Р Е Ш Е Н И Е
№ …./…….10.2020г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Нели
Катрикова,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 946
по описа за 2019г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са от „ГБС-ВАРНА“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Райко Даскалов“ № 53, представлявано от Б.Р.Б.
и П.Г.С., чрез пълномощник адв. Ю.Д.,*** 2007" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Варна, СО „Планова 1" № 59,
представлявано от управителя Д.В.В., искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД за
заплащане на сумата 27 720 лв., представляваща неустойка по раздел VII 7.1 от
сключения между страните договор за изпълнение на видове строително-монтажни
работи на обект „Жилищна група с ограда“, находящ се в ***, представляващ имот
с идентификатор 10135.2563.1938 от 01.11.2017г. за неизпълнение на възложената
работа в срока по раздел I.1Б, както и с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 22
557,62 лв. с ДДС, представляваща недължимо платена от „ГБС-Варна“ АД на
„СК-Варна 2007" ЕООД сума за неизвършени от ответника работи по същия
договор, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
25.04.2019г. до окончателното изплащане.
Твърди се в
исковата молба, че между двете дружества е сключен на 01.11.2017г. Договор за
изпълнение на видове Строително - монтажни работи (СМР) на обект: „Жилищна
група с ограда", находящ се в УПИ LI-18, кв.18 /ПИ с идентификатор №
10135.2563.1938/ по плана на ж.к. „Бриз", гр.Варна. Съгласно договора,
дружеството „СК-Варна 2007" ЕООД, в качеството си на Изпълнител се е
задължило да изпълни СМР на описания по-горе обект и по-точно на подобекти:
тяло „Б", тяло „В", тяло „Д", включващи следните видове СМР: 1.
ръчни изкопи и ръчни обратни насипи с уплътняване; 2. кофражни работи; 3.
армировъчни работи; 4. бетонови работи; 5. зидарски работи.
Сочи се, че
крайният срок за предаване на така договорените работи е описан в раздел 1.1.Б
от Договора, както следва: 1. Изграждане па конструкцията на тяло „Б" — 70
календарни дни от датата на завършване на машинния изкоп от Възложителя
/13.11.2017г./, тоест до 22.01.2018г. включително; 2. Изграждане на
конструкцията на тяло „В" - 80 календарни дни от датата на завършване на
машинния изкоп от Възложителя /07.11.2017г./, тоест до 26.01.2018г.
включително; 3. Изграждане на конструкцията на тяло „Д" - 120 календарни дни
от датата на завършване на машинния изкоп от Възложителя /25.11.2017г./, тоест
до 25.03.2018г. включително.
Твърди се, че нито
една от конструкциите на тела - блокове „Б", „В" и „Д" не е
изпълнена в съответния срок, видно от строителните книжа за обекта, а именно
бетонов дневник и заповедна книга, съгласно които конструкцията на тяло
„Б" е завършена на 16.07.2018г. вместо на 22.01.2018г. Конструкцията на
тяло „В" е завършена на 15.06.2018г. вместо на 26.01.2018г. Конструкцията
на тяло „Д" е завършена на 17.08.2018г., а е трябвало да бъде изпълнена в
срок до 25.03.2018г.
Сочи се в исковата молба, че поради неизпълнение на възложената работа в срок ищцовото дружество изпратило на ответното писмо от 06.07.2018г. с искане да обезпечи строежа с необходимата работна сила, което не било извършено. Отправена била покана до управителя за работна среща, която също не се осъществила. Твърди се, че нито към 27.07.2018г., нито по-късно ответното дружество изпълнило задължението си по обезпечаване на обекта с достатъчен брой работници за завършване на договорените СМР, което довело до голяма забава в срока на изпълнение. С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на претенция за заплащане на неустойка съгласно раздел VII 7.1 за неизпълнение на възложената работа в срока по раздел 1.1.Б. Сочи се, че просрочието в срока за изпълнение на конструкцията на тела „Б", „В" и „Д" излиза извън пределите на договорената неустойка от 0.5 % на ден и я надвишава значително, поради което дължимата неустойка е в размер на 15 % от стойността на договорения обем СМР, възлизаща на 27 720 лева.
По претенцията с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД се твърди, че договорът е развален поради неизпълнение в срок, считано до 09.07.2018г., даден с писмена покана от 06.07.2018г. Твърди се, че ищецът е заплатил на „СК-Варна 2007" ЕООД суми по следните протоколи образец 19 и съответно фактури към тях:
1.
По протокол - обр.19 от 28.12.2017г. и фактура №
********** от
28.12.2017г. се
твърди, че „СК-Варна" АД не е изпълнило зидарски работи от кота 0.00 до
кота 2.55 на тяло „Б", а работата е изпълнена от работници на
„ГБС-Варна" АД. Претендира се възстановяване на сумата от 7 512.84 лева с ДДС, включена във
фактура № ********** от 28.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
2. По протокол - обр.19 от 29.01.2018г. и фактура № ********** от 02.02.2018г. се твърди, че „СК-Варна" АД не е изпълнило зидарски работи на кота 8.40 на тяло „В". Работата е изпълнена от „ДТ Билдинг" с протокол от 01.08.2018г. Претендира се възстановяване на сумата от 4 577.10 лв. с ДДС, включена във фактура № ********** от 02.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
3. По
протокол - образец 19 от 09.03.2018г. и фактура 336 от 12.03.2018г. се твърди,
че ,,СК-Варна" АД не е изпълнило
зидарски работи на кота 11.20 на тяло ,,Б". Работата е изпълнена от „ДТ
Билдинг" с протокол от 19.07.2018г. Претендира се възстановяване на сумата
от 4 871.06 лева с ДДС, включена
във фактура № ********** от 12.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
4. По протокол - обр.19 от 30.03.2018г. и фактура №
********** от 02.04.2018г. се твърди,
че „СК-Варна" АД не е изпълнило зидарски работи по кота 8.40 на
тяло „Д". Работата е изпълнена от „ДТ Билдинг" с протокол от
28.08.2018г. Претендира се възстановяване на сумата от 5 045.82 лева с ДДС, включена във фактура № ********** от
02.04.2018г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане.
5. По
протокол - обр.19 от 29.01.2018г. и фактура № ********** от 28.12.2017г. се
твърди, че „СК-Варна" АД не е изпълнило два броя вътрешни стоманобетонови
стълбища в мезонетннте апартаменти. Към настоящия момент те все още не са
изпълнени. Претендира се възстановяване на сумата от 550.80 лева с ДДС, включена във фактура № ********** от
28.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата па подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане.
Общо сумата, която се претендира за възстановяване, е в размер на 22557,62 лева с ДДС. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
С допълнителната
искова молба се поддържат изложените в ИМ твърдения и факти.
В срока по чл. 367,
ал. 1 от ГПК ответникът „СК-ВАРНА 2007" ЕООД, ЕИК ********* е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не се
оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като се
твърди, че СМР са договорени общо, без посочване на зони и етапи, като
конкретизирането е следвало да става по указание на възложителя. Оспорват се
твърденията в исковата молба за неизпълнение от страна на ответното дружество,
като се сочи, че задълженията по договора на „СК-ВАРНА 2007" ЕООД са се
изразявали само в предоставяне на работна ръка. Цялостната организация на работа,
осигуряване на материали и строителен инвентар е била задължение на
възложителя, поради което изпълнителят не е бил в състояние да започне работа,
без да бъде завършен машинния изкоп от възложителя и да му бъде осигурен фронт
за работа. Оспорват се всички записвания в заповедната книга като антидатирани
и с невярно съдържание. Сочи се, че ответникът не е бил уведомяван, че
разполага с фронт за работа, както и че е завършен машинния изкоп. Твърди се,
че е извършен пълния обем от възложени СМР, които са приети без възражения и
забележки, както и че всички СМР, за които е получено плащане, са извършени.
В евентуалност, при
извод за основателност на някой от предявените искове, се иска да бъде
извършено съдебно прихващане с неизплатени на „СК-ВАРНА 2007" ЕООД суми по
следните фактури: по фактура №293/19.12.2017г., издадена въз основа на Акт
образец 19 от 18.12.2017г. на обща стойност 30 354,90 лв. – неизплатена
сума в размер на 4830 лв.; по фактура №307/09.01.2018г., издадена въз основа на
Акт образец 19 от 09.01.2018г. на обща стойност 13031,52 лв. – неизплатена сума
в размер на 4487,55 лв.; по фактура №314/23.01.2018г., издадена въз основа на
Акт образец 19 от 22.01.2018г. на обща стойност 17678,63 лв. – неизплатена сума
в размер на 7356,45 лв.; по фактура №321/02.22.2018г., издадена въз основа на
Акт образец 19 от 31.01.2018г. на обща стойност 13373,42 лв. – неизплатена сума
в размер на 9369 лв. Твърди се, че общо неизплатените суми възлизат на 26043
лв.
С допълнителния
отговор ответникът поддържа твърденията си, че не е налице неизпълнение на
процесния договор.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът е
приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти – сключване на
01.11.2017г. между страните на Договор за изпълнение на видове Строително -
монтажни работи (СМР) на обект: „Жилищна група с ограда", находящ се в УПИ
LI-18, кв.18 /ПИ с идентификатор № 10135.2563.1938 по плана на ж.к.
„Бриз", гр.Варна, по което задължението на ответното дружество е да
участва в изпълнението на работата само с полагане на труд /осигуряване на
работници/, като материалите са доставяни от възложителя, както и факта, че на
въпросните обекти са работили едновременно работници на ищцовото и ответното
дружества.
Договорът от 01.11.2017г. е представен като писмено доказателство по делото ведно със споразумение за координиране на съвместното осигуряване на ЗБУТ при работа на строител и наети от него подизпълнители.
Представени са като доказателства по делото протокол -
обр.19 от 01.12.2017г. и фактури № ********** от 14.11.2017г. и №********** от
01.12.2017г.; протокол - обр.19 от 05.12.2017г. и фактура № ********** от
06.12.2017г.; протокол - обр.19 от 28.12.2017г. и фактура № ********** от
28.12.2017г., протокол - обр.19 от 29.01.2018г. и фактура № ********** от
02.02.2018г., протокол - образец 19 от 09.03.2018г. и фактура 336 от 12.03.2018г.,
протокол - обр.19 от 30.03.2018г. и фактура № ********** от 02.04.2018г. и протокол - обр.19 от
29.01.2018г. и фактура № ********** от 28.12.2017г., както и платежни
нареждания от 28.12.2017г., от 02.02.2018г., от 13.03.2018г., от 20.03.2018г. и
17.04.2018г.
Приети са като доказателства по делото договор от 19.07.2018г., сключен между „ГБС – Варна“ АД и „ДТ Билдинг“ ЕООД за извършване на СМР, протокол обр.19 №3 от 14.08.2018г. и фактура №208 от същата дата, протокол обр.19 №4 от 28.08.2018г. и фактура №211 от същата дата, платежно нареждане от 31.08.2018г., протокол обр.19 №2 от 01.08.2018г. и фактура №191 от същата дата, платежно нареждане от 06.08.2018г., протокол обр.19 №1 от 19.07.2018г. и фактура №187 от същата дата, платежно нареждане от 20.07.2018г., протокол обр.19 №1 от 19.07.2018г. и фактура №191 от същата дата, платежно нареждане от 06.08.2018г., протокол обр.19 №3 от 14.08.2018г.
Приет е като доказателство договор от 30.07.2018г., сключен между „ГБС – Варна“ АД и „Ралица - 2010“ ЕООД за извършване на СМР, ориентировъчна КСС, Споразумение за координиране на съвместното осигуряване на ЗБУТ, акт обр.19 от 21.08.2018г., фактура №81 от 21.08.2018г. и платежно нареждане от 18.10.2018г., протокол №1 от 01.11.2018г., фактура №97 от същата дата и платежно нареждане от 23.04.2019г.
Като доказателство по делото е приет и дневник на бетоновите работи на обект „Бриз“ от 07.11.2017г., заповедна книга на строежа №32/03.11.2017г., книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 03.11.2017г.
От заключението по назначената и приета съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че по фактури № 300 от 28.12.2017г., № 320 от
02.02.2018г., № 336 от 12.03.2018г. и № 349 от 02.04.2018г. „СК-Варна 2007“ ЕООД като изпълнител на предмета на сделката е
начислил данък добавена стойност за съответния данъчен период, „ГБС-Варна“ АД е
ползвал данъчен кредит. Сумите по фактурите са платени от страна на „ГБС-Варна“
АД в периода от 28.12.2017г. до 17.04.2018г. в общ размер 69969,24 лв.
Установява се от заключението на вещото лице, че по фактури с №№ 293/19.12.2017г., 307/09.01.2018г., 314/23.01.2018г. и 321/02.02.2018г. „СК-Варна 2007“ ЕООД като изпълнител на предмета на сделката е начислил данък добавена стойност за съответния данъчен период, „ГБС-Варна“ АД е ползвал данъчен кредит. По посочените фактури „ГБС-Варна“ АД е извършило плащане по банков път и чрез прихващане по Протокол за насрещни вземания и задължения с изх.№ на „ГБС Варна“ АД 17/26.01.2018г. След извършените частични плащания и прихващане вещото лице е установило, че вземанията по посочените 4 бр.фактури на „СК-Варна 2007“ ЕООД от „ГБС-Варна“ АД към 31.12.2019г. са в общ размер 26 043 лв.
От заключението по назначената и приета съдебно-техническа
експертиза се установява, че по протокол - обр.19 от 28.12.2017г., протокол -
обр.19 от 29.01.2018г., протокол - образец 19 от 09.03.2018г., протокол - обр.19
от 30.03.2018г. изпълнените работи са кофражни, армировъчни и бетонови работи.
Предвид технологичното време, необходимо за изпълнение на част от
протоколираните работи, според вещото лице в посочените протоколи не би
трябвало да са актувани декофраж на
плочата и зидарски работи. Видно от заключението два броя вътрешни
стоманобетонни стълбища са изляти с положения бетон на кота +2,80, актуван в
акт образец 19 от 23.12.2017г. Според вещото лице акт обр.15 не би могъл да се
състави за строежа, ако не са изпълнени част от СМР, описани в посочените
протоколи.
В допълнителното заключение вещото лице по СТЕ е изчислило следната стойност на неизпълнени СМР по нива:
- плоча А на кота +2,80 на тяло Б – 306,00 х 14,50 = 4 437 лв.
- плоча В на кота +8,40 на тяло В – 322,78 х 12,00 = 4 437 лв.
- плоча Г на кота +11,20 на тяло Б – 280,00 х 14,50 = 4 060,00 лв.
- плоча Г на кота +11,20 на тяло В – 284,43 х 14,50 = 4 124,24 лв.
- плоча В на кота +8,40 на тяло Д – 322,45 х 14,50 = 4 820,53 лв.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът
възприе следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.92 от ЗЗД:
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнението на договор, е: наличие на валидно договорно задължение, уговорена неустойка, неизпълнение на задължението. В случай на уговорена в договора неустойка не се провежда доказване наличието на настъпили вреди и за техния размер.
В настоящия случай не е спорно между страните наличието на
облигационно правоотношение между тях, по силата на което е предвидено
задължението на ответника да извърши със свои ресурси и сили изграждане на
строителни конструкции с ориентировъчна разгъната площ 3360 кв.м. в уговорените
срокове по чл.1, т.Б от договора. Установява
се от текста на договора и наличието на клауза за заплащане на неустойка от
изпълнителя в случай на забава при виновно неизпълнение в срока, посочен в
раздел I, т.1.Б /забава
на изпълнението/ в размер на 0,5% от стойността на договорения обем СМР за
всеки просрочен ден, но не повече от 15%.
От ответната страна се оспорва твърдението за забава по вина
на изпълнителя, като се твърди липса на съдействие от страна на възложителя за осъществяване
на договорените СМР. В съдебно заседание въз основа на съвпадащите изявления на
страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че задължението на ответното дружество е да
участва в изпълнението на работата само с полагане на труд /осигуряване на
работници/, като материалите са доставяни от възложителя. Това обстоятелство
следва да се приеме за установено, независимо от формулировката на чл.1 от
договора в различен смисъл, във връзка с което се твърди от ответната страна,
че за извършване на договорените СМР е било необходимо не само да е налице
машинен изкоп за съответното тяло, а също така да се осигурят материали,
строителен инвентар и цялостна организация на работа. Твърденията на ищеца за
датите, на които е извършен машинния изкоп на отделните тела се установяват от
вписаните в заповедната книга заповеди №3 от 13.11.2017г., №1 от 07.11.2017г. и
6 от 25.11.2017г./, които са оспорени от ответника като антидатирани. Не са
ангажирани по делото доказателства, от които да се направи безспорен извод на
коя дата ответното дружество е било уведомено за започване на работа, както и
на коя дата са били осигурени условия за извършване на договорените СМР от работници на ответното
дружество, доколкото за установяване на това обстоятелство са били допуснати
гласни доказателства, които не са били разпитани поради невъзможност да бъдат
доведени в две поредни съдебни заседания и искането е било оттеглено от ищцовата
страна. Същевременно, от представените доказателства не се установяват
твърдените от ищеца дати на завършване на конструкциите на отделните тела
съгласно договора, доколкото това обстоятелство не е видно от представения по
делото бетонов дневник, както твърди ищцовата страна, а въпроси в тази връзка
не са били поставени на вещото лице по назначената СТЕ. Въз основа на
изложеното, предявеният на това основание иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД:
Съгласно
разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД полученото на отпаднало основание
подлежи на връщане. За успешното провеждане на иск с посоченото основание
ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване между него и
ответника, което в процесния случай означава плащане на процесната сума на
основание, което впоследствие е отпаднало. Съобразно твърденията в исковата
молба ищецът следва да установи наличието на възникнало между страните договорно правоотношение, което
е прекратено, размера на авансово заплатената
сума, отправено изявление от възложителя до изпълнителя за неприемане на
частично извършената работа, сторниране на издадените фактури за частично
изпълнение, изискуемост на процесното задължение.
Твърди се, че договорът е развален поради неизпълнение в
срок, считано от 09.07.2018г., даден с писмена покана от 06.07.2018г.
Установява се и не се спори между страните, че ищецът е заплатил на „СК-Варна
2007" ЕООД сумите по следните фактури: фактури № 300 от 28.12.2017г., №
320 от 02.02.2018г., № 336 от 12.03.2018г. и № 349 от 02.04.2018г. Оспорва се факта на неизпълнение от
страна на ответното дружество на СМР, описани в протоколите обр.19, въз основа
на които са издадени цитираните фактури.
Съгласно регламентацията на чл. 286, ал.2
вр. чл. 287 ТЗ,
доколкото страните по сделката са търговски дружества, досежно правоотношението
са приложими правилата относно търговските сделки. Съгласно константната
практика на ВКС, със задължителен характер за съдилищата, фактурите отразяват възникналото между страните
правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях,
представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Дори
неподписаната фактура може да послужи като доказателство за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и
е ползван данъчен кредит по нея
/Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 30 от 8.04.2011
г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 71 от 8.09.2014
г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК /
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че „СК-Варна 2007“ ЕООД като изпълнител на предмета на сделката е начислил данък добавена стойност за съответния данъчен период, „ГБС-Варна“ АД е ползвал данъчен кредит и сумите по фактурите в общ размер 69969,24 лв. са платени изцяло от възложителя в периода от 28.12.2017г. до 17.04.2018г. Въз основа на цитираната практика осчетоводяването на фактурите и включването им в дневниците по ДДС, при липсата на доказателства за сторниране, следва да се приеме за признание на задължението по тях. При липса на доказан фактически състав на неизпълнение изявлението за разваляне на договора не е произвело действие, поради което предявеният иск на основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД се явява неоснователен.
При този изход
от спора по отношение на предявените искове приетото възражение за прихващане
на подлежи на разглеждане.
При този изход от спора следва да бъде уважено формулираното искане от ответника с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски за заплатени разноски по делото в общ размер от 2760 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, и 400 лв. внесени депозити за вещи лица, съобразно представените писмени доказателства за извършването им.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от „ГБС-ВАРНА“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Райко
Даскалов“ № 53, представлявано от Б.Р.Б. и П.Г.С., срещу „СК-ВАРНА 2007"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, СО
„Планова 1" № 59, представлявано от управителя Д.В.В., иск с правно
основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата 27 720 лв., претендирана като
неустойка по раздел VII 7.1 от сключения между страните договор за изпълнение
на видове строително-монтажни работи на обект „Жилищна група с ограда“, находящ
се в ***, представляващ имот с идентификатор 10135.2563.1938 от 01.11.2017г., поради
неизпълнение на възложената работа в срока по раздел I.1Б, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 25.04.2019г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от „ГБС-ВАРНА“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Райко
Даскалов“ № 53, представлявано от Б.Р.Б. и П.Г.С., срещу „СК-ВАРНА 2007"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, СО
„Планова 1" № 59, представлявано от управителя Д.В.В., иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 22 557,62
лв. с ДДС, представляваща недължимо платена от „ГБС-Варна“ АД на „СК-Варна
2007" ЕООД сума за частично неизвършени от ответника работи по фактури
№ 300 от 28.12.2017г., № 320 от 02.02.2018г., № 336 от 12.03.2018г. и № 349 от
02.04.2018г., издадени по договор
за изпълнение на видове строително-монтажни работи на обект „Жилищна група с
ограда“, находящ се в ***, представляващ имот с идентификатор 10135.2563.1938
от 01.11.2017г.,, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 25.04.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ГБС-ВАРНА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Райко Даскалов“ № 53, представлявано от Б.Р.Б. и П.Г.С., ДА ЗАПЛАТИ на „СК-ВАРНА 2007" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, СО „Планова 1" № 59, представлявано от управителя Д.В.В. сумата от 3160 лева разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: