Определение по дело №774/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирани пред съда иск от „Ловно- рибарско дружество- Община Я.”, Булстат[ЕИК], представлявано от М. Г. М., чрез адв. Т. и адв. П. срещу „Сдружение ловно- рибарско дружество- Р.”, Булстат[ЕИК], представлявано от Управителя Л. И. К., със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „К. О.” № 1.

Предявен е иск с който се иска от съда да установи по отношение на ответника, че ищецът е собственик на иделна част от ПИ № 476003, в м. „Б.”, в землището на [населено място], начин на ползване- рибарник, с площ от 18.684дка, с посочените в исковата молба съседи, ведно с построените върху описания имот двуетажна масивна сграда- люпилна, със застроена площ от 91 кв.м. и едноетажна масивна сграда с друго предназначение/складово помещение/, със застроена площ 83кв.м., както и да осъди ответника да предаде владението върху претендираната идеална част от имота.

Предявен е иск с който се иска да бъде отменен Констативен нотариален акт № 20, том V, рег. № 4494, дело № 783/2009г. по описа на Нотариус С. В., на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.

При условията на евентуалност са предявени следните искове:

Иска се от съда, в случай че не уважи предявения ревандикационен иск за собственост, да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, че ищеца притежава безвъзмездно и безсрочно право на ползване и плодоползване върху идеална част от недвижимия имот, предмет на делото, както и да осъди ответника да предаде на ищеца владението върху претендираната част от имота, като отново отмени Констативен нотариален акт № 20, том V, рег. № 4494, дело № 783/2009г. по описа на Нотариус С. В., на основание чл. 547 от ГПК.

При условията на алтернативност и в случай че съдът не признае и предявения иск за ползване върху посочения в исковата молба недвижим имот, иска се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 26 000лв., представляваща обезщетение в размер на сумата, с която ответното дружество се е обогатило за сметка на ищцовото, чрез внесените в ищцовото дружество средства при вливането на двете дружества, ведно със законната лихва върху внесените суми до датата на отделянето, заплащания членски внос и приноса с личен труд, заедно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на дължимото.

Иска се и заплащането на разноските по делото за настоящата съдебна инстанция.

Съдът при първоначална проверка на депозираната искова молба констатира, че същата страда от редица нередовности, поради което с Определение № 3919 от 28.08.2015г. е оставил същата без движение. Дал е указания на сдружението ищец, че не са представени с исковата молба актуална скица на процесния недвижим имот и данъчна оценка на същия, както и убедителни доказателства за внесената държавна такса във връзка с предявените искове, след посочване на цената на всеки един от тях. Съдът е указал на ищеца също така, че липсва ясно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основават предявените искове, което съставлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 ал.1 т. 4 от ГПК. Постановил е исковата молба да бъде вписана.

След удължаване срока за отстраняване нередовностите на исковата молба по реда на чл. 63 от ГПК на два пъти по искане на ищеца, част от констатираните от съда нередовности са били отстранени. По делото са представени скица на процесния имот и данъчна оценка на същия. Представен е и препис от платежно нареждане, от което е видно, че сумата 696.77лв. е внесена по сметката на ОС Благоевград, като държавна такса по настоящото гр.д. № 265/2015г. по описа на ОС Благоевград.

С писмена молба от 09.10.2015г. по делото е представен препис от вписана искова молба по делото, а на 02.11.2015г. е постъпила писмена молба, с който адв. И. П. Т., пълномощник на „Ловно- рибарско дружество- Община Я.” по делото, пояснява обстоятелствата на които се основава исковата претенция. Отново излага фактите, въз основа на които твърди че е било извършено преобразувано по смисъла на чл. 12 от ЗЮЛНЦ, на „Ловно-рибарско дружество Я.”, първоначално чрез вливане, а в последствие чрез отделяне от „Сдружение ловно- рибарско дружество- Р.”. Твърди се в писмената молба, с която се пояснява исковата молба по делото, че при вливането на двете дружества, имуществото на „Ловно-рибарско дружество Я.” е преминало към „Сдружение ловно- рибарско дружество- Р.”, ведно с членския внос, което е спомогнало увеличаването на имуществото на приемащото сдружение. Сочи се че с последващия акт на отделянето си, „Ловно- рибарско дружество- Община Я.” е станало собственик на част от имуществото, което е било общо и бездялово за двете сдружения, след вливането на едното в другото. И тъй като двете сдружения към настоящия момент не съществуват като самостоятелни ЮЛ, то собствеността им върху имуществото е обикновена бездялова съсобственост, при квоти съобразно големината на членската маса на съответното Сдружение.

Съдът при повторната проверка за редовността на исковата молба във връзка с допустимостта на предявените искове, счита че все още не са отстранени част от нередовностите на първоначалната искова молба. И след поясненията дадени с допълнителната писмена молба по делото, исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ал.1 т. 4 от ГПК, като липсва ясно и точно изложение на обстоятелствата на които се основават предявените искове.

С исковата молба са изложени от фактическа страна твърдения за извършените вливане и отделяне на сдружението „Ловно-рибарско дружество Я.” с „Сдружение ловно- рибарско дружество- Р.” и преименуването му след отделянето на „Ловно- рибарско дружество- Община Я.”, като се твърди, че са били извършени и вписани в ОС Благоевград преобразувания на сдружението ищец по смисъла на чл. 12 от ЗЮЛНЦ. Твърди се още от представителят на сдружението ищец, че в случая при липса на изрична законова уредба, следва да се приложат по аналогия нормите на чл. 13 и чл. 14 от ЗЮЛНЦ- съответно за прекратяването и ликвидацията на сдруженията с нестопанска цел.

Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който се иска установяването на правото на собственост и осъждането на „Сдружение ловно- рибарско дружество- Р.”, да предаде на „Ловно- рибарско дружество- Община Я.”, владението върху идеална част от процесния имот: ПИ № 476003, в м. „Б.”, в землището на [населено място], начин на ползване- рибарник, с площ от 18.684дка, с посочените в исковата молба съседи, ведно с построените върху описания имот двуетажна масивна сграда- люпилна, със застроена площ от 91 кв.м. и едноетажна масивна сграда с друго предназначение/складово помещение/, със застроена площ 83кв.м. Никъде обаче в обстоятелствената част на исковата молба и в допълнителната писмена молба, с която същата е пояснена и конкретизирана от ищеца, не се сочи на какво основание „Ловно- рибарско дружество- Община Я.” претендира че е собственик на идеална част от процесния недвижим имот, като липсват данни от представените с исковата молба писмени доказателства, че процесния недвижим имот е бил част от имуществото на „Ловно-рибарско дружество Я.” от преди вливането на същото в „Сдружение ловно- рибарско дружество- Р.”. За да е налице правоприемство на имуществото на едно сдружение от друго, то следва имота да е бил част от имуществото, собственост на „Ловно-рибарско дружество Я.” от преди неговото вливане със сдружението ответник. С исковата молба по делото, не е представен констативния нотариален акт за собственост, чиято отмяна се иска от съда и въз основа на който ответното сдружение- „Сдружение ловно- рибарско дружество- Р.”, се е легитимирало като собственик на процесния недвижим имот, поради което съдът не може да установи на какво основание ответното сдружение е признато за собственик на процесния имот. Очевидно е обаче, че с исковата молба правото на собственост върху имота на „Сдружение ловно- рибарско дружество- Р.” се оспорва от сдружението ищец, щом се иска отмяната на издадения констативен нотариален акт.

В правната теория и в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че не може да се иска в самостоятелно производство отмяна на констативен нотариален акт по реда на чл. 537 ал. 2 ГПК (чл. 431 ал. 2 ГПК - отм.), тъй като при засегнато право на собственост защитата на ищеца може да бъде реализиране чрез иск за собственост, а отмяната на нотариалния акт е законна последица от уважаването на иска. Ето защо задължително следва да бъде предявен иск за установяването на правото на собственост по чл. 124 от ГПК или ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС.

Неясни са съображенията изложени с исковата молба, поради каква причина се иска от съда да признае на „Ловно- рибарско дружество- Община Я.” безвъзмездно и безсрочно право на ползване и плодополвзване върху идеална част от процесния поземлен имот, след като се твърди че същият е част от имуществото на сдруженията страни по настоящото дело и поради тази причина след отделянето „Ловно- рибарско дружество- Община Я.” е носител на правото на собственост на идеална част от процесния имот.

Изложените от съда основания сочат на нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 127 ал. 1 т. 4 от ГПК, които са установени от съда при първоначалната проверка за редовност на исковата молба и които не са били отстранени от ищцовата страна и до настоящия момент. Без ясно и точно заявяване на правно релевантните факти по делото и без да уточни на какви обстоятелства се основава всеки един от предявените за разглеждане искове пред съда, ищецът не би могъл да обоснове правния си интерес от предявяването на исковете, заявени с петитума на исковата молба, а съдът не би могъл да извърши правилна квалификация на същите с оглед на исканата от ищеца съдебна защита. За ответник пък е невъзможно да се брани срещу предявените искове и да организира защитата си по делото, както и да навежда доказателства в подкрепа на доводите и твърденията си.

Следва исковата молба повторно да бъде оставена без движение, а на ищеца дадена възможност в едноседмичен срок от получаването на съобщение за настоящото определение, да отстрани нередовностите, като му се укаже, че в противен случай исковата молба ще бъде върната, а производството по образуваното гражданско дело прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 129 ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 127 ал.1 т. 4 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ ПОВТОРНО ИСКОВАТА МОЛБА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ за отстраняване на нередовностите посочени в настоящото определение на съда.

ДАВА възможност на ищеца да отстрани нередовностите на депозираната пред съда исковата молба съгласно подробните указания на съда, като ма УКАЗВА че в случай че не стори това в едноседмичен срок от получаването на съобщението за настоящото определение на съда, съгласно чл. 129 ал.2 от ГПК, производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба ще бъде върната на ищеца.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

Председател: