РЕШЕНИЕ
№ 11346
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110126683 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „фирма“ АД срещу
„фирма“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 944, 46 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски,
представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по щета № ***/***/***/***, ведно със законната лихва от 17.05.2023 г.
до окончателното изплащане; сумата от 115,03 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 944, 46 лв. за периода от 25.03.2022 г. до
17.05.2023 г.; сумата от 518,60 лв., в включени 15 лв. ликвидационни разноски,
представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по щета № ***/***/***/***, ведно със законната лихва от 17.05.2023 г.
до окончателното изплащане, и сумата от 48,33 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 518,60 лв. за периода от 06.07.2022 г. до
17.05.2023 г.
Ищецът твърди, че на 06.12.2021 г. около 20:10 часа, в гр. ***, на ул. „***“, е
настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“, с рег.
№ ***, който поради несъобразяване на скоростта на автомобила, удря спрелия и изчакващ
колоната автомобили лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 200“, с рег. № ***,
вследствие на което последният се измества напред и удря спрелия пред него лек автомобил
марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, с рег. № ***. В резултат на процесното ПТП на лек
1
автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 200“, с рег. № *** и на лек автомобил марка
„Тойота“, модел „РАВ 4“, с рег. № *** са причинени имуществени вреди. Твърди, че към
датата на ПТП двата автомобила са имали сключени имуществени застраховки „Каско на
МПС“, обективирани както следва: за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 200“, с
рег. № *** – в застрахователна полица № ***-***/***/***, а за лек автомобил марка
„Тойота“, модел „РАВ 4“, с рег. № *** – обективирана в застрахователна полица №
***/***/***, валидни към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка
с това ПТП са нанесени вреди на застрахованите при него автомобили. Твърди, че щетите
по процесните МПС са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „С 200“, с рег. № *** застрахователят е платил обезщетение в
размер на 2404,80 лв. и е извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв., а за
извършения ремонт на лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, с рег. № ***,
застрахователят е платил обезщетение в размер на 1169,14 лв. и е извършил ликвидационни
разходи в размер на 15 лв. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за
заплащане на процесните суми, но ответникът е заплатил само част от претендираните суми,
при което част от вземането е останало неудовлетворено. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „фирма“
ЕАД, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че изплатеното на 25.03.2022 г.
обезщетение в размер на 1460,34 лв. по щета № ***/***/***/***, покрива изцяло вредите на
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 200“, с рег. № ***, с оглед настъпилите
увреждания. По отношение на лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, с рег. № ***,
сочи, че видно от представената с исковата молба Застрахователна полица № ***/***/*** за
процесния автомобил е налице единствено сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което счита, че не е изпълнен
фактическия състав на чл. 411 КЗ. При условията на евентуалност оспорва и размера на
вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Сочи, че изплатеното на 06.07.2022 г.
обезщетение в размер на 650,54 лв. по щета № ***/***/***/***, покрива изцяло настъпилите
в резултат на процесното ПТП вреди на лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, с
рег. № ***. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 411 от КЗ:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в
изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-
2
следствена връзка с процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „С 200“, с рег. № ***, към момента на реализиране на риска; наличието на валидно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното
дружество и собственика на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“, с рег. № ***;
настъпването на ПТП на 06.12.2021 г. в гр. *** със сочените в исковата молба участници;
посоченият в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и вината на водача на лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“, с рег. № ***; заплащане от страна на ответника
в полза на ищеца на сума в размер на 1460,34 лв. по щета № ***/***/***/*** и сума в
размер на 650,54 лв. по щета № ***/***/***/*** по предявените извънсъдебно регресни
претенции.
На следващо място, от представената по делото застрахователна полица №
***/***/*** се установява, че лек автомобил „Тойота“, модел „РАВ 4“, с рег. № ***, рама
***, собственост на М. Вл. Ан., е бил застрахован със застраховка „Моята кола“ –
Застрахователен пакет „Макс“, включващ: I. Застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и II. Допълнителни застрахователни покрития – 1. Правни разноски; 2.
Автоасистанс – разширено покритие; 3. Злополука на местата – разширено покритие; 3.
Каско, включващо следните застрахователни покрития – природни бедствия, пожар,
експлозия, имплозия, удар с животно, кражба и грабеж на МПС, стъкла, злоумишлени
действия на трети лица, вкл. вандализъм, ПТП и паркинг, за периода от 30.11.2021 г. до
29.11.2022 г. Предвид изложеното, съдът приема за установено, че за посочения период е
съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ за лек автомобил
„Тойота“, модел „РАВ 4“, с рег. № ***. Ето защо възраженията на ответника, че за лек
автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, с рег. № ***, е налице единствено сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е неоснователно.
Спорният по делото въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на
застрахованите при ЗАД „фирма“ АД лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 200“, с
рег. № *** и на лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, с рег. № ***, респ. в какъв
размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
3
обичайните разходи за определянето му. Размерът на застрахователното обезщетение по
имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на договора и то трябва
да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието /чл. 386, ал. 2 КЗ/ и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в
договора застрахователна сума, като доказването на вредата е в тежест на застрахования.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. Разпоредбата на чл. 411, ал.
1 КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните
разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от
настоящия състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г., II ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО,
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., II ТО на ВКС и др./ при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.
В настоящия случай от заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява,
че стойността, необходима за възстановяване на щетите по лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 200“, с рег. № ***, определен на база пазарни цени към датата на
ПТП възлиза на 2404,80 лв., а за възстановяване на щетите по лек автомобил „Тойота“,
модел „РАВ 4“, с рег. № ***–1154,14 лв. (съгласно таблица на стр. 6 от заключението)
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв. съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
По делото е безспорно, че ответникът след отправена регресна покана е заплатил на
25.03.2022 г. сумата от 1475,34 лв. по щета № ***/***/***/***, както и на 06.07.2022 г.
сумата от 650,54 лв. по щета № ***/***/***/***, поради което исковете по чл. 411, ал. 1 КЗ
се явяват изцяло основателни.
Като законна последица от уважаването на исковете ответникът следва да бъде
осъден да заплати и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба – 17.05.2023 г., окончателното изплащане на сумите.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на
4
главен дълг и забава в погасяването му. По делото съдът формира извод за наличието на
главен дълг. Задължението на застрахователя по „Гражданска отговорност“ към
застрахователя по имуществената застраховка „Каско“, е задължение без срок за
изпълнение, поради което за поставянето му в забава е необходимо покана. Съгласно чл.
412, ал. 3, т. 1 от КЗ, застрахователят на „Гражданската отговорност“ на делинквента следва
да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на
преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата
отговорност. В случая, с оглед извършеното частично плащане ответникът дължи на ищеца
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената част от
претендираното регресно вземане по щета № ***/***/***/***, от датата на извършеното
плащане – 25.03.2022 г. до датата на исковата молба – 17.05.2023 г., както и върху
неплатената част от претендираното регресно вземане по щета № ***/***/***/***, от датата
на извършеното плащане – 06.07.2022 г. до датата на исковата молба – 17.05.2023 г.
Изчислени от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор, размерът на
лихвата за забава за периода от 25.03.2022 г. до 17.05.2023 г., начислен върху главницата от
944,46 лв., е 115,03 лв., а размерът на лихвата за забава за периода от 06.07.2022 г. до
17.05.2023 г., начислен върху главницата от 518,60 лв., е 48,33 лв.
Предвид изложеното, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни и следва да
бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Същият претендира разноски общ размер на 1225,06 лв., от които 65,06 лв. –
заплатена държавна такса, 200 лв. – депозит за САТЕ, и 960 лв. – адвокатско
възнаграждение. Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат,
съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 7,
ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (в
редакцията изм. бр. 88 от 4 Ноември 2022 г.) при интерес от 1000 лв. до 20 000 лв.
минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв. + 10 % от горницата над 1000 лв.
Определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от посочената наредба, минималното адвокатско
възнаграждение в настоящия случай възлиза на сумата от 462,64 лв. (400 лв. + 10% от
626,42лв.). С оглед материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото
възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно, като адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 500 лв. Предвид изложеното и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 765,06 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на ЗАД „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 411 КЗ сумата от 944, 46 лв., с включени 15 лв.
ликвидационни разноски, представляваща остатък от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ***/***/***/***, ведно със
законната лихва от 17.05.2023 г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 115,03 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 944, 46 лв. за периода от 25.03.2022 г. до 17.05.2023 г.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на ЗАД „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 411 КЗ сумата от 518,60 лв., в включени 15 лв.
ликвидационни разноски, представляваща остатък от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ***/***/***/***, ведно със
законната лихва от 17.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 48,33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 518,60 лв. за периода от 06.07.2022 г. до 17.05.2023 г.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на ЗАД „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 765,06 лв. – разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6