Русенска окръжна прокуратура е обвинила
подсъдимия Б.Р.Н. в това,че на ***. в гр.Р., при управление на МПС-лек
автомобил „А. Р.” с регистрационен № ***, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.5 ал.2 т.1 пр.1 от ЗДвП; чл.21 ал.2 от ЗДвП; чл.117 от ЗДвП и
чл.194 от ППЗДвП, като по непредпазливост допуснал на 29.12.2011г.
причиняването на смърт на Н. А. Б. ***-престъпление по чл.343 ал.1 б.”в.”, вр.
чл.342 ал.1 от НК.
По делото са конституирани като частни
обвинители А.Г.Б. и П.Б.Г.-Б.-родители на починалата Н. А. Б.,с упълномощени
повереници адв.А.К.Г. ***.
Съдебното
следствие се проведе по реда на глава 27 от НПК,в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият
признава всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт,признава се за виновен и изразява съжаление за случилото се. Подсъдимият и
неговият упълномощен защитник адв.М.Р. ***,изразяват становище, че извършеното
от подсъдимия следва да бъде преквалифицирано по чл.343а от НК,за което да бъде
признат за виновен, като му бъде определено наказание, по реда на чл.58а ал.4
от НК,вр.чл.55 от НК от вида пробация. Алтернативно, ако бъде признат за
виновен за престъпление,по текста на чл.343а ал.1 б.”В” от НК да му бъде
определено наказание лишаване от свобода,изтърпяването на което да бъде
отложено за подходящ изпитателен срок.
Прокурорът
поддържа обвинението.Изразява становище,че подсъдимият следва да бъде признат
за виновен по обвинението,за което е предаден на съд,като му бъде определено
наказание по реда на чл.58а ал.1 от НК в размер на пет години лишаване от
свобода,което след редукцията с 1/3 да бъде намалено на 3 години и 4 месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно,при първоначален общ режим в
затворническо заведение от открит тип.
Частните
обвинители поддържат обвинението, като изразяват становище за определяне
наказание в максимален размер при ефективно изтърпяване.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.Р.Н. е на 32 години,
живее в гр.М., обл.Р., български гражданин,с основно образование. Не е женен,
живее на семейни начала със св. Д. Б. и имат дете на три години. Работи като
монтажник във фирма „С.”,като е ангажиран за сезонна работа,от която издържа
семейството си. Осъждан е общо пет пъти, както следва:
1.С присъда № 14/19.01.2000г., по НОХД №
1416/99 на РС-Русе,в сила от 21.02.2000г,за извършена кражба като непълнолетен
му е наложено наказание обществено порицание,чрез прочитане присъдата по
Радиовъзел Русе. Видно от приложената на л.72 от ДП справка от РП-Русе,няма
данни наказанието да е изпълнено,поради което е погасено по давност на
21.02.2002г.
2. С Решение № 338/21.12.2001г. по НАХД №
2203/01 на РС-Русе,в сила от 26.02.2002г.,за престъпление по чл.343в ал.2,вр.1
от НК и чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност,като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Няма данни дали глобата е платена,но в
случая се касае за административно наказание,което не е осъждане по смисъла на
НК.
3.Със Споразумение № 155/04.06.2002г по
НОХД № 342/02 на РС-Русе,в сила от 04.06.2002г.,за престъпление по чл.195 ал.1
т.4,т.5,т.7 от НК е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода. На
основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен
срок от три години.
4.С Определение № 214/08.07.2002г. по
НОХД № 1364/02 на РС-Русе,в сила от 08.07.2002г.,за престъплението по чл.195
ал.1 т.4,т.5,т.7 от НК е осъден на една година и три месеца лишаване от
свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено
за изпитателен срок от три години.
5.Със Споразумение № 253/30.10.2002г. по
НОХД № 1401/01 на РС-Русе,в сила то 30.10.2002г. за престъпление по чл.215 ал.1
от НК е осъден на една година и пет месеца лишаване от свобода.0 На основание
чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от
три години.
Към момента на извършване на
престъплението,предмет на настоящето дело,подсъдимият е не осъждан,тъй като е
реабилитиран по реда на чл.88а от НК. По първата присъда наказанието е погасено
по давност към 21.02.2002г. Второто от посочените наказания е административно
такова и няма характера на осъждане по смисъла на НК. С оглед на това следва да
се прецени настъпила ли е реабилитация за останалите три осъждания. По третата
от посочените по-горе присъди подсъдимия е реабилитиран по право,по реда на
чл.86 ал.1 т.1 от НК с изтичането на изпитателния срок,а именно на 05.06.
2005г. След това има още две влезли в сила присъди, за които не може да намери
приложение разпоредбата на чл.86 от НК,предвид въведената в ал.2 на същия текст
забрана. Няма данни за реабилитация по съдебен ред,поради което следва да
намери приложение разпоредбата на чл.88а от НК. В случая ал.4 на чл.88а НК,тъй
като се касае за две осъждания на лишаване от свобода и съгласно ал.3 на същия
текст срокът за реабилитация започва да тече след изтичането на изпитателния
срок по тези две присъди. По четвъртата присъда изпитателния срок изтича на
08.07.2005г., а по петата-на 30.10.2005г. Съгласно чл.88а ал.1,вр.чл.82 ал.1
т.4 от НК, след изтичането на този срок следва да се добави 5-годишната
давност,тъй като се касае за наказания лишаване от свобода в размер под три
години. С оглед изложеното подсъдимият е реабилитиран по реда на чл.88а
вр.чл.82 ал.1 т.4 от НК след 30.10.2010г.,поради което към момента на инкриминираното
деяние той е не осъждан.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС
от 09.08.2004г.,с категории „В” и „М”, като се води на отчет в Сектор „Пътна
полиция” при ОД МВР-Русе. Той е наказван общо 18 пъти за извършени от него
нарушения по ЗДвП, видно от приложената на л.27 от ДП справка, за периода от
2001г.до 2011г. Част на нарушенията по ЗДвП са допуснати докато подсъдимият е
бил неправоспособен водач, а друга част- 11 на брой са за периода 2005г.-
2011г., когато подсъдимият е вече правоспособен водач на МПС.
Починалата Н. А. Б. е на 12 години, живее
в гр.В., като за коледните празници била на гости при баба си в гр.Р. Частните
обвинители А.Г.Б. и П.Б.Г.-Б. са нейни баща и майка, видно от приложените
препис-извлечение от смъртен акт № 2273/30.12.2011г. /л.34 от ДП/ и
удостоверение за наследници № 020320/ 16.01. 2012г. /л.37 и л.50 от ДП/.
На ***. в гр.Р. в тъмната част на
денонощието,около 18,20 часа, подсъдимият Н. *** със собствения си лек
автомобил марка „А. Р.” с рег.№ ***, заедно с жената,с която живее-св.Б. и
детето им. Връщали се от МБАЛ-Р., където поставили поредната инжекция на
болното си дете. Подсъдимият управлявал л.а.,а жената и детето седели на
задната седалка.
Подсъдимият управлявал автомобила по ул.”***
в гр.Р. Осветителната система на автомобила му не отговаряла на изискванията на
„Наредба № 32/ 05.08.1999г. за периодичните прегледа за проверка на
техническата изправност на ППС” /отм. от 31.12.2011г./,тъй като профилът на
светлинният лъч, на къси и дълги светлини, не бил регулиран,съгласно
изискванията на наредбата и бил „разсеян” /установено от приложената по делото експертиза/.
Той подминал кръстовището образувано между улиците „***” в посока търговски
комплекс „***. На това място пътното платно било с ширина 10 метра,с три летни за
движение в една посока, обособени с надлъжна пътна маркировка, съобразно чл.63
ал.2 т.3 от ППЗДвП-„единична прекъсната линия М3”, която разрешава на ППС да я
пресичат. Времето било ясно,сухо, улицата била осветена от улични
лампи,разположени от двете страни на пътя. Пътят бил прав участък,с добра
видимост.
Подсъдимият управлявал автомобила със
скорост около и над 70 км/ч
и се движел в крайната лява лента за движение.Така навлязъл в зоната на
действие на следните пътни знаци и пътна маркировка,видимо разположени встрани
и на пътното платно,в следната последователност на действие:
Два броя предупредителни пътни знаци за
опасност, съобразно чл.42 ал.2 от ППЗДвП- А13 „изкуствени неравности по
платното за движение”, сигнализиращ за изпъкнали изкуствени неравности /т.н.
легнал полицай/, върху платното за движение,с оглед принудително намаляване
скоростта на ППС и А18 „пешеходна пътека”, който предупреждава за обозначена с
пътен знак Д17 пешеходна пътека.
Пътен знак за въвеждане на
забрана,съобразно чл.47 ал.3 от ППЗДвП-В26 „забранено е движение със скорост
по-висока от означената 40
км/ч” /разположен на 18,40 м след предупредителните
знаци/.
Напречно разположена на пътното платно
изкуствена неравност, представляваща три реда конусовидни неравности с обща
ширина по платното от 0,90 м
/започваща на 1,80 м.след
забранителния знак/.
Пътен знак със специално предписание, съобразно
чл.54 ал.5 от ППЗДвП- Д 17 „пешеходна пътека,поставен заедно с табела „тук
пресичат слепи граждани” /разположени на 4 метра след края на
изкуствената неравност/.
Напречна пътна маркировка,съобразно чл.64
т.3 б.”а” от ППЗДвП „пешеходна пътека” М8.1,очертана с широки непрекъснати
линии,успоредни на оста на пътя,като пешеходната пътека била с ширина 3 метра /започваща на 1,65 м след пътния знак със
специално предписание и на 5, 65м след края на изкуствената неравност/.
Пътните знаци били монтирани и от двете
страни на пътното платно. В края на пешеходната пътека,по дължина на
платното,на левия тротоар на пътното платно, на 0,84 м. вляво от левия ръб
на пътното платно,се намирало дърво с височина на стъблото 2,10 м. от основата на
равнището на земята до началото на короната му. Обиколката на стеблото била
следната: при основата- 1,88
м., на височина 1,05 м.- 1,58 м. и на височина 2,10 м.- 1,95 м.
На 1,05 м напред,след края на пешеходната
пътека,вляво от пътното платно,се намирал асфалтиран подход, който
представлявал вход-изход от ул. ”Плиска” към паркинг, разположен между зелените
площи на улицата и бл. ”***, с ширина 5,40 м.
Гореописаното дърво се намирало на 0,60 м. от началото на
асфалтирания подход.
По същото време, в близост до пътя
вляво,спрямо посоката на движение на подсъдимия, се намирало детето Н. Б.. То
вървяло със спокоен ход по асфалтирания подход с лице към пътното платно. Имало
намерение да пресече пътното платно от ляво на дясно,спрямо посоката на движение
на подсъдимия. Детето било облечено със сиво шушлеково яке, дънки, обуто с
ботуши и с поставена на главата шапка на бели и черни шарки. Детето разхождало
куче и видимо обективирало поведение за пресичане на пътното платно. Между
управлявания от подсъдимия автомобил и намиращото се в близост до пътя дете не
е имало препятствия или прегради, които да не са позволявали на подсъдимия да
вижда и наблюдава детето.
Момичето било видяно и възприето като
дете и като поведение от намиращият се в този момент друг участник в
движението-св.М.М.. Последният управлявал собственият си лек автомобил в
средната лента за движение, като дясната лента за движение до него свободна и в
нея не е имало други автомобили. Св.М. намалил скоростта и преминал бавно през
изкуствената неравност /легнал полицай/. Спрял пред пешеходната пътека и се
огледал за преминаващи пешеходци. В този момент видял детето,което се движело
по горепосочения начин и посока, като то вече било започнало да навлиза и да
пресича пътното платно. Заедно със св.М., на предната дясна седалка,се намирал
неговия приятел- св.Ю.Д., турски гражданин, който също видял детето преди това
вляво встрани от пътя.
По
това време детето с кучето пресичало със спокоен ход пътното платно право
напред,с дясната страна на тялото си към движението по пътното платно, като се
намирало в началото на крайната лява лента.
В
този момент подсъдимият продължавал да управлява автомобила с висока скорост и
по начин не съответстващ на основни негови задължения като водач на МПС-да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците. Той дори не глижирал факта,че приближава място,където в близост до
пътя и на самия път се намира дете, което изиска от него да намали скоростта на
движение,а при необходимост и да спре. Този начин на управление на МПС, с
такава висока скорост, от страна на подсъдимия не съответствал на поведението
въведено в този участък на пътя с действието на горепосочените предупредителни
и със специално предназначение пътни знаци, които изрично известявали за
наличието на пешеходна пътека на пътното плато,очертана с пътна маркировка и
сигнализирана. Въпреки забранителния знак, изискващ от водача да не управлява
МПС в населено място със скорост по-голяма от означената със знака-40 км/ч ,той продължил да
управлява автомобила с висока скорост-около и над 70 км/ч и в зоната на
действие на този знак.
Въпреки поставената изкуствена неравност
по платното за движение с оглед принудително намаляване на скоростта на
движение, подсъдимият преминал през нея без да намали скоростта на автомобила
си и със същата висока скорост преминал и през очертаната с пътна маркировка
пешеходна пътека. Вследствие на това подс.Н. блъснал детето и кучето,които се
намирали в крайна лява пътна лента,с предната част на управлявания от него
автомобил. Това било видяно и възприето от св.М. и св.К.В.. Последният в този
момент управлявал лек автомобил в средната лента за движение и се намирал през
изкуствената неравност в непосредствена близост зад автомобила на св.М..
От силния удар детето се вдигнало във
въздуха и паднало с тялото си върху предния капак на автомобила на подсъдимия,а
главата му попаднала върху предното обзорно стъкло на същия, който продължил
движението си напред с тялото върху капака. От удара шапката на детето
паднала в лявата лента на пътното платно
на 7,80 м
напред след края на пешеходната пътека и на 7,40 м вляво от десния ръб
на пътното платно. Автомобилът на подсъдимия продължил движението си напред, като
в един момент тялото на детето паднало от капака на автомобила в лявата лента
на пътното платно на 38,50м напред след края на пешеходната пътека и на 9,30 м вляво от десния ръб
на пътното платно. На това място останали следи от червеникаво - кафява течност
върху асфалта на пътя с размери 84
см х 28
см. Трупът на кучето останал в крайната лява лента на
движение на 9,10 м
напред след края на пешеходната пътека и на 9,20м вляво от десния ръб на пътното
платно.
След като тялото на детето паднало на
платното подсъдимият спрял и паркирал автомобила си в крайната дясна лента на
платното за движение. Веднага след произшествието намиращите се в близост, посочени
по-горе, свидетели спрели своите автомобили и отшили при пострадалото дете. При
него отишли и подс. Н. и св.Б., като подсъдимият не е оказвал помощ.
Св.К.В. подал два сигнала за настъпило ПТП
с искане за помощ на тел.112- в 18,25 ч. и в 18,27 часа. В 18,26 ч. на същия
телефон се обадила и св.И.К.С. ***, която случайно минавала с лекия си
автомобил в района.
На мястото на произшествието пристигнали
екипи на ЦСМП-Русе и ОД МВР-Русе. Пострадалото дете било веднага транспортирано
и настанено в МБАЛ-Русе. Полицейските служители К.З. и Р.Б. разговаряли на
място с подсъдимия. На въпроса им „Какво се е случило?” той обяснил,че се е
движел в лявата лента и жена с кученце излязла след пешеходната пътека от
пресечката идваща от междублоковото пространство. Друго подсъдимият не е
обяснявал. Той бил изпробван за употреба на алкохол от полицейския служител И.И.,с
техническо средство „Алкотест 7510+”, като уредът отчел отрицателен резултат.
Полицейските служители установили самоличността на свидетелите очевидци и
изготвили рапорт за случая.
Незабавно мястото на произшествието било
посетено от ДОСГ при ОД МВР-Русе. Бил извършен оглед на местопроизшествието,при
който бил описан и фиксиран района на произшествието,намиращите се на него
предмети,следи и веществени доказателства. Била фиксирана,описана и иззета
откритата на пътното платно шапка на детето,която била приложена по делото като
веществено доказателство. Бил описан, фиксиран и доброволно предаден от подс.Н.
процесния лек автомобил, който впоследствие бил допълнително огледан и
изследван за технически неизправности.
По време на огледа на автомобила на подсъдимия,
били фиксирани следните деформации по него,получени вследствие на удара с
детето: огъната предна броня в областта на регистрационния номер, като в левия
и в десния си край тя е отделена от мястото си за закрепване към предните
калници; предният капак бил деформиран с център 19 см на дясно от средата на
капака с ширина от 10 см
до 30 см.
По цялата дължина на капака; счупено предно стъкло с център 13 см на дясно от средата на
стъклото и на 20 см
над долният ръб на стъклото,като по височината на счупването е на 97 см над нивото на пътното
платно; счупено стъкло на преден десен фар. Предните и задните гуми на
автомобила били с дълбочина на
протектора 4,5 мм.
Към протокола за оглед на местопроизшествието и допълнителен оглед на същото,
били изготвени фотоалбуми. Процесният автомобил останал на съхранение,като
веществено доказателство по делото, в Сектор „ПП” при ОД МВР-Русе.
Въпреки оказаната своевременна медицинска
помощ и порведеното лечение в МБАЛ-Русе, поради получените множество тежки
травми,несъвместими с живота, 12-годишната Н. А. Б. починала на 29.12.2011г.
От заключението на съдебно -медицинската
експертиза и аутопсията на трупа на починалото дете, то е получило следните
увреждания- съчетана травма:
-глава: тежка черепно-мозъчна травма -счупване
на черепа по основата и в дясна тилна област; разкъсване на твърдата мозъчна
обвивка; колекии от кръв над и под твърдата мозъчна обвивка; контузия на
мозъка; вътремозъчна колекция от кръв в лява крайномозъчна хемисфера;
кръвонасядане на меката черепна обвивка; кръвонасядане на главата и шията в
дясно.
-крайници: счупване на костите на дясна
подбедрица; кръвонасядания на дясното
коляно и дясна подбедрица и на ляво коляно.
Състояние след лапароцентеза; състояние
след долна трахеостомия.
Плеврални изливи двустранно- по 150мл;
субепикардни точковати кръвоизливи; отток на белите дробове; отток на мозъка и
вклиняване на малко-мозъчните тонзили в големия тилен отвор; размекчение на
мозъка; кръв в стомаха.
Причината за настъпването на смъртта
следва да се отдаде на установената тежка черепно-мозъчна травма, довела до
тежко увреждане на главния мозък. Описаните травматични увреждания са резултат
на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при ПТП на
25.12.2011г. Установените травматични увреждания при детето,които могат да
бъдат получени при ПТП на 25.12.2011г.,
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта.
От заключението на назначената тройна
комплексна автотехническа експертиза, с участието на съдебен лекар е видно,че скоростта
на л.а. „А. Р.” с рег. № ***, към момента на сблъсъка с пешеходката-детето Н. Б.
е била около 70,8 км/ч.
Мястото на удара по ширина на платното
било на 1,55м-1,75 м
на дясно от левия, по посока на движението на процесния л.а., край на платното
за движение, а по дължина на пътя е на около 2- метра напред след пешеходната
пътека. Разстоянието между автомобила и мястото на удара,когато пострадалата е
започнала да пресича платното е било около 24,80 метра. Подсъдимият
и пострадалата са имали обективна възможност да се видят и наблюдават от
разстояние около 36,84 м.
Спирачният път на автомобила /опасната
зона за спиране/ за установената скорост на движение от 70,8 км/ч е 53,90 метра, за скорост
на движение от 50 км/ч
е 31,40 м,
а за скорост от 40 км/ч
е 22,50 м.
Към момента, когато водачът на автомобила е имал възможност да забележи и
наблюдава пешеходката,автомобилът се е намирал на разстояние от 36,84 метра от мястото
на удара. С установената скорост водачът не е могъл да спре преди мястото на
удара. Ако скоростта на автомобила е била 50 км/ч или по-ниска
водачът на л.а. е имал възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати произшествието. Към момента,когато пешеходката е навлизала в
платното за движение автомобилът се е намирал на разстояние 24,80 метра от мястото
на удара. С установената скорост водачът не е могъл да спре преди мястото на
удара. Ако скорост на движение на л.а. е била 40 км/ч или по-ниска
водачът е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
произшествието.
Спирачната система на автомобила отговаря
на изискванията на Наредба № 32 от 05.08.1999г. за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства /отм. От 31.12.2011г./
за спирачна ефективност. Осветителната система на автомобила не отговаря на
изискванията на Наредба № 32/1999г.
Скоростта, при движение със спокоен ход
на момиче,с възрастта на пострадалата е в границите на 4,5 – 5,5 км/ч. Средната скорост
при движение със спокоен ход на момиче с възрастта на пострадалата е 5 км/ч / 1,39 м/сек/.
Първоначалното съприкосновение между
процесния лек автомобил и пострадалата е било между предната броня на
автомобила в областта на регистрационния номер и дясната подбедрица на
детето,след което то е паднало на дясната си страна върху предния капак на
автомобила и е настъпил удар между дясната страна на главата на момичето и предното обзорно стъкло в областта на
счупването. Установените травматични увреждания на пострадалата,които отговарят
да бъдат получени при ПТП на 25.12.2011г. са в пряко причинно-следствено връзка
с настъпването на смъртта й.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена според
показанията на свидетелите: К.В., М.М., Ю.Д., Д.Б., Н.Г., Г.Г., А.Б., П.Г.-Б., И.И.,
К.З., Р.Б., И.С. и обясненията на подсъдимия. От писмените доказателства и
доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от
25.12.2011г. и фотоалбум към него /в оригинал и препис л.6-7 от ДП, л.101-102, л.16-19 от ДП/
,констативен протокол за ПТП, протокол за доброволно предаване на л.а. от
подсъдимия, гражданска отговорност за л.а. от „Л. и.”, протоколи за оглед на
веществени доказателства от 10.01.2012г. и от 24.01.2012г, карта за проверка на
спирачната уредба от 24.01.2012г., справка от Сектор КАТ- ОДП-Русе от
13.01.2012г. за нарушения по ЗДвП на подсъдимия, препис-извлечение от смъртен
акт, удостоверение за наследници, справка от началника на тел.112, договор за
продажба на МПС от 25.08.2008г., справка от Община-Русе и схема за организацията
на движението и вход-изход към паркинг в района на ПТП, справка от РРП за
изтърпяване на наказание, протокол за оглед на веществени доказателства от
09.03.2012г., протокол за допълнителен оглед на местопроизшествие от
12.03.2012г. и снимков материал към него /л.75-78 от ДП/, съдебно-медицинско
мнение, съдебно-медицинска експертиза на труп № 134/11 /л.56-57 от ДП/,
комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза с приложени скица и
легенда /л.79-97 от ДП/, копия от лични документи, свидетелство за съдимост, автобиография,
декларация , молби, рапорти, пълномощни и други.
По
делото няма спор относно изложената по-горе фактическа обстановка, като в тази
насока всички писмени и гласни доказателства са еднозначни и непротиворечиви.
Времето, мястото и начина на настъпване на ПТП , причината за смъртта на детето,
липсата на алкохол у подсъдимия и причините за катастрофата са установени по
безспорен начин от писмените,гласните доказателства и заключенията на
посочените експертизи.
Съдът
намира свидетелските показания за обективни, последователни, логични, такива на
незаинтересовани от изхода на делото лица, поради което им дава вяра. Съдът
намира експертизите за обосновани,
компетентни и подробни, поради което
кредитира заключенията им с доверие. С оглед обстоятелството,че
производството по делото протече по реда на чл.371 т.2 от НПК съдът няма да
обсъжда подробно доказателствата по делото.
Възраженията
на защитата за приложение на привилегирования състав на чл.343а от НК са неоснователни.
По
делото не се събраха категорични доказателства,че подсъдимият е оказал помощ на
пострадалата. Безспорно детето е било живо след ПТП и през следващите дни и е
било възможно да му бъде оказана помощ, по смисъла на чл. 343а от НК. Но в
същото време няма доказателства подсъдимият да е направи всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалата. Той не се е обадил на тел.112 за помощ,
тъй като видно от справката приложена по делото, на този телефон са постъпили
три обаждания, но от други лица-свидетели по делото. Подсъдимият лично не е
участвал в действия свързани с придържане, вадене на език, сърдечен масаж, или
в такива свързани с пренасяне, превозването, съпровождането и т.н. на
пострадалата, тъй като няма никакви свидетелски показания в тази насока. Няма
доказателства да е извършвал подобни действия и в последствие, каквито могат да
бъдат даряване на кръв за пострадалата или други, които да са насочени към
оказването на активна помощ от негова страна.
Обстоятелството, че подсъдимият е присъствал в
близост до пострадалата, или че съпругата му по-късно се е интересувала от състоянието
на детето, не са такива, които да сочат на активни действия от страна на
подсъдимия и които да налагат извода,че
той е направил всичко зависещо от
него,за оказването на помощ на пострадалата.
Обстоятелството,че
настоящето производство протече по реда на съкратеното съдебно следствие, в
хипотезата на чл.371 т.2 от НК, сочи, че подсъдимият признава всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласява се да не се
събират доказателства за тези факти, което означава също, че той не
оспорва заявеното от свидетелите, в хода
на досъдебното производство. В
показанията на свидетелите –очевидци, полицейски служители, жената,с
която подсъдимият живее на семейни начала, както и в обясненията на самия
подсъдим, няма твърдения за конкретни действия от страна на подсъдимия по
оказване помощ на пострадалата. Единствените такива се свеждат до това,че
подсъдимият и жената с него са се приближили до пострадалата /св.В./,а в
показанията на св.Б.-че подсъдимият е придържал главата на детето. Настоящият
състав намира, че оказването или не на помощ е правен извод,а не факт, заявен в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което това обстоятелство
може да бъде обсъждано и преценявано в настоящето производство . В същото време
посочените факти в обвинителния акт и доказателства,съдържащи се в свидетелските
показания, не са достатъчни, за да се приеме,че е оказана помощ на пострадалата
от страна на подсъдимия, които да дават основание да се премине към намалената
отговорност, по привилегирования състав на чл.343а от НК.
Анализа
на кредитираните доказателства,налага следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият Б.Р.Н.
е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.”в.”, вр. чл.342 ал.1
от НК,тъй като на ***. в гр.Р., при управление на МПС-лек автомобил „А. Р.” с
регистрационен № ***, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5 ал.2 т.1
пр.1 от ЗДвП; чл.21 ал.2 от ЗДвП; чл.117 от ЗДвП и чл.194 от ППЗДвП, като по
непредпазливост допуснал на 29.12.2011г. причиняването на смърт на Н. А. Б. ***.
Подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 5 ал.2 т.1 пр.1
от ЗДвП, тъй като в качеството си на водач
на МПС е бил длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението,каквито са пешеходците. Той не
е изпълнил това свое задължение и не е бил предпазлив и внимателен към Н. Б.,която
като пешеходец е пресичала пешеходната пътека на обозначеното за това място.
Нарушил е разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП,тъй като в качеството си на водач на МПС е превишил скоростта за движение,
при наличието на изрична забрана за превишаване на скоростта за движение в населено
място,която е била сигнализирана с пътен знак въвеждащ забрана,а именно „В26”- „Забранено е движението със
скорост,по-висока от означената 40
км/ч”. Той е превишил това ограничение на скоростта, като
се движел със скорост от 70,8
км/ч,съгласно заключението на не оспорената от страните
комплексна експертиза.
Нарушил е разпоредбите на чл.117 от ЗДвП
и чл.194 от ППЗДвП,тъй като след като е бил длъжен, като водач на МПС, при
приближаване към място, където на пътя и в близост до него се намирало дете-12-годишната
Н. Б., той не намалил скоростта и при необходимост не спрял,за да осигури
нейната безопасност.
При въведената забрана за управление на
МПС в населено място със скорост над ограничената от 40км/ч, в този участък от
ул.”***”,което е определено със съответния забранителен знак и императивно
въведените задължения със ЗДвП и ППЗДвП за особено внимателно и предпазливо
поведение към пешеходците и изрично посоченото такова отношение, особено към
децата, като най-незащитени и лесно уязвими участници в движението, подсъдимият
е управлявал л.а. с превишена скорост, която е близо два пъти над
разрешената,при извършени от него и други груби нарушения на правилата за
движение.
Конкретното престъпление се отличава с
по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с други от същия вид, както
с оглед личността на подсъдимия,така и с оглед конкретното извършено деяние.
Това е така, тъй като подсъдимият е многократно наказван по административен ред
за допуснати от него нарушения по ЗДвП и ППЗДвП. Седем от нарушенията му са
извършени през период, в който той е бил неправоспособен водач на МПС. При едно
от тях през 2008г. той е бил наказан за
извършени нарушения по чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП-за неспазване сигналите на
пътните светофари, предписанието на пътните знаци,пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,правилата
за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, като от това
била създадена непосредствена опасност
за движението.
Завишената обществена опасност на
конкретното извършено деяние се изразява в начина му на извършване-при груби и
продължителни нарушения на правилата за движение,тъй като са нарушени общо 4
текста от ЗДвП и правилника за приложението му, нарушени са шест пътни знака и
маркировка. Нарушенията са извършени на прав пътен участък,с отлична видимост,
изключително добре регулиран,обозначен и осветен,като е причинена смъртта на малолетно
дете,което правомерно е пресичало на сигнализирана пешеходна пътека. В случая е
без значение дали детето се е намирало точно на пешеходната пътека или на метър
след нея.
Нарушението на посочените тестове от ЗДвП
и ППЗДвП от страна на подсъдимия е в причинно-следствена връзка с блъскането на
пешеходката и настъпилите обществено-опасни последици- смъртта на същата.
От субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия по непредпазливост-знаел е,че като се движи по пътищата в града
не трябва да се превишава законоустановената скорост за движение, че трябва да се
съобразява с пътните знаци и маркировка, да е особено предпазлив към
пешеходците,както и че трябва да спре и да им даде възможност да преминат по
пешеходната пътека. Не е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици-смърт на дете пешеходец, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, с
оглед своята възраст, житейски опит, стаж като шофьор и възможности и с оглед
конкретния пътен участък,където е допуснал нарушенията.
Не може да намери приложение намалената отговорност по чл.343а от НК, тъй
като подсъдимият не е оказал помощ на пострадалата,с оглед изложените по-горе
съображения.
С оглед гореизложеното,подсъдимият следва
да бъде признат за виновен.
При
индивидуализацията на наказанието,което
следва да бъде наложено на подсъдимия Б.Н., съдът съобрази императивната
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, която предвижда приложението на чл.58а от НК.
Съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства: 1.Чистото съдебно минало на подсъдимия,
предвид настъпилата реабилитация, мотиви във връзка с настъпването на която са
изложени по-горе; 2.Направените признания от подсъдимия и изразеното искрено съжаление
за случилото се и оказаното съдействие за разкриване обективната истина по
делото, които са последователни, още от хода на досъдебното производство до
приключването на съдебното следствие; 3.Оказаното съдействие, съпричастност и
заинтересованост за състоянието на пострадалата, с оглед постоянното присъствие
на подсъдимия до тялото, преди отнасянето му от екипите на Спешна помощ,
последващото търсене на информация за състоянието на детето,чрез св.Б.. Тези обстоятелства
не са достатъчни, за да обосноват намалената наказателна отговорност, по
смисъла на чл.343а от НК, но безспорно са налице, поради което следва да се
отчетат като смекчаващо отговорността обстоятелство; 4. Полагането на труд и грижи
за малолетно дете. Факта, че подсъдимият работи е отразен в декларацията и
автобиографията му, приложени към ДП, отразен е и в обвинителния акт и по
делото не се събраха доказателства установяващи противното, въпреки липсата на
представен писмен договор, поради което съдът приема за установено,че
подсъдимият полага труд и така издържа семейството си.
Като
отегчаващи такива съдът съобрази: 1.Допуснатите три отделни нарушения, на общо
четири текста от ЗДвП и правилника за приложението му, всяко едно от които е
достатъчно за съставомерността на престъплението по посочения текст; 2. Допуснатите
груби нарушения на правилата за движение по пътищата преди и по време на ПТП, които
не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилият смъртен резултат, а
именно: техническата неизправност на осветителната уредба на л.а.,
несъобразяване с пътните знаци и маркировка, сигнализиращи наличието на
пешеходна пътека, непосредствено преди мястото на произшествието, пренебрегване
изкуствената неравност на пътното платно, поставена с цел да намали скоростта
преди пешеходната пътека; 3.Високата скорост, с която се е движел подсъдимия- почети
два пъти надвишаваща означената скорост със забранителен знак „В 26” от 40 км/ч, скорост, която надвишава
и разрешената такава за движение в населено място; 4. Множеството допуснати
нарушения по ЗДвП и ППЗДвП, за които е санкциониран общо 18 пъти, с НП, което
очертава подсъдимия като изключително недисциплиниран водач на МПС, който
упорито отказва да съобразява поведението си с установените правила за
движение, с което е заплаха за останалите участници в движението по пътищата.
Посочените отегчаващи
отговорността обстоятелства сочат,че не са налице многобройни смекчаващи
такива, нито някое от изброените се явява изключително, по смисъла на
закона,поради което не са налице предпоставките на чл.58а ал.4 от НК, вр.чл.55
от НК.
Наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК,във връзка с чл.54
от НК. Наказанието следа да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, към и малко над средата на предвиденото в текста
на чл.343 ал.1 от НК /до 6 години лишаване от свобода/. Съдът го отмери на три години и девет месеца лишаване от
свобода. След редукцията с 1/3 и намаляване
на определеното наказание с една година е 3 месеца лишаване от свобода, окончателния размер на
наказанието, което подсъдимия следва да изтърпи
е ДВЕ ГОДИНИ ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Формално са налице предпоставките
на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието, тъй като подсъдимият
е не осъждан /реабилитиран/ и определеното му наказанието е в размер под три
години лишаване от свобода. В случая обаче съдът намира,че това наказание следва
да бъде изтърпяно ефективно,тъй като само така ще се постигнат целите на
генералната и лична превенция.
В тази насока съдът съобрази
наличието на предходни осъждания,в това число и наказването му по
административен ред за престъпление по чл.343в ал.2 от НК. Тъй като подсъдимият
е реабилитиран за тях,а административното наказание не е осъждане, по смисъла
на НК,те не следва да се отчитат като отделно отегчаващо вината обстоятелство,
но са много показателни за поведението на подсъдимия като човек и водач на МПС.
Те го очертават като човек, който не спазва законите на страната и налаганите
му до момента пет отделни наказания не са изиграли никаква възпираща и
превъзпитаваща роля по отношение на подсъдимия. Давания му шанс с определяне на
наказания без лишаване от свобода и с приложението на института на условното
осъждане, не са го възпрели да върши престъпления,нито налаганите му 18 пъти административни
наказания за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП са го приучили към съобразяване с тези
правила. Очертават го като изключително недисциплиниран водач на МПС, който
упорито отказва да съобразява поведението си с установените правила за движение
и не е поправил поведението си през годините,напротив то продължава да ескалира
с нови нарушения и престъпления. С това си поведение той е заплаха за
останалите участници в движението по пътищата и това неспазване на правилата е
довело и до настоящето престъпление,с най-тежкия възможен резултат-смърт на
дете. Показателен за безотговорното и опасно поведение на подсъдимия като водач
е и факта, че той е шофирал с превишена скорост и допуснал горепосочените
нарушения, въпреки че е возел в лекия си автомобил собственото си малолетно
дете. Подобно поведение обществото не може да толерира.
С оглед изложеното така определеното
окончателно наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода следва да
бъде изтърпяно ефективно,тъй като от една страна това е в съответствие с
тежестта на допуснатите от подсъдимия нарушения по ЗДвП,а от друга явно подсъдимият
не може да бъде превъзпитан и поправен извън затвора.
На основание чл.59 ал.1 и чл.61 т.3
от ЗИНЗС това наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим за
изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от открит тип.
С така определеното
наказание,по вид и размер,при ефективното му изтърпяване ще се постигнат целите
на генералната и лична превенция. Подсъдимият ще бъде изолиран от обществото за
определен период от време, през който ще му се попречи да върши престъпления и
той ще може да преосмисли поведението си занапред. Така ще се постигне
превъзпитаващ ефект спрямо него, като в същото време това наказание се явява
адекватно на обществената опасност на дееца и на конкретното извършено от него. В същото време ще се покаже
непримиримост към всички безотговорни водачи на МПС и към подобни и
престъпления, които макар извършени по непредпазливост, зачестяват в днешно
време и към тях обществото ни е особено чувствително, поради което и
наказанията следва да бъдат адекватни. Така ще се въздейства предупредително
върху другите членове на обществото и няма да се създава чувство за
безнаказаност.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС
от 09.08.2004г.,с категории „В” и „М”, като се води на отчет в Сектор „Пътна
полиция” при ОД МВР-Русе. На основание чл.343г, вр.чл.343 ал.1 б.
”В.”,вр.чл.342 ал.1 , вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК той може и следва да бъде лишен
от право да управлява МПС. С оглед тежестта на извършеното престъпление и
множеството допуснати от него нарушения на правилата за движение, както във
връзка с настоящето престъпление, така и преди това,за което подсъдимият е санкциониран
многократно с влезли в сила НП и предвид гореизложеното, относно неговата
недисциплинираност като шофьор, съдът намира,че той следва да бъде лишен от
право да управлява МПС са максималния
предвиден по закон период от време. Съгласно чл.49 ал.2 от НК съдът го ЛИШАВА
от право да управлява МПС за срок от ПЕТ
ГОДИНИ .
На основание чл.59 ал.4 от НК следва са се зачете времето,през
което подсъдимият е бил лишен от възможността да управлява МПС по
административен ред.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да заплати
направените по делото разноски,а именно 695 лв.в полза на Държавата-разноски на
досъдебното производство.
Не са налице предпоставките на чл.53 от НК за отнемане на веществените доказателства по делото-шапка и лек автомобил.
Вещественото доказателство,приложено по
делото- 1 брой плетена шапка с козирка на бели и черни шарки, която е
принадлежала на починалото дете следва да бъде върнато на нейните наследници-
на П.Б.Г.-Б. ***. В същото време,тъй
като се касае за вещ без стойност, това веществено доказателство следва да се
унищожи, след влизането на присъдата в сила.
Вещественото доказателство- лек автомобил
„А. Р.” модел ***, с регистрационен № ***, което е собственост на подсъдимия Б.
Р.Н., видно от пирложения по ДП договор за покупко-продажба и който е предаден
с протокол за доброволно предаване от 25.12.2011г. от Н. и понастоящем се намира
на отговорно пазене в Сектор „ПП-ОД МВР” гр.Русе, на бул.”***следва да бъде
върнат на неговия собственик-подсъдимия Н., след влизането на присъдата в сила.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: