ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 651
гр. Пловдив , 04.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501875 по описа за 2021 година
Производство по чл.413,ал.2 ГПК.
Делото е образувано по постъпила частна жалба от „Профи Кредит България“
ЕООД- гр.София чрез пълномощника си юриск.Р. И.а против Определение № 4338 от
25.06.2021г. постановено по ч.гр.д.№ 20215330110385/ 2021г. по описа на Пловдивски
районен съд – ХIІІ гр.с. , с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника М. А.. И..
По изложени оплаквания в частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане и
уважаване на искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото писмени
доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1
ГПК срок, като процесуално допустимо подлежи на разглеждане по същество.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението
на жалбоподателя против М.Р. И. от с........................., Пловд.област. Мотивът за
отхвърленото искане на заявителя заповедният съд е основал на разпоредбата на чл.411,
ал.2, т.3 ГПК / нова, ДВ, бр.100 от 2019г., в сила от 24.12.2019г./ относно наличието на
основание за отказ за издаване на ЗИ в случаите, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. В конкретния случай заповедният съд е направил констатацията, че се
претендират суми за възнаграждение за допълнителни услуги, които с оглед на тяхната цена
1
увеличават размера на претендираните суми, поради което всяка от тези уговорки
противоречи на добрите нрави не само с оглед установената съдебна практика, преди
приемането на измененията в ЗПК, но и с оглед изискванията за справедливост ,
позовавайки се са съдебна практика относно понятието добри нрави / Решение по гр.д.№
5093/ 2007г. на ВКС-ІV ГО и др./ Въз основа на това е мотивиран изводът за наличие на
обоснована вероятност за неравноправна клауза в договора, сключен с потребител. За
отхвърляне изцяло на заявлението по чл.410 ГПК е мотивирано, че в заповедното
производство е невъзможно да се извърши преценка относно това дали е налице хипотезата
на чл.22 ЗПК- изначална недействителност във връзка с неспазени изискванията по чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, с оглед прилагане последиците на
чл.23 ЗПК, като са дадени указания за предявяване на осъдителен иск.
С частната жалба се оспорва правомощието на заповедният съд на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи
права, поради нарушение на закона или добрите нрави, при тълкуване на правилото по
чл.143 ЗЗП и при неотчитане на разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП. Счита се, че процесният
договор отговаря на всички законови императивни изисквания; уговореният годишен
лихвен процент и ГПР – на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, при
действие на принципа за свобода на договаряне, вкл. относно договореното възнаграждение
и предложените допълнителни услуги: Фаст и Флекси, страните се съгласили да сключат ДК
при посочените ГЛП и ГПР, а кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика
на формиране на ГПР. Жалбата е неоснователна.
Преценката на съда за наличие на визираните в чл.410, ал.1 ГПК основания за издаване
на исканата ЗИ се основава вкл.на представени към заявлението приложения към
заявлението, съобразно изискването на чл.410, ал.3 ГПК. С действащата към момента на
постановяване на обжалваното разпореждане разпоредба на чл.411, ал.2 , т.2 и т.3/ нова –
ДВ, бр.100 от 2019г., в сила от 24.12.2019г./ изрично е уредено правомощието на заповедния
съд да откаже издаването на ЗИ, ако искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави или ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В тази насока принципно е неоснователно възражението на жалбоподателя, че
заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася
по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, каквито правомощия с
посочената разпоредба законодателят е обвързал съда със задължението за извършване на
служебна проверка и преценка относно наличието на клаузи, противоречащи на Закона или
добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договора, когато
е сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия случай, вкл. и в случаите на
обоснована вероятност за това. Възражението на жалбоподателя се основава на съдебна
2
практика - на ОС-Варна / Определение № 14/ 03.01.2019г. /, на ОС – Габрово / Определение
от 09.05.2019г и Определение от 21.05.2019г./, видно от датите на които съдебни актове
разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК /нова , в сила от 24.12.2019г./ не е действаща . За това и
правилно е отчетено от жалбоподателя, че към момента на постановяване на
разпореждането на заповедния съд е действаща актуалната редакция на нормата на чл.411,
ал.2, т.3 ГПК / обн., ДВ, бр.100 от 2019г./ , затова заповедният съд е обвързан от
задължението да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или
отделни негови клаузи на основание нарушение на Закона или на добрите нрави и поради
което принципно при осъществяване на тези правомощия заповедният съд не е превишава
своите правомощия в нарушение на съдопроизводствените правила. Преценката на
заповедния съд в производството по чл.410 ГПК не изключва преценката на гражданския
съд , ако претенцията на кредитора е предявена по общия исков ред, в каквато насока са
следващите възражения на жалбоподателя във връзка с процесуалния ред за разглеждане и
обявяване на определени клаузи в договора за неравноправни. Независимо от това обаче,
както се посочи по-горе, с изричната и специална разпоредба по чл.411, ал.2, т.3 ГПК
заповедният съд основава преценката относно основателността или неоснователността на
заявлението на кредитора в заповедното производство въз основа на проверката в
посочената от нормата насока.
В представения по делото ДПК от заявителя, сключен с длъжника В. Б. Д., е видно,
че на длъжницата е отпусната сума по кредита в размер на 3700 лева, със срок на кредита
36 месеца, размер на вноската 176,82 лева, ГПР – 49,05 %, ГЛП – 41,00 %, лихвен процент
на ден: 0,11%, с посочена дължима сума по кредита: 6364,16 лева. Предвидени са две
допълнителни услуги : „Фаст „ – Приоритетно разглеждане с претендирано по заявлението
по чл.410 ГПК възнаграждение в размер на 986,64 лева и Флекси – Гъвкав погасителен план
с претендирано със заявлението по чл.410 ГПК възнаграждение в размер на 2 302,24 лева,
както и претендирано със заявлението договорено възнаграждение в размер на 1 467,33 лева
за периода 15.03.2020г – 03.04.2021г. ведно със лихва за забава в размер на 391,41 лева от
16.03.2020г. до 03.04.2021г.
Така описани клаузите по представения ДПК са с неравноправен характер в частта
им относно договорната лихва заедно с мораторната лихва, ГПР и възнаграждението за
допълнителните услуги, заобикалящи забраната на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК, съответно като
неравноправни клаузи на основание чл.143, ал.2, т.5 вр. с ал.1 ЗЗП , налице е противоречие
с чл.33, ал.1 ЗПК вр. с чл.143, ал.1, т.12 вр. с ал.1 ЗЗП; относно мораторната лихва;
процесният договор е с договорен ГЛП по заема в размер на 41,00 % и ГПР на заема 49,05
%, който е надвишаващ многократно размера на законната лихва, а ГЛП прекомерно висок и
договорен в противоречие с добрите нрави като надхвърлящ тройния размер на лихвата за
3
забава; същият не определя вида и броя на включените в него компоненти, с което е в
противоречие с Директива 2008/ 48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008 относно договорите за потребителските кредити, въведена с разпоредбата на
пар.2 ДР на ЗПК; по отношение на допълнителните услуги като действия, обслужващи
усвояването и управлението на кредита, същите не съставляват допълнителни услуги по
смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК и са договорени в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2
ЗПК.
На следващо място излагат се съображения на жалбоподателя по същество на
искането относно отхвърленото заявление за договорното възнаграждение.
Обстоятелствата, свързани от жалбоподателя в насока на това, че на длъжника са
предоставени Стандартен европейски формуляр по искането за отпускане на ПК, като
дружеството е предоставило преддоговорна информация на длъжника с посочени
параметри, включени в ДПК, ответникът декларирал неговото получаване, изготвен бил
погасителен план, а запознавайки се с договора длъжникът не е обективирал желание да се
откаже от сключения договор, каквато възможност му дава Закона и ОУ към договора, са
непряко относими към изрично уреденото законово задължение на съда за извършване на
преценката налице ли е противоречие на клаузи от договора със Закона или добрите нрави
или налице ли е неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. При
потребителските договори приложението на принципа на свободата на договаряне е
ограничен от регламентацията на ЗК и ЗЗП във връзка с въведените законови изисквания
относно съдържанието на тези договори, целящи защита на икономически по-слабата страна
като потребители. В настоящия случай е налице обоснована вероятност процесният договор
да не отговаря най-малко на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.10 ЗПК , поради което и на
основание чл.22 ЗПК - условия за признаване изначална недействителност. Независимо от
това не са налице достатъчно данни за преценка приложението на правната последица на
чл.23 ЗПК. Със заявлението заявителят е посочил, че са заплатени от длъжника четири
погасителни вноски, които включват и част от претендираните акцесорни вземания, за които
плащания са налице условия за съотнасянето им към погасяване на главницата по кредита,
поради което не са налице условия за определяне на точния й размер, съответен на
претендирания със заявлението.
По така изложените съображения частната жалба се намира за неоснователна, а
обжалваното разпореждане подлежи на потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I във връзка с чл.278, ал.4
ГПК, въззивният съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 4338 от 25.06.2021г.
постановено по ч.гр.д.№ 20215330110385/ 2021г. по описа на Пловдивски районен съд –
ХIІІ гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5