РЕШЕНИЕ
№.............
27.10.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна коллегия, ХІV състав, в публично заседание на 05.10.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
БИШУРОВ
Секретар: И. Ч., като разгледа докладваното от
съдия Бишуров АНД № 611 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда с чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.К.П. ***, ЕГН ********** против НП № 202-1818-02-3137 от 12.03.2020 година на началника на РУ МВР-Пазарджик, с което на
основание чл.81 ал.2, т.2 от ЗБЛД и за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД е
наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Релевираните в
жалбата оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Прави се и искане за присъждане на
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично и не се представлява от процесуален
представител. Не се взема становище по съществото на спора.
За въззиваемата
страна - АНО, редовно призован, не се явява представител. Заедно с
административнонаказателната преписка изпраща писмено становище, с което иска НП
да се потвърди.
Районният
съд прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите
на страните и при съобразяване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 14.11.2019 год., около 22700
часа, в гр.Пазарджик, на бул. „Г. Бенковски“, при извършена полицейска проверка
представил документ за самоличност – лична карта с № ***, която била с нарушена
цялост /счупена/.
Гореописаното
било установено от св.В.Ч. – полицейски служител в РУ МВР-Пазарджик, който
съставил против жалбоподателя АУАН рег. № 3137/14.11.2019 година. Въз основа на
акта било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на жалбоподателя на 09.04.2020
година, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 16.04.2019 год., т.е.
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което
е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописанат
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
доказателства - показанията на актосъставителя и писмените доказателства, приети по делото.
При така
установеното съдът намира, че жалбата е основателна, но не по съображенията
изложени в нея, а поради следното:
Според настоящия
съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, които драстично накърняват правото
на защита на санкционираното лице, до степен на невъзможност да го осъществява.
Видно от АУАН и НП същите
не отговарят на императивните изисквания на чл.42 т.4 от ЗАНН, респ. на чл.57
ал.1, т.5 от ЗАНН. Първоначално актосъставителят, а в последствие и АНО са
допуснали едно и също нарушение, което се изразява в липса на описание на нарушението,
на обстоятелствата, при които то е било извършено и на доказателствата, които
го потвърждават. АНО са е задоволил при описване на нарушението да препише записаното
в АУАН като фактическа обстановка на извършеното нарушение, която буквално
сочи, че на посочените вече дата, час и място П. бил представил лична карта, която
била с нарушена цялост /счупена/.
Така описаното
нарушение е квалифицирано като такова по чл.7 ал.1 от ЗБЛД, която правна норма
вменява в задължение към гражданите на Р България да пазят личните си документи
за самоличност от повреждане, унищожаване или загубване. В същото време,
поведението на П. е санкционирано по чл.82 ал.2, т.2 от ЗБЛД, която правна норма
предвижда налагане на административно наказание глоба на този, който „повреди”,
„унищожи” или „изгуби” български документ за самоличност.
По начина на
описване на нарушението и посочените като нарушени правни норми,
нарушителят не може да научи в какво точно е обвинен, т.к. няма изрично и
подробно описание на някое от изпълнителните деяния на самото нарушение, които
са „изгубване”, „повреждане” или „унищожаване” на български документ за
самоличност. Описаното като изпълнително деяние на нарушението в НП –
„представя” лична карта с нарушена цялост /смупена/ по никакъв начин не
корелира на изпълнителните деяния на вменения състав на административно
нарушение. С други думи П. е лишен от
възможността да разбере, в какво точно е обвинен да е извършил и защо е наказан
по посочения в НП ред. На него не му е
казано по никакъв начин дали той лично, както и как, къде и кога, респ. при
какви обстоятелства е повредил въпросния документ, т. е. няма посочване на дата
и място на извършване на нарушението. Посочената в НП дата 14.11.2019г. е дата
на проверката, при която било констатирано, че личната карта е била с нарушена
цялост, но никъде не е посочено, че на тази дата и то лично жалбоподателят е
повредил документа си. Датата на извършването на нарушението пък, освен че е
императивен реквизит на НП, има значение и относно това дали АНП е започнато
законосъобразно със съставянето на АУАН и то с оглед спазване на сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
Освен че не е
описано с кое свое действие или бездействие жалбоподателят виновно е допринесъл
за повреждането на документа, но и той по
никакъв начин не е приобщен като доказателство към преписката, за да бъде
проверимо твърдението на актосъставителя и АНО, че е бил повреден /счупан/. Това
пък прави вмененото административно нарушение недоказано още повече, че при
разпита на актосъставителя същият заяви, че не се спомня нищо за случая и не
може да поясни в какво се е изразявала нарушената цялост на личната карта, т.е.
повредата.
Отделно от това в
АУАН и НП не е описано ясно и недвусмислено в какво се изразява нарушената
цялост на документа, а изписаното в скоби, че бил „счупен” още повече
затруднява жалбоподателя, а и съда, да установи всъщност повреден ли е бил или
пък унищожен процесният документ, респ. ако само е бил повреден, то дали
повредата го прави негоден да се ползва по предназначение или не, което пък ще
има значение относно това дали не се касае за маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
В заключение обобщено
следва да се каже, че ако АНО е желаел да ангажира отговорността на жалбоподателя,
то той във всички случаи е следвало коректно да опише нарушението, като
индивидуализира подробно документа, след което посочи как и кога нарушителят е
повредил, респ. унищожил документа, в какво се е изразила повредата или
унищожаването и т.н., за да може да даде възможност на лицето да изгради своята
защита на база обективните факти, сочещи осъществения състав на нарушение, като
например оспорва тези факти, гради алиби и т.н.
В конкретния случай
жалбоподателят е лишен от това негово основно право на защита, а пък липсата на
описание на нарушението лишава и съда от възможността да осъществи адекватен
съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП. Всичко това е достатъчно
да се отмени НП.
Относно искането за
присъждане на разноски следва да се каже, че то е направено своевременно – още
с подаването на жалбата против НП, от страна на пълномощника на жалбоподателя,
като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на
обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 09.04.2020г.,
както и от представения списък на разноските /л.12 от делото/ се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. (шестстотин лева)
жалбоподателят П. е заплатил на пълномощника си поделото - адвокат Г. К. от
ПАК.
При това положение
ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на
посочената дирекция следва да бъде възложено заплащането на разноските,
доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.37 ал.2 от ЗМВР, а
РУ МВР-Пазарджик, чийто представител е издал обжалваното и отменено с
настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата
областна дирекция по реда на чл.42 ал.3 от ЗМВР.
Предвид
обстоятелството, че по делото не е направено възражение за прекомерност на
разноските, то съдът служебно не би могъл да пристъпи към обсъждане на въпроса
дали е наложително тяхното намаляване.
По тези съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, пазарджишкият РС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 202-1818-02-3137 от 12.03.2020
година на началника на РУ МВР-Пазарджик, с което на А.К.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.81 ал.2, т.2 от ЗБЛД
и за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/.
ОСЪЖДА ОД МВР-Пазарджик с административен адрс гр.Пазарджик, пл.
„Съединение“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на А.К.П. ***, ЕГН **********
разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: