Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 203
Добрич, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта
година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 634/ 2023
год.
Производството по делото е по реда на чл. 10, ал. 6 от
Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.В.Б., гражданка на Украйна,
ЛНЧ **********, в качеството ѝ на майка и законен представител на **** Б.,
чрез адв. М.В., срещу Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/1268 от
20.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик, с която
е отказано отпускане на еднократна помощ за 1 дете на основание чл. 3, т. 5 от
Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).
Жалбоподателката, чрез
пълномощника си, адв. М. В., настоява, че оспореното
Решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила, в противоречие с целта на закона. Позовава се на
Конвенцията на ООН за правата на детето (Конвенцията) и на Директива 2001/55/ЕО
на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на
временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата) и
на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България. Иска отмяна на
обжалваната Заповед и връщане на преписката за ново произнасяне при спазване на
дадените от съда указания. Моли за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът при изпращане на преписката в придружително писмо с вх. № 4115/ 17.11.2023 г. изразява
становище, че жалбоподателката не отговаря на условията
на чл. 3, т. 5 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), тъй като е с
предоставен статут на чужденец с временна закрила, а в Договор между Република
България и Украйна за социално осигуряване не е посочено да се изплащат семейни
помощи по ЗСПД. Добавя, че семейството на жалбоподателката
се е възползвало от правото си на социално подпомагане, като със Заповед №
ЗСП/Д-ТХ-В/1075/ 10.05.2022 г. на Директора на ДСП – Балчик е отпусната
еднократна помощ на семейството по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на
Закона за социално подпомагане (ППЗСП) в размер на 375.00 лв., а по Оперативна
програма за храни и/или основно материално подпомагане Фонд за подпомагане на
най - нуждаещите се лица с финансиране по линия на REACT-EU Операция BG05FMOP-6.001 „Предоставяне
на ваучери за осигуряване на храни и стоки от първа необходимост за разселени
лица от Украйна“ на семейството на жалбоподателката
на 17.11.2022 г. и на 30.01.2023 г. са връчени ваучери по 100.00 лв. на член от
семейството или общо на стойност 800.00 лв. Счита, че получаването на помощ по
ЗСПД от украински граждани не е предвидено нормативно, не е налице договор
между двете държави, предвиждащ изплащането на подобни помощи, а и нормите на
директивите, касаещи семейните помощи за деца, не са транспонирани в ЗСПД.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призована, не се явява, представлява се от адв.
В., редовно упълномощена, която поддържа жалбата. Прави искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът, в съдебно заседание, редовно призован, не се
явява, представлява се от ст. юрисконсулт ****, редовно упълномощен, който
оспорва жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
М.Б. е гражданка на Република Украйна с предоставена
временна закрила в Република България по чл. 39 от Закона за убежището и
бежанците (ЗУБ), видно от приложената по делото адресна карта на бежанец (л.
13), издадена на 13.02.2023 г., валидна до 04.03.2024 г.
На 10.10.2023 г. г-жа Б. е
подала до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Балчик Заявление-декларация
за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и
четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД за дъщеря си **** Б., записана в първи клас. В
Заявлението е посочено, че е гражданка на Украйна, има регистриран настоящ
адрес ***, омъжена е, като детето също е с украинско гражданство. Към Заявлението
е приложена Служебна бележка, издадена от училищното ръководство на Средно
училище „Христо Ботев“ в гр. Балчик, съгласно която детето **** Б. е записано в
първи клас на училището.
Върху Заявлението, на 20.10.2023 г. е записано от
социалния работник, че г-жа Б. не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД,
като са изложени мотиви, че тя е с предоставен статут на чужденец с временна
закрила, няма подписан договор между Р България и Украйна за изплащане на
семейни помощи за деца, поради което предлага да бъде постановен отказ по
Заявлението (л. 34).
Становището е съгласувано от Е. Тургут,
НОЗД, на 20.10.2023 г.
На същата дата е извършен предварителен контрол за
законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална
подкрепа. Според Листа за извършен предварителен контрол (л. 28), Заявлението с
направеното искане съответства на нормативната уредба, като са спазени
нормативно регламентираните срокове.
В резултат на 20.10.2023 г. е издадена Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/1268/,
с която на М.В.Б. е отказано отпускане на еднократна помощ за 1 дете, **** Б., по
чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, като са преписани мотивите на социалния работник,
поставени върху Заявлението.
Заповедта е връчена на 25.10.2023 г.
Жалбата е подадена чрез административния орган, на
електронния адрес на същия, на 6.11.2023 г., като е регистрирана с вх. №
0801-94М-00-0632 от 07.11.2023 г.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от лице с правен интерес от оспорването на конкретния акт, срещу акт,
подлежащ на оспорване, чрез нарочно упълномощен за целта адвокат, поради което
се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Жалбата е насочена срещу отказ за отпускане на семейна
помощ за деца, обективиран в процесната
Заповед, която на основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД подлежи на обжалване по реда
на АПК.
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразяване с целта на закона.
Оспореният акт е издаден от компетентен административен
орган. Съобразно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, във връзка с чл. 10, ал. 5 от с.з.,
отпускането на семейни помощи за деца или отказът за отпускането им се извършва
със заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от
него лице. Процесният административен акт е издаден
от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Балчик в рамките на
предоставените му правомощия.
При издаването на Заповедта е спазена изискуемата от
закона форма, като изложените фактически и правни основания позволяват проверка
на материалната ѝ законосъобразност.
В хода на административното производство по издаване на акта
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Заповедта е издадена обаче противоречие с материалния
закон:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, на семействата, чиито
деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си,
във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за
покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят
постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда
на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Детето на жалбоподателката е
записано в първи клас на училище през учебната 2023/2024 г., живее постоянно в
страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от
Закона за закрила на детето. По тези обстоятелства спор по делото няма.
Спорен е въпросът относно приложението на чл. 3, т. 5 от
ЗСПД, като според административния орган, семейството на жалбоподателката
няма право на семейни помощи за деца, тъй като са граждани на Украйна и
доколкото няма сключен договор за социална сигурност между България и Украйна,
същите не попадат в обхвата на ЗСПД, а относимите към
процесния случай директиви не били транспонирани в
българското законодателство.
Изводите на административния орган са неправилни.
Вярно е, че съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД право на семейни
помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани и семействата на чужди
граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако
получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен
договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и
бежанците обаче чужденците с предоставена временна закрила имат право на
социално подпомагане, но според чл. 2, ал. 6 от Закона за социалното
подпомагане правото включва само социалните помощи по този закон. Това не
означава обаче автоматично, че жалбоподателката няма
право на заявената от нея еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за едно
дете.
Това е така, защото последната редакция на чл. 3 от ЗСПД
е публикувана в ДВ, бр. 69 от 2004 г., а правото на социално подпомагане по чл.
39, ал. 1, т. 4 ЗУБ на чужденците с предоставена временна закрила е въведено
през 2007 г. (ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. ДВ, бр. 32/2022 г., в сила от
26.04.2022г). С оглед на това, предвид правилото Lex posterior derogat legi priori, т.е. по-новият закон
отменя по-стария, следва да се съобрази нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ и
да се приложи към процесния случай.
Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република
България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от
държавата. С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от КРБ е прогласено правото на
гражданите на социално подпомагане. С разпоредбата на чл. 26, ал. 2 КРБ е
разписано, че чужденците, които пребивават в Република България, имат всички
права по Конституцията, с изключение на правата, за които Конституцията и
законите изискват българско гражданство, каквото изискване в случая не е налице.
Основателно е позоваването на процесуалния представител
на жалбоподателката, адв. В.,
на Конвенцията за правата на детето, ратифицирана през 1991 г., която съобразно
нормата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното ни право и има предимство
спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които ѝ
противоречат. Според чл. 2 от Конвенцията държавите - страни по същата зачитат
и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на
своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация, независимо от расата,
цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи,
националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние,
инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или
законни настойници.
Съгласно чл. 3, § 1 от Конвенцията, висшите интереси на
детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. В текста
на § 2 е уредено, че държавите, страни по Конвенцията, се задължават да
осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото
благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите
родители, законните настойници или на другите лица,
отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими
законодателни и административни мерки.
Правото на жизнен стандарт е едно от основните права,
признати от Конвенцията. Според чл. 27, § 1 от нея държавите, страни по
Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ
на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално
развитие, а съгласно § 3 държавите, страни по Конвенцията, в съответствие с
националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите
мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да
осъществяват това право и в случай на нужда, предоставят материална помощ,
програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и
жилището.
Горното обосновава извода, че Заповедта е в противоречие
с КРБ и Конвенцията за правата на детето, като съобразно чл. 5, ал. 4 от КРБ, Конвенцията
има пряко приложение относно правото на образование и като социално право.
Оспореният акт е в противоречие и с Директива 2001/55/ЕО
на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на
временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, която
предвижда в чл. 13, т. 2, че държавите-членки създават разпоредби за
предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна
закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в
ЗСПД. В същото време § 76 от ДР на ЗУБ посочва, че ЗУБ въвежда изискванията на
Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011
г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без
гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния
статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на
предоставената закрила и изискванията на Директива 2013/33/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно
приемането на кандидати за международна закрила (OB, L 180/96 от 29 юни 2013 г.).
В този смисъл мотивите на ответника, че относимите
директиви не са транспонирани в българското законодателство, не се подкрепят от
закона.
Административният орган е следвало да съобрази, че чл.
29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС предвижда, че по отношение на социалното
подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата,
на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно
националното право, но съгласно § 2 на разпоредбата възможността за
ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира
в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице.
Предоставянето на семейните помощи за деца следва да се разглежда именно като
средство за осигуряване на гарантиран минимален доход, както е разписано и в т.
45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС.
Предоставената международна закрила на жалбоподателката и детето ù по силата на чл. 39, ал.
1, т. 1 от ЗУБ по своята същност представлява международна закрила, поради
което задължава всички власти, органи и институции да признават правата и
задълженията им, както на българските граждани и да съобразяват всички законни
последици от предоставянето на такъв вид закрила.
Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални
помощи по смисъла на чл. 47, ал. 1 от КРБ, които се финансират от държавния
бюджет, съгласно чл. 5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г.
на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед разходите по
издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е
задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и
от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД, съответно да служи
за постигане на най - доброто за децата в съответствие с принципа по чл. 3, т.
3 от Закона за закрила на детето.
С оглед изложеното, децата, ползващи се с временна
закрила, не могат да се третират по-неблагоприятно от останалите деца, граждани
на Р България, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци
с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Р България, чужденци,
на които е предоставено убежище, чужденци на които е предоставена временна
закрила, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който
Република България е страна. Семейните помощи са сред основните помощи,
гарантиращи правото на децата на жизнен стандарт в съответствие с техните висши
интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не
могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по
чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Ограниченията, уредени в чл. 3, т. 5 от ЗСПД, са в
противоречие с КРБ и Конвенцията, както и с цитираните директиви, поради което
и на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от КРБ и принципа на примата на ПЕС, не
следва да се прилагат.
Предвид горното оспорената Заповед е незаконосъобразна,
поради което следва да бъде отменена, а преписката, върната на административния
орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.
С оглед изхода от спора и изрично стореното в тази насока
искане от пълномощника на жалбоподателката, с
представени договор за правна защита и съдействие с указание за оказана
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и
списък на разноските, то съдът, като съобрази, че делото е без материален
интерес и не попада сред посочените в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1), поради
което възнаграждението следва да се определи в минималния размер от 1000.00
лева, съобразно чл. 8, ал. 3, какъвто размер е и заявен, счита, че следва да
уважи искането в този размер. Делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, различна от обичайната, като по тази причина минимално предвиденото в
Наредба № 1 възнаграждение се явява справедливо и обосновано.
Така мотивиран, на основание чл. 10, ал. 7, във връзка с
ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца и чл. 143, ал. 4 от АПК, чл. 172,
ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, ІІI състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М.В.Б., гражданка на Украйна, ЛНЧ **********,
в качеството ѝ на майка и законен представител на **** Б., Заповед №
ЗСПД/Д-ТХ-В/1268 от 20.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Балчик, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за 1
дете на основание чл. 3, т. 5 от Закона за семейните помощи за деца.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Балчик за ново произнасяне по Заявление – декларация с вх. №
ЗСПД/Д-ТХ-В/1268/ 10.10.2023 г., подадено от М.В.Б.,
при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ - Балчик да
заплати на адвокат М.В.П.,***, сумата 1000.00 лв. (хиляда лева), представляващи
определено от съда адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
М.В.Б..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: