Решение по КНАХД №2330/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Н., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез процесуалния си представител адв. П., против решение № 1032 от 10.09.2025 г. по анд № 4201/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърден електронен фиш серия К № 9654304, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател счита оспореното решение за неправилно, поради което моли същото да се отмени. Намира, че при постановяване на съдебното решение, съдът не е извършил задълбочен анализ на събраните писмени доказателства, тъй като приложеният снимков материал е неясен и не позволява ясно и категорично да се разчете регистрационният номер на автомобила. Поради това не е доказано, че именно автомобилът на жалбоподателя е управляван с превишена скорост. Според жалбоподателя това е съществен порок. Липсвали данни и къде точно е монтирано и разположено АТТС, като само наличие на протокол не било достатъчно доказателство за законосъобразното ползване на уреда. Счита, че са налице противоречия в данните за посоката на движение. При тези допуснати нарушения намира за неправилно решението на районния съд. Счита още, че са допуснати процесуални нарушения в хода на производството пред районния съд, тъй като съдът е отказал да събере поискани от защитата доказателства – оригинални снимки, документи за монтаж, протоколи за позициониране, заповед за определяне на място за контрол, което довело до ограничаване правото на защита на лицето. По тези и изложени в допълнителна молба съображения претендира отмяна на решението на районния съд и отмяна на издадения електронен фиш, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане, както и присъждане на направените разноски за двете инстанции.

Ответната страна – ОД на МВР – Пловдив, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Административен съд – Пловдив, Двадесет и трети касационен състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш серия К № 9654304 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който касаторът Г. Н. Н. е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

По същество районният съд е извел своите правни изводи при правилно установена фактическа обстановка, а именно, че на 17.08.2024 г. в 21:00 часа в [населено място], [улица], посока север, е било заснето извършено нарушение за скорост с лек автомобил „БМВ 535Д“ с рег. № [рег. номер], установено и заснето с ARH CAM S1, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 81 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 31 км/ч. По делото е установено, че собственик на горепосоченото МПС е Г. Н. Н.. Приел е, че на последния, за така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 400 лева.

За да потвърди обжалвания електронен фиш, районният съд е приел, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че материалният закон е приложен правилно. Установено е, че управлението на МПС е констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед. Съдът е приел, че представеният по делото протокол от 17.08.2024 г. по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е надлежно съставен и съдържа всички относими за правния спор реквизити и подлежащи на доказване с този протокол, а именно: място на контрол, време на осъществяване на контрола, вида на използваното техническо средство, посоката на измерване и режима на измерване. Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е установено и заснето с мобилно, по смисъла на § 6, т. 65, б. „б“ от ДР на ЗДвП, автоматизирано техническо средство.

Съдът е обсъдил и останалите възражения на жалбоподателя за датата и и мястото на извършване на нарушението, за издателя на електронния фиш, за ангажираната отговорност, за вида на техническото средство и неговата годност, за събрания доказателствен материал, в това число и веществен такъв, за приложението на института на маловажност на случая.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният ЕФ съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В случая изискуемите реквизити са налице, като процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начините за доброволното ѝ заплащане.

На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, според която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представеното по административнонаказателната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология, касаещо преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 и валидно до 07.09.2027 г., както и протокол № 130-СГ-ИСИС/19.09.2023 г. от извършена последваща проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 120CCA8, с направено заключение за съответствие с одобрения тип. В протокола по чл.10 от Наредбата за използване на АТСС ARH CAM S1, № 120CCA8 на датата 17.08.2024 г. изрично е отбелязано общото ограничение на скоростта от 50 км./ч. в населено място, режима на измерване - движещи се автомобили, и посоката на задействане на АТСС – приближаващи, както и посоката на движение на контролираните МПС – от юг на север, като конкретно е посочено и мястото на контрола – [улица], извършван в [населено място] на посочената в ЕФ дата, времевия интервал на работа на АТСС – от 19:45 ч. до 22:15 ч.

С оглед на това правилно инстанцията по същество е приела възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Протоколът по чл. 10 от Наредбата е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, ограничението на скоростта – общо или въведено с пътен знак, посока на задействане, начало и край на работа на устройството. Налице са всички реквизити, подлежащи на доказване с протокола по чл. 10 от Наредбата, като съобразно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, към протокола е приложена и снимка на разположението на уреда.

В противовес на твърденията на касатора, на представения снимков материал – 5 броя снимки, е заснет само един автомобил, чийто регистрационен номер е ясно различим.

По съществото на спора, касационният съд счита административното нарушение за доказано от събраните доказателствени средства, включително от веществените такива по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Приложеният снимков материал има висока доказателствена стойност, като съдът намира, че от същия в достатъчна степен се установява номерът на движещото се МПС, разчетено и от самото автоматизирано техническо средство. Съдът намира, че приложеният по делото снимков материал от паметта на използваното техническо средство е издаден надлежно при спазване на специалните правила на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 4 от Наредбата, и с него се установява видът, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил; стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост /при отчетен 3 км/ч толеранс/, които са идентични с посочените в оспорения фиш. Последният съответства на одобрения образец със заповед на министъра на МВР и на правилото на чл. 189, ал. 4, пр. 2 от ЗДвП.

Видно в случая използвания вид АТСС е АТСС ARH CAM S1, № 120CCA8, в която ролята на човешкия фактор е само да се постави в действие мобилната камера, като след това процеса по отчитане и заснемане на нарушението и разпознаване на заснетия номер е изцяло автоматизиран, поради което съдът намира за ирелевантни относно законосъобразността на ЕФ личността на полицейския служител, който е поставил камерата в действие, неговата [жк], както събирането на допълнителни доказателства в тази връзка, предвид възраженията за допуснати процесуални нарушение от въззивната инстанция. Съдът намира за неоснователни възраженията за допуснати процесуални нарушения по събиране на инструкцията за работа с АТТС, тъй като същата действително е служебно известна на съда по множество дела.

Относно възраженията за липса на яснота къде точно е било разположено АТСС, видно е, че става въпрос за [улица], като съгласно представените координати на вградената GPS система на АТСС, разположението на камерата е в рамките на населеното място [населено място], а съгласно съставения протокол – е насочена в посока юг и заснема автомобилите, движещите автомобили в посока от юг на север с посока на задействане – „приближаващ“, т.е. автомобилите, които се движат от града към изхода му. В населено място законът разрешава максимално допустима скорост от 50 км/ч., поради което нарушаването и в която и да е част на града, винаги представлява нарушение. Както в изготвения снимков материал, така и в и протокола и ел.фиш ясно се посочва мястото на извършеното заснемане с въведени GPS координати, поради което за съда няма съмнение за мястото на позициониране на камерата и мястото на извършване на нарушението.

Предвид изложеното съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с възраженията на касатора за несъбиране на поискани от него доказателства.

Неправилно съдът е посочил в мотивите си нормата на чл.182, ал.2, т. 4 от ЗДвП, като е отбелязал, че се касае за нарушение извън населеното място, но при правилно посочена норма в ел.фиш, а и в мотивите си по-надолу съдът е приел, че се касае за нарушение в населеното място. Последното не представлява съществено нарушение, доколкото грешно изписаната норма не е посочена в диспозитива на решението.

Видно от издадения електронен фиш правилно е била наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

При този изход на спора, на касатора не се следва присъждането на разноски. От ответника не се претендират такива.

Ето защо и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХIII състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1032 от 10.09.2025 г. по анд № 4201/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.