Решение по КНАХД №2500/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХII от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационната жалба на директора на Дирекция "Инспекция по труда", чрез Т. Х. – ст. юрисконсулт, против Решение № 1131/25.09.2025 г., постановено по АНД № 20253110202234/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено НП № 03-2500228/21.05.2025 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което за нарушение на чл.61 и чл. 16 т. 1, б.б от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи /ДВ бр. 37/2024 г./ /Наредбата/във вр. с чл. 14 ал. 1 от Закона за здравословните безопасни условия на труд /ЗБЗУТ/ на „Апартинвест И.“ ООД е наложена "имуществена санкция" в размер на 300 лв.

В жалбата се поддържа, че оспореното решение е постановено в нарушение на закона и е необосновано. Изложените мотиви от ВРС са противоречиви. Въззивния съд е отменил НП, като е приел, че липсват посочени конкретни факти, от които да се формира извод, че наказаното дружество притежава качеството работодател, не е ясно кои са лицата, констатирани като работници на дружеството. Нормата на чл. 16, т.1, б. „б“ от Наредба № 2 предвижда, че строителя осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност. Санкционираното дружество е и работодател. Формалния пропуск да се посочи в АУАН и НП, че в обекта е установен служител на „Апартинвест И.“ ООД не води до нарушаване правото на защита на дружеството. От изложените факти в НП става ясно какво е нарушението, както и неговата правна квалификация, поради което правилно на „Апартинвест И.“ ООД е наложена имуществена санкция. Счита, че строителят, който не спазва изискванията на ЗЗБУТ „носи отговорност“ по чл. 413, ал.2 от КТ, като не е необходимо да има статут на работодател. Излага доводи, че присъдените по делото разноски са завишени, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът - "Апартинвест И.“ ООД, в депозиран отговор, поддържа, че касационна жалба е неоснователна. Правилно от ВРС е прието, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на материалния закон. Действително наказаното дружество притежава качеството строител, но в случая отговорността му е ангажирана на осн. чл. 415 в, ал.1 от КТ, която предвижда специален субект на нарушението – работодател. В АУАН и НП не се съдържат факти, от които да се формира извод, че дружеството има качеството работодател. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд-Варна.

Съдът след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

За да отмени процесното НП въззивният съд е приел, че на 21.04.2025 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Апартинвест И." ООД. Установили, че дружеството има качеството на строител съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба №2, с оглед представен договор за строителство от 10.02.2025 г. сключен със „Силвър Ленд Би Джи“. Проверката била извършена във връзка с настъпил инцидент с летален изход с работника Ф., който имал сключен трудов договор с „Билдинг И. 1“ООД. В хода на проверката било установено, че „Апартинвест И." ООД не осигурил здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните площадки, като не е обезопасило срещу риск падане от височина в опасната зона контура на втора излята плоча на кота -2,75, на сграда 3, към ниво терен на кота - 5,7, където работници на „Билдинг И. 1“ ООД извършвали СМР и е настъпил инцидент с техен работник. За констатираното нарушение на чл. 61 и чл. 16 т. 1 б.б от Наредба № 2 във вр. с чл. 14 ал. 1 от ЗБЗУТ на дружеството бил съставен АУАН. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 415в ал. 1 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на „Апартинвест И.“ ООД. Районния съд приел, че НП е издадено от компетентен орган, при спазване на сроковете визирани в чл. 34 от ЗАНН. За да отмени НП приел, че в НП не са изложени конкретни факти, от които да бъде формиран извод, че наказаното дружество притежава качеството „работодател“. Не са посочени в съдържанието на НП кои са лицата, констатирани като работници на дружеството-жалбоподател, чиито трудови права са засегнати от извършеното нарушение. При тези мотиви е отменил НП и е присъдил в полза на дружеството сторените по делото разноски в размер на 600 лв.

Настоящият състав споделя част изводите на РС, които обосновават заключението, че правилно с решението е постановена отмяна на конкретното НП.

На „Апартинвест И.“ ООД е наложена имуществена санкция на осн. чл. 415в, ал.1 от КТ, съгласно която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. За да се ангажира отговорността на дружеството по този ред, следва то да има качеството „работодател“.

В АУАН и НП е прието, че дружеството е осъществило състав на нарушение чл.61 и чл. 16 т. 1, б.б от Наредба № 2. Нормата на чл. 61 от Наредбата сама по себе си не вменява задължение на конкретно лице, а е указателна – указва по какъв начин се предотвратяват паданията от височина. Затова тя винаги следва да е посочена във връзка с друга норма регламентираща поведение на конкретен адресат. Отделно от това нормата на чл. 16, т.1 1 б.“б“ от Наредбата предвижда задължение на строителя за осигури комплексни ЗБУТ за всички работещи на обекта. Действително в АУАН и НП са посочени факти, от които да се направи извод, че наказаното дружество е строител. От друга страна и в двата акта липсват каквито и да е факти и обстоятелства от които да се направи извод, че наказаното дружество е работодател по смисъла на закона. Безспорно доколкото КТ предвижда санкция за работодател, то субекта на адм. наказателна отговорност трябва да притежава това качество. Това налага извод, че в АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясно и непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е счетено за извършено. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.

Правилно ВРС е приел, че НП е материално незаконосъобразно. От събраните по делото доказателства не може да се установи, че дружеството има качеството работодател.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че въззивното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора на касаторът не се дължат разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Варненският административен съд, трети тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1131/25.09.2025 г., постановено по АНД № 20253110202234/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.