МОТИВИ от 14.10.2020 г. по НЧХД № 200/2020 г. по
описа на РС - А.:
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилата в съда тъжба
от Г.Й.М. с ЕГН ********** ***, против Е. Х. М. с ЕГН ********** *** и М.М.М.
с ЕГН **********, с обвинение ЗА ТОВА, че
На
10.09.2017 г. в района на бензиностанция *** – гр. А., след нанесен побой причинили
на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК
Ведно
с тъжбата, тъжителят е предявил граждански иск против подсъдимите при условията
на солидарно осъждане с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата в размер на 4
000 лева, представляващи обезщетение за нанесените на тъжителя неимуществени
вреди, вследствие деятелността на подсъдимите, подробно описана в
обстоятелствената част на тъжбата. Наред с това е направено искане за конституиране
на тъжителя като граждански ищец по делото.
Съдът,
след като изслуша становищата на страните по гражданския иск за сумата от 4 000
лева неимуществени вреди, намери, че същият е своевременно предявен и отговаря
на изискванията, постановени в разпоредбата на чл.85 от НПК. Тъжителят има
качеството на пострадал и тъжбата е подадена срещу надлежна страна. Предвид на
това, с протоколно определение, съдът прие за съвместно разглеждане предявения
от тъжителя граждански иск и конституира същия като граждански ищец по делото.
В
съдебно заседание тъжителят чрез повереника си адв. Ж.Н., поддържа повдигнатото
с тъжбата обвинение против подсъдимия Е. Х. М. изцяло, така както е въведено с
тъжбата. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Излага подробни аргументи,
установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние.
Аргументира изводите относно правната квалификация на същото.
Направено
е оттегляне от адв. Ж.Н. по отношение на повдигнатото обвинение против
подсъдимия М.М.М.
в последното съдебно заседание от 01.10.2020 г.
Поради липса на изрично пълномощно в тази насока, доколкото представеното
такова на л. 4 от делото не съдържа такова правомощие, то съдът се е произнесъл
с присъда, с която признава подсъдимият за невинен и го оправдава по
повдигнатото обвинение.
Подсъдимите,
чрез защитника си адв. Б.П., оспорват фактическите и правни констатации,
изложени в тъжбата. Излагат се подробни аргументи, установяващи различна фактическата
обстановка при извършване на престъпното деяние. Аргументират се изводите относно
правната квалификация на същото.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И
СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият
Е. Х. М. с ЕГН ********** ***, не е осъждан – справка на л.75 от ДП, работи
извън страната.
Подсъдимият
М.М.М. с ЕГН ********** ***, не е осъждан – справка на л.73 от ДП.
Тъжителят
Г.Й.М. и подсъдимият Е. Х. М. *** в съседни къщи. Отношенията между семействата
им са влошени от доста време. Поводът за дразгите между тях било възникнало неразбирателство
във връзка с отглежданите от семейството на М. животни в дворното им место.
Няколко пъти от страна на семейството на пострадалия били подавани жалби, като
отношенията ескалирали и се влошили до степен, че започнали да влизат в
конфликтни ситуации помежду си. В тази връзка са показанията на свидетеля Й. М.
– баща на пострадалия.
На
10.09.2017 г. подсъдимият М. ***, да вземе подсъдимия Е. Х. М. с лекия си
автомобил „***“.
По
това време тъжителят също бил вкъщи и се видял с двамата подсъдими, докато те
тръгвали с колата на подсъдимия М..
Между
тъжителя и подсъдимия Е. Х. М. възникнало словесно пререкание по повод
влошените отношения между двете семейства. Тъжителят също се качил в лекия си
автомобил и последвал лекия автомобил на двамата подсъдими, които продължили
към гр. А.. В района на бензиностанция *** в гр. А. двете коли спрели, като
пострадалият и подсъдимият Е.М. продължили помежду си спора, който възникнал
още в с. П.. Спорът прераснал в инцидента, станал повод за образуване на
настоящото дело. Негов очевидец е свидетелката В.Т., която видяла двете коли и
тримата участници в инцидента. Пострадалият и подсъдимият Е.М. изскочили на
платното за движение, докато подсъдимият М.М. останал при колите. Пострадалият
вече бил с кръв по главата, а подсъдимият Е.М. излязъл след него с метална
палка, с която го ударил. Пострадалият се опитал да избяга, но нападателят продължил
да го гони, замервайки го с металната палка. Чували се виковете на двете
страни, поради което свидетелката спряла и се заключила в колата си.
Пострадалият викал „спри, недей“, а нападателят „как можа да го направиш“.
Свидетелката позвънила на 112, след което уплашена от случилото се потеглила,
оставяйки тримата на мястото на инцидента.
Инцидентът
приключил, след като пострадалият успял да се обади на брат си Б. М., на който
съобщил, че Е. и М. са го нападнали. Свидетелят
Б. М. бил в с. З. с останалите от братята си, като всички веднага тръгнали към района
на бензиностанция „***“ - гр. А.. На място заварили само пострадалия, а двамата
подсъдими вече били напуснали с лекия автомобил. Брат им бил целият облян в
кръв и с рани по себе си, което наложило преглед във ФСМП гр. А.. Бил
пренасочен за лечение в УМБАЛ Б. и постъпил в Неврохирургично отделение, за
което по ДП е представена епикриза – л.21 от ДП. След тридневен престой за
периода от 10.09.2017 г. до 13.09.2017 г. пострадалият бил изписан с диагноза –
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, като от пострадалия било
съобщено пред лекаря за нанесен удар с палка по главата. Издадено му било
съдебно медицинско удостоверение, от което се установява, че при прегледа са
налице данни за мозъчно сътресение, две линейни рани по главата, кръвонасядане
на гърба и ръката, охлузване на ляв лакът, които увреждания е възможно да бъдат
причинени по време и начин, посочен от пострадалия с твърди дълги продълговати
предмети. Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По
повод инцидента била образувана преписка с вх. № 237 000 2764/2017 г. на
РУ-А., вх. № 868/2017 г. на РП-А.. Повод за образуването станала жалба на
пострадалия с вх. № 868/17 от 18.09.2017 г., като е проведено ДП № 237 3М – 56/2018
г. на РУ-А.. С постановление за спиране на наказателното производство от
24.02.2020 г. поради събрани доказателства за осъществен състав на престъпление
от частен характер по чл.130, ал.1 от НК на основание чл.244, ал.1, т.1 вр.
чл.25, ал.1, т.6 от НПК РП-А. спира наказателното производство за извършено
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НПК.
Горепосочената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, между които показанията на В.Ц.Т., Й. Ф. М. и Б. Й. М.,
първичната медицинска документация – епикриза и съдебномедицинското
удостоверение, представени по делото. Показанията на свидетелите кореспондират помежду
си и с писмените доказателства по делото що се касае до възникването и
развитието на инцидента, като има достатъчно писмени доказателства относно
уврежданията, получени от подсъдимия в резултат на ударите, нанесени с
металната палка. Съдът няма основание да се съмнява в достоверността на
показанията на свидетелите, тъй като същите са конкретни, подробни, логически
издържани, допълват се помежду си и изцяло съответстват с данните по писмените
доказателства. Безспорно се установява, че тримата участници в инцидента се
срещнали пред дома на пострадалия в с. П., общ. А., докато двамата подсъдими се
готвели да тръгнат с лекия автомобил на подсъдимия М.М.М.. Безспорно е, че
пострадалият ги е последвал с лекия си автомобил в посока гр. А.. Безспорно е,
че в района на бензиностанция *** - гр. А. между тях възникнал инцидент.
Безспорно е, че по време на този инцидент единият от подсъдимите ударил с
метална палка пострадалия, нанасяйки му увреждания, съставляващи временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Единственото обстоятелство, за
което няма преки доказателства е кой от двамата присъстващи на инцидента
подсъдими е причинил уврежданията, доколкото свидетелката В.Т. не познава
участниците в инцидента. Същата е категорична относно действията на пострадалия
и нападателя, но обективно не е в състояние да установи самоличността на
нападателя. Съдът намира, че в тази връзка са налице достатъчно обективни
данни, които водят до единственият възможен извод за авторство на деянието в
лицето на подсъдимия Е. Х. М. и изключват възможността ударите по отношение на
пострадалия да са причинени от единственото друго лице, присъствало по време на
инцидента с пострадалия – подсъдимия М.М.М.. Присъствието на подсъдимия Е. Х. М.
по време на инцидента е категорично установено по делото и относно него дори не
се спори по делото. Това обстоятелство следва да се разгледа наред с останалите
данни по делото, а именно: за отдавна влошените отношения със семейството на
пострадалия, че същите са имали словесно пререкание още преди инцидента, в
резултат на което пострадалият ги последвал с лекия автомобил, че пострадалият
и другият подсъдим не се познават и не са имали конфликтни ситуации до деня на
инцидента, както и че между пострадалия и нападателя по време на побоя се е
водел разговор, който предполага предходно познанство и предходно развили се конфликтни
отношения между двамата. Анализът на фактическите данни обосновава категоричен
извод, че от двамата присъстващи на инцидента подсъдими именно подсъдимият Е. Х.
М. е този, с който възникнала конфликтната ситуация, приключила с нанасяне на
удари с метална полка по отношение на пострадалия. Леката телесна повреда е
категорично установена, като данните относно механизма на увреждането,
установен с показанията на свидетелката В.Т., се подкрепят от съдебно
медицинското удостоверение, по което е заключено, че е напълно възможно
уврежданията да са получени по време и начин, съобщен от пострадалия - с твърди
дълги продълговати предмети, каквато се явява и металната палка. Датата на
деянието също е категорично установена по делото, в която връзка са данните по
показанията на свидетеля Б. М. и епикризата на л.21 от ДП. Епикризата ясно сочи
денят, в който пострадалият е постъпил на лечение в УМБАЛ Б. – 10.09.2017
г., а от данните по показанията на
свидетеля Б. М. става ясно, че това е денят на инцидента, доколкото
непосредствено след него са отвели обления си в кръв брат в посоченото болнично
заведение, където същият бил приет за лечение.
С оглед горното и поради изложените вече съждения
съдът намира за доказани твърденията на тъжителя за нанесен побой от подсъдимия
Е. Х. М., които кореспондират изцяло с показанията на свидетелите, които са подробни,
конкретни и в хронологическа последователност относно начина на извършване на
деянието, подкрепени като достоверни с данните относно характера на
уврежданията съгласно събраните писмени доказателства, включващи първичната
медицинска документация и съдебномедицинското удостоверение.
С
оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка и съобразно
събраните в хода на съдебното производство доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира, че по делото се доказа по несъмнен и
категоричен начин повдигнатото в тъжбата обвинение против подсъдимия Е. Х. М. за извършено от него престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, а именно на 10.09.2017 г. в района на бензиностанция *** –
гр. А., чрез удари с метална палка, причинил на тъжителя лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За да
стигне до този извод, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите,
подкрепени като достоверни с данните относно характера на уврежданията съгласно
събраните писмени доказателства, включващи първичната медицинска документация и
съдебномедицинското удостоверение. Установи се, че след възникнало противоречие
подсъдимият е ударил с метален прът тъжителя, причинявайки му лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. В случая подсъдимият целенасочено е ударил и след това хвърлил метална
палка срещу тъжителя, ядосан от разрасналия се личен конфликт помежду им.
Действията му и ползваното средство – метална палка по
безспорен начин изразяват психическото отношение на подсъдимия спрямо резултата
от неговите действия, т.е. същият целенасочено, с пряк умисъл и съзнавайки
характера и опасността на действията си е причинил на пострадалия лека телесна
повреда, която се е изразила във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Подсъдимият съзнателно е
нанесъл удар срещу пострадалия, пряко е
целил и искал да го нарани, като настъпилото в следствие на това телесно
увреждане представлява лека телесна повреда.
Съдът не възприема
възраженията на защитата в насока, че подсъдимият Е. Х. М. е действал при
условията на чл.132, ал.1, т.3 от НК - телесна повреда, причинена от подсъдимия в
състояние на силно разразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка
обида, с клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е
било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Според
защитата подсъдимият бил уплашен и под стрес от преследването на лекия
автомобил, предприето от тъжителя след възникналата словесна разпра пред
домовете им. Безспорно има данни, че след словесното пререкание пред дома на
тъжителя именно той е тръгнал с лекия си автомобил след двамата подсъдими, но
няма доказателства това поведение да се е изразило в насилие, тежка обида,
клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било
възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.
Раздразнението на подсъдимия е отчетено при реализиране на наказателната
отговорност, но е наказателноправно ирелевантно за посочената правна
квалификация. За да е налице престъплението, визирано в тази разпоредба, не е
достатъчно подсъдимият просто да е бил афектиран, изисква се наличието на други
обективни белези – противозаконно действие от страна на пострадалия по
отношение на виновния или негов ближен, което да е предизвикало виновния и то
не какво да е действие, а насилие, тежка обида, тежка клевета или друго
противозаконно действие, от което да са настъпили или да са могли да настъпят
някакви тежки последици за виновния или ближния му. В случая няма доказателства
пострадалият да е имал такова поведение, а тръгването му след лекия автомобил
на подсъдимите при липса на категорични други данни не може да се определи нито
като насилие, нито като обида, нито като клевета, нито като друго
противозаконно действие с тежки последици.
Предвид
гореизложеното, съдът призна подсъдимия Е. Х. М. за виновен по повдигнатото срещу него обвинение за извършено
престъпление по чл.130, ал.1 от НК - на 10.09.2017 г. в района на
бензиностанция *** – гр. А. причинил на тъжителя лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За
това престъпление се предвижда налагане на наказание лишаване от свобода до две
години или пробация. Тъй като подсъдимият не е осъждан за престъпления от общ
характер, както и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, както и от престъплението няма настъпили
имуществени вреди, то съдът прие, че са налице условията на чл.78А от НК,
поради което и освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба. При определяне размера на глобата съдът отчете,
че се касае до млад човек, с чисто съдебно минало, работещ, а случилото се е
инцидентна проява, провокирана вследствие влошените отношения между неговото
семейство и това на пострадалия. Още повече, въпреки че работи извън
територията на Република България, същият е осигурил защитата си по делото,
като по този начин е съдействал за нормалното протичане на наказателното
производство. При тези обстоятелства съдът прие, че адекватно като размер на
това наказание е минималният такъв от 1 000 лева, с което ще се постигнат
целите на наказанието и най - вече за превъзпитаване на подсъдимия за спазване
законите в страната.
Не се събраха доказателства за съучастие на
подсъдимия М.М.М. в побоя. Няма доказателства, че същият е извършил действия,
чрез които да увреди тъжителя на процесната дата. В тази връзка е направено оттегляне на тъжбата в последното съдебно
заседание от 01.10.2020 г. от адв. Ж.Н..
Поради липса на изрично пълномощно в тази насока, доколкото представеното
такова на л. 4 от делото не съдържа такова правомощие, то съдът се е произнесъл
с присъда, с която признава подсъдимият за невинен и го оправдава по
повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1 от НК.
При положение, че липсват доказателства за осъществено
вредоносно деяние от страна на подсъдимия М.М.М., то съдът отхвърли предявеният граждански иск за солидарното му осъждане за
сумата от 4 000 лева обезщетение за причинени вреди.
С оглед липсата на доказателства за съучастие съдът оправда подсъдимият Е. Х. М. в частта
на повдигнатото обвинение за съучастие с М.М.М..
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД всеки, който е причинил виновно вреди на другиго, е длъжен да ги
поправи. За да възникне основание за обезщетение при причиняване на вреди, е
необходимо вредата да е резултат от противоправно и виновно поведение, както и
да е налице причинна връзка между вредите и виновното поведение на причинителя.
В настоящият случай безспорно се установи, че на тъжителя са нанесени неимуществени
вреди, изразяващи се временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По
отношение възстановителния период се установи от събраните доказателства,
включително чрез разпит на близките на тъжителя, че същият е продължил около
месец, като се е наложил и болничен престой през първите три дни. Тези
обстоятелства, наред с характера на самото увреждане, макар да не водят до
утежняване на правната квалификация предполагат сравнително интезитет и
продължителност на причинените болки и страдания, за обезвъзмедяването на които
като адекватна и съответстваща, като се позова на принципа на справедливост,
заложен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът прецени сумата в размер на 2 500
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 10.09.2017 г.
до окончателното плащане, в която част уважи
предявения граждански иск. В останалата част до размера на 4 000 лева
предявеният гражданският иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
Като призна подсъдимия Е.
Х. М. за виновен съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК му възложи и направените от
тъжителя разноски по делото в размер на 6 лева, представляващи платена държавна
такса, както 100 лева, които да бъдат платени по сметка на РС-А.,
представляващи държавна такса върху уважения граждански иск.
Съдът отхвърли искането за разноски за адвокатско
възнаграждение от подсъдимия М.М.М.,
направено чрез адв. Б.П., тъй като представеният договор за правна защита и
съдействие не удостоверява, че такива разноски са направени. Същият е приложен
на л.26 от делото и е видно, че в графата „внесена сума“ няма вписване, че
договореното адвокатско възнаграждение е платено. В тази част договорът за
правна защита и съдействие съставлява разписка, удостоверяваща направените
разноски и при липса на каквито и да у други доказателства, че разноските са
реално сторени, то искането е неоснователно.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата.
Районен съдия: