Решение по дело №864/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 836
Дата: 23 юни 2022 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20227040700864
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  836

 

град Б., 23.06.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Б., в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИНА НИКОЛОВА

                                                                                                    ГАЛЯ РУСЕВА

 

при секретаря Гергана Славова и в присъствието на прокурора Христо Колев, като изслуша докладваното от съдия Русева КАНД № 864/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Е. Инженеринг” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. „Славейков” бл.60, вх.1, ет.14, ап.40, представлявано от управителя К.Д.Д., чрез адв. В. от БАК, против Решение № 293/24.03.2022 г., постановено по анд № 275/2022 г. по описа на РС Б., с което е потвърдено наказателно постановление № НП-321/16.12.2021 г., издадено от зам.председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – София /ДАМТН/, с което на касатора, за нарушение на чл.7а, т.1 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори /НБЕТНА/, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и немотивирано и иска да бъде отменено, като се отмени издаденото наказателно постановление. Сочи, че по делото не е доказано, че на дата 02.08.2021 г. устройството за контрол на товара на асансьора не е работело, че всъщност изпитвания изобщо не са били извършвани; че устройството за контрол на товара изобщо не е предпазно устройство на асансьора, тъй като не фигурира сред изброените такива в Приложение 1 към чл.2, т.2 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьорите и на предпазните устройства за асансьори, с функционирането на които се гарантира безопасната експлоатация на асансьорите. Твърди, че е неправилен изводът на съда, че касаторът е имал в случая задължението по чл. 7а, т.1 от наредбата да уведоми ползвателите на асансьора, че същият е неизправен, тъй като такова задължение поддържащата фирма има само ако неизправността е била констатирана от самата нея, докато в случая същата е била констатирана от органите за технически надзор в присъствието на представител на ползвателя. На следващо място се сочи, че касаторът като фирма, задължена за поддръжката на асансьора, няма задължение да поддържа и проверява изправността на устройството за контрол на товара на асансьора, тъй като този вид дейност не е сред изброените дейности по поддръжка в §1, т.5 от ДР на НБЕТНА, нито е част от извършваните периодично функционални проверки съгласно Приложението към чл.9, ал.1, т.2 от НБЕТНА. По тази причина се твърди, че нарушението не е извършено и че дружеството неправилно е санкционирано. На последно място се сочи, че липсват мотиви в акта на административно наказващия орган защо е наложена санкция в размер на 500 лв., при положение, че законовият минимум е 100 лв. и липсват данни за настъпили вредоносни последици от твърдяното нарушение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, изпраща представител, който поддържа касационната жалба, сочи нови доказателства и твърди, че съгласно приети БДС, при проведено изпитване на асансьора следва да бъде съставен протокол, който в случая липсва. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – зам.председател на ДАМТН-София, оспорва в писмен отговор касационната жалба като неоснователна и моли решението на РС Б. да бъде оставено в сила. В с.з. се представлява от правоспособен юрист, който сочи, че протоколът за изпитване не е задължителен елемент от процедурата и че установените факти във връзка с проведеното изпитване на асансьора в случая са вписани в ревизионния акт. Претендира се отхвърляне на касационната жалба, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за юрисконсулт за касационната инстанция. В условията на евентуалност, прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на представителя на касатора.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е неправилно, а касационната жалба – основателна, и предлага да бъде уважена, като се отмени решението на РС Б..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С процесното наказателно постановление „Е. Инженеринг” ООД е санкционирано за това, че при извършена на осн.чл.24, ал.1, т.8 от НБЕТНА проверка на 02.08.2021 г. от контролните органи по технически надзор на асансьор, находящ се в хотел „Мираж” гр. Б., в присъствието на М.И.– съдружник и асансьорен техник в „Е. Инженеринг” ООД, е констатирано, че асансьорът - съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл.32 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/, се експлоатира, тъй като към момента на проверката е бил с включено захранване, приемал е и е изпълнявал заявки и е превозвал хора. Установено е било, че за дейността по поддържане и ремонтиране на асансьора е сключен договор между ползвателя и „Е. Инженеринг” ООД, като при проверката са били извършени оглед и изпитвания и е било констатирано, че устройството за контрол на товара на асансьора не работи. С оглед на това, асансьорът е бил спрян от експлоатация със запис в ревизионната му книга на осн.чл.30, ал.1 НБЕТНА, съгласно която разпоредба служителите на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” спират от експлоатация асансьорите, когато престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или за безопасна експлоатация и/или са констатирани неизправности по чл.10, ал.1 НБЕТНА. В НП е посочено, че съгласно чл.10, ал.1, т.14 от НБЕТНА, неработещо устройство за контрол на товара или сигнализация за претоварване е неизправност и асансьорът следва да бъде спрян. Съгласно чл.7а, т.1 НБЕТНА, лицата, които поддържат асансьори, са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, когато същите престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация и/или са констатирани неизправности по чл.10, ал.1 НБЕТНА. Посочено е, че като е допуснало на 02.08.2021 г. експлоатацията и не е уведомило ползвателите на пътническия електрически асансьор в хотел „Мираж” с неработещо устройство за контрол на товара, „Е. Инженеринг” ООД е нарушило изискванията на чл.7а, т.1 НБЕТНА. За извършеното нарушение на тази разпоредба и на осн.чл.55, ал.2 ЗТИП, на дружеството-касатор е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Изложени са мотиви, че така определеният размер на санкцията е съответен на целта на специалната и генералната превенция.

С обжалваното решение районният съд е приел, че АУАН и НП са съставени в преклузивните срокове и от компетентни лица, и че не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, регламентирани в ЗАНН, както и нарушение на материалния закон. Според съда нарушението е доказано, защото са установени всички негови обективни елементи. Съдът е приел, че правилно е било санкционирано дружеството, тъй като същото се явява субект на задължението по чл. 7а, т.1 от НБЕТНА, доколкото по силата на договор с ползвателя на асансьора е ангажиран с неговата поддръжка, а в случая не е изпълнил задължението си да поддържа асансьора и да го привежда в изправност, като наред с това не го е спрял от експлоатация. Посочено е, че отговорността му е обективна, безвиновна, поради което въпросът за вината му не стои, както и че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН. Преценено е също, че при индивидуализацията на наказанието административно наказващият орган е отчел тежестта на нарушението и бездействието на жалбоподателя, като е преценено, че така определената санкция от 500 лв. е съответна на високата степен на обществена опасност на деянието от създадения риск за живота и здравето на хората.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.7а, т.1 НБЕТНА, каквото нарушение е вменено на касатора, лицата, които поддържат асансьори, са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, когато същите престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация и/или са констатирани неизправности по чл.10, ал.1.

В чл.10, ал.1, т.14 НБЕТНА е посочено, че такъв вид неизправност на асансьора се явява неработещо устройство за контрол на товара или сигнализация за претоварване.

Съгласно нормата на чл.55, ал.2 ЗТИП, за други нарушения на глава V на закона /извън тези по чл. 36, 44, чл.46, ал.1, т.1,6 и 7 и ал.2, чл.49, ал.1/ и наредбите по неговото прилагане, наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 2 000 лв.

Анализът на разпоредбата на чл.7а, т.1 НБЕТНА налага извод, че за да е осъществен състав на нарушение по този текст, следва да е налице както неизпълнение на задължението на поддържащата асансьора фирма за писмено уведомяване на ползвателите, така и неизпълнение на задължението за недопускане на асансьора в експлоатация, при една от следните алтернативни хипотези:

1.     асансьорът престане да съответства на нормативните изисквания за устройство или за безопасна експлоатация;

2.     констатирани са неизправности по чл.10, ал.1 от наредбата.

  По делото няма спор и това е видно от представените по преписката писмени доказателства, че дружеството касатор е задължено за поддръжката на асансьорните уредби в хотел „Мираж” по силата на сключен Договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори от 01.02.2019 г., с неопределен срок на действие.

  Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 НБЕТНА, лицата, които поддържат асансьори, са длъжни: да инструктират срещу подпис ползвателите или техен представител за условията за безопасна експлоатация на асансьорите; да извършват функционални проверки за изправността и действието на асансьора и предпазните му устройства съгласно приложението; да извършват техническо обслужване на асансьорите; да водят дневник, в който да отразяват техническото състояние на асансьора и резултатите от извършените проверки и ремонти и към който прилагат екземпляр от чертежите, схемите или сертификатите за извършените ремонти и устройства на асансьора и декларациите за съответствие на заменени предпазни устройства; да осигурят 24-часово непрекъснато аварийно обслужване на асансьорите – да освобождават пътниците при аварийно спиране на кабината, да оказват помощ при аварии и злополуки и да спират асансьорите при техническите неизправности по чл.10, ал.1, т.1-6, ако са установили или са получили информация за такива неизправности.

Съгласно чл.9, ал.2 НБЕТНА, функционалните проверки и техническото обслужване на асансьорите се извършват в срокове и по ред, определени в инструкциите на производителя. Ако в инструкцията не е определен срок за функционалните проверки, те се извършват най-малко веднъж на 30 дни.

Съгласно Приложение към чл.9, ал.1, т.2 НБЕТНА, функционалните проверки се извършват на: кабинните и етажните бутониери и осветлението в кабината; шахтните врати, контактите към тях, заключалките, демпферите, електромагнитните отбивачи; подемния механизъм, ограничителя на скоростта, крайния прекъсвач; таблото за управление; бутона „Стоп”, покривната клапа, предпазния праг; хидравличната станция; клапанния блок; хидравличния цилиндър. Т.е. за дружеството като лице, поддържащо асансьора, не съществува нормативно задължение да извършва функционална проверка на устройството за контрол на товара, тъй като същото не е сред посочените в Приложението към чл.9, ал.1, т.2 НБЕТНА.

            На следващо място, устройството за контрол на товара не е и сред посочените в нормативните актове предпазни устройства на асансьора. Предпазните устройства на асансьора, чрез поддръжката на които се гарантира безопасната им експлоатация и по отношение на които съществува задължение за лицата, извършващи поддръжката на асансьорите, да осъществяват функционални проверки на същите, са посочени в Приложение 1 към чл.2, т.2 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьорите и на предпазните устройства за асансьори, и те са: устройства за заключване на вратите и шахтите; устройства, предпазващи от падане, посочени в т.3.2 на Приложение № 2, които възпрепятстват кабината от падане и неконтролируемо движение; устройства, които ограничават превишаването на скоростта; буфери; предпазни устройства, монтирани в нагнетателния тръбопровод на хидравличния цилиндър, предотвратяващи свободно падане на кабината; електрически предпазни устройства под формата на предпазни вериги, съдържащи електронни елементи.

            Следователно, след като не е сред изброените нормативно предпазни устройства на асансьора, по отношение на устройството за контрол на товара на асансьора не съществува задължение за касатора да осъществява функционални проверки на същото.

            Не може да се извлече такова задължение и от разпоредбата на §1, т.5 ДР на НБЕТНА, съгласно която „поддържане” са всички дейности, извършването на които осигурява безопасното използване на асансьора според предназначението му, както и на неговите съставни части след завършването на монтажа и през целия му жизнен цикъл, като поддържането включва: смазване, почистване и др.подобни; функционални проверки; дейности по настройване и регулиране; ремонт или замяна на съставни части с оригинални, при което не се променят техническите характеристики на асансьора; ремонт на електрическата система за управление на асансьора или замяна на елементи от нея с оригинални елементи; аварийно обслужване на асансьорите.

            Ето защо, не може да се приеме, че неизправността на устройството за контрол на товара на асансьора представлява такова несъответствие на нормативните изисквания за устройство и безопасна експлоатация на асансьорите, че да обоснове приложимост на разпоредбата на чл.7а, т.1 НБЕТНА в първата й хипотеза, а именно – задължение в този случай на лицето, поддържащо асансьора, да уведоми писмено ползвателя и да не допуска експлоатацията на асансьора, когато същият е престанал да съответства на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация. По тази причина, според касационната инстанция единствената възможна хипотеза на осъществим състав по чл.7а, т.1 НБЕТНА в случаите на неработещо устройство за контрол на товара на асансьора, е когато това е констатирано като неизправност по чл.10, ал.1, т.14 от наредбата, както е посочено всъщност и в самото НП.

             Не се споделят възраженията на касатора, че изпитвания на устройството за контрол на товара реално не са провеждани и че не е безспорно установен фактът, че същото не е работело. От събраните пред РС Б. гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че е имало налични две устройства за контрол на товара на асансьора – едното не е било свързано към електрическото захранване, а за другото е било заявено, че не работи.

             Неоснователно е възражението, че изпитване не е проведено и защото няма съставен протокол за същото. Действително съставянето на нарочен протокол за изпитване е предвидено съгласно представените пред касационната инстанция БДС EN 81-1:1998+А3 – Правила за безопасност за конструиране и монтиране на асансьори, тъй като видно от извадката от тези БДС, Приложение Е, – периодични изследвания и изпитвания, съгласно които служебното лице, натоварено да провежда периодичното изпитване, трябва да се убеди, че тези съставни части, които не действат по време на нормалната работа, продължават да са в изправно състояние, като копие от протокола от периодичното изпитване следва да се приложи към дневника или досието, а такъв в случая не е бил съставен. Функцията на този протокол, обаче, е единствено констативна. Доколкото неизправността в случая е вписана като констатация в съставения по повод на проверката ревизионен акт от 02.08.2021 г., касационната инстанция намира, че съставянето на нарочен протокол за изпитване в тази връзка се явява ненужно.

          С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че на дата 02.08.2021 г. устройството за контрол на товара на асансьор с рег.№ БСАС 3676, заводски № АЕ 0148, 2002 г., не е работело. Въпросът е, след като за дружеството-касатор не са възникнали задължения във връзка с проследяване на неговата изправност, дали следва задължение по чл.7а, т.1 НБЕТНА, а именно – да уведоми писмено ползвателя на асансьора и да не допуска експлоатацията на асансьора, тъй като е констатирана неизправност по чл.10, ал.1.

          В конкретния случай, както беше отбелязано, неизправността е констатирана именно по повод на проверката на 02.08.2021 г., която е била извършена от органите за технически надзор в присъствието на представител на касатора на осн.чл.24, ал.1, т.8 НБЕТНА /по искане на ползвателя/. От съставения АУАН е видно, че при проверката са присъствали, освен представител на касатора, и двама свидетели, но по делото не са събрани доказателства дали тези двама свидетели са били представители на ползвателя. Съгласно §1, ал.1, т.9 от ЗТИП, „ползвател” е собственикът или всяко физическо или юридическо лице, което ползва съоръжения с повишена опасност по силата на договор или на друго правно основание. Следователно, не може да се приеме, че при проверката ползвателят е присъствал и че е бил наясно с констатираната неизправност. Но дори и да е присъствал представител на ползвателя при проверката, касационната инстанция не споделя възражението на касатора, че в този случай той не би следвало той да се обременява със задължението при констатирана неизправност по чл.10, ал.1 от НБЕТНА да го уведоми писмено, тъй като разпоредбата на чл.7а, т.1 НБЕТНА предвижда такова задължение за лицето, поддържащо асансьора, безусловно и не прави разграничение дали ползвателят е присъствал в случаите на констатирани неизправности и дали е знаел за тях.

          За да възникне задължението на касатора по чл.7а, т.1 НБЕТНА, обаче, следва на първо място да има констатирана неизправност по чл.10, ал.1 от наредбата, и едва тогава от него може да се изисква активно поведение, чрез предприемане на съответните действия по писмено уведомяване на ползвателя и по недопускане експлоатацията на неизправния технически асансьор. За това свидетелства и използваното в разпоредбата на чл.7а, т.1 НБЕТНА минало страдателно причастие – „констатирана”.

         В случая касаторът е наказан за това, че не е предприел действия по уведомяване и по предотвратяване на експлоатация на съоръжение, което едва в момента на проверката и на съставяне на АУАН е констатирано, че е неизправно, т.е. неизправността не е била констатирана преди това, нито касаторът е имал подобно нормативно задължение да следи за подобна неизправност. Ето защо, не може в момента на констатиране на неизправността да му се вменява и неизпълнение на задължението по чл.7а, т.1 НБЕТНА, тъй като, за да е изпълнен съставът на посочената правна норма, следва констатирането на неизправността да предхожда неизпълнението на това задължение, защото същото възниква едва след констатиране на неизправността. В настоящия случай двата факта – констатирането на неизправността и възникването на задължението, съвпадат по време.

          По тези мотиви, касационната инстанция счита, че касационната жалба е основателна. Обжалваното решение на Районен съд Б. следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което обжалваното НП се отмени като незаконосъобразно.

При този изход на спора и предвид претенцията на страните за присъждане на разноски, на осн.чл.63д, ал.4 вр.ал.1 ЗАНН вр.чл.228 АПК вр.чл.143, ал.1 АПК, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 600 лв. - разноски по делото за въззивната и за касационната инстанции.

Неоснователно в тази връзка се преценя възражението на процесуалния представител на ответника по касация за прекомерност на адвокатския хонорар на представителя на касатора, тъй като същият е договорен и заплатен в размер на 300 лв. за въззивната и в размер на 300 лв. за касационната инстанция и не се явява прекомерен, доколкото нормата на чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда за процесуално представителство в разглеждания случай минимално адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за една съдебна инстанция.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.2-ро АПК, Административен съд Б., ХV състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 293/24.03.2022 г., постановено по анд № 275/2022 г. по описа на РС Б., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-321/16.12.2021 г., издадено от зам.председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „Е. Инженеринг” ООД с ЕИК *********, за нарушение на чл.7а, т.1 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр. София да заплати на „Е. Инженеринг” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. „Славейков” бл.60, вх.1, ет.14, ап.40, представлявано от управителя К.Д.Д., сумата от 600 лв. разноски за въззивната и касационната инстанции.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

                                  

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                  2.