№ 825
гр. Сливен, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20252230102428 по описа за 2025 година
В исковата молба се твърди, че между ищецът и ответника Сити кеш ООД е бил
сключен договор за потребителски кредит и по силата на договора му е предоставена сумата
от 900 лв. Твърди се, че в договора е посочено, че следва да се предостави обезпечение на
кредита. Сочи се, че ищецът е заявил кредит без обезпечение и съответно в договора е
предвидено заплащане на неустойка. Сочи се, че договора за потребителски кредит е
сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК,Твърди се, че не е включена неустойката
при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит и неустойката е скрито
възнаграждение за кредитора.Сочи се , че уговорената неустойка е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави.Записания в ДПК ГПР не е реално прилагания. Твърди се, че
договора за потребителски кредит е нищожен,тъй като накърнява добрите нрави. Твърди се,
че договора за потребителски кредит е с неравноправна клауза и нарушава правата на
потребителя.
Поискано е, да бъде прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит,
като противоречащ на чл.26,ал.1, предл.първо от ЗЗД вр.чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, и да заплати
на ищцата направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание чл.26,ал.1,
предл.първо от ЗЗД вр.чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, а именно иск за прогласяване на нищожност
на договора за потребителски кредит.
Указано е на ищецът, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му
за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от него клаузи на договора за
потребителски кредит, предоставената на ищеца сума от 1500лв, уговорката за неустойка по
ДПК, заплатената сума по ДПК, клаузите по договора за потребителски кредит, е негова.
1
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Сити кеш ООД, е постъпил.
В отговора е заявено, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Клаузата
за лихва е на ясен език, а неустойката цели да обезщети кредитора, ГПР е сбор от разходите
и е в изрично фиксиран размер. Твърди се, че клаузата за неустойка не е недействителна и
потребителя е можел да се откаже от сключването на договора и е бил наясно с
икономическите последици от клаузата за неустойка.
Поискано е, да бъде отхвърлен предявеният иск да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище,
подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъде уважени предявения иск, да бъдат
присъдени направените по делото разноски..
В съдебно заседание ответното дружество Сити кеш ООД, редовно призовано,
представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъде отхвърлен
предявения иск и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит №1027561 от 28.02.2024г., сключен между Сити
кеш ООД, като кредитор и В. А. В., като кредитополучател е уговорено отпускането на
кредит в размер на 900лв, осем месечни погасителни вноски.Като срок на договора е
посочено 29.10.2024г., обща сума за плащане без неустойка 1128.05лв, ГПР 62.72%. В
договора е посочено с поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя. В
чл.5, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателя се задължава в срок от три дни,
считано от усвояване на предоставената сума да предостави обезпечение по начина и реда и
отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция. В чл. 11,
ал. 1 от Договора е предвидено, че при неизпълнение на чл.5,ал.1 кредитополучателя дължи
на кредитора неустойка в размер на 759.95 лв., която се начислява автоматично от
кредитора, като с подписването на договора за потребителски кредит, кредитополучателя се
счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по чл.11,ал.1 неустойка се заплаща
разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план.
Към ДПЗ е представен погасителен план, в който е посочена погасителна вноска без
неустойка по чл.11,ал.1 от договора и с начислената неустойка.
От представения стандартен европейски формуляр се установява, че на ищецът е
предложено отпускане на главница в размер на 900 лв. и заплащане заедно с разходите на
сумата от 1128.05лв.В чл. 8 изрично е предвидено, поръчител или банкова гаранция за този
вид договор, фиксиран годишен лихвен процент 50%, ГПР 62.72%.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в
процеса, че ищецът е сключил ДПК с ответното дружество на 28.02.2024г., по силата на
2
който ответното дружество му е предоставило сумата от 900 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от
разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен
годишен процент на разходите в размер на 62.72%.. Този годишен процент на разходите е
неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури
поръчител или банкова гаранция.Начислената неустойка по споразумение за консолидиране
на плащания не е включена в ГПР.Самото споразумение за консолидиране на плащанията е
сключено между страните на датата на сключване на ДПК. По този начин ответното
дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално
ГПР 300% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която
предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти
размера на законната лихва.Договора за потребителски кредит е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи
заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. С оглед изложеното, съдът
приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за потребителски
кредит от 28.02.2024г.е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъдат присъдени на ищеца
адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 563.53лв и да бъде осъдено Сити
кеш ООД да му заплати сумата.По направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът приема възражението за неоснователно. Договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е в размера по чл.7,ал.2,т.2 от НВАР.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Сити кеш ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул.Цариградско шосе №115
Е,ет.5 и В. А. В., ЕГН **********, от гр.........., че сключеният договор за потребителски
кредит №1027561 от 28.02.2024г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2
от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА Сити кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, , район Младост, бул.Цариградско шосе №115 Е,ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на В. А. В.,
ЕГН **********, от гр.......... на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 563.53лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3
4