ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6
гр. Монтана , 10.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на пети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Ц. Бранкова
като разгледа докладваното от Милена Ц. Бранкова Частно наказателно дело
№ 20211600200111 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 64 от НПК.
Образувано е по искане на прокурор от Окръжна прокуратура – М. за вземане на
мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение лицето В. В., обвиняем
по ДП № 128/2021 г. по описа на РУ на МВР Б.. В искането се посочва, че В. е
привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 199, ал.1, т. 3, пр. 2
във вр. с чл. 198, ал.1, от НК, както и че са събрани достатъчно доказателства, от които
може да се направи обосновано предположение, че именно той е извършител на
деянието. Изтъква се, че са налице условията на чл. 63 от НПК за вземане на най-
тежката мярка за процесуална принуда “задържане под стража” с оглед високата
степен на обществена опасност на деянието и реалната опасност обвиняемият да се
укрие и да извърши друго престъпление.
Обвиняемият В.В., лично и чрез защитника си, моли да бъде взета по-лека мярка
за неотклонение – домашен арест. Изтъква семейни причини, свързани с грижа по
малолетните му деца и факта, че противозаконно отнетите суми са междувременно
възстановени. Твърди, че има адрес в селото, който обитава постоянно и че винаги
може да бъде намерен там.
Доказателствата са писмени, приложено е ДП № 128/2021 г. по описа на РУ на
МВР Б..
В производството пред съда са представени и протоколи за разпит на свидетели
пред съдия по реда на чл. 223 от НПК.
МОС, като разгледа направеното искане във връзка със събраните по
досъдебното производство доказателства и като съобрази изискванията на закона и
становищата на страните, приема за установено следното:
Обвиняемият е привлечен като обвиняем по ДП № 128/2021 по описа на РУ на
МВР Б. за това, че около 04,00 ч. на 02.05.2021 г. в с. З., обл. М., в жилище,находящо се
1
на ул. „Е.“ № * отнел чужди движими вещи – сума в размер на 1 000 лв. от владението
на И. С. от с. З., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил
сила и заплашване, а грабежът е придружен със средна телесна повреда - престъпление
по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НК, най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“ се взема, когато е налице обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или
друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
В конкретния случай – по досъдебното производство са разпитани множество
свидетели, вкл. и пред съдия, от показанията на които може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият В. е извършил престъплението, за което е обвинен.
Тези свидетелски показания са подкрепени от писмените доказателства и от
самопризнанията на извършителя при разпита му след привличането в качеството на
обвиняем. Извършено е и разпознаване, при което пострадалият е посочил именно
обвиняемия като извършител на престъплението.
Обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от пет до петнадесест години. То покрива белезите на тежко престъпление по
чл. 93, т. 7 от НК.
Налице е опасност обвиняемият да се укрие. Обвиняемият е неколкократно
осъждан за престъпления против собствеността. Макар и с известна давност, тези
осъждания, заедно с данните за липса на постоянни работа и доходи, сочат на
установени престъпни навици. Наред с това, се установява от събраните до момента
доказателства и зависимост към хазартни игри, която провокира към нерегламентирано
набавяне на средства. Според показанията на пострадалия свидетел, настоящето
нападение е второ по ред, след като преди три години обвиняемият отново е дошъл
неканен в къщата му, нанесъл му е побой и само случайно пребиваващ там роднина го
е спасил от по-тежки последици. Горните обстоятелства водят до реалната опасност
обвинеямият не само да се укрие, но и да извърши ново престъпление.
Искането за определяне на по-лека мярка за неотклонение е неоснователно.
Няма уважителни ппричини, които да обуславят такава. Грижата за малолетните деца
не е била пречка за извършване на престъпно деяние. Не е и основание за определяне
на по-лека мярка за процесуална принуда, още повече, че тези деца имат майка, която
полага непосредствените грижи по отглеждането им. Деянието на обвиняемия е с
висока степен на обществена опасност, съпроводено с нанасяне на средна телесна
повреда на пострадалия и вероятно с извършване и на друго престъпление в
съвкупност, като се има предвид, че разследването е още в начална фаза.
Задържането под стража е единствената мярка, която в достатъчна степен ще
ограничи правата на обвиняемия, така че да го възпре от укриване и извършване на
ново престъпление.
Предвид изложеното, МОС намира, че искането на прокурора от ОП – М. е
основателно.
На основание чл. 64 от НПК съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение
обвиняемия В. В., роден на *** г. в гр. Монтана, българин, български гражданин, с
основно образование, безработен, във фактическо съжителство, осъждан, ЕГН
**********, с постоянен адрес в с. З., обл. М., ул. „Н.“ № * - обвиняем по ДП №
128/2021 г. по описа на РУ на МВР Б., пр. пр. № 676/21 г. по описа на Окръжна
прокуратура М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. апелативен съд в тридневен
срок от днес.
В случай на частна жалба или частен протест, насрочва заседание пред
въззивния съд на 18.05.2021 г. от 10 ч.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
3