Решение по дело №125/2023 на Районен съд - Девин

Номер на акта: 36
Дата: 11 юли 2024 г.
Съдия: Илияна Росенова Ферева - Зелева
Дело: 20235410200125
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Д., 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Административно
наказателно дело № 20235410200125 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващи ЗАНН, във връзка с
чл.415, ал.1, във връзка с чл.416, ал.5 КТ.
Образувано е по жалба от „СД Ф. - М.“ СД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. Д. № *,
представлявано от управителите Г. Х. Ф. и Й. К. М., чрез адв. Г. Х. М., със
съдебен адрес гр. Б., ул. Б. М. № *, ет.* против Наказателно постановление №
21-2300104/25.10.2023г., издадено от инж. Е. К. Д. - директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Смолян, с което на основание чл.416, ал.5 КТ, за
нарушение на чл.415, ал.1 КТ на дружеството „СД Ф.- М.“ СД – гр. Д. в
качеството на работодател е наложено наказание имуществена санкция в
размер на 1 500.00 лева.
В жалбата поддържа твърдения за незаконосъобразност, с които
оспорва нарушението - неизпълнение на даденото задължително предписание
по т.19 от протокол за извършена проверка, с изх. ПР – 23-06307/20.03.2023г.,
дадено на основание чл.404, ал.1, т.12 КТ. Твърди, че дружеството е изплатило
трудовото възнаграждение на лицето и не е нарушило задълженията си като
работодател по чл.128, т.2 КТ, а даденото задължително за изпълнение
предписание от контролиращ орган на основание чл.404, ал.1, т.12 КТ е при
прекратено трудово правоотношение.
АНО е издал НП при липса на мотиви и при съществени
нарушения на чл.27, ал.2; чл.34, ал.1, изр.2, пр.1; чл.40, ал.1 и ал.2; чл.42, ал.1,
т.З, т.4, т.8. т.9; чл.43, ал.1 и ал.4; чл.44, ал.1; чл.52, ал.2 и ал.4, чл.54, ал.1, т.1 -
7; чл.57, ал.1, т.5 и т.8; чл.58, ал.1 ЗАНН, както и в нарушение на чл.402, ал.1,
т.2; чл.404, ал.З КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. М. поддържа
жалбата. Моли съда да присъди сторените разноски по представен списък.
1
Въззиваемият, не се явява, не изпраща представител.
За Териториално отделение – Девин към Районна прокуратура –
Смолян прокурор не се явява и не ангажира становище.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е от наказаното
юридическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, с вх. № 23121238/13.11.2023г.,
чрез подаването и на 11.11.2023г. ( 5300524673984, л.72 от
делото), считано от датата на връчване с разписка на 30.10.2023г.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Няма спор по делото, а и от показанията на разпитаните
свидетели (св.В. П. и св. Н. Е.) и от съставен протокол за извършена проверка
№ ПР 2306307/20.03.2023г. се установи, че на 17.02.2023г. по работни места и
на 20.03.2023г. по документи е извършена проверка от св. В. П. и св. Н. Е., в
качеството им на служители на ДИТ – Смолян по спазване на КТ и ЗЗБУТ на
обект на контрол - магазин в гр. Д., ул. В. Л. № **, стопанисван от СД „Ф. –
М.“ СД, извършващ строително монтажни работи, производство на бетони
изделия и услуги и друга дейност, с представител Г. Ф., при която е
констатирано следното нарушение:
т.19 от протокол № ПР 2306307/20.03.2023г. При извършената
проверка по документи ( на 20.03.2023г.) в офиса на ДИТ – Смолян от
представена разчетно платежна ведомост за октомври 2020г. е установено, че
М. Ф. – техник строителство и архитектура е начислено, но не е изплатено
дължимото й се месечно трудово възнаграждение в размер на чисто 696.14
лева, в нарушение на чл.128, т.2 КТ.
За отстраняване на констатираното нарушение на основание
чл.404, ал.1, т.1 КТ, в т.19 е дадено предписание на работодателя СД“ Ф. – М.“
СД за месец октомври 2020г. на М. Ф., на длъжност „техник строителство и
архитектура“ да се изплати дължимото и се месечно трудово възнаграждение
в размер 696.14 лева, съгласно изискванията на чл.128, т.2 КТ. Със срок до
13.04.2023г.
На 20.03.2023г. е връчен на управителя Констативен протокол №
ПР2306307/20.03.2023г.
От приложена разпечатка на ведомост за начислено трудово
възнаграждение от СД „Ф. - М.“ СД за месец октомври 2020г. е видно, че на
М. П. Ф. е начислена чиста сума за получаване в размер 696.14 лева.
От показанията на разпитаните свидетели ( св. В. П., св. Ан. Я.,
св. Ал. П., св. Сн. М. и св. Д. Д.), инспектори в ДИТ и от съставения
констативен протокол изх. № ПР 2318538/13.06.2023г. на ДИТ се установи, че
на 13.06.2023г. е извършена следваща проверка по спазване на трудово
законодателство, извършена по работни места на 17.05.2023г. в офис на
дружеството, находящ се в гр. Д. и по документи представени в ДИТ – Смолян
на 08.06.2023г., представени от работодателя в офиса на ДИТ, във връзка с
протокол № ПР2306307/20.03.2023г., при която в
т.26 при извършена на 13.06.2023г. по документи в офиса на ДИТ
2
е установено, че дружеството в качеството на работодател не е изпълнило
задължително за изпълнение предписание по т.19 от протокол за извършена
проверка изх. № ПР 2306307/20.03.2023г., дадено на основание чл.404, ал.1,
т.12 КТ за месец октомври 2020г. на М. Ф. на длъжност „техник строителство
и архитектура“ да се изплати дължимото месечно трудово възнаграждение в
размер чисто 696.14 лева, съгласно изискванията на чл.128, т.2 КТ, със срок на
изпълнение до 13.04.2023г. Нарушението е извършено на 14.04.2023г., тоест
първия работен ден след изтичане на срока на предписанието и е
констатирано на 13.06.2023г. при проверка по документи в офиса на ДИТ.
На 19.06.2023г. е връчен на управителя Констативен протокол
изх. № ПР 2318538/13.06.2023г., в качеството му на работодател.
Св. Н. Е. установи, че проверката е била извършена заедно със св.
П. на 17.02.2023 г. по работни места и по документи на 20.03., а
констатациите от проверката за описани в съставения протокол. При
проверката е установено, че дружеството не е изплатило възнаграждения на
лицата М. Ф. и М. Х.. Неизплатените възнагражденията били за периода от
2019 г. до момента на проверката, като към момента на проверката те не са
изплатени. Нарушението е установено от ведомостите, в които липсвали
подписите на служителите на оригиналните ведомости. Необходимите
документи били указани в призовка, като всички били изпратени по куриер в
оригинал, който е бил върнат. Неизплатени били възнаграждения и
обезщетения, тъй като към момента на проверката липсвал техния подпис във
ведомостта.
Св. М. Х. установи, че работила във фирмата, като счетоводител,
когато в началото на миналата година управителят Г. Ф. и казал, че има
проверка от ДИТ – Смолян, за която да изпрати документите. В магазина
била оставена призовка, в която били описани необходимите документи, които
подготвила и изпратила по пощата. Документите били заверени от управителя
Г. Ф., който бил в запознат с проверката. Правени били и предходни проверки,
при които не са били установени нарушения. Преди тази проверка, последната
проверка е била 2022г., когато пак са били представени всички ведомости и
други, изискващи се от ИТ и не са били констатирани нарушения.
Ведомостите, които не са били разписани от нито един от управителите,
вероятно заради пандемията, но при съставяне на документи за пенсиониране
уведомила управителя, че липсват ведомости, а той и казал да ги извади от
компютъра. През този период от 2019г. е била счетоводител на тази фирма и
начислявала заплатите на служителите. Плащано е на М. Ф., но тя не се е
подписвала на ведомостите. Не е подписвала ведомостите. Той им брои
парите, ведомостта е пред него, работниците влизат един по един, той им брои
заплата и те се подписват. Трудовите възнаграждения са изплащани на ръка,
не са плащани по банков път. Изпратила ведомостите за подпис на М. Ф., но
тя отказала.
На 14.07.2023г. на управителя Г. Ф. е връчена покана изх. №
23064449/07. 07.2023г., на основание чл.40, ал.2 ЗАНН да се яви в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Смолян, на адрес гр. Смолян, бул. България 58, ет. 3,
стая 27 при В. Я. П. – старши юрисконсулт, на 31.07.2023г., в 10.30 часа за
съставяне на АУАН за установяване на нарушения на трудовото
законодателство за неизпълнени задължителни за изпълнение предписания,
3
дадени с протокол от извършена проверка № ПР2306307/20.03.2023г.
На 25.07.2023г. е връчена покана изх. № 23064449/07.07.2023г. за
съставяне на АУАН, на основание чл.40, ал.2 ЗАНН и на управителя Й. М..
На 13.02.2023г. от М. Ф. е депозирана молба с вх. № 23014877 до
ДИТ – Смолян, с която моли да й бъде указано съдействие за получаване на
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по чл.222, ал.1, т.1 КТ и
чл.224, ал.1 КТ. В молбата твърди, че е работила с трудов договор в
дружеството в продължение на 26 години като договорът е прекратен от
01.04.2022г., след като е придобила право на пенсиониране за трудов стаж и
възраст, но дружеството не е изпълнило начислени трудови възнаграждения и
обезщетения, изплатени социални и здравни осигуровки. Към молбата е
приложена справка от М. Х. от 2017г. до 2022г. за общ размер на
възнаграждения и обезщетения 48 776.80 лева.
Съгласно приложена справка, изготвена с изх.№ 21/10. 10.2022г.
на СД „Ф. – М.“ СД гр. Д., подписана от св.М. Х. и управителя Г. Ф. до М. Ф.,
дружеството има задължения към М. П. Ф., както следва: за 2017г. – 6 929.64
лева; за 2018г. – 6 393.00 лева; за 2019г. – 7 141.69 лева; за 2020г. – 8 041.44
лева; за 2021г. – 8 418.20 лева и за 2022г. – 11 852.83 лева.
От служителя М. П. Ф. и изпратена покана за доброволно
изпълнение, към която е приложила справка изх. № 21/10. 10.2022г. до
дружеството за неизплатените парични задължения в общ размер на 48 776.80
лева, представляващи неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по
чл.222, ал.3 КТ и чл.224, ал.1 КТ, ведно със законните лихви до окончателното
изплащане.
От ДИТ с изх. № 23019575/27.03.2023г. е даден отговор до М. Ф.
относно извършената проверка на дружеството по изплащане на дължимите
месечни трудови възнаграждения за годините 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и
2022г. и за дадените задължителни за изпълнения предписания на дружеството
- да изплати дължимите възнаграждения и обезщетения за 36 месеца назад в
срок до 13.04.2023г.
От приложена по делото искова молба, по която е образувано ГД
№ 263/2023г. по описа на Районен съд – Девин, предявена от М. П. Ф. против
дружеството СД „Ф. – М.“ СД се установява, че предмет на предявения иск и
на висящото гражданско производство са трудовите възнаграждения за
периода от 01.04.2019г. до 31.03.2022г., включително тоест трудовото
възнаграждение за месец октомври 2020г., което е предмет на съставения
АУАН и обжалваното НП е предмет на исковата претенция по образуваното
пред РС – Девин ГД № 263/2023г., прекратено с Определение
№62/16.02.2024г., на основание чл.232 ГПК поради оттегляне на иска.
На 31.07.2023г. е съставен АУАН № 21-2300104 от св. Ал. П., в
присъствието на св. Сн. М. и св. Ив. Ч. против жалбоподателя „СД Ф. - М.“
СД, в качеството му на работодател, представлявано от Г. Ф. и Й. М. -
поотделно, съставен в отсъствието на нарушителя, в условията на чл.40, ал.2
ЗАНН, за това, че при извършена на 13.06.2023г. проверка по документи на
дружеството е установено, че качеството си на работодател, не е изпълнил
задължително за изпълнение предписание под т.19 от протокол за извършена
проверка с изх. № ПР2306307/20.03.2023г., дадено на основание чл.404, ал.1,
4
т.12 КТ: Да изплати на М. П. Ф., на длъжност „Техник строителство и
архитектура“ месечно трудово възнаграждение за месец октомври 2020г., в
размер на 696.14 лева, съгласно изискванията на чл.128, т.2 КТ, със срок на
изпълнение 13.04.2023г. Нарушението е извършено на 14.04.2023г., т. е.
първият работен ден след изтичане на срока на предписанието и е
констатирано на 13.06.2023г. при проверка по документи в офиса на Д „ИТ“ –
Смолян, бул. България № 58, с което е нарушил чл.415, ал.1 КТ.
АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството, в
условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Към АУАН са приложени писмени материали:
1. Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2306307/20.03.2023г.; 2.
Платежна ведомост за месец октомври 2020г.; 3. Констативен протокол за
извършена проверка изх. № ПР2318538/13.06.2023г.; 4. Платежна ведомост за
месец октомври 2020г., с вх. № 23070277/08.06.2023г.; 5. Покана за съставяне
на АУАН с изх. № 23064449/07.07.2023г.; 6. Известие за доставяне ИД PS 4700
00SVCH 8; 7. Известие за доставяне ИД PS 4700 00SVC0R.
АУАН е връчен с писмо изх. № 23071962/01.08.2023г., на
03.08.2023г. на управителя Г. Ф., видно от известие за доставяне и на
07.08.2023г. за другия управител Й. М. е получен от св.М. Х., видно от
известие за доставяне.
Въз основа на съставения АУАН № 21-2300104/31.07.2023г. и
приложените към него доказателства е издадено обжалваното НП № 21-
2300104/25.10.2023г. от инж. Е. Д. - директор на Дирекция „Инспекция по
труда” – Смолян, с което за това, че при извършена на 13.06.2023г. проверка по
документи на СД „Ф. – М.“ СД, в офиса на Д „ИТ“ гр. Смолян, дружеството в
качеството си на работодател, не е изпълнило задължително за изпълнение
предписание под т.19 от Протокол за извършена проверка №
ПР2306307/20.03.2023г., дадено на основание чл.404, ал.1, т.12 КТ, а именно:
за м. октомври 2020г. на М. П. Ф., на длъжност „Техник строителство и
архитектура“, да се изплати дължимото се месечно трудово възнаграждение в
размер на чисто 696.14 лева, съгласно изискванията на чл.128, т.2 КТ, със срок
на изпълнение до 13.04.2023г. Нарушението е извършено на 14.04.2023г., т.е.
първия ден след изтичане на срока на предписанието, в гр. Д., ул. Д. № * и е
констатирано на 13.06.2023г. при проверката по документи в офиса на Д „ИТ“
гр. Смолян, бул. България № 58, поради което за нарушението на чл.415, ал.1
КТ, на основание чл.416, ал.5 КТ, във връзка с чл.415, ал.1 КТ на работодателя
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
1 500.00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от приложените по делото писмени доказателства, а именно: протокол за
извършена проверка изх. № ПР2306307/20.03.2023г., протокол за извършена
проверка № ПР23185538/13.06.2023г., като изложените в тези протоколи
фактически обстоятелства се подкрепят от събраните гласни доказателства -
показанията на св. Ал. П., св. Сн. М., св. В. П., св. Ан. Я., св. Д. Д., св. Н. Е.,
които съдът кредитира в цялост, като логични, последователни и
непротиворечиви, съответно се подкрепят и от събраните писмени
доказателства.
Съдът не кредитира изцяло показанията на св. М. Х. в частта, в
5
която поддържа, че дължимите трудови възнаграждения са изплатени на М.
Ф., тъй като в тази част показанията не се подкрепят от останалите гласни и
писмени доказателства и поради липса на подпис в платежната ведомост,
съгласно изискванията на чл.270, ал.3 КТ за лично изплащане на служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя на негови близки.
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица,
съгласно чл.416, ал.1 и ал.5 КТ. АУАН е съставен от длъжностно лице -
инспектор в ДИТ – Смолян към ИА „ГИТ“, който е компетентен орган,
съгласно чл.399 КТ, във връзка с чл.21, ал.1, т.3 от Устройствен правилник на
ИА „ГИТ“, приет с ПМС № 313/05.10.2022г., обн. в ДВ бр.81/11.10.2022г.
Компетентен орган да издаде НП е директорът на ДИТ, съгласно чл.416, ал.5,
във връзка с чл.399 КТ, във връзка с чл.20, ал.2, т.2 Устройствен правилник на
ИА „ГИТ“, приет с ПМС № 313/05.10.2022г. Съгласно чл.399, ал.1 КТ и чл. 20,
(1) УП на ИА „ГИД“ цялостният контрол по спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА „ГИТ“.
Този контрол обхваща всички въпроси, касаещи изпълнение на задълженията
от работодателя по трудовия договор, без значение дали е настъпило
прекратяване на същия към момента на осъществяване на контрола. Целта е
упражняване на контрол над дейността на работодателя, по смисъла на §1, т.1
ДР КТ и предоставяне на защита и гаранция на правата на работниците и
служителите по КТ. ( В този смисъл Решение № 98/15.03.2019г. Адм.С См. по
к.а.н.д. № 22/2019г.; Решение № 69/01.03.2019г. по к.а.н.д. №20/2019г. Адм.С
См.)
Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН – тримесечен за съставяне на
АУАН ( дата на съставяне 31.07.2023г.), считано от момента на установяване
на нарушението ( при извършена на 13.06.2023г. проверка по документи ПР
2318538 – неизпълнение на дадено задължително предписание по чл.404, ал.1,
т.12 КТ от съставен ПР 2306307/20.03.2023г.), нарушението е извършено на
14.04.2023г., т. е първия ден след изтичане на срока на предписанието, поради
което краткият тримесечен срок по чл.34 ЗАНН от момента на установяване
13.06.2023г. до съставяне на акта 31.07.2023г. е спазен.
За законосъобразността на започналото АНП е необходимо да са
спазени двата срока по чл.34 ЗАНН - тримесечния от открИ.е на нарушителя и
едногодишен от извършване на нарушението, при извършено нарушение на
14.04.2023г. до датата на съставяне на акта 31.07.2023г., този срок също е
спазен.
В тълкувателната си дейност по ЗАНН ВС последователно е
застъпвал тезата за давностен характер на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В т. 2
на ТР № 48/28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г. на ОСНК на ВС е прието, че тази
разпоредба предвижда два давностни срока за наказателно преследване -
тримесечен и едногодишен. С ТР № 112/16.12.1982 г. по н. д. № 96/1982 г. на
ОСНК на ВС пък е възприето, че институтите на спиране и прекъсване на
давността за наказателно преследване - чл. 81 от НК, се прилагат и за
давността по чл. 34 от ЗАНН. ( ТР № 44/29.12.1983 г. по н. д. № 29/1982 г. на
ОСНК на ВС).
С изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява
6
възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган
по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява
възможността за реализирането на отговорността, но съдът констатира, че
административно наказващият орган (АНО) е спазил нормата на 34 ЗАНН,
при провеждане на административно наказателното производство (АНП).
По делото съдът приема за безспорни отразените констатации в
т.19 и дадените за изпълнение задължителни предписания на работодателя в
т.19 от протокол за извършена проверка с №ПР2306307/20.03.2023г., на
основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 КТ, са дадени задължителни за изпълнение
предписания в т.19: „За м. октомври 2020г. на М. П. Ф., на длъжност „Техник
строителство и архитектура", да се изплати дължимото се месечно трудово
възнаграждение в размер на чисто 696.14 лв., съгласно изискванията на чл.128,
т.2 от Кодекса на труда, със срок на изпълнение до 13.04.2023г.". Протоколът
за извършената проверка е връчен на 20.03.2023г., на един от управителите на
дружеството – Г. Ф., при начин на представляване на същото, вписан в
Търговския регистър на ЮЛ, поотделно от двамата управители.
Дадените предписания не са оспорени нито по административен
ред пред по-горестоящия орган, нито по съдебен ред, в 14-дневен срок от
връчването им, вследствие, на което същите са влезли в сила.
Съгласно чл. 405, изр. 2 от Кодекса на труда КТ) обжалването на
принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 не спира
изпълнението им. Допуснатото, в хипотезата на чл. 405, изр. 2 от КТ
предварително изпълнение е обусловено от законовата презумпция за
подлежащ на приоритетна защита значим обществен интерес за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, засягащи правата и интересите на работниците и
служителите. Разпоредбите на чл. 404, ал. 1, т. 1 - 12 КТ урежда правомощия
на контролните органи на инспекцията по труда, за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях да прилагат
принудителни административни мерки, в хипотезата по т. 12 - да дават
задължителни предписания на работодателя за изплащане на неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите
правоотношения.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка относно
релевантните по делото обстоятелства, относно неизпълнение от работодателя
на задължението за заплащане на уговореното трудово възнаграждение за м.
октомври 2020г. на М. П. Ф. се потвърждава от приложената по делото
платежна ведомост с вх.№ 23070277/08.06.2023г., която не съдържа подпис за
изплащане на начисленото по ведомост възнаграждение.
Впоследствие, на 17.05.2023г. - по работни места и на 13.06.2023г.
- по документи, служители на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Смолян са
извършили следваща проверка на дружеството, свързана с изпълнението на
предписанията, дадени с протокола от предходна такава. В хода на
извършваната проверка не са представени никакви доказателства, доказващи
изпълнението на задължителните предписания.
Неизпълнението на предписанието, дадено с протокол от
7
предходна проверка е подробно описано в КП № ПР2318538/13.06.2023г.,
който е връчен на управителя на дружеството. Нито до приключване на
проверката, нито до съставянето на АУАН и издаването на НП са били
представени надлежни доказателства, удостоверяващи, че работодателят е
изпълнил даденото задължително за изпълнение предписание под т.27 от
Протокол №ПР2306307/20.03.2023г.
Редовно съставените актове по този закон, имат доказателствена
сила до доказване на противното (чл.416, ал.1 от КТ). Актът е редовен, тъй
като е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно чл.416, ал.1 от КТ
и съдържа, изискващите се от чл.42 от ЗАНН реквизити - описание на
нарушението, неговата правна квалификация и нарушителя. От приложените
към акта писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните
свидетели се установи по еднопосочен и непротиворечив начин извършеното
нарушение.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е
ангажирана на основание чл.415, ал.1 КТ за неизпълнение на даденото
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство по
чл.404 ал.1 т.12 КТ с Протокол № ПР 2306307/20.03.2023г. по т.19, с която е
указано на работодателя да изплати дължимото трудово възнаграждение за м.
октомври 2020г. Предписанията по чл. 404, ал.1 т.12 КТ са със задължителен
характер за работодателя, като индивидуален административен акт (ИАА),
който съгласно указанията в протокола подлежи на самостоятелно оспорване
по реда на АПК. Протокол № ПР 2306307/20.03.2023г., т.19 е влязъл в сила
ИАА, тъй като по делото няма данни да е бил оспорен от дружеството, поради
което има задължителен характер за изпълнение.
Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата
на чл.415, ал.1 КТ в юридически факт, с който законът свързва реализиране на
административно наказателна отговорност. За реализирането на тази
отговорност е необходимо да се докаже - наличието на предписание и
неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото
предписание е предмет на друго производство.
Неоснователно е възражението, че трудовото възнаграждение е
изплатено и че дружеството няма задължения за изплащане на същото, тъй
като в настоящото производство е доказано наличие на неизпълнено
задължително за изпълнение от работодателя предписание в определения срок
с ПИП № ПР2306307/20.03.2023г. Работодателят не е оспорил предписанието
по реда на АПК, поради което в настоящото производство възраженията
относно неговата законосъобразност са ирелевантни за съда.
Работодателят не е изпълнил като не е представил документи –
подписана от служителя М. Ф. ведомост в определения срок и тези
обстоятелства обуславят ангажиране на административно отговорност на
дружеството по чл.415 ал.1 КТ Задължението е неизпълнено, с изтичане на
крайния срок за изпълнение – 13.04.2023г., посочен както в АУАН, така и в
НП, а така също е посочена и дата на нарушението на 14.04.2023г., когато не е
изпълнено даденото предписание и съответно е осъществен състава на
нарушението по чл. 415, ал.1 КТ.
От работодателя не са представени платежни документи (фишове,
8
касови ордери, банкови извлечения и др.), с които да удостовери изплащане на
трудовото възнаграждение на посоченото в предписанието лице за месец
октомври 2020г., поради което съдът намира, че законосъобразно е ангажирана
административно наказателната му отговорност по чл.415 КТ. Предписанието
по чл.404, ал.1 т.12 КТ се ползва с настъпил правен стабилитет, тъй като е
влязло в сила и е станало задължително за дружеството, като работодател
Съгласно чл.128, т. 2 КТ и чл.270, ал. 3 КТ работодателят има
задължение да изплаща в уговорените срокове уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки. В този смисъл неизплащането на трудовото
възнаграждение за м. 10. 2020 г. в изпълнение на даденото с Протокол № ПР
2306307, съставлява нарушение на чл.415 ал.1 КТ - от работодателя не е
изпълнена, наложена спрямо него принудителна административна мярка за
отстраняване на нарушения на трудовото законодателство.
Наложената от административно наказващия орган имуществена
санкция в размер 1 500.00 лева е в минималния размер, поради което не се
поставя въпроса за изменение и съответствие на наказанието с критериите по
чл.27 ЗАНН. Минималният размер на санкцията е съответен на тежестта на
нарушението и ще окаже необходимия ефект, по смисъла на чл.12 ЗАНН
работодателят да спазва законовите разпоредби при осъществяване дейността
на предприятието.
Отговорността на работодателя е обективна, тъй като
юридическото лице отговаря за неизпълнение на задължения при
осъществяване на дейността си, без значение дали за допускане на
нарушението има виновно длъжностно лице.
Не е налице основание за приложение на чл.28 ЗАНН, поради
което и по отношение на тази преценка, издаденото НП е законосъобразно.
Този състав не се прилага спрямо нарушение на КТ, предвид
уредбата на специалния състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно”
административно нарушение по чл.415в КТ, което изключва приложимостта
на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. „Маловажните” нарушения,
установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака -
нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и
от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители, но и
в тези случаи работодателят не се освобождава от отговорност с приложение
на чл.28 ЗАНН, а спрямо него се прилага по - лек размер на имуществена
санкция. ( В този смисъл е ТР № 3/10.05.2011г. по т.д. №7/2010г. ВАС, ОСК).
Случаят не е маловажен, съгласно чл.415в Кт и чл. 28 ЗАНН,
доколкото с неизплащане на трудово възнаграждение, произтичат вредни
последици за работника или служителя.
Мотивиран от изложените съображения, на основание чл.63
ЗАНН, Девинският районен съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-
2300104/25.10.2023г., издадено от инж. Е. К. Д. - Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Смолян -, с което на „СД Ф. - М.“ СД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д., обл. Смолян,
ул. Д. № *, представлявано поотделно от управителите Г. Х. Ф. и Й. К. М., на
основание чл.416, ал.5 КТ, за нарушение на чл.415, ал.1 КТ е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева, като
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Административен съд - Смолян в 14 дневен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
10