№ 6554
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариана Х.а
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Мариана Х.а Гражданско дело №
20251100103004 по описа за 2025 година
Производството е образувано по иск на М. П. Х. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 35 000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на водено наказателно
производство за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, производството по което
впоследствие е прекратено с влязло в сила на 10,12,2024г. Постановление от 14,11,2024г. по
ДП № 3382 ЗМК-253 на 07 РУ СДВР, пр.пр. № 687/2023г. на СРП, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 10,12,2024г. – датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване, до окончателното и изплащане.
В исковата молба Г.М.Г. твърди, че на 26,08,2024г. му било повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, производството по което впоследствие е
прекратено с влязло в сила на 10,12,2024г. Постановление от 14,11,2024г. по ДП № 3382
ЗМК-253 на 07 РУ СДВР, пр.пр. № 687/2023г. на СРП.
Твърди, че за периода на водене на досъдебното производство търпял болки и
страдания с голям интензитет. Преживял отрицателни емоции на страх, че ще бъде наказан
за тежкото престъпление, за което е обвинен, притеснение за бъдещето и разочарование
заради накърненото му чест и достойнство. Изпаднал в състояние на стрес и депресия. Била
накърнена репутацията му на учител по физическо възпитание с 12 годишен стаж, пред
ученици, родители и колеги, т.к. съгласно обвинението бил извършил престъплението пред
двора на училището, в което преподавал, пред учениците от неговия клас, с който тогава му
предстояло провеждане на редовен учебен час. Част от дългогодишните му приятели и
колеги започнали да странят от него, което му причинило допълнителен психически
дискомфорт. Иззето било законно притежаваното от него оръжие.
В срока по чл.131 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не
оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно производство, по което му е повдигнато
обвинение за твърдяното престъпление, продължило за твърденият период, производството
по което впоследствие е прекратено в сила акт на СРП.
Оспорва наличието на причинна връзка между воденото наказателно производство и
твърдените неимуществени вреди, а в евентуалност неимуществените вреди по интензитет и
1
проявление.
Счита претенция за неоснователна, като недоказани.
В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.
Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани
с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие
за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на
повдигнато обвинение за престъпление, производството по което впоследствие е
прекратено.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на
твърдените вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение, което впоследствие е прекратено.
В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. второ ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в
посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена
отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, производството по
което впоследствие е прекратено. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО Прокуратурата на
Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по
които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ).
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по
ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните
актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
Безспорно е и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено
следното:
Срещу ищеца е повдигнато обвинение на 26,08,2024г. за престъпление по чл. 325, ал.
3, вр. ал. 1 от НК, производството по което впоследствие е прекратено с влязло в сила на
10,12,2024г. Постановление от 14,11,2024г. по ДП № 3382 ЗМК-253 на 07 РУ СДВР, пр.пр.
№ 687/2023г. на СРП.
По време на водене на наказателното производство ищецът е заемал длъжност:
„учител по физическо възпитание и спорт“ в Професионална гимназия по телекомуникация,
гр.София.
Повдигнатото обвинение е за престъпление извършено в близост до двора на
Професионална гимназия по телекомуникация, гр.София, като в наказателното
производство са разпитани като свидетели и ученици в училището по месторабота на
ищеца.
По време на водене на наказателното производство по разпореждане на
разследващият орган е иззето законно притежаваното от ищеца бойно оръжие.
При така установеното съдът намира, че е налице основание за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,.
Наказателното производство образувано срещу ищеца е продължило за период от
26,08,2024г., когато е повдигнато обвинение, до 10,12,2024г., когато е влязло в сила
постановлението за прекратяване на наказателното производство или за период от четири
2
месеца.
За установяване обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени
вреди са събрани показанията на свидетеля Валери Младенов Савов. От тях се установява,
че е колега на ищеца в Професионална гимназия по телекомуникация, гр.София. Запознал се
с него, когато дошъл като млад учител в училището и му станал ментор. От ищеца узнал, че
имал колизия с преподавател от висшето училище по телекомуникации на паркинг в района
на тяхното училище и са завели дело срещу него. После се разшумяло из учителските среди,
че явно колегата нещо е свършил и ще го съдят. Директорката направила проверка сред
учениците, дошли и полицаи да разпитват. Ищецът бил много притеснен, всичко това му се
отразило негативно като настроение. Изплашил се, че може да го осъдят а държал на тази
работа. Преди инцидента бил нормален човек. Забавен, приятел на колегите. След инцидента
и започване на съдебното производство се затворил в себе си, колегите се отдръпнали от
него. Децата го приемали положително.
При установеното повдигане и поддържане на незаконно обвинение за период от
четири месеца в рамките на досъдебното производство, търпенето на вреди в обичаен
размер се презумира. В тази степен обичайните неимуществени вреди - психически тревоги,
притеснения, стрес от повдигнатото обвинение, не се нуждаят от изрично доказване, а се
приемат да установени с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно
защитените основни човешки права. Заедно с това въз основа събраните гласни
доказателства, които намира за обективни и безпристрастно дадени, в резултат на преки,
непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите
доказателства по делото, поради което им дава вяра изцяло, съдът приема за установени
твърдените вреди в тяхното изражение и интензитет. Наказателното производство е водено
за кратък период от време. Ищецът не е търпял мярка за неотклонение. Отнемането на
законно притежаваното оръжие не би могло да формира значими за настоящото
производство отрицателни изживявания.
Безспорно ищеца е преживял отрицателни емоции със значителен интензитет – страх,
притеснение, отчаяние и несигурност заради възможността да получи наказание „лишаване
от свобода“ в М.ално предвиденият за престъплението, в което е обвинен срок от три
години, както и притеснението, че с подобна осъдителна присъда не би могъл да си намери
работа по специалността – преподавател по физическо възпитание и спорт, и колегите и
учениците му ще гледат на него като на престъпник. Негативни емоции е изживял и във
връзка със факта, че обвинението е накърнило тежко професионалният му имидж, като лице
заемащо длъжност – „учител по физическо възпитание и спорт“ към момента на повдигане и
поддържане на обвинението, на обвинението. По служба за него са задължителни висок
морал и отговорност, вменени са му отговорни и контролни функции, а с обвинението
репутацията му, която е пряко свързана с доверието в работата му е била подронена. Това е
навредило на професионалния му и личен живот и е аргумент за по висок размер на
обезщетението.
Моралните страдания, макар и от субективен характер, имат обективен измерител и
той е общественото разбиране за справедливост. В този смисъл на обезщетение подлежат
онези негативни субективни преживявания, предизвикани от незаконното обвинение, за
които в общественото съзнание съществува консенсус, че представляват вреда.
Следователно, в случаите, когато се претендира да са претърпени морални вреди, за да се
прецени подлежат ли на обезщетяване трябва да се съизмерят с мярката на общественото
разбиране за справедливост.
Установените обстоятелства сочат, че обвинението е в пряка причинна връзка с
установените неимуществени вреди за периода на наказателното производство и до
предявяване на иска.
При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе
3
предвид тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание,
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на
наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, злепоставящия
характер на обвинението и интензитета на негативните изживявания, предизвикани от него,
данните за личността на ищеца с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние,
което не е извършил, и наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на
психичното му състояние, на контактите, професионалния и социалния му живот, на
положението му в обществото, работата, възможностите за професионални изяви и развитие
в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при
отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му - тежестта и характера
на обвинението; продължителността на наказателното преследване - производството е
продължило само четири месеца; липсата на търпени мерки на процесуална принуда, както
и претърпените от ищеца морални страдания от преживения страх, тревоги и притеснения и
терзания за бъдещето, както и негативните изживявания на ищеца във връзка с търпените
репутационни вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ се
определя съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. Прилагането на
критерия "справедливост" предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са от
значение за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на
обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани. Преценявайки съдържанието
на доказаните в процеса неимуществени вреди, техният интензитет и проявление във
времето, продължителността на наказателното производство, характера и интензитета на
търпените по време на наказателното преследване мерки на процесуална принуда, както и
претърпените от ищеца морални страдания и репутационни вреди, характера и тежестта на
незаконното обвинение, настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер на
5000,00лв. е достатъчно за справедливото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.
Съдът намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди в по-голям
размер. Обезщетение в размер над 5000.00лв. не би съответствало на общоприетото
разбиране за справедливост и би довело до неоснователно обогатяване. Следва да се посочи,
че осъждането на държавата по реда на ЗОДОВ само по себе си също има ефект на морално
овъзмездяване.
Поради изложеното за сумата 30 000,00лв., която е разлика над присъдените
5 000,00лв., до общо претендираните 35000,00лв., искът за неимуществени вреди е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на
ОСГК на ВКС-т.4, съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква
от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от
който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение, и като съобрази, че постановлението за прекратяване е влязла в
сила на 10,12,2024г., настоящият състав намира, че следва да присъди законна лихва върху
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди считано от 10,12,2024г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищъцът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 2000,00лв.,
съставляващи хонорар за защита от адвокат. Съобразно изхода от спора ответникът следва
да бъде осъден да му заплати сумата 286,00лв, представляваща сторените в производството
разноски.
По изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с административен
адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Х., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.София, ул. „********, ап. 2, адв. Т. Ф., сумата 5 000,00 /пет хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на водено
наказателно производство за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, производството
по което впоследствие е прекратено с влязло в сила на 10,12,2024г. Постановление от
14,11,2024г. по ДП № 3382 ЗМК-253 на 07 РУ СДВР, пр.пр. № 687/2023г. на СРП, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 10,12,2024г. – датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване, до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът
за неимуществени вреди за сумата 30 000,00 /тридесет хиляди/лв., която е разлика над
присъдените 5 000,00 /пет хиляди/лв., до общо претендираните 35000,00 /тридесет и пет
хиляди/лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 10,12,2024г. – датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване, до окончателното и изплащане, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с административен адрес
гр. София, бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Х., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр.София, ул. „********, ап. 2, адв. Т. Ф., сумата 286,00 /двеста осемдесет и шест/лв,
представляваща сторените в производството разноски съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5