Решение по к. адм. дело №949/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ [населено място], чрез процесуален представител против Решение № 288/ 10.06.2025г, постановено по адм.д.№878/24г. по описа на АС Стара Загора в частта му, с която на основание чл.284 от ЗИНЗС е осъдена да заплати на П. И. Е. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100лв. за претърпяно от него страдание за периода 03.10.2024г. да 22.10.2024г., общо 20 дни, причинено от наличие на дървеници в килията. Касаторът твърди, че съдът в нарушение на чл.164, ал.1, т. 2 и т.6 от ГПК и на чл.193 от ГПК е допуснал свидетелски показания за опорвергаване съдържанието на официлен документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК. По делото били събрани редица доказателства удостоверяващи факта на извършени регулярни третирания на помещенията, където е настаняван П. Е., като те дори кореспондирали и с показанията на разпитания от съда свидетел. Въпреки доказателствата, Съдът приел фактически извод за неспазване на минимални хигиенни условия, поради наличие на дървеници и на него основал и правен извод за нанесена неимуществена вреда на ищеца за период от 20 дни, като присъдил и съответно обезщетение. Доказателствата за проведените мероприятия за дезинсекция и дезинфекция в ареста сочат, че твърдението на ищеца за прекомерно наличие на дървеници не може да е вярно, а дори и да не са напълно унищожени, то не са способни да причиняват описаното в исковата молба страдание. Счита, че ответникът по иска с правно основание чл.284 от ЗИНЗС се е справил с тежестта да опровергае обстоятелствената част на исковата молба с представените от него Справки и други писмени доказателства относно условията в Ареста при Затвор Стара Загора. Иска от съда да бъде отменено решението в осъдителната му част.

Ответникът- П. Е., счита касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна по същество. Пледира за оставяне в сила на първоинстанцинното решение, като постановени при правилно приложение на закона. Цитира практика на ЕСПЧ, ВАС и Административните съдилища.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага на съда да отмени решението в осъдителната му част.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима и основателна. Въпросът, който обуславя обжалвания резултат е решен при правилно приложение на чл. 284 ал.2 вр. с чл.3 от ЗИНЗС, без да е допуснато съществено процесуално нарушение на правилата на ГПК относно допустимостта на свидетелските показания и определянето на писмени документи като официални свидетелстващи.

Гаранция за ефективност на правното средство за защита по чл.284 от ЗИНЗС е обърнатата тежест на доказване, която се състои във възможността да се приемат за установени посочените от ищеца факти, ако ответникът не изпълни задължението си да предостави информация за спорните обстоятелства. Тази процесуална последица – съдът да приеме за доказани фактите, посочени в исковата молба, поради бездействие на ответника да предостави информацията от значение за материално- правния спор, съдът не е приложил, видно от мотивите в решенето. Предоставянето на информацията – официална и/или служебна, с която ответникът разполага, изключва прилагане на последицата от не изпълнение на задължението да съдейства за разкриване на обективната истина, но не препятства правото на ищеца да установява с всички допустими в процесуалния закон средства за доказване посочените в исковата молба фактически основания на предявения иск. Справката, подписана от Началника на Затвора Стара Загора, където е задържан ищеца не е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ГПК, а съдържа само служебна информация, която няма признаците на официален документ по смисъла на 179 ГПК и съответно няма обвързваща материална доказателствена сила, която да бъде оборена по реда на чл.193 от ГПК. Ищецът е поддържал твърдение за наличие на инсектиди /дървеници/ в помещението, където е настаняван, следователно по този факт е налице спор, за който първоинстанционният съд е провел съдебно дирене, като за неговото установяване са допустими всички средства за доказване. Съдът е посочил в решението и конкретни мотиви, защо приема за доказано твърдението на ищеца за наличие на дървеници/хлебарки в помещенията, въпреки представените от ответника и настоящ касатор писмени доказателства за извършени услуги по дератизация на тези повещения. Доколкото се касае за състезателно производство, в което грижата за защита срещу годни средства за доказване е на страната, за която фактите са неизгодни, то Съдът би нарушил изискването за равенство, ако указва на която и да е от страните, че в хода на съдебното дирене са събрани доказателства за неизгодни за нея факти, срещу които трябва да се защитава. Съдът задължава ответника да предостави информация за условията на изпълнение на мярката или наказанието, като му указва последиците от не изпълнение на това задължение, а в хода на съдебното дирене следи за допустимостта, относимостта и необходимостта от събиране на доказателства за спорните между страните обстоятелства, включени в предмета на делото. Съдът не е имал основанието по чл.164 от ГПК да остави без уважение искане за допускане събиране на гласни средства за доказване, чрез които ищецът да докаже основанията на исковата си претенция - фактите, представляващи нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, поради което и ответникът е следвало и е ангажирал насрещни доказателства, за да обори твърдението на ищеца, че в помещенията има дървеници/хлебарки. Обърната тежест на доказване, в което и да е исково производство не изключва състезателното и диспозитивно начало, които съдът спазва, като гаранция за равенство на страните в процеса. Обратното е вярно - възложената на ответника тежест на доказване, постига равенството в процеса, поради обективната невъзможност на ищеца, причинена от положението му, да представи информация за начина на изпълнение на наказанието лишаване от свобода или на мярката "задържане под стража". Само официални свидетелстващи документи подлежат на проверка за вярност по специалния ред за оспорването им, а съдържанието на всички останали писмени доказателства може да бъде опровергавано от тази страна, срещу която се представят.

Оплакването, че необосновано Съдът е приел за доказано твърдението на ищеца, че за периода 03.10- 22.10.2024г. в помещенията има дървеници/ хлебарки и това е следствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация е основателно. По делото са събрани писмени доказателства, чрез които ответникът е удостоверил факта на извършени третирания на помещенията против инсектициди, за които е общо известно, че обитават места, предназначени за съжителстване на голям брой хора, каквито са жилищните блокове, включително хотелите и сградите за задържане под стража и лишаване от свобода, е общо известен факт. Събраните доказателства за регулярни мероприятия по дезинсекция сочат не само на усилия за преодоляване на проблема, но и отричат да е възможно популацията да е в толкова голям размер, че да причини положение, несъвместимо със забраната по чл.3 ал.1 от ЗИНЗС.

По изложените съображения се налага извод за основателност на касационната жалба на ГД“ИН“ против решението в частта му, с която страната е осъдена да заплати на П. И. Е. обезщетение за нанесени неимуществени вреди за периода 03.10-22.10.2024г. от незаконосъобразна дейност в размер на 100 лв., като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2388/10.06.2025г., постановено по адм.д.№ 878/24г. по описа на АС Стара Загора, в частта с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място] е осъдена да заплати на П. И. Е. сумата от 100лв. /сто/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора в [населено място] в периода от 03.10.2024г до 22.10.2024г и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. Е., [ЕГН] против ГД “Изпълнение на наказанията“ [населено място] иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора в [населено място] в периода от 03.10.2024г до 22.10.2024г. за сумата до 100лв /сто/.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.