Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260029
гр. ВРАЦА,04.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение, в
публичното заседание на 21.01.2021г., в състав:
Председател:Пенка
Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар В.Вълкова
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
гр. дело N` 325 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
„Дионисомарбле-България“ ЕООД,със седалище и адрес на управление
гр.София,е предявило обективно съединени
искове против Г.Н. *** с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД и обща цена 62467,93
лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,причинени от
ответника в качеството му на кмет на с.***.
Поддържа
се в исковата молба,че на 19.01.2011г.в с.***,обл.Враца,в качеството му на кмет
на селото,ответникът в кръга на службата си съставил официален документ –
удостоверение за наследници на дядо си Н. П. Ц.,б.ж.на с.***,починал на
08.11.1966г.,в което удостоверил неверни обстоятелства,а именно,че Н. П. Ц. е
оставил само един наследник след своята смърт – син Г. Н. П./и неговите
низходящи/,при наличие и на други наследници.Същият документ бил използван на
08.02.2011г. пред нотариус Х. А.,с район на действие РС Мездра за съставянето
на нот.акт № 36,н.д.№ 30/2011г.за покупко-продажба на имот № 016060 от 7,460
дка,с купувач ищеца.За това му деяние в РС Мездра е внесен обвинителен
акт,образувано е нохд № 53 /2015г.,по което ответникът се е признал за виновен
и е приключило със споразумение.Поддържа се също,че с решение от 15.03.2016г.по
в.гр.д.№ 800/2015г.на ОС Враца/гр.д.№ 491/2014г.на РС Мездра/,съдът е допуснал
част от наследниците на Н. Ц. да изкупят на основание чл.33 ал.2 ЗС правото на
собственост върху ¼ ид.част от имот № 016263 и имот
016262,представляващи реални части съответно от 1,633 дка и 5,826 дка от
закупения имот № 016060,закупен от ищеца въз основа на неистинското
удостоверение за наследници.От невключените в удостоверението наследници било
образувано против ищеца изп.д.№ 77/2016г.по описа на СИС при РС Мездра за
предаване владението върху ¾ ид.части от първоначално закупения имот,за
което ищецът бил осъден с решение по гр.д.№ 491/2014г. на РС Мездра.С цел
уреждане взаимоотношенията между страните по изп.дело били подписани три
бр.споразумения,по силата на които ищецът заплатил на наследниците съответно
20160,10 лв.,8053,93 лв.и 1640лв.С нот.акт за покупко-продажба №
28,н.д.№191//2018г.ищецът закупил/втори път/ от собствениците ид.части от имот
№ 016263 и имот № 016262 общо за сумата 30000 лв.,и сторил разноски в
нотариалното производство в размер на 1483,90лв.Излага се в исковата молба,че
при гледане на съдебните производство и движение на изп.дела ищецът бил
заплатил адвокатски хонорари общо в размер на 1130 лв.Или общо претърпените от
ищеца имуществени вреди възлизат на исковата сума,които се претендират в
настоящето производство.
При проверка редовността на исковата молба,съдът е констатирал,че същата отговаря на
изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК и е постановил администрирането и.
В
законоустановения едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор.Оспорва по
основание и размер предявените искове.
Не
оспорва,че през 2011 година на 08.02.2011г.е изповядана сделка –
покупко-продажба на недвижим земеделски имот от 7,460 дка,закупен от ищеца, с
продавачи Н. Н. и лицето Р. К.,чрез пълномощник ответника.При сключване на
договора за покупко-продажба пълномощникът на продавачите/ответника/ представил
пред нотариуса удостоверение за наследници № 3/19.01.2011г.,съставено лично от
него в качеството му на кмет на с.***,обл.Враца,в което се удостоверявало,че
наследници на собственика на имота са само продавачите по сделката,при наличие
и на други такива.
Не
оспорва също данните по гр.д.№ 491/2014г.по описа на РС Мездра,съгласно
решението по което ищците по него са били признати за собственици на ¾
ид.части от имота и ищецът по настоящето дело – осъден да им отстъпи
собствеността и предаде владението върху същите части,както и,че по отношение
на ¼ ид.част от имота е било постановено изкупуване на основание чл.33
ЗС по отношение на останалата ¼ ид.част,собственост на Н. Н. и Р. К..
Ответникът не оспорва и факта,че по н.о.х.д.№
53/2015г.по описа на РС Мездра е постигнато споразумение,имащо значение и
последиците на влязла в сила присъда,по силата на което ответникът се е признал
за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.311 ал.1 НК,изразяващо се в
това,че на 19.01.2011г.,в качеството му на кмет на с.*** е съставил официален
документ – удостоверение за наследници № 3/19.01.2011г.,в което е удостоверил
неверни обстоятелства относно наследниците на Н. П. Ц.,с цел този документ да
бъде използван като доказателство за тези обстоятелства.
На първо място
ответникът прави възражение,че предявеният иск е погасен по
давност.Давността,според изложеното в отговора при непозволено увреждане тече
от откриване на дееца,а деецът в случая бил открит с повдигането му на
обвинение през 2014г.,или най късно на 15.05.2015г.-датата на приключване на
наказателното дело срещу него със споразумение.
На следващо място
поддържа,че не е налице причинно-следствена връзка между извършения от него
деликт и претендираните в настоящето производство вреди,като подробно
обосновава това си становище.Единствената вреда,претърпяна от ищеца според
ответника е платената цена по договора за покупко-продажба на недвижимия
имот,който не е произвел транслативния си ефект,каквато претенция,обаче не била
предявена.Плащанията,извършени от ищеца по споразуменията от 12.04.2018г. и
20.07.2018г.нямали никаква връзка с извършения от ответника деликт.Ищецът сам
се бил поставил в положение да заплаща тези обезщетения,тъй като считано от
15.05.2015г.ищецът е бил наясно,че цитираното по-горе удостоверение за
наследници е с невярно съдържание.Въпреки това ищецът обжалвал решенията на РС
Мездра и ОС Враца,с което също станал причина за изплащане на евентуалните
обезщетения.Също бил инициирал и спиране на образуваното изп.дело срещу
него,като по този начин не отстъпвал собствеността и не предавал владението на
действителните собственици.Ответникът по същите съображения оспорва и платените
суми по споразуменията,като оспорва и действителния размер на сторените
разноски.Претендираната сума от 30000 лв.-платена цена при повторно закупуване
на имота от действителните собственици ответникът също оспорва,като поддържа,че
така претендираните вреди не представляват вреда за ищеца,тъй като срещу тази
сума е получил имот от една страна,и от друга – поддържа,че тази претенция не е
в никаква връзка с извършения от него деликт.По същите съображения ответникът
оспорва и претенцията за сумата 1130 лв. – платени разноски от ищеца по повод
воденето на гр.д.№ 491/2014г.по описа на РС Мездра.
По делото са събирани
писмени и гласни доказателства.Приложено е гр.д.№ 491/2014г. по описа на РС Мездра и н.о.х.д.№ 53/2015г.
също по описа на РС Мездра.
Врачанският окръжен съд
като взе предвид изложените в исковата молба доводи и съображения,становището
на противната страна,и събраните по делото доказателства,приема за установено
следното:
„Дионисомарбле-България“ ЕООД,със седалище и адрес на управление
гр.София,е предявило иск против Г.Н. *** с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД и
цена 62467,93 лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди,причинени от ответника в качеството му на кмет на с.***.В исковата молба
е обоснована тезата,че претендираните имуществени вреди са в причинна връзка
единствено с виновното и противоправно поведение на ответника,изразяващо се в
изготвяне на документ с невярно съдържание – издаване удостоверение за
наследници,в което не са включени всички наследници.
Това правно основание е възприето и от
съда,обявено е като такова в проекто-доклада и доклада по делото,което се е
движело по плоскостта на деликтната отговорност.
В срока за произнасяне съдът е констатирал,че вредите,които
ищецът претендира произтичат и от неизпълнение на договорно правоотношение –
ответникът в следствие на съдебната евикция по цитираното по-горе решение на РС
Мездра не е изпълнил задълженията си по сключения договор за покупко-продажба
на недвижим имот,обективиран в н.а.№36,т.1,н.д.№ 30/2011г.на нотариус Хр.А.,с
район на действие РС Мездра,рег.№ *** да прехвърли правото на собственост на
ищеца-купувач по договора,тъй като договорът не е произвел вещно-правното си
действие,като първопричина за неизпълнение на договорните задължения на
ответника е деликт,осъществен от същия.
Приел е,че правното основание се определя от съда
въз основа на изложените в исковата молба факти и обстоятелства по
делото,независимо от посоченото от ищеца правно основание,което не обвързва
съда,и тъй като в конкретния случай ищецът претендирал вреди претърпени както
от неизпълнение на договорно задължение,така и в резултат на деликт,а
комулиране на двете отговорности е недопустимо,като наличието на договорна
отговорност изключва приложението на деликтната,с определение от 23.112020г.
отменил определевнието ,с което е даден ход по същество и върнал делото в
с.з.,като дал указания на ищеца да уточни какво правно основание на предявените
претенции поддържа – договорно или деликтно.С молба-уточнение от
07.12.2020г.,предвид мотивите на съда в определението от 23.11.2020г. ищецът
чрез процесуалния си представител уточнил,че поддържа по отношение на
предявените искове правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.191 и сл ЗЗД,без обаче да
изменя или допълва изложените факти и обстоятелства в исковата молба,или
петитума на същата.С оглед становището на процесуалния представител на
противната страна,че в исковата молба ищецът е очертал рамките на правното
основание на исковете,като се позовава единствено и само на деликт,и изобщо не
споменава или смесва договорна отговорност,съставът не е приел искането за
изменение правното основание на предявените искове от деликтно в договорно,и
производството е приключило с определено правно основание на исковете чл.45 ЗЗД.
Установено
е,това е безспорно и между страните,,че на 19.01.2011г.в с.***,обл.Враца,в
качеството си на кмет на селото,ответникът в кръга на службата си съставил
официален документ – удостоверение за наследници на дядо си Н. П. Ц.,б.ж.на с.***,починал
на 08.11.1966г.,в което удостоверил неверни обстоятелства,а именно,че Н. П. Ц.
е оставил само един наследник след своята смърт – син Г. Н. П./и неговите
низходящи/,при наличие и на други наследници.Същият документ бил използван на
08.02.2011г. пред нотариус Х. А.,с район на действие РС Мездра за съставянето
на нот.акт № 36,н.д.№ 30/2011г.за покупко-продажба на имот № 016060 от 7,460
дка,с купувач ищеца,и продавачи – посочените в удостоверението за наследници
чрез пълномощник ответника.За това му деяние в РС Мездра е внесен обвинителен
акт,образувано е нохд № 53 /2015г.,по което ответникът се е признал за виновен
и е приключило със споразумение.Установява се също,и не се спори между
страните,че с решение от 15.03.2016г.по в.гр.д.№ 800/2015г.на ОС Враца/гр.д.№
491/2015г.на РС Мездра/,съдът е допуснал част от наследниците на Н. Ц. да
изкупят на основание чл.33 ал.2 ЗС правото на собственост върху ¼
ид.част от посочените по горе реални части от имот № 016263 и имот
016262/образувани от закупения имот № 016060 след изменение на регулацията/,закупени
от ищеца въз основа на неистинското удостоверение за наследници.От наследниците
било образувано против ищеца изп.д.№ 77/2016г.по описа на СИС при РС Мездра за
предаване владението върху ¾ ид.части от първоначално закупения имот,за
което ищецът бил осъден с решение по гр.д.№ 491/2014г. на РС Мездра.С цел
уреждане взаимоотношенията между страните по изп.дело били подписани три
бр.споразумения,по силата на които ищецът заплатил на наследниците съответно
20160,10 лв.,8053,93 лв.и 1640лв.,представляващи обезщетение за времето през
което е ползвал имотите им без правно основание,както и обезщетение за
сторените от тях разноски по водене на делата.С нот.акт за покупко-продажба №
28,н.д.№191//2018г.ищецът закупил/втори път/ от собствениците ид.части в
посочените размери от имот № 016263 и имот № 016262 общо за сумата 30000 лв.,и
сторил разноски в нотариалното производство в размер на 1483,90лв.Установява се от приложеното гр.дело,че при гледане на
съдебните производство и движение на изп.дела ищецът бил заплатил адвокатски
хонорари общо в размер на 1130 лв.Или общо претърпените от ищеца имуществени
вреди възлизат според ищеца на исковата сума,която се претендира в настоящето
производство.
При така изяснената фактическа обстановка,по отношение на която страните
не спорят,настоящият състав взе предвид следното:
За
ангажиране деликтната отговорност на ответника следва да са налице следните
предпоставки:виновно и противоправно поведение на ответника,претърпени вреди и
тези вреди да са причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
ответника.В конкретния случай са налице част от предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл.45 ЗЗД – виновно и противоправно
поведение на ответника и претърпени вреди,но последните или не са доказани по
размер,или претендираните такива не са в пряка и причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на същия.
Вредата,представляваща стойността на повторно закупения имот в размер на
30000лв.,настоящият състав намира,че не е в пряка и причинна връзка с виновното
и противоправно поведение на ответника.В такава връзка е вредата,представляваща
стойността на имота при първоначалното му закупуване.Ищецът обаче не претендира
тази стойност.Вероятно ищецът претендира действителната пазарна стойност на
имота,от който е отстранен към момента на повторното му закупуване,която
стойност в сравнение с първоначалната се е променила в резултат на променените
икономически условия,при което цената на имота се е покачила,и с първоначално
платената цена ищецът не би могъл да закупи имот от същия вид,категория и
пр.,но изложени факти и обстоятелства в тази насока липсват в исковата
молба.Поради липса на една от предпоставките за ангажиране деликтната отговорност
на ответника – причична връзка на вредата с деянието на ответника тази
претенция се явява неоснователна.Като такава и на същото основание
неоснователна се явява и претенцията за платени нот.такси при повторното
закупуване на имота.
Вредата,представляваща стойността на платените обезщетения за времето
през което ищецът е ползвал имота след съдебното отстранение настоящият състав
намира за основателна,но недоказана.Няма спор,че претендираните обезщетения са
изплатени на действителните собственици,но в тежест на ищеца бе при условията
на пълно и главно доказване да установи по категоричен начин средната пазарна
цена за ползване на имота,за да се приеме,че същият не е заплатил в повече от
средната пазарна цена,при която претенцията би била основателна.Претендираното
обезщетение свързано със сторени от действителните собственици разноски при
водене на делата настоящият състав намира за неоснователно като недоказано по
размер от една страна,и от друга – на водещите дела собственици са присъдени
разноски по самите дела, при което изплатеното от ищеца не им се е следвало.
Претенцията
за платени адвокатски такси при водене на делата настоящият състав намира,че е
в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника,респ.,че
тази претенция е основателна.
Ответникът ,обаче, прави
възражение,че предявените искове са погасени по давност.Давността,според
изложеното в отговора при непозволено увреждане тече от откриване на дееца,а
деецът в случая бил открит с повдигането му на обвинение през 2014г.,или най
късно на 15.05.2015г.-датата на приключване на наказателното дело срещу него
със споразумение.
Съдът
намира направеното възражение за погасителна давност за основателно.Категорична
е разп.на чл.114 ал.3 ЗЗД,че при
непозволено увреждане давността започва да тече от откриване на дееца.В
конкретния случай следва да се приеме,че деецът е открит с повдигането му на
обвинение за извършеното деяние – 06.01.2015г.,видно от данните по приложеното
наказателно дело.До предявяване на исковете са изминали повече от 5 години и
вземанията на ищеца са погасени.Дори да се приеме,че деецът е станал известен
при постановяване на присъдата – 15.05.2015г.,то отново до предявяване на
исковете са изтекли повече от 5 години.
По делото са събирани и гласни доказателства.Св. Г.Д.,гражданин
на Р Гърция,говорещ и разбиращ български език работещ във фирмата-ищец от 2003
г. като изпълнителен/генерален/ директор /или пълномощник на същия/ заявява,че
е в течение на отношенията между страните.Представлявал ищеца като пълномощник
при сключване на сделката през 2011г., по силата на която фирмата закупила
земеделски имот с площ от 7,5 дка. След сделката други лица предявили претенции
като наследници на имота. Оказало се, че удостоверението за наследници е било невярно,и,че
като наследници са фигурирали и други лица. Започнали дела от страна на другите
наследници.Според свидетеля фирмата закупила целия имот от ответника Г.Н. за
7,500 лв. или по 1000 лв./дка. Това било пазарната цена на имота тогава. След
водене на делата ищецът бил задължен да върне 5-те декара на невписаните в
удостоверението наследници, като на тях им било признато и право да изкупят и
дела на ответника Н.. След закупуването на имота фирмата по принцип го
използвала като място за отпадъци от минната дейност на фирмата, било променено
и предназначението на имота. Освен ,че вреди понесла фирмата, и сам свидетеля
лично понесълл вреди – имуществени и неимуществени, тъй като се оказало, че той
като представляващ не е сключил правилно добра сделка. Тъй като частта от
имота, която се оказало, че е собственост на други наследници била необходима
във връзка с работата на фирмата, фирмата го закупила наново от тези
наследници-собственици, но на доста по-висока цена. Може би около една година
след като закупили имота от Н. фирмата разбрала, че други лица имат претенции
върху същия имот. Те дошли в офиса на фирмата и заявили претенциите си, като
обяснили как стоят нещата. Още когато дошли, фирмата започнала преговори за
доброволно уреждане на спора, но не успели да постигнат никаква договореност,
тъй като тези лица-наследници искали много пари за дела си.Според свидетеля с
решението на съда бил забранен достъпа до имота.След като отпочнали делата
свидетелят в качеството си на управител забранил на служителите да използват
тази част от имота. Новите наследници обаче също не ползвали имота,нямали такава
възможност,тъй като имотът бил затрупан. Там фирмата изхвърляла отпадъци от
дейността си. Два пъти идвал съдия-изпълнител, който връчил призовка и забранил
да работят и да ползват този имот. Концесионният договор на фирмата бил за
248,00 дка. и по силата на тази концесия трябвало имотите в тази площ или да
бъдат закупени, или фирмата да има право на ползване. Това било заложено и в
генералния проект, затова за ищеца било много важно и необходимо да придобият и
да останат собственици на имота от 7,5 дка и това наложило закупуването му
втори път от останалите наследници, които не били участвали в първоначалната
покупко-продажба. Ако не бил затрупан имота през периода, през който смятали,
че е тяхна собственост, нямало при тези условия на собствениците да го изкупят
,и нямало да има проблем те да си го ползват както преценят. Било невъзможно и
неизгодно за фирмата да премахне отпадъка в имота.Инженерите калкулирали, че за
да се премахне отпадъка, който бил нанесен върху имота ще е необходимо време от
около година и половина и разходи от около 500 000 лв.,и затова фирмата-ищец
решила, че няма да чисти имота и продължила преговори със собствениците за общо
разрешение на проблема. В крайна сметка се стигнало до общо решение, по силата
на което се сключили споразумения и фирмата изкупила имота наново.Свидетелят
споделя,че през периода 2015-2018 г. фирмата изкупувала и други имоти в района,
по средна пазарна цена 1000 лв./дка.
Съдът дава вяра на
показанията на изслушания свидетел,но показанията му не променят с нищо
установената фактическа обстановка,изложена по-горе и направените въз основа на
нея правни изводи.
При така изяснената
фактическа обстановка предявените искове се явяват освен неоснователни и
недоказани и погасени по давност – ищецът не може да търси принудителното им
осъществяване по съдебен ред.Като погасени по давност същите следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на
делото ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски по
водене на делото в размер на 2400 лв.-адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното,ВрОС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Дионисомарбле-България“
ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.София обективно съединени искове против Г.Н. *** с правно
основание чл.45 ал.1 ЗЗД и обща цена 62467,93 лв.,представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди,причинени от ответника в качеството му на кмет на
с.***,като погасени по давност.
ОСЪЖДА„Дионисомарбле-България“ ЕООД,със седалище и адрес на управление
гр.София да заплати на Г.Н. *** сумата 2400 лв.-разноски по
делото,представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от уведомяване
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: