№ 3536
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора годИ.
в следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20211100513032 по описа за 2021 годИ.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20179851/01.09.2021г. по гр.д. № 1722 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 69-ти състав са отхвърлени предявените с искова
молба вх. № 2000917/15.01.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр.София,
ул. **** срещу И. В. Г., ЕГН ********** и И. И. Г. , ЕГН ********** със
съдебен адрес: адв. С. Г., гр. София, ул. **** с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД за признаване за установено, че И. В. Г., ЕГН ********** и И. И.
Г., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане разделно
при равни квоти от по ½ сумите в общ размер, както следва: сумата от общо
1355,56лв. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
25.07.2019г. до изплащането й, представляващи цена на топлинна услуга
доставена в апартамент № 2 в гр. София, ж.к. „ Обеля 2“, бл. **** за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г .; сумата от 253,01лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 1355,56лв. за
периода от 14.09.2017г. до 17.07.2019г.; сумата от 25,74лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 25.07.2019г. до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на енергията в имота за
периода юни 2016г. до април 2017г; сумата от 7,17лв., представляващи лихва
за забава за плащането на главницата от 25,74лв. за периода от 30.07.2016г.
до 17.07.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заповедно дело № 43102/2019г.. на Софийски районен съд, като Т.С.“ЕАД
1
е осъдено да заплати на всеки ответник съдебни разноски от по 300лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25137364/10.09.2021г. по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК **** в
частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че ответниците са собственици
на имота и като такива са потребител на топлинна енергия в него.
Обстоятелството, че трето лице било подало молба-декларация за открИ.е на
партида за имота не променяли този извод, защото нямало съгласие от
собствениците на имота за същото, нито сключен договор за наем от това 3-
то лице с тях. В имота било установено че е потребена енергия в количества
и на стойност, за които са предявени исковете, дължали и цената на дяловото
разпределение, изпаднали в забава на плащането им. Претендирало е
разноски.
Въззиваемите-ответници по исковете – И. В. Г., ЕГН ********** и И. И.
Г., ЕГН ********** са оспорили жалбата. Посочили са , че решението в
обжалваната част е правилно. Имотът бил придобит на 21.01.1993г. от
съпрузите И. Г. и И. Г., бракът им бил прекратен с развод с решение от
02.11.1994г. с това решение имотът не бил поделян, а бил придобит при
условията на СИО. С решението за развод СИО била прекратена и всеки от
бившите съпрузи притежавал по ½ от имота. Законните наследници на И. Г.,
почИ.л на 11.03.2011г., били двете му деца – М. Г. и И. Г. и всеки от тях
придобил по наследство от баща си по ¼ от имота. Подадената от М. Г.
декларация на 13.01.2012г. за открИ.е на партида за имота доказвала, че
договорни правоотношения с Г. , което ги освобождава от отговорност пред
ищеца. Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на страната на въззивника -ищец – МХ Е.“,
ООД ЕИК **** не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2000917/15.01.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр.София, ул. ****
срещу И. В. Г., ЕГН ********** и И. И. Г. , ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. С. Г., гр. София, ул. **** с която е поискало от съда на
основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че И. В. Г.,
ЕГН ********** и И. И. Г., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****
заплащане разделно при равни квоти от по ½ сумите в общ размер, както
следва: сумата от общо 1355,56лв. , ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 25.07.2019г. до изплащането й, представляващи цена на
топлинна услуга доставена в апартамент № 2 в гр. София, ж.к. „ Обеля 2“,
бл. **** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г .; сумата от 253,01лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 1355,56лв. за
2
периода от 14.09.2017г. до 17.07.2019г.; сумата от 25,74лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 25.07.2019г. до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на енергията в имота за
периода юни 2016г. до април 2017г; сумата от 7,17лв., представляващи лихва
за забава за плащането на главницата от 25,74лв. за периода от 30.07.2016г.
до 17.07.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заповедно дело № 43102/2019г.. на Софийски районен съд. Навело е
твърдения, че ответниците са съсобственици на имота при равни квоти и като
такива са клиент на топлинна енергия в имота, потребили такава в количества
и на стойност за които е предявен иск, дължали и цената на дяьловото
разпределение, изпаднали в забава на плащането на сумите, страните били
обвързани от договор при Общи условия.
Ответниците И. В. Г., ЕГН ********** и И. И. Г. , ЕГН ********** са
оспорила исковете. Навели са е твърдения, че задълженията са погасени по
давност, срок на която била три години. И. Г. бил собственик само на ¼ ид.ч.
от имота, защото наследодателят му И. Г. имал и дъщеря М. Г.. Имотът бил
придобит на 21.01.1993г. от съпрузите И. Г. и И. Г., бракът им бил прекратен
с развод с решение от 02.11.1994г. с това решение имотът не бил поделян, а
бил придобит при условията на СИО. С решението за развод СИО била
прекратена и всеки от бившите съпрузи притежавал по ½ от имота. Законните
наследници на И. Г., почИ.л на 11.03.2011г., били двете му деца – М. Г. и И.
Г. и всеки от тях придобил по наследство от баща си по ¼ от имота.
Подадената от М. Г. декларация на 13.01.2012г. за открИ.е на партида за
имота доказвала, че договорни правоотношения с Г. , което ги освобождава
от отговорност пред ищеца. Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца –„ МХ Е.“, ООД ЕИК ****
не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 43102/2019г. на СРС съгласно
което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3053122/25.07.2019г. е издадена
заповед , с която е разпоредено И. В. Г., ЕГН ********** и И. И. Г. , ЕГН
********** да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** разделно при равни квоти
от по ½ сумите в общ размер, както следва: сумата от общо 1355,56лв. ,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 25.07.2019г. до
изплащането й, представляващи цена на топлинна услуга доставена в
апартамент № 2 в гр. София, ж.к. „ Обеля 2“, бл. **** за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017г .; сумата от 253,01лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата от 1355,56лв. за периода от 14.09.2017г.
до 17.07.2019г.; сумата от 25,74лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 25.07.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на енергията в имота за периода юни 2016г. до април 2017г;
сумата от 7,17лв., представляващи лихва за забава за плащането на
3
главницата от 25,74лв. за периода от 30.07.2016г. до 17.07.2019г, съдебни
разноски от 82,83лв., за така издадена заповед длъжниците са уведомени
съответно на 20.10.2019г. и на 21.10.2019г., подали са възражение срещу
заповедта на 21.10.2019г., на 30.12.2019г. заявителят е уведомен за
необходимост от представяне на доказателства в едномесечен срок от
съобщението че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 15.01.2020г.
По делото са приети неоспорен от страните договор от 21.01.1993г.,
Решение от 02.11.1994г. по дело 2791/1994г. на СРС, удостоверение за
наследници издадено на 28.04.2011г. от СО, район Перник, съгласно които
на 21.01.1993г. И. Д. Г. и И. В. Г. са закупили по реда на Наредбата за
държавните имоти апартамент № 2 в гр. София, ж.к. „ Обеля 2“, бл. ****,
бракът им сключен на 09.07.1977г. е прекратен с развод с решение от
02.11.1994г., И. Г. е почИ.л на 10.03.2011г. и е оставил за наследници по
закон децата си М. И.а Г. и И. И. Г..
Прието е заявление-декларация от 13.01.2012г. носеща подпис за автора й,
съгласно която М. И.а Г. на 13.01.2012г. е поискала от Т.С.“ЕАД да открие на
нейно име партида за имота, като е посочила че го ползва за жилищни нужди
, семейството й е 3-членно.
По делото са приети договор от 07.10.2002г., протокол от 09.09.2002г.
съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 257, вх. А
е избрало и възложило на МХ Е.“ООД да извършва дялово разпределение на
топлинна енергията в сградата .
Приети са протокол за отчет на уреди, изравнителна сметка съгласно които
партида за имота се води на името на М. И.а Г..
Прието е удостоверение за наследници, издадено на 15.04.2021г. от СО,
район връбница, съгласно което М. Г. е почИ.ла на 10.10.2018г. и е оставила
за наследници по закон двете си деца Мишел Илиева и Кристиян Илиев.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, цена на дяловото й разпределение, отделно и
4
обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, че е носител на
вземане за цена на дяловото й разпределение, поради което и за ответника да
е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността
им, като ответниците са изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установява от приеложени книжа по заповедно дело, че по
заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което
е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Т.-
С.”АД и длъжниците са осъдени да му заплати процесните суми като
дължима стойност на потребена топлинна енергия и цената на дяловото й
разпределение за процесния имот за процесния период в размерите на
процесните суми за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е
депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил иск.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от
03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
5
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Същевременно, съдът приема, че по делото не е установено, че
ответниците са клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ
съответно потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ(отм)
за периода. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за
собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
6
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия са собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди , тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ , ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред,
включително и с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. (В
този смисъл Тълкумателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая по делото се установява, че апартамент № 2 в гр. София, ж.к. „
Обеля 2“, бл. **** е бил придобит на 21.01.1993г. през време на брака им от
И. Д. Г. и И. В. Г. по реда на Наредбата за държавните имоти, бракът им е
прекратен с развод с решение от 02.11.1994г., и така всеки от съпрузите е
придобил по ½ от имота в своя патримониум, И. Г. е почИ.л на 10.03.2011г. и
е оставил за наследници по закон децата си М. И.а Г. и И. И. Г.. При така
установеното съдът приема, че през процесния период собдственици на имота
са били И. В. Г. с квота от ½, М. И.а Г. с квота от ¼ и И. И. Г. с квота от ¼.
По делото се установи от приета декларация, протокол за отчет на уреди и
изравнителна сметка, че на 13.01.2012г. – след открИ.е на наследството на И.
Г., М. Г. като съсобственик на имота е поискала от ищеца да открие партида
за имота на нейно име, заявявайки, че ще го ползва заедно с 3 –членното си
семейство за задоволяване на жилищни нужди, като ищецът е открил на
нейно име партида за имота. Така установените обстоятелства установяват, че
правоотношение по доставка на топлинна енергия в имота е възникнало
между ищеца и М. Г. на 13.01.2012г., не се установява да са настъпили
промени в тези обстоятелства до края на процесния период, поради което и
съдът приема, че същото е обвързвало страните през процесния период. При
така възприето съдът приема, че ищецът не може да ангажира отговорността
на ответниците за заплащане на потребените в имота стоки и услуги във
връзка с топлоснабдяването му, защото между тях за процесния период не е
съществувало правоотношение за доставка на такива в имота..
7
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в
обжалваната част е правилно следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника –ищец
следва да се постави отговорността за разноски по делото и той следва да
бъде осъден да заплати на адвокат Г., представлявал въззиваемите безплатно
пред СГС на основание на чл. 38, ал.1,т. 3 от ЗАдв. възнаграждение от по
400лв. за всеки въззиваем, тоест общо 800лв. което е минималния размер по
Наредба №1/2004г. в приложимите и за случая разпоредби.
На третото лице не се следват разноски съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Решение № 20179851/01.09.2021г. по гр.д. № 1722
по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 69-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр.София, ул. **** да заплати на
адвокат С. Л. Г. от САК, с адрес: гр. София, ул. **** на основание на чл.
78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от закона за адвокатурата сумата от
800лв. /осемстотин лева/, представляващи възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемите И. В. Г., ЕГН ********** и И. И. Г., ЕГН
********** в производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца –„МХ Е.“, ООД ЕИК ****.
Решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8