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ. Това спиране обаче касае само процесуалните срокове по движението на висящите дела, а не и преклузивните срокове, какъвто е едногодишният срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ.

            Аргумент за горното е и приетото относно процесуалната норма на чл. 61, ал. 1 от ГПК в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение от 13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, че по отношение на сроковете по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал.6 от ТЗ, доколкото те са установени от закона преклузивни срокове за предявяване на искове, не намира приложение процесуалната норма на чл. 61, ал. 1 от ГПК, предвиждаща спиране на течението на срока при спиране на производството и продължаване на течението на срока от момента след възобновяването му. Това разрешение следва да се приложи и по отношение на преклузивния срок по чл. 632 от ТЗ.

             Не е приложима в случая и нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г. (изм. и доп. – ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.), тъй като преклузивният срок по настоящото производство не е изтекъл по време на извънредното положение и не е свързан с упражняване на права от частно правни субекти.

           До изтичането на законоустановения преклузивен срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, изтекъл на 28.02.2021 г., не е депозирано искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, не са представени по делото доказателства за наличие на достатъчно имущество на дружеството в несъстоятелност или за внасяне на указаната сума, необходима за предплащане на началните разноски в производството.

           Доколкото НОИ е уведомено от съда за обявяване на длъжника в несъстоятелност и задължението по чл. 632, ал. 6 от ТЗ е в тежест на длъжника, за приключване на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 от ТЗ е от значение изтичането на законовоустановения срок, но не и дали е проведена процедура от НОИ по изземване на документи по реда на Инструкция № 5/ 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник.

         С оглед на горното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, поради което следва да бъде постановено прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството от Търговския регистър.

                     Водим от горното и на основание чл.632,ал.4 от ТЗ съдът

 

                     Р     Е     Ш     И:

                     ПРЕКРАТЯВА производството по  т.д.№1510/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.

                    ПОСТАНОВЯВА заличаване на „С.“ ЕООД(н), *** от ТРРЮЛНЦ.

                   Решението подлежи на вписване  в ТРРЮЛНЦ на основание чл.622 ТЗ  и може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването.

 

 

                                                                СЪДИЯ: