№ 6014
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100510395 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 344 вр с чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 6751/18.06.2022г. по гр.д. № 58529 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 58-ми състав на основание на 34, ал.1 от ЗС е
допуснато извършването на съдебна делба на апартамент № 54, находящ се
в гр. София, район Триадица, ж.к. „Стрелбище”, ул. **** състоящ се от една
стая, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 44,50 кв.м. при
съседи по нотариален акт: от изток – ап. № 53, от запад – ап. № 55, от север –
стълбищна клетка, от юг – зелена площ, заедно с избено помещение № 30 с
полезна площ от 2,69 кв.м. при съседи: от изток - разделна стена с вх. В, от
запад - коридор, от север – мазе № 31, от юг – мазе № 29, заедно с
прилежащите му 2,264 % ид.ч. от общите части на сградата , заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху имота, върху който е
построена сградата- държавна земя, представляващ самостоятелен обект в
сграда, за който съгласно Заповед № РД-18-3108/13.12.2016г. на
Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър с
последно изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри , засягащо
самостоятелния обект от 05.11.2020г., е определен идентификатор №
1
68134.1003.189.3.54 с предназначение: жилище, апартамент на едно ниво при
граници на апартамента по скица на АГКК: на същия етаж самостоятелни
обекти в сграда с идентификатори 68134.1003.189.3.53; 68134.1003.189.3.55.;
под обекта: 68134.1003.189.3.50 и над обекта – 68134.1003.189.3.58 заедно с
прилежащите му избено помещение с площ от 2,69 кв.м. и 2,264% ид.ч. от
общите части на сградата между съсобственици и при квоти:
- 1/6 ид.ч. за С. Д. Д., ЕГН **********;
- 5/6 ид.ч. за Л. Д. Д., ЕГН **********.
С Решение № 12458/02.04.2023г. по гр.д. № № 58529 по описа за 2021г.
на Софийски районен съд, 58-ми състав е отхвърлено искането на Л. Д. Д.
съдържащо се във въззивната жалба за поправка на очевидна фактическа
грешка съответно на допълване на постановеното по делото решение, като в
диспозитива на решението се посочи, че върху имота има запазено вещно
право на ползване пожизнено в полза на 3-то лице.
Срещу така постановеното Решение от 18.06.2022г. е депозирана въззивна
жалба вх. № 148809/18.07.2022г. от Л. Д. Д., ЕГН **********. Изложила е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
Посочила е, че по делото било установено от приетия алеаторен договор, че
майка й И.В. Д. е носител на вещното право на ползване върху 4/6 ид.ч. от
имота, същото не било погасено и следвало да се посочи в решението по
допускане на делбата. Това вещно право на ползване имало съществено
значение за следващата фаза на делбата и трябвало да се посочи в решението
по допускане на делбата. Непосочването на това вещно право било
равнозначно на отричане на притежаваното от майка й вещно право на
ползване върху 4/6 ид.ч. от имота, което и към момента не било погасено. Не
били обсъдени от районния съд доказателствата за съществуването на това
вещно право на ползване. Тези нарушения на районния съд водели до
неправилност на постановеното решение.
Въззиваемият – ищец С. Д. Д., ЕГН ********** е оспорила жалбата.
Посочила е, че алеаторният договор бил съобразен от районния съд, той имал
значение за квотите в съсобствеността и притежателите им. За останалите
въпроси, които са предмет на изследване в І-ва фаза на делбеното
производство този алеотарен договор нямал значение. Вещното право на
2
ползване върху части от имота имал значение евентуално за обезщетението за
ползване на имота, което би могъл да е предмет на делото във втора фаза на
делбата, но не и за наличието на съсобственост между страните и за квотите
им. Доказателствата по делото не доказвали настъпването на смъртта на
майката на страните, отношенията между страните били влошени и не била
уведомена за настъпилата смърт на майка им, доколкото въззивникът
твърдял, че такава е настъпила, то вещното право на ползване било погасено.
Претендирала е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
68549/13.10.2021г. по регистъра на СРС вписана в Агенция по вписвания вх.
рег. № 87555/23.11.2021г. , акт № 266 на С. Д. Д., ЕГН ********** с адрес:
гр. София, ж.к. белите брези” бл. № **** и съдебен адрес: адв. Г. И., гр.
София, ул. ****, офис № 9 срещу Л. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ж.к. Манастирски ливади” бл. № **** и съдебен адрес: адв. Б.Ц., гр.
София, ул. **** , с която е поискала от съда да допусне и извърши съдебна
делба на съсобствения на страните по наследство и сделка апартамент № 54,
находящ се в гр. София, район Триадица, ж.к. „Стрелбище”, ул. ****
състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения със застроена площ
от 44,50 кв.м. при съседи по нотариален акт: от изток – ап. № 53, от запад –
ап. № 55, от север – стълбищна клетка, от юг – зелена площ, заедно с избено
помещение № 30 с полезна площ от 2,69 кв.м. при съседи: от изток -
разделна стена с вх. В, от запад - коридор, от север – мазе № 31, от юг – мазе
№ 29, заедно с прилежащите му 2,264 % ид.ч. от общите части на сградата ,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху имота,
върху който е построена сградата- държавна земя, представляващ
самостоятелен обект в сграда, за който съгласно Заповед № РД-18-
3108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър с последно изменение на кадастрална карта и
кадастрални регистри , засягащо самостоятелния обект от 05.11.2020г., е
определен идентификатор № 68134.1003.189.3.54 с предназначение: жилище,
апартмент на едно ниво при граници на апартамента по скица на АГКК: на
същия етаж самостоятелни обекти в сграда с идентификатори
68134.1003.189.3.53; 68134.1003.189.3.55.; под обекта: 68134.1003.189.3.50 и
3
над обекта – 68134.1003.189.3.58 заедно с прилежащите му избено помещение
с площ от 2,69 кв.м. и 2,264% ид.ч. от общите части на сградата. Навела е
твърдения, че имотът бил придобит през 20.12.1989г. от родителите им, баща
им Д.С.Д. починал на 19.10.2007г., така всяка страна придобила по наследство
по 1/6 ид.ч. от имота. Останалите 4/6 ид.ч. майка им И.В. Д. прехвърлила с
алеаторен договор по нотариален акт № 157/2016г. на ответника Л. Д.. Така
ищецът бил носител на 1/6 ид.ч. от имота, а ответникът – на 5/6 ид.ч. от имота
, управлението и ползването на съсобствения имот било невъзможно и искала
да се прекрати съсобствеността със съдебна делба.
Ответникът Л. Д. Д., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
посочила, че върху имота прехвърлителят на 4/6 ид.ч. от него – И. Д. Д., си
била запазила пожизнено вещното право на ползването им. Страните били
притежатели на собствеността върху имота при посочените от ищеца квоти,
поради което иск бил основателен и следвало да се допусне делбата при
квотите посочени от ищеца , върху имота, върху 4/5 и.ч. от който имало
запазено вещно право на ползване на 3-то лице.
По делото е приет неоспорен от страните договор за продажба на
недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти, съгласно който на
20.12.1989г. Д.С.Д. и И.В. Д. са закупили държавен недвижим имот,
представляващ апартамент № 54, ет. 8 в жилищна сграда на блок ****
построен върху държавна земя в комплекс „Стрелбище” състоящ се от една
стая, кухня, обслужващи помещения със застроена площ от 44,50 кв.м. и
принадлежащите му избено помещение № 30 с полезна площ от 2,69 кв.м.,
заедно с 2,264 5 ид.ч. от общите части на сградата и идеални части от правото
на строеж върху държавната земя при съседи на жилището: от изток – ап. 53,
от запад – ап. 55, от север – стълбищна клетка, от юг зелена площ; при съседи
на избеното помещение: от изток – разделителна стена с вх. В, от запад –
коридор, от север- мазе № 31 , от юг- мазе № 29.
Прието е неоспорено от страните удостоверение за наследници, издадено
на 27.10.2020г. от СО, район Триадица, съгласно което Д.С.Д., ЕГН
********** е починал на 19.10.2007г. и е оставил за наследници по закон
съпругата си И.В. Д. и дъщерите си Л. Д. Д. и С. Д. Д..
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 157,
28.04.2016г. съставен от нотариус В.В., рег. № 268 на Нот.К., съгласно който
4
на 28.04.2016г. И.В. Д. е прехвърлила на Л. Д. Д. собствените си 4/6 ид.ч. от
апартамент № 54, находящ се в гр. София, район Триадица, ж.к.
„Стрелбище”, ул. „**** / стар адрес бл. **** състоящ се от една стая, кухня и
обслужващи помещения със застроена площ от 44,50 кв.м. при съседи: от
изток – ап. № 53, от запад – ап. № 55, от север – стълбищна клетка, от юг –
зелена площ, заедно с избено помещение № 30 с полезна площ от 2,69 кв.м.
при съседи: от изток - разделна стена с вх. В, от запад - коридор, от север –
мазе № 31, от юг – мазе № 29, заедно с прилежащите му 2,264 % ид.ч. от
общите части на сградата , заедно със съответните идеални части от правото
на строеж върху имота, върху който е построена сградата- държавна земя
срещу задължението на Л. Д. Д. да поеме гледането и издръжката на И.В. Д.
лично или чрез трето лице, като й осигури спокоен и нормален живот,
какъвто е водела до сега, докато е жива, като И. Д. си е запазила пожизнено и
безвъзмездно вещното право на ползване върху прехвърляните 4/6 ид.ч. от
имота.
Приета е схема издадена на 05.11.2020г. от АГКК съгласно която за
апартамент № 54, находящ се в гр. София, район Триадица, ж.к.
„Стрелбище”, ул. „**** ет. 8 идентификатор е 68134.1003.189.3.54.
Пред въззивния съд е прието неоспорено от страните удостоверение
издадено на 10.03.2023г. от СО, район Триадица, съгласно което И.В. Д. е
жива.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предмет на конститутивния иск за делба е потестативното право да се
иска от съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено
имущество. В първа фаза на делбата се установява съществуването,
съдържанието, страните и обектите на делбата, като в доказателствена тежест
на съделителя, предявил иска, е да установи тези условия.
До делба могат да се допуснат само съществуващи недвижими имоти,
които имат характеристиката на самостоятелни обекти на правото на
собственост.
5
По делото се установи от приетите по делото неоспорени от страните
удостоверения за наследници, че на 20.12.1989г. Д.С.Д. и И.В. Д. са закупили
държавен недвижим имот, представляващ апартамент № 54, ет. 8 в жилищна
сграда на блок **** построен върху държавна земя в комплекс „Стрелбище”
състоящ се от една стая, кухня, обслужващи помещения със застроена площ
от 44,50 кв.м. и принадлежащите му избено помещение № 30 с полезна площ
от 2,69 кв.м., заедно с 2,264 5 ид.ч. от общите части на сградата и идеални
части от правото на строеж върху държавната земя при съседи на жилището:
от изток – ап. 53, от запад – ап. 55, от север – стълбищна клетка, от юг зелена
площ; при съседи на избеното помещение: от изток – разделителна стена с
вх. В, от запад – коридор, от север- мазе № 31 , от юг- мазе № 29, че Д.Д. е
починал на 19.10.2007г. и е оставил за наследници по закон съпругата си И.В.
Д. и дъщерите си Л. Д. Д. и С. Д. Д., че с нотариален акт № 157/ 28.04.2016г.
И.В. Д. е прехвърлила на Л. Д. Д. собствените си 4/6 ид.ч. срещу задължение
за издръжка и гледане, като прехвърлителят си е запазила пожизнено вещното
право на ползване върху прехвърляните с договора 4/6 ид.ч. от имота. Тези
обстоятелства се установяват от приетите по делото неоспорени от страните
писмени доказателства. При така установеното съдът приема, че правилно е
прието от районния съд, че имотът е съсобствен между страните на основание
на наследствено правоприемство и сделка, като ищецът притежава 1/6 ид.ч.
от него придобити по наследство от баща си Д.С.Д., а ответникът Л. Д.
притежава общо 5/6 ид.ч. от имота, от които 1/6 ид.ч. са придобити по
наследство от баща й Д.С.Д., а 4/6 ид.ч. е придобила по алеаторен договор ,
сключен с И. Д. през 2016г.
Установява се по делото от приетото пред въззивния съд удостоверение,
издадено от СО, че към 10.03.2023г. И.В. Д. е жива, не са ангажирани
доказателства за откриване на наследството й в последствие. При така
установеното съдът приема, че върху 4/6 ид.ч. от имота, които се
притежават от съделителя Л. Д. на основание на алеаторния договор от
2016г., има учредено вещно право на ползване в полза на 3-то лице,
запазило си ги при прехвърлянето в патримониума на Л. Д. правото на
собственост върху тези идеални части. Това обстоятелство съдът приема, че
следва да бъде отразено в диспозитива на съдебното решение за допускане на
съдебната делба. Това е така, защото в първа фаза на делба съдът установява
съдържанието и обема на правата на съделителите, а не само кои са тези
6
съделители и обектите на съсобствеността. Притежанието на вещно право на
ползване върху части от имота или върху целия имот има решаващо
значение във втората фаза на делба при избора на способа за извършването
на делбата, при определяне на стойността на имота и на дяловете, както и при
евентуално предявени претенции по сметки. При спор за съществуването на
вещно право на ползване обаче същият следва да бъде разрешен в първата
фаза на делба, защото това е етапът от производството, в който се установява
съдържанието и обема на правата. В този смисъл Решение №
50079/03.11.2022г. по гр.д. № 946/2020г. на ВКС, ІІ-ро Г.О.; Решение №
92/19.11.2018г. по гр.д. № 4212 по описа за 2017г. на ВКС, І-во Г.О./.
В случая с исковата молба ищецът не посочил върху части от имота да
съществува вещно право на ползване, това не е признато от него в хода на
първоинстанционното производство, независимо че такива твърдения са
наведени с отговора на исковата молба. Районният съд е следвало да изясни
спорните въпроси по делото в изпълнение на задълженията по чл. 143 и чл.
145 от ГПК, а това не е направено. Затова и наличието на спор за
съществуването на вещното право на ползване върху имота не е било ясно в
развитието на првоинстанционното производство, но се установява в хода на
въззивното производство. Между страните не съществува спор, че върху
собствените на Л. Д. Д. 4/6 ид.ч. придобити от нея по алеаторен договор
прехвърлителят си е запазил пожизнено вещното право на ползване върху
имота. Това изрично е посочено в отговора на исковата молба, както и във
въззивната жалба. Признато е от ищеца с отговора на въззивната жалба.
Между страните обаче е повдигнат спор дали това вещно право на ползване
върху имота е погасено. Твърденията на страните не са еднозначни за тези
факти, като специално тези на въззиваемия по отговора на жалбата са
противоречиви – посочено е че с оглед на доказателствата по делото вещното
право не било погасено, но с оглед на твърденията на въззивника, то било
погасено. Твърденията на въззивника са, че това вещно право на ползване не е
погасено, защото майка им е жива. Това несъответствие в твърденията на
страните съдът приема, че представлява правен спор между тях относно
съществуването на вещното право на ползване върху собствените на Л. Д. 4/6
ид.ч. от имота, които тя е придобила по алеаторния договор, сключен с И. Д..
При така възприето и по съображения изложени по-горе за установено по
делото съществуващо такова вещно право на ползване, което не е установено
7
да е погасено, то съдът приема, че същото следва да се посочи с диспозитива
на съдебното решение по допускане на съдебната делба.
При така възприето съдът приема, че жалбата е основателна, като за
правна сигурност и яснота при изписването на диспозитива на въззивното
решение , решението на СРС следва да се отмени изцяло, като се постанови
друго с което делба се допусне при квоти от 1/6 за ищеца и 5/6 за ответника и
изрично се посочи, че върху притежаваните 4/6 ид.ч. от Л. Д. има учредено
вещно право на ползване в полза на 3-то лице. Обстоятелството, че
решението на СРС се отменя изцяло само за яснота и правна сигурност,
независимо че разликата в решението на СРс и на СГС е записването в
диспозитива на решението съществуването на вещното право на ползване
върху 4/6 ид.ч. от имота, ще бъде отчетено от съда при поставянето на индекс
за резултат от въззивното обжалване на решението на СРС.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски следва да се поставят
в тежест на въззиваемия, въззивникът не е претнедирал разноски и такива не
му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6751/18.06.2022г. по гр.д. № 58529 по описа за
2021г. на Софийски районен съд, 58-ми състав като вместо това
постановява:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на основание на 34, ал.1 от
ЗС на апартамент № 54, находящ се в гр. София, район Триадица, ж.к.
„Стрелбище”, ул. **** състоящ се от една стая, кухня и обслужващи
помещения със застроена площ от 44,50 кв.м. при съседи по нотариален акт:
от изток – ап. № 53, от запад – ап. № 55, от север – стълбищна клетка, от юг –
зелена площ, заедно с избено помещение № 30 с полезна площ от 2,69 кв.м.
при съседи: от изток - разделна стена с вх. В, от запад - коридор, от север –
мазе № 31, от юг – мазе № 29, заедно с прилежащите му 2,264 % ид.ч. от
общите части на сградата , заедно със съответните идеални части от правото
на строеж върху имота, върху който е построена сградата- държавна земя,
8
представляващ самостоятелен обект в сграда, за който съгласно Заповед №
РД-18-3108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър с последно изменение на кадастрална карта и
кадастрални регистри , засягащо самостоятелния обект от 05.11.2020г., е
определен идентификатор № 68134.1003.189.3.54 с предназначение: жилище,
апартамент на едно ниво при граници на апартамента по скица на АГКК: на
същия етаж самостоятелни обекти в сграда с идентификатори
68134.1003.189.3.53; 68134.1003.189.3.55.; под обекта: 68134.1003.189.3.50 и
над обекта – 68134.1003.189.3.58 заедно с прилежащите му избено помещение
с площ от 2,69 кв.м. и 2,264% ид.ч. от общите части на сградата, върху 4/6
ид.ч. от който имот вещното право на ползване се притежава от И.В. Д.,
ЕГН **********, запазила си го при прехвърлянето на собствеността върху
тези идеални части на Л. Д. Д. с алеаторен договор по нотариален акт №
157/28.04.2016г. дело № 176/2016г. по описа на нотариус В.В., рег. № 268 на
Нот.К., между съсобственици и при квоти:
- 1/6 ид.ч. за С. Д. Д., ЕГН **********;
- 5/6 ид.ч. за Л. Д. Д., ЕГН **********
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9