РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към ПРИСЪДА №
95 от 26.11. 2015г., постановена по Н.О.Х.Д.
№ 316/2015г.
Производството е по реда на гл.27 НПК
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при
условията на чл.371, т.2 НПК.
Обвинението срещу подсъдимия Д.Н.И. *** е за това,че:
На 17.10.2014г. в гр.Разград, при
управление на автобус „МАН” с Д.К. № РР 71-91 АТ, е нарушил правилата за
движение, визирани в чл.20, ал.2, изр. 2-ро, чл.25, ал.1 и ал.2, изр.1-во, чл.37,
ал.1 от ЗДвП, чл.84, ал.2 от ППЗДвП, чл.50, ал.1, чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.45, ал.1 и ал.2 от ППЗДвП, и по
непредпазливост причинил смъртта на 88-годишния
Партени С. ***, настъпила на
28.10.2014г., – престъпление по чл.343, ал.1, б”в”, в.в. с чл.342, ал.1
от НК.
На основание чл.76 и сл. НПК съдът
конституира в качеството на частен обвинител
П.П.С., ЕГН: ********** - син на
починалото пострадало лице – Партени С. Камбуров.
В хода на съдебното производство
подс. Д.И. заяви, че се признава за виновен по обвинението срещу него и призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебното следствие на
основание чл.373, ал.2, в.в. с чл.372, ал.4 от НПК не се извърши разпит на
подсъдимия.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствата прие за
установено, следното:
Подсъдимият Д.И. е правоспособен
водач на моторно превозно средство категория „В” от 15.11.2004г., а последващо
е придобил правоспособност за
категории „С” - от
20.05.2005г. и за „С+Е” – от 28.09.2010г.
От 13.11.2009г. подс. Д.И. е
правоспособен водач на автомобили, предназначени за превоз на пътници с над
осем места за сядане – категория „D”.
В периода от 2009г. – 2013г.
подсъдимият е санкциониран по административен ред 6-кратно за нарушения на общи
правила за движението /справка л.43/.
С одобрено от съда Споразумение,
влязло в сила на 24.01.2008г. по
н.о.х.д.№ 11/2008г. по описа на Окръжен съд-Търговище, подсъдимият е бил
признат за виновен за транспортно престъпление по чл.343, ал.3, б”б”, в.в. с чл.342, ал.1 от НК - за причинена смърт по непредпазливост и бягство от местопроизшествието, извършено на 07.11.2007г.;
наложено наказание - 2 години лишаване
от свобода, като изтърпяването на наказанието е било отложено за срок от 3
години; подсъдимият е бил лишен и от право да управлява МПС за срок от 1 година
и 6 месеца; на основание чл.86 от НК –
реабилитиран по право.
През 2014г. подс. Д.И. работел като
шофьор на автобус „МАН” с Д.К. № РР 71-91 АТ в предприятието на ЕТ „Н.И. И.”***,
собственост на бащата му.
В изпълнение на възложената му
работа, на 17.10.2014г., минути след 14 часа, подс. Д.И. предприел пътуване с
поверения му автобус от тренировъчната база на ФК „Лудогорец”, намираща се в
покрайнините на гр.Разград към центъра на града.
Движел се по ул.”Търговищко шосе”
по сух асфалтов път и при добра дневна видимост.
Когато приближил кръстовището с
бул.”Априлско въстание”, се изнесъл в лявата лента на платното за движение.
Предстоял му завой наляво, за да навлезе по булеварда в посока към центъра на
града.
Спрял автобуса до знак „Б2” –
„Стоп”, регламентиран с чл.45, ал.1 и 2 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата, който го
задължавал да спре и да пропусне превозните средства, движещи се по булеварда
като път с предимство.
По същото време от ляво по
бул.”Априлско въстание”, в платното за движение в посока от центъра на града
към изхода за гр.Варна, се движел мотопед „Симсон” с водач 88-годишния Партени С.
***.
Мотопедът осъществявал движение със
скорост 37,02 км/час /повторна, тройна автотехническа експертиза, т. 2, л.100-115/
Мястото на знака „Стоп” не осигурявало добра
видимост към идващите от ляво по булеварда пътни превозни средства.
Поради наличието на дървета, подсъдимият и
водачът на мотопеда имали известни затруднения да се възприемат взаимно като
участници в движението.
Въпреки това обаче, в следващия
момент подс. Д.И. привел автобуса в движение в нарушение на нормата на чл.25,
ал. 1 от ЗДвП, без да се е убедил, че маневрата по завиване наляво няма да
създаде опасност за другите участници в движението.
Автобусът навлязъл в кръстовището,
движейки се по траектория с дъга, като се насочил през платното за движение към
гр.Варна, към платното за движение към
центъра на гр.Разград.
Непосредствено след навлизане в
кръстовището, подсъдимият получил добра видимост към лявата част на булеварда и обективно имал възможност
да възприеме приближаващия към него мотопед, на разстояние от 26,43 м. / повторна, тройна
автотехническа експертиза, т.2. л.100-115/.
При това за него възникнало
задължение, произтичащо както от общите норми на чл.20, ал.2, изр.1-во, чл.25,
ал.1 и ал.2, изр.1 от ЗДвП, така и от
тези на чл.50, ал.1 от ЗДвП, на чл.37, ал.1 от ЗДвП и на чл.84, ал.2 от ППЗДвП,
да спре и да пропусне насрещно движещия се по път с предимство и като
междувременно възникнала опасност за движението – мотопед.
Подс. Д.И. обаче, отклонил
вниманието си от пътната обстановка и не възприел приближаващия към него
мотопед, поради което сам виновно се поставил в невъзможност да изпълни това си
задължение.
Продължил осъществяването на
маневрата по завиване наляво.
Движел се бавно и след 6.79
секунди, при скорост 3,40 м/сек /повторна, тройна автотехническа експертиза,
т.2, л.100-115/ достигнал конфликтната точка с траекторията на движение на
мотопеда.
Водачът на мотопеда също получил
добра видимост към автобуса от момента на появата му в кръстовището но, тъй
като се движел по път с предимство разчитал, че автобусът ще му осигури такова.
При последващото си движение
приближил до автобуса и разбрал, че той препречва странично пътя му.
Към момента на пресичане на траекториите на
движение на двете превозни средства, мотопедът бил в непосредствена близост с
отстояние от 8.55 м.
от лявата страна на автобуса и обективно не можел да избегне удара в него, чрез
аварийно спиране / повторна, тройна автотехническа експертиза, т. 2, л.100-115/.
Съзнавайки тази невъзможност,
водачът на мотопеда завил рязко наляво но,
не успял да избегне автобуса и към средата на бул.”Априлско въстание”,
се ударил в крайната му предна дясна част.
От силния удар мотопедът отхвръкнал
напред и паднал към средата на насрещното платно за движение
При удара водачът на мотопеда
срещнал с главата си предното стъкло на автобуса, също отхвръкнал напред и
паднал към външния край на насрещното пътно платно.
Подс.Д.И. спрял автобуса едва след
удара с мотопеда.
Непосредствено след произшествието
водачът на мотопеда бил откаран и настанен в болницата в гр.Разград в кома и с
тежки наранявания по главата, гърдите и крайниците.
Въпреки проведеното интензивно
лечение, на 28.10.2014г. пострадалият
водач на мотопеда Партени С. Камбуров
починал.
Назначената съдебно-медицинска
експертиза /т.2, л. 26-29/ при огледа и
аутопсията върху трупа на Партени С. Камбуров на 88 г., установява:
Съчетана травма:
Глава – Тежка черепно- мозъчта травма –
ограничен вътремозъчен кръвоизлив; слабо изразени субдурален и субарахноидален
кръвоизливи; счупване на дясна зигоматична кост; разкъсно- контузна рана,
охлузвания и кръвонасядания на лицето;
охлузване на дясна ушна мида;
Шия – тежка шийна травма-
изкълчване на гръбначния стълб, в областта на шести – седми шийни прешлени;
кръвонасядане на шията;
Гърди – счупване на 3 – 6 – то
ребра в дясно; счупване на дясна лопатка; хемо – пневмоторакс / по данни от
Епикризата/;
Крайници – охлузвания в областта на дясна
ключица; кръвонасядания на дясно рамо и
дясна мишница; порезни рани,
повърхностни порезни наранявания и кръвонасядания на дясна ръка;
изкълчвания на предкитково – фалангеалната става на трети пръст и китково –
предкитковата става на четвърти лъч на
дясната ръка; охлузвания на лява ръка; охлузвания на дясно коляно, дясна
подбедрица и дясна глезенна става; кръвонасядания на дясно коляно, дясна
подбедрица, дясна глезенна става и дясно ходило; счупване на дясна малкопищялна
кост, в близкия край; охлузвания на ляво бедро и лява подбедрица;
Остра язва на стомаха;
Гноен трахеобронхит; конфлуираща
бронхопневмония; септицемия;
Остра следкръвозагубна анемия / по
данни от Епикризата/;
Оток на белите дробове; оток на мозъка и
вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор.
При тези данни експертизата
заключава, че причината за настъпване на смъртта, следва да се отдаде на
установеното тежко възпаление на дихателната система, като усложнение и в
съчетание с тежка черепно – мозъчна и тежка шийна травми, при съчетана травма.
Относно, механизма на причинените
травматични увреждания експертизата заключава, че описаните травматични
увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети, предмети с остри
върхове и режещи ръбове и инерционни сили, и могат да бъдат получени при ПТП на
17.10.2014г.
Установените травматични увреждания, които
могат да бъдат получени при ПТП на 17.10.2014г. заключава експертизата, са в
пряка причинно – следствена връзка с настъпване на смъртта на Камбуров.
Назначените и извършени съдебно - химически
експертизи не установяват наличие на етилов алкохол в кръвните проби иззети от
подс. Д.И. и от пострадалия Партени Камбуров.
Повторната, тройната автотехническа
експертиза установява, че при достигната скорост 2,52 м/сек. и при изминатото
разстояние от 6.32 м.
по траекторията на движение на автобуса по
започнатата маневра по завиване наляво за навлизане по друг път, в
момента, в който обективно е получил видимост към приближаващият го мотопед,
подс. Д.И. е имал възможност да спре и да му осигури предимство за преминаване,
респективно да избегне удара /т.2, л.109/.
Този извод обуславя заключението
на експертизата, че основната причина за настъпване на пътно-транспортното
произшествие е неправомерното поведение
на водача на автобуса, който не е
изчакал преминаването на мотопеда и е нарушил правото му на предимство /т.2,
л.113/.
Тази фактическа и правна обстановка изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът прие за установена /чл.373, ал.3 НПК/ въз основа на
направеното самопризнание на подс. Д.И. и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни
доказателствени средства, които го подкрепят.
Анализът на всички събрани
доказателства по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме
категорично, че автор на инкриминираното деяние е подс. Д.И. както и, че с
действията си от обективна и субективна страна той е осъществил състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б”в”, в.в. с чл.342, ал.1 от НК, по
следните съображения и правни изводи:
Самопризнанието на подс. Д.И. в
случая, е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство
доказателства.
На първо място, гласните доказателства.
Фактите относно времето,
мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на
подсъдимия в него, се доказват от показанията на разпитаните
свидетели: Хр.Р. - свидетел – очевидец,
пътувал с управлявания от него лек автомобил
към момента на произшествието в посока от гр.Шумен към централната част на
гр.Разград, респ., към процесното кръстовище на бул.”Априлско въстание; Н.Н.
- мл.автоконтрольор, сектор Пътна
полиция при ОДМВР- гр.Разград, посетил по сигнал ПТП; Г.П. – лекар, ЦСМП – гр.Разград
посетила, заедно с дежурния екип ПТП и оказала медицинска помощ на пострадалия
и съответно транспортирането му до болничното заведение; Й.Й - мл.оперативен дежурен при ОДМВР-Разград, чиито
служебни задължения включват оказване на съдействие за преглеждане на
видеозаписи на системата за видеонаблюдение в града, и който на 18.10.2014г. е
видял видеозаписа на процесното ПТП заснет от камера „Панорамна-Технополис” и с
показанията си разказва за видяното от него по записа; П.С. и М.Д. - син и внук
на пострадалия Камбуров.
Тези свидетелски показания са
еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
поради това, съдът ги кредитира изцяло за достоверни и обективни при изграждане
на становището си както за авторството на инкриминираното деяние, така и за
правната квалификация на същото.
На следващо място, горните
елементи включени в предмета на доказване, се установяват и доказват и от заключенията на назначените и извършени
експертизи: съдебно медицинска, повторна,
тройна автотехническа експертиза и съдебно химически експертизи.
Касае се, за експертни заключения
извършени обективно и компетентно въз основа на обективни дадености, намерени и
установени при съдебно медицинската експертиза от извършения оглед и аутопсия
върху трупа на пострадалия, и въз основа на медицинската документация за проведеното
лечение на последния; при повторната, тройна автотехническа експертиза въз основа
на намереното и установено при огледа на
местопроизшествието и оглед на автобуса
и мотопеда, приложените материали по делото, а при съдебно химическите
експертизи въз основа на кръвни проби иззети от подсъдимия и пострадалия.
Касае се, за експертни заключения,
кореспондиращи с гласните доказателства и конкретно установените факти и обстоятелства
по делото, достатъчно пълни и ясни, обосновани и не будещи каквото и да било
съмнение относно тяхната правилност и поради това, кредитирани изцяло от съда
при изграждане на становището за
авторството и правната квалификация на инкриминираното деяние.
Писмените
и веществени
доказателства
- разпечатка,
спирачен тест за автобус МАН, тахографска
шайба, и др.документи; мотопед „Симсон”
с рег.№ РР 12 59 С, всички относими към предмета на доказване и
приобщени към материалите по делото по установения в НПК ред и начин.
Съвкупният анализ на доказателствата
даде основание на съда да приеме, че обвинението срещу подс. Д.И. е доказано по
несъмнен начин, респ., че пътното транспортно произшествие е настъпило по вина на подс. Д.И.
в резултат на допуснатите от него нарушения
на правилата за движение по пътищата.
Съгласно
нормата на чл.50 ал.1 от ЗДвП „На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътните превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство”.
Съгласно нормата на чл.37, ал.1 от ЗДвП „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства”. Същото правило е регламентирано и в чл.84, ал.2 от
ППЗДвП „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства”.
Нарушаването на тези две правила, визирани в ЗДвП и ППЗДвП в
конкретният случай, се явяват в пряка
причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат – смъртта на пострадалия,
при категоричното заключение
на повторната, тройна
автотехническа експертиза относно основната и непосредствена причина за
настъпилото ПТП от техническа и професионална гледна точка, а именно - неправомерното поведение на подс. Д.И. в
качеството му на водач на управлявания от него автобус, който при завиване на
ляво и на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
не е спрял за да изчака преминаването на мотопеда и е нарушил правото му на
предимство; и при категорично установеното от експертизата, че при достигнатата
скорост 2.52 м/сек и при изминатото разстояние от 6.32 м по траекторията на
движение на автобуса по започната маневра по завиване наляво за навлизане по
друг път, в момента, в който подс. Д.И. обективно е получил видимост към
приближаващия го мотопед, той е имал обективно възможност и е бил длъжен да
спре и да му осигури предимство за преминаване, респ. да избегне удара.
Безспорно се установява по делото
наличието на пряка причинна връзка между неправомерното поведение на подс. Д.И.
като водач на процесния автобус, изразяващо се в нарушаване на горе посочените
правила за движение по пътищата,
настъпилото пътно-транспортно произшествие и травматичните увреждания,
довели до смъртта на пострадалия П. С. К. и ангажира наказателната отговорност
на подсъдимия за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б „в”, в.в. с чл.342,
ал.1 от НК.
От субективна страна по отношение на
този вредоносен резултат- смъртта на пострадалия, подс. Д.И. е действал
непредпазливо, тъй като не е желаел и не е допускал този вредоносен резултат,
но обективно е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
Другите посочени в обвинението
нарушения на правилата за движението по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2
от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението”; чл.25, ал.1 и ал.2, изр.1 от ЗДвП „Водач на пътното превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или преминават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока
и скорост на движение. При извършване на маневрата, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея”; чл.6, т.1 от ЗДвП
„Участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка”; чл.45, ал.1 и ал.2 от ППЗДвП „Пътните знаци относно
предимството определят реда за преминаване на пътните превозни средства през
кръстовищата и стеснените участъци на пътя: Пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите
се по път с предимство!”, са общи правила за движението по пътищата задължителни
за всички участници в движението и водачите на пътните превозни средства но, нарушаването ѝм в конкретният случай, с
оглед на конкретно събраните по делото доказателства не е в пряка причинна
връзка с настъпилият общественоопасен резултат – смъртта на пострадалия и не
ангажират наказателната отговорност на подсъдимия, нито отегчават вината му.
Нарушаването и на тези общи правила
за движение по пътищата от страна на подс. Д.И. с оглед на конкретно събраните
по делото доказателства и с оглед на обясненията, които първоначално
подсъдимият е дал на досъдебното производство, които обяснения обаче, освен средство за защита са и годно
доказателствено средство, дават единствено и само основание на съда да приеме,
че в конкретният случай действително невъзможността за избягване на произшествието
в последващите моменти от движението на двете процесни превозни средства, е
последица изключително от неправомерното поведение на подс. Д.И., който не е
следил пътната обстановка и сам се поставил в невъзможност да възприеме
своевременно мотопеда и съответно да осигури както безопасно извършване на
започнатата маневра, така и избягването на възникналата опасност.
Повторната, тройна автотехническа
експертиза е анализирала и вариант 2, при който подс. Д.И. е спрял не на знака „Стоп”, а в самото кръстовище, на
нивото на продължението на десния край на бул.”Априлско въстание” в посока към
гр.Шумен, и от това положение е започнал маневрата по завиване наляво.
Извод за настъпване на пътно-транспортното
произшествие в такъв вариант обаче, не кореспондира със събраните по делото
доказателства.
Независимо от това, изводите на
вещите лиц за възможността подсъдимият да избегне възникване на произшествието
в такъв вариант са идентични, поради което не обуславят изключване на
наказателната му отговорност.
Повторната, тройна автотехническа
експертиза заключава, че ако и да е бил запазил праволинейната си траектория на
движение, респ., ако не беше завил наляво,
пострадалият водач на мотопеда не би могъл да избегне удар в автобуса.
Съдът не прие за основателно
възражението на защитата за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия водач на мотопеда.
Действително, както бе посочено
горе нормата на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП е обща норма и задължителна за всички
участници в движението и водачи на пътните превозни средства, включително в случая и за пострадалия мотопедист.
Съгласно заключението на повторната,
тройна автотехническа експертиза мотопедистът би могъл да избегне удара, ако
към момента, в който е получил видимост към навлизащия в кръстовището автобус
като възникнала опасност за движението, беше предприел намаляване на скоростта на движението си или да спре.
Но, съвкупната преценка на всички
събрани доказателства и конкретно установени факти и обстоятелства по делото,
дават основание на съда да приеме, че тази опасност е предизвикана изцяло от
виновното неправомерно поведение на подсъдимия, развитието на което поведение
пострадалият не е могъл да предвиди; движейки се правомерно по път с предимство
пострадалият е очаквал да му бъде осигурено следващото му се предимство и
очевидно е действал при инстинкт за самосъхранение при непосредствената близост
на вече препречващия пътя му автобус, а
това категорично изключва съставомерна, в наказателно-правен аспект,
съпричастност на пострадалия към настъпилия за самия него общественоопасен
резултат на пътно-транспортното произшествие.
Съдът е обвързан с фактическите констатации по
обвинителния акт. В съответствие с изискваният на чл.373, ал.3 НПК в мотивите
на присъдата съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
го подкрепят.
В настоящия казус, анализът на всички събрани
в досъдебното производство доказателства по отделно и в съвкупност даде
основание на съда да приеме, че
обвинението срещу подс. Д.И. за престъпление по чл.343, ал.1, б”в”, в.в. с
чл.342, ал.1 от НК е доказано по
несъмнен начин, респ. самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от всички събрани в досъдебното производство
доказателства, поради което съдът го призна за виновен и го осъди по този
наказателен състав.
Относно индивидуализацията
на наложеното на подс. Д.И. наказание.
При индивидуализацията на наложеното
на подсъдимия наказание по вид, размер и
начин на изтърпяване, съдът съобразно нормата на чл.373, ал.2 от НПК, в.в. с чл.58а, ал.1 от НК,
ръководейки се от разпоредбите на Общата част на този кодекс в
пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление по чл.343, ал.1,
б”в”, в.в. с чл.342, ал.1 от НК – лишаване от свобода от две до шест години, определи
наказание лишаване от свобода - четири години и шест месеца, намали така
определеното наказание с една трета и наложи наказание лишаване от свобода за
срок от три години, при условията на чл.54 от НК, на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така
наложеното наказание за срок от четири години, по следните съображения:
Отегчаващи
вината обстоятелства:
Съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието въздигнато от законодателя като такова и конкретно
извършено с висока степен на обществена опасност; завишената тенденция за извършване през
последните години на тежки съставомерни ПТП с тежки общественоопасни последици,
често извършвани на практика от млади хора при грубо нарушаване на правилата за
движение по пътищата.
Смекчаващи
вината обстоятелства:
Чистото съдебно минало на подсъдимия,
като в тази връзка съдът прие, че предходното осъждане на подсъдимия не може да
бъде отчитано като отегчаващо вината обстоятелство или негативен
характеристичен белег, тъй като по отношение на него е настъпила реабилитация
по право и последиците са заличени;
младата възраст и добрите характеристични данни: подс. Д.И. е на 29
години, има семейство с две малолетни деца, за които се грижи и издържа, работи и по допълнителен
трудов договор, като управител транспорт, ползва се с добро име в обществото,
не е конфликтен, няма криминални прояви.
Съдът не отчете като смекчаващо
вината обстоятелство самопризнанието на подсъдимия в съдебното производство, защото на ДП
самопризнание няма, а депозираното в съдебната фаза на наказателния процес
самопризнание обуславя последващо приложение на нормата на чл.58а от НК в производството по реда на гл.27 от НПК, независимо
от изказаното съжаление за случилото се.
Причини
за извършване на деянието - ниско правно съзнание и проявена младежка самонадеяност от подс. Д.И. като
водач на МПС.
Ето защо, при съвкупната преценка на
всички тези обстоятелства съдът намери, че определеното на подсъдимия наказание по вид и размер е
напълно справедливо и съответно както на обществената опасност на деянието,
така и на личната обществена опасност на дееца.
По изложените съображения, с оглед и
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК за генералната и
специална превенция и преди всичко за поправянето на осъдения, съдът намери, че
не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание и затова, при
наличието на всички законови предпоставки на чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението
му за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Отчитайки всички обстоятелства
/изложени горе/ съдът намери, че изпитателния срок по времетраене от четири
години, е напълно достатъчен за да окаже
решаващо въздействие за преосмисляне от страна на подсъдимия за стореното от
него като водач на МПС и участник в движението; за даване на ясна равносметка
от необходимост за стриктно съблюдаване на бъдещо правомерно поведение,
съобразно установените задължителни правила и норми за движение по пътищата,
като единствена гаранция за безопасност на всички участници в движението,
за изграждането му като личност и професионален водач на МПС с висока лична и
обществена отговорност.
На основание чл.343г от НК съдът лиши подс.
Д.И. от право да управлява МПС за срок от три години, по същите съображения
изложени горе. Освен това, съдът отчете
и обстоятелството, че подс. Д.И. е извършил инкриминираното деяние не като
любител, а като професионален водач на МПС, в случая на МПС за превоз на
пътници, което обстоятелство само по себе си, завишава личната му обществена опасност именно като
професионален водач. В тази връзка, преценявайки професионалните му качества
като професионален водач на МПС, съдът отчете и обстоятелството, че преди
инкриминираното деяние подсъдимият е бил шесткратно санкциониран по
административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, в т.ч. на два пъти през 2011г. и през 2012г. за нарушение на едно и
също основно, общо правило за движение по пътищата това по чл.6, т.1 от ЗДвП,
което задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”, което обстоятелство
говори, че той е склонен да нарушава правилата за движение по пътищата
независимо от натрупания професионален опит.
Ето защо, съдът прие, че лишаването от право да управлява МПС за един
срок от три години е напълно справедливо, съответно на извършеното деяние и на
личната обществена опасност на дееца; време напълно достатъчно за един млад
човек за преосмисляне бъдещо поведение единствено и само, като дисциплиниран
водач на МПС, а и в случая, като ръководител транспорт да възпитава и изисква
от всеки водач на МПС, за който отговаря стриктно спазване на правилата за движение при
осъществяване на транспортната дейност.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.
Д.И. е осъден да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 1 310, 00 лв., представляваща разноски
на досъдебното производство, а в полза на
ч.обвинител П.П.С. да заплати
сумата от 1000,00 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Относно вещественото доказателство:
мотопед „Симсон” с рег.№ РР 1259 С, намиращ се на съхранение в тиловата база на
ОДМВР-Разград, съдът постанови след влизане на присъдата в сила, да се върне на
П.П.С..
По
изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Д.ВАСИЛЕВА/
НР