№ 920
гр. София, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110174906 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З срещу З, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 1230,72 лева,
представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено по договор
за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, застрахователно обезщетение за вреди,
причинени на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Г500“, с per. № **, вследствие
на ПТП, настъпило на 12.09.2023 г. в гр. София, и ликвидационни разходи за неговото
определяне, ведно със законната лихва от 16.12.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 12.09.2023 г. около 18:35
часа в гр. София, водача на лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, рег. № **, при
движение по ул. „Васил С.ов“ след предприемане на маневра изпреварване и при
прибиране в лентата си за движение не оставил достатъчно странично разстояние, в
резултат на което ударил движещия се в лентата за насрещно движение лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Г500“, с per. № **, като на последния били причинени
имуществени вреди. Поддържа се, че за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Г500“, с per. № **, бил сключен при ищеца договор за имуществена застраховка
„Каско“ на МПС, обективирана в застрахователна полица № 23-0300/378/5000187, с
период на застрахователно покритие от 05.03.2023 г. до 04.03.2024 г. Излага
съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 0300-23-378-500435, във връзка с която били извършени
ликвидационни разходи в размер на 15 лева. За възстановяване на вредите бил
извършен ремонт на увредения автомобил от доверен сервиз на застрахователя –
„Силвър стар ритейл“ ЕАД, на стойност от 1215,72 лева, съгласно фактура №
**********/18.10.2023 г., която била заплатена от ищеца на 24.10.2023 г. Твърди, че
към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е
била покрит застрахователен риск от ответника по силата на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че със
заплащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу
делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответниката да заплати
1
претендираното регресно вземане, но последният отказал да стори това. По така
изложените съображения предявява разглеждания иск и моли за неговото уважаване.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който се оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на
настъпване на процесното ПТП, вината на застрахования при него водач, както и
причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното произшествие.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Г500“, с per. № **, при твърдения за
допуснати от последния нарушения на чл. 25, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗДвП. Оспорва
размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишен и
несъответен на действителната стойност на причинените от процесното ПТП вреди.
Оспорва заплатените от ищеца суми да са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна
страна:
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на
вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП
водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на
настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразно разпоредбата
на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и
главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
С доклада по делото, обективиран в определение от 04.03.2025 г., като безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК следните правнорелевантни обстоятелства: 1) че на 12.09.2023 г. около 18:35
часа в гр. София на ул. „Васил С.ов“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Г500“, с per. № **, и лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“,
2
рег. № **; 2) че лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Г500“, с per. № **, бил
сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, обективирана в
застрахователна полица № 23-0300/378/5000187, с период на застрахователно покритие
от 05.03.2023 г. до 04.03.2024 г.; 3) че във връзка с ПТП-то била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300-23-378-500435, във връзка с
която били извършени ликвидационни разходи в размер на 15 лева; 4) че на 24.10.2023
г. от ищеца било изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1215,72
лева; 5) че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на водача
на лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, рег. № **, е била покрит
застрахователен риск от ответника по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключението на вещото лице по допълнителната съдебната
автотехническа експертиза, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по
механизъм, различен от описания в исковата молба от ищеца, а именно: на 12.09.2023
г. около 18:35 часа в гр. София, лек автомобил „Мерцедес Г500“ с рег. № **, се движи
в колона от превозни средства в дясната част на дясната пътна лента, предназначена за
движение направо, в района пред сграда „Вертиго“ на ул. „Васил С.ов“ в гр. София,
където водачът предприема маневра за отклонение наляво и навлиза частично в лявата
част на лентата за движение, при което траекторията на придвижване на управлявания
от него автомобил се пресича с тази на лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, рег.
№ **, движещ се в лявата част на дясната пътна лента, предназначена за движение
направо, при което настъпва сблъсък между двете МПС. Съображенията за това са
следните:
Действително в представения по делото двустранен констативен протокол,
изготвен във връзка с процесното ПТП, се съдържа скица, обрисуваща релевираните
от ищеца обстоятелства по настъпване на произшествието. Последният обаче не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по чл. 179 ГПК относно
вписаните обстоятелства по настъпване на произшествието и вредите от същото,
доколкото същия според правното си естество съставлява частен диспозитивен
документ. Същевременно, от съдържащите се в протокола декларитивни изявления на
двамата водачи следва извод, че между тях не е било постигнато съгласие за
обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, поради което същите е следвало в
съответствие с установеното в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.3, б.“в“ ЗдвП
задължение да уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието. При
преценка на събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.
Шаренко, управлявал лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, рег. № **, и Н. С.,
управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Г500“, с per. № **, съдът намира,
че същите следва да се кредитират с доверие в частта, в която взаимно си
кореспондират, а именно относно: 1/ мястото на настъпване на ПТП – в района пред
сграда „Вертиго“ на ул. „Васил С.ов“ в гр. София; 2/ разположението на участвалите
МПС непосредствено преди настъпване на инцидента – лек автомобил марка „Киа“,
модел „Сийд“, рег. № **, се е движил в лявата част на дясната пътна лента,
предназначена за движение направо, а лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Г500“,
с per. № ** – в дясната част на дясната пътна лента, предназначена за движение
направо; и 3/ поведението на водача С., довело до пресичане на траекториите на двете
МПС – маневра за отклонение наляво и навлизане частично в лявата част на лентата
за движение, където в този момент е преминавал управлявания от св. Шаренко
автомобил. В приетото по делото и неоспорено от страните заключение по
допълнителната автотехническата експертиза, което съдът кредитира като извършено
3
обективно, компетентно и добросъвестно, след извършена от вещото лице оценка на
събраните гласни доказателства, също е възприет идентичен на установения от съда
механизъм на настъпване на процесното ПТП. Правно ирелевантно в случая е
субективното възприятие на св. С. досежно скоростта на движение на лек автомобил
марка „Киа“, модел „Сийд“, рег. № **, доколкото разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП
вменява задължение у водача на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, вкл. да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Същевременно не може да се вмени отговорност на водача на
лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, рег. № **, тъй като за него е непредвидимо
обстоятелство извършеното от другия водач нарушение. В допълнение по делото
липсват данни за пътната маркировка в района на местопроизшествието, от които да се
изведе дори индиция за противоправност на поведението на водача Шаренко. Нещо
повече, от изнесените от свидетели факти около организацията на движението следва
логически необходимото заключение, че в района на инцидента движението е
обособено в двулентов път, като непосредствено преди достигане на кръстовището
пред сграда „Вертиго“ дясната пътна лента се обособява на две части, с оглед
осигуряване на възможността за безпрепятствено осъществяване на маневрите завой
надясно и наляво по ул. „Васил С.ов“.
Ето защо, съдът намира, че ищецът не е установил пълно и главно описаният в
исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и осъществяващо
признаците на непозволено увреждане поведение на застрахования при ответника
водач, обосноваващи ангажиране на отговорността на последния по регреса.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ
подлежи на отхвърляне като неосновател.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възниква единствено в полза на ответника. Последният претендира и доказва да е
направил разноски за депозит за вещото лице – 300 лева и депозит за свидетел – 60
лева, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом съдът определи в размер на 200 лева, като съобрази
вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Така, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, на ответника следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 560 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **,
срещу З, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: **, осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 1230,72 лева, представляваща
регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС, застрахователно обезщетение за вреди, причинени на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Г500“, с per. № **, вследствие на ПТП,
настъпило на 12.09.2023 г. в гр. София, и ликвидационни разходи за неговото
определяне, ведно със законната лихва от 16.12.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА З, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на З,
4
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 560 лева – представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение възнаграждение в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5