№ 239
гр. Габрово, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20254200500425 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Ц. Й. К.,
подадена чрез пълномощника адв. П. и по въззивна жалба , подадена от Х. Й. К., В. А. Ч., Г.
А. К. , Ц. Й. М., М. Т. Т., В. Т. Т., С. Й. К., В. Й. К., подадена чрез пълномощника адв.Д..
Жалбоподателят Ц. Й. К. обжалва решение № 25/25.04.2024г. по гр.д. №
125/2023г. по описа на PC - Трявна в частта, с която е отхвърлен предявения иск за делба.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
решението в обжалваната му част. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за
изтекла придобивна давност по отношение на имот с идентификатор **.1.2 в полза на
наследниците на В. Х.а С., с начална дата на завладяване на имота месец февруари 1987г.
Сочат се фактите, които следва да бъдат установени , за да се приеме, че има изтекла
придобивна давност. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил свидетелските
показания и останалите доказателства, поотделно и в съвкупност, в логическа връзка, както
и възраженията и доводите на ищеца. Твърди се,че не са обсъдени и не е придадено правно
значение на факта, че наследниците на В. не са се снабдили с акт за собственост по
обстоятелствена проверка, който факт има пряко връзка с възражението , че владението е
било скрито; че липсва деклариране на имота само от наследниците на В., който факт има
значение относно намерението за своене на принципа на когото ползите за него и тежестите;
фактът, че не е доказано и не се твърди, смяна на партиди на ел. енергия и на
водоснабдяване на имота, само на името на В. или на някой от наследниците , което е
относимо във връзка със скритото владение; фактът, че имота се ползва сезонно, който е
във връзка с това, че поради големия брой наследници, сезонното ползване не предполага и
1
не демонстрира присвояване; липсата на твърдения, В. и наследниците й изрично да не са
допускали или по друг начин явно да са пречили на останалите съсобственици да влизат в
имота, което е във връзка с демонстрирането на намерение за присвояване. Излагат се
доводи ,че съдът не е направил разграничение между ползване и владение и откъде се
извежда намерението за своене на В. и нейните наследници. Оспорва се ищецът да носи
доказателствената тежест да установи, че има собственически претенции към имота.
Поддържа се твърдението, че владението на наследниците на В. е било скрито. Оспорва се
достоверността на показанията на св.Л.В.. Излагат се доводи, че ако наследниците на В. са
се считали за единствени собственици на имота е нормално и естествено за периода от
1987г . до днес да се снабдят с акт за собственост. Фактът, че не са го направили означава, че
или не се считат за такива или, че не искат да дават гласност на владението си. Също така ,
видно от представените документи за заплащане на данък на имота, мнимите владелци на са
декларирали имота, като изключително тяхна собственост. Извършваните ремонти, по
принцип не показват намерение за своене на имота, като ремонтите, които се твърдят, са по
подпорни стени и общи части, които ползват и останалите самостоятелни обекти в този
имот, следователно от тях не може да се извлече намерение да се свои имота. Свидетелите
не твърдят за фактически действия, от които по недвусмислен начин да става ясно за всички
съсобственици, че имота е завладян, само от част от тях. Няма данни ищците да не са
допускани в имота, нито по друг начин да са уведомени, че не са съсобственици.
Жалбоподателят претендира за отмяна на решението в обжалваната му
отхвърлителна част и уважаване на исковата претенция за допускане до делба на процесния
имот.
Жалбоподателите Х. Й. К., В. А. Ч., Г. А. К. , Ц. Й. М., М. Т. Т., В. Т. Т., С. Й.
К., В. Й. К. са обжалвали решение № 25/25.04.2024г. по гр.д. № 125/2023г. по описа на PC –
Трявна в частта, с която съдът е допуснал до делба 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор ** с. К. като неправилно и незаконосъобразно, постановено при
противоречие с материалния и необоснованост. Твърди се, че в обжалваната част решението
противоречи на чл.38 ЗС, като съдът не е съобразил, че процесното място - 1/3 идеална част
от поземлен имот с идентификатор ** с.К. представлява обща част към етажа - сам.обект в
сграда с ид. **.2 от 27 кв.м., за който съдът е уважил претенцията на жалбоподателите за
придобивна давност. Твърди се , че съдът не е съобразил и приетите по делото писмени
доказателства, от които също се установява, че мястото е обща част към етажа : нот.акт
№136, т.2, н.д. № 324/1982 г. на PC-Дряново, нот.акт № 135 и 137 и двата от 1982 г. Излагат
се доводи, че от гласните доказателства е установено, че процесната 1/3 ид.ч от мястото е
владяна от наследниците на В. С., което следва етажа й, които показания не са взети предвид
при постановяване на решението.
Претендира се да бъде отменено решението в обжалваната част и се отхвърли
иска за делба.
Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и събраните
доказателства, прие за установено следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е допуснал извършването
на делба между Ц. Й. К., с ЕГН: **********, К. Г. К., с ЕГН: **********, С. Й. К., с ЕГН:
**********, Д. К. Ц., с ЕГН: **********, Х. Й. К., с ЕГН: **********, В. А. Ч., с ЕГН:
2
**********, Г. А. К., с ЕГН: **********, Ц. Й. М., с ЕГН: **********, М. Т. Т., с ЕГН:
**********, В. Т. Т., с ЕГН: **********, С. Й. К. с ЕГН: ********** и В. Й. К. с ЕГН:
********** на следния недвижим имот: 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор
** по КККР, находящ се в с.К. № 20, общ.Трявна с площ от 2322 кв.м. по нотариален акт и
3308 кв.м. по скица, при съседи имоти с идентификатори: **, без построените в имота
сгради, при следните КВОТИ на съделителите: Ц. Й. К. – 5/60 идеални части, К. Г. К. - 5/60
идеални части, С. Й. К. - 5/60 идеални части, Д. К. Ц. – 15/60 идеални части, Х. Й. К. – 6/60
идеални части, В. А. Ч. – 3/60 идеални части, Г. А. К. – 3/60 идеални части, Ц. Й. М. – 6/60
идеални части, М. Т. Т. - 3/60 идеални части, В. Т. Т. - 3/60 идеални части, С. Й. К. – 3/60
идеални части и В. Й. К. – 3/60 идеални части. В останалата част е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от Ц. Й. К. иск за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **.1.2 , с предназначение жилище, апартамент, с площ от 31 кв.м.,
находящ се в сграда с идентификатор **.1, построена в поземлен имот с идентификатор **,
заедно с прилежащата му югозападна част от мазата, както и за участие в делбата на
ответниците: Н. Ж. Д., А. Ж. К., К. И. Т., И. К. Т., С. С. М., А. С. Н., А. С. И., Г. Д. М., С. П.
С., М. П. С., И. Г. К., А. И. А., Д. К. И., Ц. Д. М., Д. Х. М., Н. Х. М. и Х. Х. М..
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство пред РС-Трявна е образувано по предявен
от Ц. Й. К. иск за делба на недвижими имот, находящ се в с. К., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.1.2 ,с предназначение - Жилище,
апартамент, състоящ се от стая и кухня от горния /втори/ жилищен етаж на построената в
това дворно място двуетажна, паянтова, жилищна сграда, разположени откъм югозападната
страна на къщата с площ от 31 кв. м. при граници: обекти с идентификатор: на същия етаж
**.1.3, под обекта **.1.1, заедно с половината от маза, също от югозападната страна на
къщата, заедно с прилежащите към обекта 1/3 идеални част от дворно място с
идентификатор ** с площ от 2322 кв.м. по нотариален акт и 3308 кв.м. по скица и при
граници на дворното място: по акт от три страни улица, по актуална скица имоти с
идентификатори: ** предявен срещу наследниците на К.К.С. ,починал на 28.01.1987г., за
който се твърди, че е бил собственик на процесния имот , легитимиращ се като такъв с
нотариален акт от 13.08.1982г.
Ответниците, които са законни наследници на Й. К. С. , са направили
възражение за придобиване на процесния имот по давност. За начало на давностното
владение са посочили м.февруари 1987г., след смъртта на наследодателя К. К. С., когато
имотът е започнал да се владее от В. Х.а С. – съпруга на Й. К. С.. След нейната смърт на
27.06.1987г., владението е продължило необезпокоявано от наследниците на Й. К. С. и
ответници по делото : Х. Й. К., В. А. Ч., Г. А. К. , Ц. Й. М., М. Т. Т., В. Т. Т., С. Й. К., В. Й.
К., по начина, описан в писмения отговор. Твърди се ,че придобивната давност по
отношение на тях е изтекла към м.февруари 1997г., като владеят имота и към подаване на
писмения отговор. Като начин на завладяване от В. С. се сочи , че веднага след смъртта на
К. К. С. ,тя е уведомила устно всички живи към този момент наследници, че започва да
владее целия имот, включително и техните идеални части , за себе си.
От представените писмени доказателства се установява, че през 1982г. за имота в
с.К., общ.Трявна има издадени три нотариални акта за собственост по наследство и
3
давностно владение. С нот.акт№136, том 1, дело 324/1982г. на Районен съд Дряново,
съставен на 13.08.1982г., К. К. С. е признат за собственик по наследство и давностно
владение на следния недвижим имот, находящ се в с.К., общ.Трявна: 1/3 идеална част от
дворно място, цялото от 2322 кв.м., заедно със стая и кухня в горният /втори/ жилищен етаж
на застроената в това дворно място двуетажна паянтова жилищна сграда, откъм
югозападната страна, заедно с половината от мазата също откъм югозападната страна на
къщата, при граници на дворното място: от три страни улици, Н.Е., наследниците на К. С.
Й., наследниците на Б.Р. и П. Х. Ц.. С нотариален акт от същата дата В. Х.а С. е призната за
собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в
с.К., общ.Трявна: 1/3 идеална част от дворно място, цялото от 2322 кв.м., заедно с целия
долен /първи/ жилищен етаж на застроената в това дворно място двуетажна паянтова
жилищна сграда, заедно с цялата плевня, и пристройка към плевнята, застроени в същото
дворно място, при граници на дворното място: от три страни улици, Н.Е., наследниците на
К. С. Й., наследниците на Б.Р. и П. Х. Ц.. С нотариален акт от същата дата Ц. К. С. е признат
за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в
с.К., общ.Трявна: 1/3 идеална част от дворно място, цялото от 2322 кв.м., заедно със стая,
кухня и антре в горният /втори/ жилищен етаж на застроената в това дворно място
двуетажна паянтова жилищна сграда, от североизточната страна, заедно с половината от
югозападната маза откъм плевника, при граници на дворното място: от три страни улици,
Н.Е., наследниците на К. С. Й., наследниците на Б.Р. и П. Х. Ц..
От представените удостоверения се установява, че К. К. С. е имал двама братя: Ц. К.
С., починал на 02.06.1997г. и Й. К. С., починал на 25.08.1952г., и три сестри : С. К. С.,
починала на 05.09.2022г., Д. К. Х.а, починала на 03.11.1981г. и Н. К. М., починала на
05.05.2006г.
От представените доказателства се установява, че П. Й. К. и Д. Й. К. са направили
отказ от наследството на Й. Й. К., поради което не се явяват наследници на К. К. С..
Спори се по делото дали след смъртта на К. К. С., починал на 28.01.1987г.,
процесният имот е придобит по давност от наследниците на неговия брат Й. К. С..
Съгласно съдебната практика за придобиването на недвижим имот по давност в
общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет
години. Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента.
Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва
извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота,
която по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението –
намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което
законодателят установява законова оборима презумпция в чл.69 ЗС - предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго.
Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощието на собственика. В отношенията между съсобственици не е
изключено приложението на презумпцията на чл.69 ЗС, но тук отношенията са усложнени,
тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта /чл.31 , ал.1 ЗС /. Когато след
възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец
на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие
4
частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал
намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си.
Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт /макар, че
може да съществува и такъв/. Фактическото разделяне на наследствените /съсобствените/
имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен
имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на
останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването
и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по
чл.30 , ал.3 или чл.31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират
промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. /В този смисъл са
мотивите към т.1 от ПП - 6-74/. Това е така, защото тези действия покриват съдържанието на
правото на собственост. При съчетаното им проявление, те установяват признаците на
владението, защото са явни – възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от
тях и са непрекъснати. Когато се упражняват в продължение на период от 10 години,
предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 ЗС са реализирани.
Противопоставянето и оспорването на начина на разпределение след изтичане на
придобивната давност е без значение, тъй като позоваването на давността не е елемент от
фактическия състав на придобиването по давност – ТР №4/2012 на ОСГК на ВКС. Не е
необходимо отношенията между съсобствениците или сънаследниците, /които често са
близки роднини/ да са се влошили, да са преустановени контактите между тях, за да се
приеме, че е променено държането на идеалните части на другите във владение за себе си.
Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост да
са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имота се свои
изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него. Заключването на имота и
преустановяване на достъпа на другия съсобственик в него може да бъде действие на
отблъскване на владението, но това не изключва възможността съсобствениците фактически
да са разпределили съсобствените имоти и всеки да е започнал да владее за себе си имота,
който фактически му е разпределен без кавги и разправии между тях. От декларациите по
ЗМДТ не може да се прави извод за изявено намерение за своене или липса на такова, тъй
като те се подават в изпълнение на административно-данъчно задължение пред орган, който
налага специфични изисквания относно начина на подпълване на образеца за декларация, а
откриването на данъчна партида за недвижимия имот е административна дейност.
В случая и тримата разпитани по делото свидетели възпроизвеждат свои лични
впечатления за процесния имот. Св.Л.В. установява обстоятелства за периода 1980г.-2001г.
Описва неговото разположение. На втори етаж има две по две стаи, двете са били на Ц. и Д..
Стаите на Д. и Ц. били със самостоятелен вход и отделно от стаите на К.. Твърди, че е
присъствала през 1987г. на погребението на К.. На него били сестрите му , брат му Ц., Д. и
племениците на починалата му сестра Д.. Когато се събрали след погребението на
„подавката“ в имота ,всички били съгласни, че „ това е на В.“, защото тя го е предоставила
преди това на К., когато се е оженил, и че това ще е на нея ,защото тя е с 5 деца. Тогава
никой не е възразил на нейното заявление, че след като К. е починал , имотът е в нейно
владение. След погребението тя започнала да владее тези стаи, заедно с децата си . Владяла
ги до смъртта си през 1987 г., около 6 месеца. Нейните наследници продължили да ходят
,след като тя починала. Имотът се поддържа от децата на В.. Свидетелката почти всяка
5
седмица е посещавала имота до смъртта на съпруга й /2001/. След това ходела с
племениците, но не е виждала друг там. След смъртта на баба В. нейните наследници
постоянно били там – А., Й., Х., Ц., М., всичките с децата, постоянно били там, петък,
събота, неделя, по празници. Изчистили двете стаи на К. и там спели. Последно
свидетелката е ходила пред Ковид пандемията.
Свидетелят С.Е. е съсед . Описва разположението в къщата и това на втори етаж, като
твърди, че две от стаите е държал Ц. К., а едната К. К.. След смъртта на К. ,го наследили на
Й. К. наследниците. Повече от 30 години не са идвали други наследници. Баба В. живеела
там, тогава при нея идвали децата й, били пет, и след смъртта й продължили да идват. След
смъртта на К., те ползвали стаята. Другите две стаи са на Ц. и жена му баба Д.. Докато била
жива баба Д., може би е идвала лятото за ден-два и си заминава. Къщата я поддържали
наследниците на В. и Й.. Те правили подпорните стени, чистили, наливали бетон. Не е
виждал други. Не са споменавали за проблеми с другите наследници. Майка им навремето
имала овце, косели сено, всичко вършели. Сега М. чисти двора, той коси. М. – дъщерята на
баба В. карала цяло лято, докато почине през 2014 г. Свидетелят не е чувал никой наследник
да има претенции към имота. Никой не ги е обезпокоявал да ползват имота, всичко се
ползвало от тях. Ответникът Х. Й. К., който е син на баба В., редовно си идва.
Свидетелката С. твърди, че от както се помни , до 2011г. , е живеела в село К. и
познава имота. Той е двуетажна къща. От двора към двете части има два отделни входа .
Дворът е без ограда, но бил разделен на две части. От едната страна на къщата стаите били
на баба В. на наследниците й , а от другата страна стаите били на баба Д. и дядо Ц.. Двете
стаи на горния етаж ги ползвали наследниците на баба В.. Баба В. живеела там.
Свидетелката я помни смътно. На втория етаж е боядисвано и е правен ремонт в частта на
баба В. от нейните наследници. Свидетелката продължава да ходи в имота много често.
Наследниците на баба Д. също са правили ремонти през последните години, на техните две
стаи и коридорчето. И в двете части на имота е правен ремонт, боядисване. Никой не е
спорил за стаите. Всеки отваря неговата част на къщата. Никога не са имали претенции за
другата част на имота. Свидетелката не е виждала други наследници, освен тези на баба В.
и баба Д. и дядо Ц.. Имотът се поддържал от наследниците на баба В..
Показанията на тримата свидетели не съдържат противоречия и не са опровергани
, предвид на което следва да бъдат приети за обективни, като относно св.В. , ценени при
условията на чл.172 ГПК, съпоставени с останалите гласни доказателства и липсата на
такива, които да опровергават нейните твърдения, няма основание да се приемат за
недостоверни.
От събраните гласни доказателства се установява ,че през 1987г. В. С. е уведомила
всички наследници на К. С., след погребението му, на помена в имота , че имотът на К. ще
остане в нейно владение, и че никой от тях не се е противопоставил да остане за нея /с.В./.
От показанията на тримата свидетели се установява, че установеното от В. С. владение след
смъртта на К. С. на процесния имот, от февруари 1987г. е било явно, непрекъснато до
смъртта й и продължило от нейните наследници също явно и необезпокоявано до изтичане
на 10-годишния давностен срок през м.февруари 1997г. , без някой от останалите наследници
, включително Ц. К. С., да е предявявал претенции към имота на К. К. С. ,след неговата
смърт през 1987г., да е оспорвал владението му от В. С. до нейната смърт, а след това и от
6
нейните наследници, както и да е предявявал претенции за разпределение на ползването
след смъртта на К. С. , в периода, в който се е владял от В. С. и наследниците повече от 10
години.
Това, че след смъртта на К. С., В. С. или нейните деца не са се снабдили с
констативен нотариален акт за процесния имот ,не съставлява скрито завладяване при
установените от св.В. обстоятелства, че установяването на самостоятелна фактическа власт
от В. С. е станало с манифестиране след погребението пред всички останали наследници на
К. С. намерението да владее процесния имот за себе си и липсата на противопоставяне от
тяхна страна /св.В./. След смъртта на В. С. владението е продължило от нейните деца явно и
необезпокоявано, за период по-дълъг от десет години, установено от свидетелските
показания. Дали е било сезонно или постоянно, не установява ,че владението е било скрито.
Сменени ли са или не съответните партиди за имота и деклариран ли е на името на В. С.
или нейните наследници , не е факт, който да опровергае изтеклата в полза на В. С. и
нейните наследници десетгодишна придобивна давност за процесния имот , считано от
м.февруари 1987г.
Не се твърди и не се установява от м.февруари 1987г. до изтичане на десетгодишния
давностен срок през м.февруари 1997г., през този период да е имало спорове между
наследниците на К. С. относно начина на фактическо разпределение на процесния имот ,
ползването и стопанисването му само от В. С. и нейните наследници, и някой от останалите
наследници на К. С. да е имал претенции за упражняване на права на съсобственик по чл.30,
ал.3 или чл.31, ал.2 ЗС. С оглед на това в случая няма как да бъде осъществена хипотезата
на завладяване на процесния имот от В. С. и нейните наследници чрез недопускане на някой
от останалите наследници на К. С. в имота, което обосновава и неоснователността на това
възражение на жалбоподателя Ц. К. за липсата на демонстрирано намерение за присвояване
и установяване на явно владение .
С оглед изложеното възражението на ответниците Х. Й. К., В. А. Ч., Г. А. К. , Ц. Й.
М., М. Т. Т., В. Т. Т., С. Й. К., В. Й. К. за придобиване по давност на процесния имот,
собственост на наследодателя К. К. С., и това ,че ищецът не притежава права на
съсобственик върху същия, се явява основателно. До този извод е достигнал и
първоинстанционният съд при частичното отхвърляне на иска за делба , като в тази част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено ,като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения първоинстанционното решение ,в частта с която
предявения иск за делба е отхвърлен ,следва да бъде потвърдено.
Необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че следва да се допусне делба
на 1/3 ид. част от дворното място, тъй като същото не може да бъде самостоятелен обект на
такава при установеното фактическо положение за процесния имот и че се явява прилежаща
част . В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и се отхвърли изцяло иска
за делба на процесния имот.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на жалбоподателите Х. Й. К.,
В. А. Ч., Г. А. К. , Ц. Й. М., М. Т. Т., В. Т. Т., С. Й. К., В. Й. К. следва да се присъдят
направените и претендирани разноски от 4815лв. за първоинстанционното производство .
На основание изложеното, въззивният съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №25 от 25.04.2024 г. по гр.д.№125/2023 г. на РС-Трявна в
ЧАСТТА, с която е допусната съдебна делба между Ц. Й. К., с ЕГН: **********, К. Г. К., с
ЕГН: **********, С. Й. К., с ЕГН: **********, Д. К. Ц., с ЕГН: **********, Х. Й. К., с ЕГН:
**********, В. А. Ч., с ЕГН: **********, Г. А. К., с ЕГН: **********, Ц. Й. М., с ЕГН:
**********, М. Т. Т., с ЕГН: **********, В. Т. Т., с ЕГН: **********, С. Й. К. с ЕГН:
********** и В. Й. К. с ЕГН: ********** на следния недвижим имот: 1/3 идеална част от
поземлен имот с идентификатор ** по КККР, находящ се в ** с площ от 2322 кв.м. по
нотариален акт и 3308 кв.м. по скица, при съседни имоти с идентификатори: **, без
построените в имота сгради, при следните КВОТИ на съделителите: Ц. Й. К. – 5/60 идеални
части, К. Г. К. - 5/60 идеални части, С. Й. К. - 5/60 идеални части, Д. К. Ц. – 15/60 идеални
части, Х. Й. К. – 6/60 идеални части, В. А. Ч. – 3/60 идеални части, Г. А. К. – 3/60 идеални
части, Ц. Й. М. – 6/60 идеални части, М. Т. Т. - 3/60 идеални части, В. Т. Т. - 3/60 идеални
части, С. Й. К. – 3/60 идеални части и В. Й. К. – 3/60 идеални части, вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба от Ц. Й. К., с ЕГН: **********, изцяло и за
прилежащите 1/3 идеални част от поземлен имот с идентификатор ** , с. К. , общ.Трявна, с
площ от 2322 кв.м. по нотариален акт и 3308 кв.м. по скица , при граници на дворното
място: по акт от три страни улица, по актуална скица имоти с идентификатори: ** по
отношение и на ответниците К. Г. К., с ЕГН: **********, С. Й. К., с ЕГН: **********, Д. К.
Ц., с ЕГН: **********, Х. Й. К., с ЕГН: **********, В. А. Ч., с ЕГН: **********, Г. А. К., с
ЕГН: **********, Ц. Й. М., с ЕГН: **********, М. Т. Т., с ЕГН: **********, В. Т. Т., с ЕГН:
**********, С. Й. К. с ЕГН: ********** и В. Й. К. с ЕГН: **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение №25 от 25.04.2024 г. по гр.д.№125/2023 г. на РС-
Трявна в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от Ц. Й. К. иск за
делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.1.2, с
предназначение жилище, апартамент, с площ от 31 кв.м., находящ се в сграда с
идентификатор **.1, построена в поземлен имот с идентификатор **, заедно с прилежащата
му югозападна част от мазата, както и за участие в делбата на ответниците: Н. Ж. Д., А. Ж.
К., К. И. Т., И. К. Т., С. С. М., А. С. Н., А. С. И., Г. Д. М., С. П. С., М. П. С., И. Г. К., А. И. А.,
Д. К. И., Ц. Д. М., Д. Х. М., Н. Х. М. и Х. Х. М..
ОСЪЖДА Ц. Й. К., с ЕГН: **********, от ** да заплати на Х. Й. К. с ЕГН
********** от ** В. А. Ч. С ЕГН ********** с адрес: **; Г. А. К. с ЕГН ********** с ЕГН
********** с адрес: г**: Ц. Й. М. С ЕГН ********** с адрес: **; М. Т. Т. с ЕГН **********
от **; В. Т. Т. С ЕГН ********** с адрес: ** С. Й. К. С ЕГН ********** с адрес: ** и В. Й.
К. С ЕГН ********** c адрес: ** сумата от 4815лв. разноски за първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9