№ 468
гр. Варна, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100502066 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 5744/09.03.2022 г., подадена от “НАВОНА – МД ”
ЕООД, чрез адв. Светлин Тодоров, с която е отправено искане за поправка на очевидни
фактически грешки в Решение
№ 259/02.03.2022 г., постановено по настоящото дело.
В молбата се сочи, че видно от диспозитива на въззивното решението е допусната
техническа/очевидна факткическа грешка, доколкото в мотивите на съдебния акт главница в
размер на 35 000 лв. въобще не е обсъждана и присъждана или претендирана. По делото не
е заявяван и обсъждан, и исков период от 10.09.2014 г. До 27.12.2015 г., а няма и как да е,
тъй като трудовата злополука е настъпила на 19.05.2019 г. Не е имало и самостоятелен иск
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху главницата.
В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Б. КР. Н., чрез адв. Б.Б., изразява
становище за основателност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е процесуално допустима, като
подадена е от надлежна страна. По отношение на постановеното решение е приложима
разпоредбата на чл. 247 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните
съображения:
1
Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко
несъответствие между формираната воля на съда и отразяването в диспозитива на
постановения съдебен акт.
В мотивите на решението въззивният съд е формирал воля да осъди Б.Н. да заплати
на „Навона-МД“ ЕООД разноскизя първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
допълнително в размер на 826.97лв., над присъдените вече такива в обжалваното решение в
размер на 2305.54лв. Постановявайки диспозитива си, с оглед формираните мотиви, е
записан още и следния текст: „осъи сумата от 4616.89 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 35 000 лв. за периода от 10.09.2014 г. до 27.12.2015 г., на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД“.
Настоящият състав приема, че е допусната очевидна фактическа грешка във
въззивното решение, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК, като
посочения текст не се чете.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение
№ 259/02.03.2022 г., постановено по в. гр. дело № 2066/2021 г. по описа на ВОС, на
основание чл. 247 от ГПК, като в потвърдителния диспозитив, след израза: “разноски за
първата инстанция в размер на 2305.54 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК”, текстът: “осъи
сумата от 4616.89 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 35 000 лв.
за периода от 10.09.2014 г. до 27.12.2015 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД“ не се чете.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3